Спомен от Никулден

[asthfghl]

Честит празник на всички Никита, Кольовци, Нинки и Николки! :-D Да сте живи и здрави и винаги засмени!

Няма да забравя един Никулден, когато проведох дълга и неравна борба с един упорит шаран, който отказваше да предаде Богу дух. Случи се тъй, че имах поръчка от едни познати да им занеса риба за Никулден. Отивам значи на пазара и купувам един жив шаран. Продавачът прилежно ми го умъртвява с чукчето, аз слагам шарана в торбичката и си тръгвам. Но! Когато стигам до спирката да чакам рейса за вкъщи, шаранът внезапно се размърдва в торбата! Ами сега!? Няма да влизам в рейса с мятащ се шаран, я!

Ща не ща, влизам в първия срещнат вход на блока зад спирката, напипвам къде е опашката на рибока, стискам здраво с две ръце и го засилвам с главата напред срещу ръба на стената. БАМ! Шаранът замира.

Доволен се връщам към спирката. Даже виждам как моят рейс се задава - супер! Обаче! В този миг шаранът неистово почва пак да се мята в торбата! Ужас...

Зарязвам спирката; рейсът - безнадеждно изпуснат. Връщам се обратно в онзи вход и приготвям шарана за втори рунд на познатото упражнение. Само че в този момент чувам как една врата на първия етаж се отваря. Някой идва! Е, ще се наложи да изчакам май. Няма да трепя непокорни шарани пред очите на хората, я! Не ща да им причинявам този емоционален стрес. Така че изчаквам задаващата се отгоре бабичка бавнично да изкуцука покрай мен по стълбите и да излезе от блока.

Поемам дълбоко дъх и пак с две-три отривисти движения засилвам главата на гадния шаран срещу стълбищния парапет. БАМ! БУМ! ТРЯС! Шаранът пак се умърлушва. Този път проверявам няколко пъти дали мърда... Само опашката му леко потрепва. Може би сега ще съм късметлия?

За щастие, по-нататъшни ексцесии от страна на въпросната твар не срещнах. По целия път с рейса към дома от негова страна - ни гък, ни стон.

Накрая, когато занесох рибока на моите познати и най-сетне гордо разтворих торбата с клетия шаран пред тях, за мое изумление установих, че той е останал напълно обезобразен от тоя неистов бой - едното око изхвръкнало на челото, другото - вдлъбнато навътре в чутурата. Но пък после чух, че е бил много вкусен! От адреналина ще да е било.

Та ето с това ще запомня Никулден...

Изводът, мили деца, е: Винаги използвайте по-голям чук!