![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПоддържането на баланса на тялото е изключително важно в тениса, тъй като единствено при балансирано тяло е възможно да се изпълнят плавни, контролирани и точни удари. За съжаление, твърде много аматьори твърде често се оказват извън баланс, тъй като накланят много тялото си в различни посоки, за да напаснат положението му спрямо идващата топка. Пазенето на равновесие чрез тялото и ръцете обаче нарушава ритъма и плавността на движението и води до много грешки.
Причината за този вреден навик е, че в ежедневния си живот сме свикнали да правим корекции в баланса си именно чрез леко накланяне на тялото и разперване на ръце в една или друга посока. Този навик обаче вреди в тениса и затова трябва съзнателно да се стремим да го преодолеем и да се научим да правим корекции в баланса си единствено с помощта на краката. Целта е тялото и ръцете да останат стабилни и ударът да бъде изпълнен с лекота и удобство, без резки изменения в положението на основните части от тялото, които са включени в изпълнението му.
ЗАЩО НАВЕЖДАНЕТО ВРЕДИ НА ИГРАТА
Ако се наведем леко, за да се нагласим към топката с горната част от тялото и ръцете, съответно ще изгубим леко баланс. Това, разбира се, не означава, че ще паднем, но пък навеждането на тялото в коя да е посока има за резултат нарушаването на цялостния баланс и стягането на определени мускули, чиято цел е бързо да възвърнат баланса.
Можете още сега да пробвате това усещане: просто застанете изправени и проверете как усещате краката си в този стоеж. След това леко се наведете напред от кръста. Усещате ли промяна в краката си? Да - в тях се появява напрежение, нали? Тялото ви изпитва нужда да стегне някои мускули, за да си възвърне баланса.
Ето точно това напрежение поражда куп проблеми в тениса.
Първо, то не позволява плавното движение и постепенното намаляване на скоростта при подготовката за удара.
Второ, то започва да влияе на горната част от тялото и на ръцете и вече не можете да замахнете плавно и равномерно; така че се получава накъсано движение и загуба на контрол върху топката, а и прекъсване на веригата от мускули, по която преминава натрупаната при цялото движение енергия.
И накрая, когато се навеждаме, така променяме и ъгъла на ракетата. Тя също се навежда заедно с нас, но ние не го усещаме! Китката все още е в същата позиция спрямо ракетата и ние си въобразяваме, че тя е отворена или затворена по подходящия начин, но всъщност с навеждането ние променяме ъгъла на цялото тяло спрямо земята, а при непроменен ъгъл на китката, в крайна сметка и ракетата вече сочи в друга посока, а не в желаната!
И така, твърде много играчи правят грешни удари не поради грешна техника, а просто защото погрешно са се навели напред или назад с тяло и така са променили ъгъла на ракетата. Те не са забелязали, че тя се е отворила или затворила заедно с навеждането, съответно са изпратили топката далеч в аут или в мрежата, без да разберат защо. Те обикновено ще обвинят лошата техника на удара и ще потърсят решения там, където няма да намерят такива. А решението е всъщност по-близо, отколкото са предполагали!
ИДЕАЛНАТА СТОЙКА ЗА ДИНАМИЧЕН БАЛАНС
В тениса често се налага бързо да сменяме посоката си на движение. За да запазим подходящия баланс за изпълнение на плавен и точен удар, трябва да запазваме атлетична поза през цялото разиграване.
С други думи, трябва да заемем определена поза и да не я променяме от началото до края на разиграването - такава поза, която да ни позволи да не губим баланс, независимо от движението си по корта и типовете удари, които изпълняваме. Тази поза ще ни позволи бързо да се ускоряваме и спираме и да сменяме с лекота посоката.
Повечето аматьори стоят твърде изправени и следователно - неспособни бързо да се ускоряват към топката и бързо да спират преди удара. Те не могат да контролират баланса си, докато гонят далечна топка настрани и когато се налага да спрат внезапно, преди да атакуват бавна и висока топка.
Тъй като са прекалено стегнати, те първо буксуват на място, после внезапно се "впускат" в посока на топката, а после им трябва безкрайно много време да спрат. Същевременно, професионалистите правят нещата много по-различно. Вижте например това видео с Роджър Федерер:
https://www.youtube.com/watch?v=4AhVtScEkZ4
Ако наблюдавате внимателно, ще забележите как той поддържа горната част от тялото си постоянно леко наклонена напред, дори когато се подготвя за самия удар. Това му позволява да държи топката на точното разстояние от себе си и да направи пълен замах с разпъната ръка и ракета, като ускорява постепенно и контролирано към мястото на контакта и единствено прилага допълнително усилие при завършващото "изчеткване" с китката. Най-добре си личи всичко това, когато той се подготвя за изпълнение на бекхенд.
КРАКАТА СА РОБИТЕ, ТОРСЪТ Е ГОСПОДАРЯТ
За да изпълняваме точни удари без усилие, трябва да сме винаги в баланс. Това означава никакво навеждане напред, назад или настрани на горната част от тялото (торса). Цялата работа трябва да се извършва от краката!
Ако нямаме изграден този навик, отначало ще ни се стори, че краката твърде много се товарят. И наистина е така - краката трябва да вършат цялата работа по придвижването по корта и нагласянето към топката, а не тялото и ръцете.
Да използваме една забавна аналогия. Представете си кралица Клеопатра, носена на приказната си носилка от четирима роби. Робите вършат цялата работа, докато кралицата си седи удобно на мекия трон. Мислете за краката си като за робите, които носят вашето тяло като на носилка, а тялото пък е като кралица Клеопатра.
Ако наистина искате да играете добър тенис, ще се наложи да спрете да жалите краката си и да направите всичко възможно да запазите добра и балансирана стойка на тялото и ръцете по време на цялото движение по корта, подготовка и изпълнение на удара. Така няма да ви се налага да се навеждате неестествено в разни посоки. Тялото ще се движи плавно и бързо, носено на носилката на черноработниците - крака.
Така че постарайте се да обърнете внимание на малките подсказки, които различните мускули по тялото ви дават, когато сте извън баланс. И работете усърдно да отстраните тези неточности - целта е да усещате постоянен баланс в тялото и ръцете и никакво напрежение в краката, докато се нагласяте към топката и изпълнявате удара. Краката ви трябва да са като шевна машина, която непрекъснато ниже една бърза стъпка след друга, а тялото ви трябва да се носи плавно като лебед върху въображаемата носилка!
Да, краката наистина трябва да вършат тежката работа, но усещането от робския им труд е доста по-различно от усещането за напрежение, когато се налага да си възвръщате нарушения баланс. Веднъж като свикнете да различавате двете усещания, ще знаете много по-добре кога сте балансирани и кога - не. Тази подобрена обратна връзка ще ви позволи да се подготвите добре за следващия удар и да се придвижите по-ефективно и балансирано по терена.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И така, да обобщим накратко. Пробвайте как е усещането, когато сте изправени и се наведете леко, при което губите баланс. Запомнете този тип напрежение в краката.
След това направете разиграване с партньор и обърнете внимание дали същото напрежение в краката се появява отново, като така ви дава сигнал, че сте нарушили баланса си. Ако е така, вече ще знаете, че не сте в балансирана стойка - вероятно сте наклонени нанякъде и се опитвате да коригирате баланса си чрез тялото и ръцете.
Следващия път си представете, че торсът ви е кралица Клеопатра, носена удобно на носилка от краката - роби, които трябва да работят здраво, за да я отнесат до мястото на срещата с топката, която тя да може лесно да удари!
Причината за този вреден навик е, че в ежедневния си живот сме свикнали да правим корекции в баланса си именно чрез леко накланяне на тялото и разперване на ръце в една или друга посока. Този навик обаче вреди в тениса и затова трябва съзнателно да се стремим да го преодолеем и да се научим да правим корекции в баланса си единствено с помощта на краката. Целта е тялото и ръцете да останат стабилни и ударът да бъде изпълнен с лекота и удобство, без резки изменения в положението на основните части от тялото, които са включени в изпълнението му.
ЗАЩО НАВЕЖДАНЕТО ВРЕДИ НА ИГРАТА
Ако се наведем леко, за да се нагласим към топката с горната част от тялото и ръцете, съответно ще изгубим леко баланс. Това, разбира се, не означава, че ще паднем, но пък навеждането на тялото в коя да е посока има за резултат нарушаването на цялостния баланс и стягането на определени мускули, чиято цел е бързо да възвърнат баланса.
Можете още сега да пробвате това усещане: просто застанете изправени и проверете как усещате краката си в този стоеж. След това леко се наведете напред от кръста. Усещате ли промяна в краката си? Да - в тях се появява напрежение, нали? Тялото ви изпитва нужда да стегне някои мускули, за да си възвърне баланса.
Ето точно това напрежение поражда куп проблеми в тениса.
Първо, то не позволява плавното движение и постепенното намаляване на скоростта при подготовката за удара.
Второ, то започва да влияе на горната част от тялото и на ръцете и вече не можете да замахнете плавно и равномерно; така че се получава накъсано движение и загуба на контрол върху топката, а и прекъсване на веригата от мускули, по която преминава натрупаната при цялото движение енергия.
И накрая, когато се навеждаме, така променяме и ъгъла на ракетата. Тя също се навежда заедно с нас, но ние не го усещаме! Китката все още е в същата позиция спрямо ракетата и ние си въобразяваме, че тя е отворена или затворена по подходящия начин, но всъщност с навеждането ние променяме ъгъла на цялото тяло спрямо земята, а при непроменен ъгъл на китката, в крайна сметка и ракетата вече сочи в друга посока, а не в желаната!
И така, твърде много играчи правят грешни удари не поради грешна техника, а просто защото погрешно са се навели напред или назад с тяло и така са променили ъгъла на ракетата. Те не са забелязали, че тя се е отворила или затворила заедно с навеждането, съответно са изпратили топката далеч в аут или в мрежата, без да разберат защо. Те обикновено ще обвинят лошата техника на удара и ще потърсят решения там, където няма да намерят такива. А решението е всъщност по-близо, отколкото са предполагали!
ИДЕАЛНАТА СТОЙКА ЗА ДИНАМИЧЕН БАЛАНС
В тениса често се налага бързо да сменяме посоката си на движение. За да запазим подходящия баланс за изпълнение на плавен и точен удар, трябва да запазваме атлетична поза през цялото разиграване.
С други думи, трябва да заемем определена поза и да не я променяме от началото до края на разиграването - такава поза, която да ни позволи да не губим баланс, независимо от движението си по корта и типовете удари, които изпълняваме. Тази поза ще ни позволи бързо да се ускоряваме и спираме и да сменяме с лекота посоката.
Повечето аматьори стоят твърде изправени и следователно - неспособни бързо да се ускоряват към топката и бързо да спират преди удара. Те не могат да контролират баланса си, докато гонят далечна топка настрани и когато се налага да спрат внезапно, преди да атакуват бавна и висока топка.
Тъй като са прекалено стегнати, те първо буксуват на място, после внезапно се "впускат" в посока на топката, а после им трябва безкрайно много време да спрат. Същевременно, професионалистите правят нещата много по-различно. Вижте например това видео с Роджър Федерер:
https://www.youtube.com/watch?v=4AhVtScEkZ4
Ако наблюдавате внимателно, ще забележите как той поддържа горната част от тялото си постоянно леко наклонена напред, дори когато се подготвя за самия удар. Това му позволява да държи топката на точното разстояние от себе си и да направи пълен замах с разпъната ръка и ракета, като ускорява постепенно и контролирано към мястото на контакта и единствено прилага допълнително усилие при завършващото "изчеткване" с китката. Най-добре си личи всичко това, когато той се подготвя за изпълнение на бекхенд.
КРАКАТА СА РОБИТЕ, ТОРСЪТ Е ГОСПОДАРЯТ
За да изпълняваме точни удари без усилие, трябва да сме винаги в баланс. Това означава никакво навеждане напред, назад или настрани на горната част от тялото (торса). Цялата работа трябва да се извършва от краката!
Ако нямаме изграден този навик, отначало ще ни се стори, че краката твърде много се товарят. И наистина е така - краката трябва да вършат цялата работа по придвижването по корта и нагласянето към топката, а не тялото и ръцете.
Да използваме една забавна аналогия. Представете си кралица Клеопатра, носена на приказната си носилка от четирима роби. Робите вършат цялата работа, докато кралицата си седи удобно на мекия трон. Мислете за краката си като за робите, които носят вашето тяло като на носилка, а тялото пък е като кралица Клеопатра.
Ако наистина искате да играете добър тенис, ще се наложи да спрете да жалите краката си и да направите всичко възможно да запазите добра и балансирана стойка на тялото и ръцете по време на цялото движение по корта, подготовка и изпълнение на удара. Така няма да ви се налага да се навеждате неестествено в разни посоки. Тялото ще се движи плавно и бързо, носено на носилката на черноработниците - крака.
Така че постарайте се да обърнете внимание на малките подсказки, които различните мускули по тялото ви дават, когато сте извън баланс. И работете усърдно да отстраните тези неточности - целта е да усещате постоянен баланс в тялото и ръцете и никакво напрежение в краката, докато се нагласяте към топката и изпълнявате удара. Краката ви трябва да са като шевна машина, която непрекъснато ниже една бърза стъпка след друга, а тялото ви трябва да се носи плавно като лебед върху въображаемата носилка!
Да, краката наистина трябва да вършат тежката работа, но усещането от робския им труд е доста по-различно от усещането за напрежение, когато се налага да си възвръщате нарушения баланс. Веднъж като свикнете да различавате двете усещания, ще знаете много по-добре кога сте балансирани и кога - не. Тази подобрена обратна връзка ще ви позволи да се подготвите добре за следващия удар и да се придвижите по-ефективно и балансирано по терена.
В ЗАКЛЮЧЕНИЕ
И така, да обобщим накратко. Пробвайте как е усещането, когато сте изправени и се наведете леко, при което губите баланс. Запомнете този тип напрежение в краката.
След това направете разиграване с партньор и обърнете внимание дали същото напрежение в краката се появява отново, като така ви дава сигнал, че сте нарушили баланса си. Ако е така, вече ще знаете, че не сте в балансирана стойка - вероятно сте наклонени нанякъде и се опитвате да коригирате баланса си чрез тялото и ръцете.
Следващия път си представете, че торсът ви е кралица Клеопатра, носена удобно на носилка от краката - роби, които трябва да работят здраво, за да я отнесат до мястото на срещата с топката, която тя да може лесно да удари!
