![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)
Учените търсят признаци на живот във вселената, както и друга планета като нашата, и са много по-близо до постигане на целта си, отколкото хората осъзнават
Из коментарите под статията:
"Тези от НАСА с периодичните си обнадеждаващи резултати за откриване на сродни на нашата Земя планети май добре си харчат парите на данъкоплатците и постоянно ги захранват с надежди."
И моят отговор:
Всъщност бюджетът на НАСА е десетки пъти по-малък от бюджета, който ежегодно се троши за създаване на нови смъртоносни гърмящи и експлодиращи играчки. И непрестанно намалява като дял от общия федерален бюджет. Същевременно, от дейността на НАСА човечеството може и извлича някаква полза. Както ще потвърди и Нийл деГрас Тайсън, съотношението на бюджетите (както и тъпоумни първосигнални коментари като горния) говори много за приоритетите на човека - при това заключението никак не е ласкаво.
От друга страна, стремежът към разселване на други планети е толкова разбираем, колкото и тревожен - значи след като безвъзвратно прецакаме тази планета и я направим необитаема, искаме да се пренесем на друга, че да я прецакаме и нея, нали. ;-)
В момента се трепем из континенти и морета за парче земя, а после ще се трепем из цялата галактика за едно кълбо камъни или друго. Направо чудесно.
Докато не променим манталитета си като биологичен вид, Вселената нищо хубаво не я чака. А природата има това свойство да компенсира за паразитни прояви като нашето съществуване по възможно най-безцеремонния начин - също както едно куче се отърсва от досаждащите му бълхи.
Накрая за всичко си плащат бълхите. След като хапем кучето, което ни е приютило, ще си патим.