![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlКак да правим по-малко грешки в тениса, дори когато удряме с пълна сила? Може би си мислите, че колкото по-силно замахвате, толкова повече се увеличава рискът и съответно правим повече грешки. Макар и това до известна степен да е вярно, всъщност основната причина за непредизвиканите грешки при удрянето с по-голяма сила е това, че се опитваме да ускорим ракетата бързо и рязко, поради което се получава накъсано и неравномерно движение. С други думи - рязкото ускорение е нещото, което води до загуба на контрол, а не самата сила на замаха.
Причината е, че рязкото ускорение кара редица мускули в тялото бързо да се съкращават, поради което като цяло тялото остава стегнато. На тенис жаргон това се нарича "да бориш топката".
Ако се борите с топката, няма как да атакувате успешно късите топки...
Тази стегнатост нарушава контрола върху удара по няколко причини:
- Внезапното стягане на предмишницата и китката леко променят ъгъла на ракетата в последния момент;
- Това стягане обикновено скъсява замаха и ни кара несъзнателно да придърпваме ракетата по-близо до себе си, поради което ударът е неточен;
- Ускоряването на ракетата по накъсан, неравномерен начин, нарушава ритъма на движението и така най-често закъсняваме за контакта с топката.
Под "рязко ускоряване" имам предвид онзи миг, в който дърпането на ракетата назад спира и преминава в замах напред. Макар и най-често да става въпрос за такива грешки при форхенда, това важи в пълна сила и за бекхенда и всъщност за всички други удари, включително сервиса.
Така че, когато ракетата достигне крайно положение назад и сме готови да започнем замаха напред, ако ускорим рязко поради желанието си да ударим с повече сила, ще се наложи да стегнем някои мускули в ръката си, което води до несигурен и неконтролируем удар.
Правилният начин на ускоряване на ракетата е това да стане плавно, постепенно!
ЗАЩО И КАК ДА УСКОРЯВАМЕ РАКЕТАТА ПОСТЕПЕННО
Плавното ускоряване означава, че увеличаваме скоростта на ракетата постепенно, така че тя да достигне максимална скорост точно в мига, преди да ударим топката. По този начин избягваме излишната скованост в мускулите при удара и така поддържаме постоянен контрол над ракетата и можем да преценим добре ритъма на цялото движение.
Постепенно ускорете ракетата през първата фаза на замаха, точно до зоната на контакт.
Един отличен начин мисловно да онагледим това движение е, като си представим, че ударът издава звук, подобен на "брръъъмм!" Със сигурност доста аматьори подсъзнателно си представят, че за да бъде един удар силен, звукът от него трябва да бъде "БУМ!" Това ги кара да се опитват да постигнат много сила за възможно най-кратък интервал от време. Оттам идва споменатото рязко и неравномерно ускоряване и "боренето" на топката.
В тениса обаче невинаги е необходима сила, тъй като топката е достатъчно малка и лека. Постоянни, точни и контролирани удари при добра скорост могат да се постигнат единствено чрез ПЛАВНО ускоряване. От значение за скоростта на топката е единствено скоростта на главата на ракетата при контакта й с топката, т.е. трябва да търсим начини да постигнем висока скорост на ракетата, без да жертваме контрола над нейното движение.
Така че вместо да се опитваме да постигнем звук "бум", трябва да се стремим към "брръъъмм!"
НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ВЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ НА ТЯЛОТО ЗА ОЦЕНКА НА УДАРА!
Също така подсъзнателно, аматьорите често разчитаме на усещането за вложено усилие от мускулите на тялото и силата на физическото съпротивление на ракетата, за да оценим дали сме ударили топката достатъчно силно и дали ударът е бил добър.
Може и да не ви се вярва, но когато стягаме мускулите си, всъщност ЗАБАВЯМЕ ръката си, тъй като работата на много от мускулите на тялото взаимно се неутрализира - едни работят в една посока, а други - в противоположната. Така че това е една от ситуациите в тениса, когато, противно на нашата интуиция, всъщност трябва да си наложим да НЕ разчитаме на вложените физически усилия като индикатор за качеството на удара и постигнатата скорост на топката. В този случай тялото по-скоро ни лъже!
С две думи: усещането за "тежка работа" на тялото НЕ означава, че сме направили добър удар! Единственият верен индикатор е действителната скорост на топката!
Трябва да ВИДИМ колко бързо е отлетяла топката и дори може би да осъзнаем колко малко време е имал противникът да реагира и да се придвижи към нея, за да я посрещне.
Ако не вярвате, поставете измервателен инструмент при мрежата и измерете скоростта на прелитащата топка, когато удряте без усилия, с отпусната ръка! Ще бъдете изумени, когато видите, че тя е по-голяма, отколкото ако бяхте вложили усилия в мускулите, за да ускорите рязко замаха!
Забравете за идеята, че по-голямото усилие води до по-силен удар! Тук интуицията греши, а физиката печели битката: отпуснатата, гъвкава ръка и китка води до безпроблемно, плавно ускорение и в крайна сметка - контролирана, много бърза топка!
ПРОБЛЕМЪТ С НАПАСВАНЕТО НА РИТЪМА
Има една уловка в цялата работа. Когато говорим за постепенно ускоряване, естествено това означава, че необходимото време за извършване на движението ще се удължи. Това вече е лесно за отгатване - рязкото ускорение позволява за по-кратък интервал да достигнем топката, тъй като ракетата изминава цялото разстояние за по-малко време. Следователно, ако ще изпълняваме плавно ускорен, контролиран удар, ще се наложи да променим и ритъма на движението.
Докато треньорът отдясно вече започва замаха напред, ученикът отляво все още се бави с изтеглянето на ракетата назад...
...Треньорът вече е започнал ускорението напред, а ученикът едва сега започва замаха и очевидно ще му се наложи да ускори рязко.
Това означава, че ще се наложи да започвате целия удар по-рано, отколкото сте свикнали!
Всъщност, като един вид упражнение се опитайте да експериментирате и да проверите възможно колко най-рано можете да започнете замаха напред - целта е да преувеличите това "подраняване", за да преборите стария вреден навик.
Ако трябва, изречете на глас звука "брръъъмм!", за да си помогнете в усвояването на новия ритъм.
ПОСТЕПЕННОТО УСКОРЯВАНЕ ПРИ СЕРВИСА
Ще се учудите, но ударът, който най-много страда от рязкото ускоряване, е сервисът. Това е защото при него участват най-много части от тялото и тъй като мишената е толкова миниатюрна. Това означава, че всяко минимално отклонение от правилния порядък в кинетичната верига ще доведе до грешка.
Ако погледнете най-добрите изпълнители на сервис в тениса, ще забележите колко отпуснати и уверени са те при подаването:
https://www.youtube.com/watch?v=iVOWNRZzvjc
Не се забелязват никакви резки, внезапни движения и ускорения, освен в най-последния миг преди контакта, когато цялата натрупана в мускулите енергия се "излива" в китката и достига главата на ракетата.
Най-честата грешка при сервиса на аматьорите е, когато рязкото ускорение настъпи твърде рано при замаха. Така че ще се наложи насила да се накарате да ускорите ракетата ПЛАВНО и да потърсите СИЛА единствено в последните няколко сантиметра преди контакта с топката!
Постепенно ускорявайте ракетата от "трофейната" поза, през "падането" на главата зад гърба, та чак до атаката по топката - и вложете малко сила единствено накрая.
Фокусирайте се върху ПЛАВНИЯ РИТЪМ, който ще ви помогне да преминете без усилие от изтеглянето назад към замаха нагоре.
ПОДСКАЗКА: Една от най-честите причини за неволно рязко ускоряване е твърде ниското подхвърляне на топката. Ако нейната най-висока точка е твърде ниско над главата, ще се наложи да замахнем твърде бързо и така да скъсим времето за ускорение. Затова подхвърляйте топката достатъчно високо, за да имате достатъчно време да ускорите постепенно ракетата!
ПОСТЕПЕННОТО УСКОРЯВАНЕ ПРИ ВОЛЕТО
Правилото за постепенното ускоряване важи и при волетата - разбира се, за случаите, когато имаме достатъчно време. Обикновено това е първото воле, което се случва някъде около дъното на сервис полето, след което продължаваме атаката към мрежата.
Фокусирайте се върху това да започвате движението напред по-рано от обичайното, замахът да бъде по-бавен и плавен, така че волето да е достатъчно дълго, вместо отсечено. Нека движението е подобно на забърсване на маса - представете си, че "водите" ракетата по повърхността на тази въображаема маса в посока към топката и едва в последния момент добавете едно кратко финално "бодване" през топката.
Ускорете плавно по време на волето при по-бавните топки и забележете как безпроблемно ще дадете скорост и дълбочина на удара.
Внимателно следете за напрежение в ръката си в началото на замаха и вижте дали не можете да постигнете повече отпуснатост в ръката в началната фаза на волето.
Що се отнася до волетата, изпълнени съвсем до мрежата, където имате по-малко време за реакция, естествено те се изпълняват по-бързо, но дори и там има дългосрочна полза от привикването към по-постепенно ускоряване при посрещането на по-бавните топки.
ПОСТЕПЕННОТО УСКОРЯВАНЕ Е КЛЮЧОВО И ЗА УСПЕШНИЯ, НАДЕЖДЕН СМАЧ
Смачът е друг един удар, при който много от грешките се случват заради внезапно ускоряване, предизвикано от прекомерното желание да ударим топката с много сила.
Подобно и на другите удари, тук фокусът трябва да е в постепенното и плавно ускоряване в началната фаза на замаха. Единствено се влага малко усилие в последния момент преди контакта, за да добавим онзи "заковаващ" момент към топката.
Не търсете сила по време на замаха - правете го едва в последната милисекунда преди контакта с топката!
Може би си мислите, че този начин на постепенно ускоряване изобщо няма да постигне скорост на топката, но ви уверявам, че след известно количество упражнения, ще постигнете тъкмо това.
Изпълнението на надеждни, точни смачове в трудни ситуации зависи много от налагането на самодисциплина при ускоряването на ракетата.
Разбираемо е, когато адреналинът при такива екстремни ситуации (както и личното его) често карат играча да се опитва да удари топката изключително силно и рязко, но трябва на всяка цена да се заставите да устоите на това изкушение и вместо това да изпълните смача по един спокоен, напълно контролиран начин.
Което, естествено, важи и за всички останали удари.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За мен постепенното ускоряване може да се нарече една от най-укриваните тайни в тениса. За него почти никога не се споменава, особено когато става дума за биомеханичната страна на различните типове тенис удари. А всъщност то е ключът към изпълнението на мощни, надеждни, безупречни удари.
Просто отделете няколко минутки от времето си за тренировка, за да се фокусирате върху работата по по-забавения, плавен ритъм на постепенното ускорение, тъй като усвояването му изисква да се отучим от някои стари вкоренени навици, да променим изцяло усещането си за това кой удар е "добър", да се научим да мислим за СКОРОСТ на топката, вместо за СИЛА на удара и да забравим за стягането на мускулите си като начин за нейното постигане. Отпуснете ръката и китката, започнете движението рано, оставете енергията да протече по цялата мускулна верига и позволете на физиката да свърши своята магия!
Причината е, че рязкото ускорение кара редица мускули в тялото бързо да се съкращават, поради което като цяло тялото остава стегнато. На тенис жаргон това се нарича "да бориш топката".
Ако се борите с топката, няма как да атакувате успешно късите топки...
Тази стегнатост нарушава контрола върху удара по няколко причини:
- Внезапното стягане на предмишницата и китката леко променят ъгъла на ракетата в последния момент;
- Това стягане обикновено скъсява замаха и ни кара несъзнателно да придърпваме ракетата по-близо до себе си, поради което ударът е неточен;
- Ускоряването на ракетата по накъсан, неравномерен начин, нарушава ритъма на движението и така най-често закъсняваме за контакта с топката.
Под "рязко ускоряване" имам предвид онзи миг, в който дърпането на ракетата назад спира и преминава в замах напред. Макар и най-често да става въпрос за такива грешки при форхенда, това важи в пълна сила и за бекхенда и всъщност за всички други удари, включително сервиса.
Така че, когато ракетата достигне крайно положение назад и сме готови да започнем замаха напред, ако ускорим рязко поради желанието си да ударим с повече сила, ще се наложи да стегнем някои мускули в ръката си, което води до несигурен и неконтролируем удар.
Правилният начин на ускоряване на ракетата е това да стане плавно, постепенно!
ЗАЩО И КАК ДА УСКОРЯВАМЕ РАКЕТАТА ПОСТЕПЕННО
Плавното ускоряване означава, че увеличаваме скоростта на ракетата постепенно, така че тя да достигне максимална скорост точно в мига, преди да ударим топката. По този начин избягваме излишната скованост в мускулите при удара и така поддържаме постоянен контрол над ракетата и можем да преценим добре ритъма на цялото движение.
Постепенно ускорете ракетата през първата фаза на замаха, точно до зоната на контакт.
Един отличен начин мисловно да онагледим това движение е, като си представим, че ударът издава звук, подобен на "брръъъмм!" Със сигурност доста аматьори подсъзнателно си представят, че за да бъде един удар силен, звукът от него трябва да бъде "БУМ!" Това ги кара да се опитват да постигнат много сила за възможно най-кратък интервал от време. Оттам идва споменатото рязко и неравномерно ускоряване и "боренето" на топката.
В тениса обаче невинаги е необходима сила, тъй като топката е достатъчно малка и лека. Постоянни, точни и контролирани удари при добра скорост могат да се постигнат единствено чрез ПЛАВНО ускоряване. От значение за скоростта на топката е единствено скоростта на главата на ракетата при контакта й с топката, т.е. трябва да търсим начини да постигнем висока скорост на ракетата, без да жертваме контрола над нейното движение.
Така че вместо да се опитваме да постигнем звук "бум", трябва да се стремим към "брръъъмм!"
НЕ ИЗПОЛЗВАЙТЕ ВЛОЖЕНИТЕ УСИЛИЯ НА ТЯЛОТО ЗА ОЦЕНКА НА УДАРА!
Също така подсъзнателно, аматьорите често разчитаме на усещането за вложено усилие от мускулите на тялото и силата на физическото съпротивление на ракетата, за да оценим дали сме ударили топката достатъчно силно и дали ударът е бил добър.
Може и да не ви се вярва, но когато стягаме мускулите си, всъщност ЗАБАВЯМЕ ръката си, тъй като работата на много от мускулите на тялото взаимно се неутрализира - едни работят в една посока, а други - в противоположната. Така че това е една от ситуациите в тениса, когато, противно на нашата интуиция, всъщност трябва да си наложим да НЕ разчитаме на вложените физически усилия като индикатор за качеството на удара и постигнатата скорост на топката. В този случай тялото по-скоро ни лъже!
С две думи: усещането за "тежка работа" на тялото НЕ означава, че сме направили добър удар! Единственият верен индикатор е действителната скорост на топката!
Трябва да ВИДИМ колко бързо е отлетяла топката и дори може би да осъзнаем колко малко време е имал противникът да реагира и да се придвижи към нея, за да я посрещне.
Ако не вярвате, поставете измервателен инструмент при мрежата и измерете скоростта на прелитащата топка, когато удряте без усилия, с отпусната ръка! Ще бъдете изумени, когато видите, че тя е по-голяма, отколкото ако бяхте вложили усилия в мускулите, за да ускорите рязко замаха!
Забравете за идеята, че по-голямото усилие води до по-силен удар! Тук интуицията греши, а физиката печели битката: отпуснатата, гъвкава ръка и китка води до безпроблемно, плавно ускорение и в крайна сметка - контролирана, много бърза топка!
ПРОБЛЕМЪТ С НАПАСВАНЕТО НА РИТЪМА
Има една уловка в цялата работа. Когато говорим за постепенно ускоряване, естествено това означава, че необходимото време за извършване на движението ще се удължи. Това вече е лесно за отгатване - рязкото ускорение позволява за по-кратък интервал да достигнем топката, тъй като ракетата изминава цялото разстояние за по-малко време. Следователно, ако ще изпълняваме плавно ускорен, контролиран удар, ще се наложи да променим и ритъма на движението.
Докато треньорът отдясно вече започва замаха напред, ученикът отляво все още се бави с изтеглянето на ракетата назад...
...Треньорът вече е започнал ускорението напред, а ученикът едва сега започва замаха и очевидно ще му се наложи да ускори рязко.
Това означава, че ще се наложи да започвате целия удар по-рано, отколкото сте свикнали!
Всъщност, като един вид упражнение се опитайте да експериментирате и да проверите възможно колко най-рано можете да започнете замаха напред - целта е да преувеличите това "подраняване", за да преборите стария вреден навик.
Ако трябва, изречете на глас звука "брръъъмм!", за да си помогнете в усвояването на новия ритъм.
ПОСТЕПЕННОТО УСКОРЯВАНЕ ПРИ СЕРВИСА
Ще се учудите, но ударът, който най-много страда от рязкото ускоряване, е сервисът. Това е защото при него участват най-много части от тялото и тъй като мишената е толкова миниатюрна. Това означава, че всяко минимално отклонение от правилния порядък в кинетичната верига ще доведе до грешка.
Ако погледнете най-добрите изпълнители на сервис в тениса, ще забележите колко отпуснати и уверени са те при подаването:
https://www.youtube.com/watch?v=iVOWNRZzvjc
Не се забелязват никакви резки, внезапни движения и ускорения, освен в най-последния миг преди контакта, когато цялата натрупана в мускулите енергия се "излива" в китката и достига главата на ракетата.
Най-честата грешка при сервиса на аматьорите е, когато рязкото ускорение настъпи твърде рано при замаха. Така че ще се наложи насила да се накарате да ускорите ракетата ПЛАВНО и да потърсите СИЛА единствено в последните няколко сантиметра преди контакта с топката!
Постепенно ускорявайте ракетата от "трофейната" поза, през "падането" на главата зад гърба, та чак до атаката по топката - и вложете малко сила единствено накрая.
Фокусирайте се върху ПЛАВНИЯ РИТЪМ, който ще ви помогне да преминете без усилие от изтеглянето назад към замаха нагоре.
ПОДСКАЗКА: Една от най-честите причини за неволно рязко ускоряване е твърде ниското подхвърляне на топката. Ако нейната най-висока точка е твърде ниско над главата, ще се наложи да замахнем твърде бързо и така да скъсим времето за ускорение. Затова подхвърляйте топката достатъчно високо, за да имате достатъчно време да ускорите постепенно ракетата!
ПОСТЕПЕННОТО УСКОРЯВАНЕ ПРИ ВОЛЕТО
Правилото за постепенното ускоряване важи и при волетата - разбира се, за случаите, когато имаме достатъчно време. Обикновено това е първото воле, което се случва някъде около дъното на сервис полето, след което продължаваме атаката към мрежата.
Фокусирайте се върху това да започвате движението напред по-рано от обичайното, замахът да бъде по-бавен и плавен, така че волето да е достатъчно дълго, вместо отсечено. Нека движението е подобно на забърсване на маса - представете си, че "водите" ракетата по повърхността на тази въображаема маса в посока към топката и едва в последния момент добавете едно кратко финално "бодване" през топката.
Ускорете плавно по време на волето при по-бавните топки и забележете как безпроблемно ще дадете скорост и дълбочина на удара.
Внимателно следете за напрежение в ръката си в началото на замаха и вижте дали не можете да постигнете повече отпуснатост в ръката в началната фаза на волето.
Що се отнася до волетата, изпълнени съвсем до мрежата, където имате по-малко време за реакция, естествено те се изпълняват по-бързо, но дори и там има дългосрочна полза от привикването към по-постепенно ускоряване при посрещането на по-бавните топки.
ПОСТЕПЕННОТО УСКОРЯВАНЕ Е КЛЮЧОВО И ЗА УСПЕШНИЯ, НАДЕЖДЕН СМАЧ
Смачът е друг един удар, при който много от грешките се случват заради внезапно ускоряване, предизвикано от прекомерното желание да ударим топката с много сила.
Подобно и на другите удари, тук фокусът трябва да е в постепенното и плавно ускоряване в началната фаза на замаха. Единствено се влага малко усилие в последния момент преди контакта, за да добавим онзи "заковаващ" момент към топката.
Не търсете сила по време на замаха - правете го едва в последната милисекунда преди контакта с топката!
Може би си мислите, че този начин на постепенно ускоряване изобщо няма да постигне скорост на топката, но ви уверявам, че след известно количество упражнения, ще постигнете тъкмо това.
Изпълнението на надеждни, точни смачове в трудни ситуации зависи много от налагането на самодисциплина при ускоряването на ракетата.
Разбираемо е, когато адреналинът при такива екстремни ситуации (както и личното его) често карат играча да се опитва да удари топката изключително силно и рязко, но трябва на всяка цена да се заставите да устоите на това изкушение и вместо това да изпълните смача по един спокоен, напълно контролиран начин.
Което, естествено, важи и за всички останали удари.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
За мен постепенното ускоряване може да се нарече една от най-укриваните тайни в тениса. За него почти никога не се споменава, особено когато става дума за биомеханичната страна на различните типове тенис удари. А всъщност то е ключът към изпълнението на мощни, надеждни, безупречни удари.
Просто отделете няколко минутки от времето си за тренировка, за да се фокусирате върху работата по по-забавения, плавен ритъм на постепенното ускорение, тъй като усвояването му изисква да се отучим от някои стари вкоренени навици, да променим изцяло усещането си за това кой удар е "добър", да се научим да мислим за СКОРОСТ на топката, вместо за СИЛА на удара и да забравим за стягането на мускулите си като начин за нейното постигане. Отпуснете ръката и китката, започнете движението рано, оставете енергията да протече по цялата мускулна верига и позволете на физиката да свърши своята магия!
