![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЗа мнозина играта на двойки на тенис изглежда фасулска работа - доста по-лесна от тази на единици. Вероятно си мислите, че при двойките не е нужно толкова много движение. Макар и игралното поле да е по-голямо, нали партньорът ти все пак покрива половината от него? Твърде лесно е да се подведе човек по такива заблуди и в резултат да не си прави особено труда да работи усилено с краката и да мисли за позиционирането си по корта. А всъщност за да бъдете успешни при двойките е необходимо много добре да координирате движението си и действията си по корта със своя партньор. Тенисът на двойки на високо ниво се характеризира с много скорост, бързи крака, експлозивни умения за смяна на позицията и много, много усет към събитията на терена. Става въпрос за така наречената "игра между ударите", както я нарича великият Матс Виландер. Това е всичко онова, което правиш, след като си ударил топката и се приготвяш за следващия удар. Ето няколко основни положения, които играчите би трябвало да усвоят, за да имат шанс да спечелят един мач на тенис на двойки.
Напред и назад
Когато с партньора си играете в стандартна постройка един отпред и един отзад, умното и бързо придвижване е ключово. Играчът на мрежата трябва да следи движението на топката и да се движи напред и назад в зависимост от това накъде се движи тя. Ако партньорът ви изпрати топката към срещуположния далечен играч, настъпете напред под ъгъл спрямо средата на корта и бъдете готови да пресечете удара. Ако противникът върне топката отново към партньора ви отзад, отстъпете няколко крачки назад и леко встрани към страничната линия, за да сте готови, ако топката попадне в отсрещния играч на мрежата или пък идващият удар е по правата.
Така движейки се по този своеобразен триъгълник (с върхове средата на линията за сервис, близкия среден ъгъл от собственото ви поле за сервис и една крачка навътре от средата на външната граница на същото поле), вие ще сте винаги в най-добра позиция да пресечете по-изгодните удари при стандартното разиграване по диагонала, но и да се защитите от удари по правата или противникови волета.
А сега да минем към 15-те най-полезни тактики в играта на двойки
Случвало ли ви се е да се усещате как играете тенис, особено на двойки, а от години нямате никакъв напредък? Наглед лесни топки се оказват истинско изпитание за вас, не знаете коя топка как да завършите, ядосвате се на елементарни грешки, а противниците ви все ви хващат неподготвени? Нормално е. Тенисът на двойки е доста специфична работа. И си има специфични начини на поведение, които трябва да се усвоят, да се тренират и да се превърнат в рутина. Не е достатъчно просто да удряте топката и да я пращате към отсрещната страна. Нужно е нещата да се правят по правилния начин, с мисъл за тактика, позициониране и пласиране на топката. Двойките са по-скоро игра на тънкости и технични удари, включват много стратегия и също толкова много комуникация. Ето 15 полезни принципа, които би следвало да се опитвате да прилагате в играта на двойки - колкото повече от тях възприемете и усвоите, толкова по-добре.
№1. Научете се да пресичате! За пресичане говорим, когато играчът на мрежата напусне своята половина и пресече пътя на топката, докато тя лети над средата на мрежата. Обикновено се случва така, че той се придвижва от средата или външния край на своето малко поле за сервис към средата на мрежата. Ето няколко полезни указания:
- В началото на мача се стремете да пресечете поне 1/3, ако не и 1/2 от топките, когато партньорът ви сервира. Така ще предизвикате неувереност у противника през останалата част от мача. Никога не позволявайте на противника да се чувства в свои води!
- Ако сигнализирате на партньора си, че ще пресичате, не се отказвайте! Вложете всички усилия в пресичането! Никакви половинчати действия - щом сте решили, че ще пресичате, направете го, независимо от ситуацията. След като знае, че ще пресичате, партньорът ви отзад непременно ще тръгне да покрива опразнената от вас част от корта. Така че ако се откажете да изпълните пресичането, един по-сносен диагонален удар отсреща би означавал сигурна точка за противниковия отбор!
- Изчакайте отвръщащият противник да започне замахването напред. Ако тръгнете по-рано, рискувате да ви бият с минаващ удар по правата. Ако отсреща имате добри противници, неминуемо това ще се случва твърде често. Изчакайте противникът да започне движението с ръка напред - тогава вече е твърде късно за него да променя намеренията си в последния момент.
- След като сте тръгнали да пресичате, пригответе се за воле. Твърде много аматьори гледат да се придвижат добре, но напълно изключват за правилната техника на волето. И много често те стигат както трябва до топката, но бъркат волето. Щом сте на мрежата, значи ще правите воле - и точка!
№2. Финтирайте, за да объркате противника. Когато сте на мрежата, независимо от коя страна, трябва винаги да сте нащрек, да стоите на върха на пръстите си. Това създава впечатлението, че във всеки момент сте готови да пресечете топката и така ще накарате противника да се чувства неуверено. Почти на половината удари на противника (в зависимост от това дали той е в удобна за удар позиция или не) трябва да сте готови да залъжете, че ще пресичате - дори и да нямате намерение да го правите. Просто направете рязко движение към центъра или само извъртете рамене като за воле - достатъчно е да разколебаете противника!
Този финт много рядко се използва от аматьорите, а би трябвало да е неразделна част от арсенала им. Самото залъгващо движение може да предизвика голям брой грешки отсреща. Такова поведение на човека на мрежата разколебава другия отбор и стеснява в съзнанието му възможните начини да отвърне. Ако бъде извършен добре, финтът често има за резултат непредизвикани грешки. Ако го смесите с реални пресичания на неравномерни интервали по време на мача, това още повече ще обърка противниците и ще ги накара постоянно да гадаят какви са намеренията ви.
№3. Редувайте мишените на сервиса си. Особено при първия сервис, където имате повече свобода да експериментирате. Никога не позволявайте да станете предсказуеми! Естествено, че като цяло сервисите трябва да са насочени предимно към слабата страна (бекхенда) или в тялото на посрещача. Сервирането към центъра на корта също е добра стратегия, но подаването към по-слабата страна е далеч по-ефективно в дългосрочен план.
Основната мисъл на сервиращия трябва да е как да предизвика слаб ретур, който да е лесен за атака от партньора ви на мрежата. Не се опитвайте да направите ас! При аматьорските двойки той е много голяма рядкост. Много по-полезно е да изпълните сервис, който попада дълбоко в малкото поле, близо до сервис линията, при възможност с повече топспин и с отскок към бекхенда или в тялото.
№4. Сервис и после воле. В днешни дни е модно сервиращият да остава на основната линия след подаване. Някогашната тактика сервис-воле се използва все по-рядко. Играта наистина много се е променила от времето на Пийт Сампрас. Само че на аматьорско ниво, тази стратегия си остава все така ефективна. Би трябвало да я използвате при 25-30% от случаите, разбира се в зависимост от уменията на противниците. Ако сте добри в сервисите и волетата, няма да е зле почти 100% от първите ви сервиси да са с идея за сервис-воле, както и 50% от вторите ви сервиси. Това ще принуди противника постоянно да се мъчи да направи най-добрия си удар, а това води до много грешки, пък и ще направи задачата на партньора ви на мрежата доста по-лесна.
Ако ли пък не сте чак толкова добър в играта сервис-воле, все пак трябва отвреме-навреме да я пробвате, просто за да разнообразите нещата. Така или иначе щом играете на двойки, би следвало да имате поне някакви умения във волетата. Така че няма да ви заболи, ако натиснете малко противника с някое и друго излизане напред веднага след сервис. Така ще предизвикате неувереност у посрещача.
№5. Разделете корта на 3 зони. Само че не по ширината на корта, а напречно. Зона №1 е от мрежата до около две стъпки пред сервис линията. После зона №2 е оттам до около 4 метра пред крайната линия. Накрая е зона №3. Вместо да удряте топката произволно насам-натам без никаква мисъл за дълбочина, помислете коя зона искате да поразите при ретура си. Ако ще е зона №1 (пред мрежата), ударът трябва да е мек, подобен на дроп-шот. Зона №2 (средата на корта) иска удар от основната линия, но без много скорост. Удар в тази зона често ще изненада противника, който в повечето случаи стои на крайната линия или даже зад нея. Ще му се наложи да търчи напред и евентуално да се навежда, за да достигне топката, след което или ще трябва пак да отстъпва назад, или да затваря мрежата. Ако той остане в тази междинна зона ("ничията земя"), той се превръща в лесна мишена. Основен принцип в тениса: независимо дали играете двойки или единички е абсолютно задължително да направите всичко възможно по най-бързия начин да се изнесете от тази "ничия земя"!
Ако ли пък противникът е леко навлязъл пред крайната линия при посрещане, логично е да се опитате да атакувате зона №3. Така ще го принудите да удря топката, докато тя е близо до земята - най-често докато тя още се изкачва, което е доста трудно. Мнозина аматьори просто се барикадират навътре от крайната линия, с което все едно казват "ела, Вълчо, изяж ме!" Така че следващия път, когато играете двойки, помислете и за дълбочината на ударите, а не само как да размотавате противника наляво-надясно по терена! Това ще ви донесе изненадващо голям брой спечелени точки.
№6. Не играйте атакуващо, когато сте в защита. В някои тенис школи още от ранна възраст втълпяват на децата, че има три вида игрови ситуации в тениса: "зелена топка" (когато противникът е пратил лесна, бавна, висока топка, или топка в средата, или изобщо топка, към която имаш достатъчно време да се нагласиш и да изпълниш добре подготвен и обмислен удар); "жълта топка" (когато никой от играчите няма превес в разиграването, а изпратените от двете страни топки са приблизително сходни по трудност); и "червена топка" (когато противникът е изпратил бърза топка, или топка с много спин, или ти се налага да догонваш топка встрани или напред, да се пресягаш, навеждаш, скачаш и т.н.). Често малките деца дори са приучвани гласно да си подсказват: "зелена топка" или "червена топка" и да действат по съответния начин. Принципът е, че червена топка не се атакува, а само се връща както можеш; жълта топка се връща натам, откъдето е дошла; а зелена топка се атакува с мисъл за подготвяне на завършека на точката (забележете, че в никой от случаите не говорим направо за завършващ удар! Това е така, защото тенисът е игра на проценти, а процентът вероятност за успешен завършващ удар пада главоломно с "почервеняване" на топката).
При играта на единици може и да изглежда логично да се пробваш с мощен или извънредно прецизен завършващ удар, докато си в движение и бързаш да догониш някоя червена топка, защото ако не го направиш, значи си пратил зелена топка на противника, който веднага ще се възползва и ще я атакува. Но при двойките ти така или иначе имаш на разположение още един съотборник, който покрива останалата част от корта, така че когато ти идва червена топка и си в затруднено положение, можеш спокойно да си позволиш да направиш защитен удар, който просто да върне топката на противника и да даде възможност на отбора ви да се подготви.
Процентно е много по-печелившо просто да върнете топката и да накарате противника още веднъж да я отиграе. Ако го принудите да изпълнява воле, смач или някакъв друг по-специфичен удар - още по-добре! Дори ако му дойде удобна топка за мощна атака по правата - добре, нека се пробва! Това не е толкова лесно за изпълнение, колкото изглежда. Доверете се на партньора си, че ще може да покрие корта, ако пратите зелена топка на противника! Още повече, че ако пратите бавен, висок, прехвърлящ удар, така ще дадете достатъчно време и на двама ви да се върнете в правилните позиции и да подготвите защитата! Нека отсрещната страна да му мисли как ще атакува!
№7. Научете се да се разменяте и да се покривате. Това всъщност е може би най-важното нещо при двойките. По принцип единият партньор покрива едната половина на корта, а другият - другата половина. Но има и ситуации, когато се налага размяна на местата. Особено ако този на мрежата е тръгнал да пресича разиграване по диагонала, или пък когато е прехвърлен (и топката се окаже зад гърба му). Главният принцип тук е, че когато единият играч недвусмислено пресече средната линия (т.е. премине в другата половина от корта), партньорът му трябва автоматично да заеме неговата половина. Крайно дразнещо е, когато пресечеш топка на мрежата, а се окаже, че партньорът ти още е в старата си половина. Това значи, че не си е направил труда да мръдне даже крачка встрани, което си е чист мързел!
Друга ситуация, която налага размяна, е лобът. Ако играчът на мрежата е прехвърлен и партньорът му е отзад при крайната линия, той трябва да я отиграе, като така ще заеме половината на този отпред. Съответно предният играч трябва незабавно да мръдне встрани успоредно на мрежата и да заеме другата половина. В такива случаи добрата комуникация е жизненоважна. Например викнете "смяна!" така, че партньорът ви да ви чуе навреме и да се премести.
Всъщност когато сте отзад, а партньорът ви е на мрежата, всеки път, когато го видите да пресича средната линия, незабавно сменете своята половина с неговата! Теренът не трябва никога да остава наполовина празен! Ако пък сте отпред, изберете си половина и твърдо я отстоявайте. Не стойте на средната линия, така че да объркате партньора си и да не знае коя половина трябва да покрива, освен ако предварително не сте се уговорили за това или не сте му подали ясен сигнал за намеренията си!
№8. Вкарвайте първия сервис. Когато играете двойки е много важно първият ви сервис да влиза, ако искате да спечелите. Ясно е, че няма как 100% от първите сервиси да са успешни, обаче процентът при двойките трябва да е по-висок, отколкото на сингъл. Говорим поне за 70-75% (докато на сингъл може и да минете с 50%). Вторият сервис при аматьорите безспорно е по-слабият удар - той води до атака от противника и като цяло сервиращият скоро се оказва в неудобна позиция. Ако разчитате на втория сервис, рискът е много голям, а възможностите за тактически вариации се изпаряват. Партньорът ви на мрежата става безполезен. И като цяло нещата бързо се обръщат срещу вас.
Така че за да повишите процента на първия сервис, ще се наложи да отпуснете малко спусъка. Не залагайте на скорост и сила, а на пласиране и спин. Един добре пласиран сервис върши много повече работа от една случайна бомба. Пак казвам, един сравнително добре насочен първи сервис дава много възможни варианти за развитие на разиграването. Така че не се изкушавайте да включвате тежката артилерия и да се целите по дребни и трудни мишени в средата или нещо подобно. По-добре пратете един кик-сервис с много спин, който да отскочи в тялото или към бекхенда.
№9. Пробвайте като австралийците, за да защитите слабия бекхенд. "Австралийската" постройка на двойки е когато и двамата играчи от сервиращия отбор са от една и съща страна на корта. Така се защитава бекхендът, ако той е много слаб. Например ако партньорът ви е десничар и сервира отляво, застанете пред него в неговата половина (и залегнете под нивото на мрежата). Така той ще сервира точно зад вас. След като топката премине мрежата, партньорът ви трябва веднага да се втурне надясно да покрие празната част от корта. Така почти всички удари, които той получи, ще са на форхенда му. По същия начин се действа и ако е левичар, само че в този случай вие ще се втурнете да покривате дясната половина (когато сервира отляво).
Дори когато бекхендът не е проблем, австралийската постройка е полезна за разнообразяване на нещата. Например когато резултатът е много оспорван, можете в един момент да се построите в една линия при сервис, да се наговорите (или да си дадете сигнали) кой накъде ще тръгне и така да изненадате съперника. Така се неутрализират обичайните ретури по диагонала и нещата стават сложни за отсрещния отбор.
Недостатъкът на тази тактика е, че ако човекът на мрежата не е много подвижен и активен, това дава отлична възможност на посрещача да атакува по правата. Така че давайте по-внимателно с австралийската постройка!
№10. Атакувайте слабите страни. Често когато играете двойки (и особено когато противниците са добри) ще ви се случи да се окажете срещу двама играчи, които са затворили мрежата. Но не бързайте да се паникьосвате! И тук имате няколко варианта за атака, които трябва добре да усвоите, за да можете във всеки момент за секунда да изберете най-подходящия.
Първата ви мисъл в такива случаи трябва да е добре насоченият прехвърлящ удар (лоб), който да прати топката над главата на противника. Разбира се това зависи от точната позиция на двамата отсрещни играчи - колкото по-близо до мрежата се намират, толкова по-изгодна е ситуацията за лоб. Другият вариант е плътен удар през центъра, точно по средата между обхвата на волетата на двамата противници. Те или няма да могат да достигнат топката, или изобщо няма да се разберат кой да направи волето. Понякога дори ще чуете неприятния звук от сблъсък на ракети! Третата възможност е да атакувате право в по-слабия от двамата, по възможност към бекхенд волето му. Даже и да достигне топката, волето му ще е слабо и ще ви даде лесна "зелена" топка за атакуване, откъдето вече имате много варианти. Това е малко по-труден за изпълнение удар, тъй като мишената е по-малка, пък и ще трябва да прехвърляте най-високата част на мрежата. Не е за предпочитане при трудни ситуации, когато сте твърдо в защита или ако сте някъде в центъра на корта. По-добре да се прибягва до него, ако сте встрани, близо до страничните линии и имате достатъчно време за подготовка.
Ако пък двамата противникови играчи са отзад на основната линия, пак можете да пробвате атака през средата или към бекхенда на по-слабия играч. Лобът трябва да се използва, само ако посрещате "тъмночервена" топка (твърдо сте в защита) или ако един или най-добре двамата противници са близо до мрежата. Запомнете: почти никога няма да сгрешите, ако изберете да пратите топката дълбоко през центъра между двамата играчи!
№11. Не се задържайте в "ничията земя"! Тази зона вече я описахме по-горе. Ако се окажете в нея, изпълнете си удара и веднага се изнасяйте или назад, или напред. Това е много коварна зона, тъй като е много трудно да се изпълняват удари по издигаща се нагоре топка или пък дълги волета. А и там ще дадете прекалено много ъгли на противника, по които да ви натисне без особено затруднение.
Ако след преминаване през ничията земя отидете на мрежата, ще стесните корта за противника и ще го подложите на натиск. Ако ли пък се върнете към основната линия, ще имате достатъчно време да реагирате на почти всеки дълбок удар към вас. Видите ли някой просто да си стърчи насред ничията земя, значи той е мързелив играч, или го е страх да излиза на мрежата, или пък няма усет към позицията си на терена и като цяло е безполезен като партньор. Ако искате да имате успех на двойки, трябва да имате куража да излизате на мрежата! Следващия път, когато играете двойки, мислено си заповядайте за нищо на света да не се задържате в "ничията земя"! Едно е да ви се наложи да изпълните удар оттам, например при тактиката "сервис-воле", съвсем друго е безцелно да се шляете из нея и да сте като неподвижна мишена за противниците! Просто завършете какъвто удар имате да правите и бързо се изнасяйте оттам!
№12. Покривайте линиите при удари отстрани. Когато играете на мрежата и далечният играч отсреща изпълнява удар от основната линия, трябва да сте поне на една крачка разстояние от възможността да покриете удар по правата. Това важи, особено когато той е близо до страничните линии или даже извън тях. Не забравяйте, че понякога ударът по правата, колкото и да е труден, е единственият му изход. Ако просто направите крачка навън, ще му отнемете и последната възможност и ще го принудите да върши някакви чудеса.
Ние аматьорите често забравяме за крайната линия, защото сме чували, че е добре да се покрива средата на мрежата и да се пресичат онези толкова стандартни размени на диагонални удари от основните линии. Само че тук има една тънкост: партньорът ви отзад така или иначе вече е подсигурил отговора на ударите през центъра, а ако и вие се насочите натам, оставяте страничните линии оголени. Покриването на страничните линии трябва да е приоритет за този на мрежата - пресичането на топки през центъра е от второстепенно значение! Тук не говорим да се застопорите върху страничната линия, а просто да сте на крачка от нея, така, че да можете за миг да я достигнете при нужда. Колкото по-встрани от корта е изхвърлен противниковият играч, толкова по-навън трябва да излезете и вие, за да затворите ъгъла. Така че доверете се на партньора си, покрийте страничната линия и се пригответе за удар право към вас. Не си мислете, че само защото вече сте застанали там, противникът няма да се пробва да ви използва за мишена! Трябва във всеки момент да сте подготвени, че топката може да се окаже право в краката ви!
№13. Използвайте стоп-волета. Съществуват поне 7 вида волета в тениса, ако не и повече (тук броим и смача и полу-волето). При двойките е от съществено значение топката да може да бъде качествено посрещана и насочвана още от въздуха. Добрата новина е, че стоп-волето е най-лесният вид воле. Трябва само да държите ракетата в положение за воле и да не я мърдате повече. Топката сама ще дойде, само трябва да я посрещнете. Ключът при стоп-волето е да държите ракетата по-леко от обичайното, за да й позволите да даде "откат" назад. Ако тя не отстъпи след посрещането, твърде вероятно е да отлети неконтролируемо нанякъде.
Стоп-волетата трябва да се използват при посрещане на бързи (силни) удари. Говорим за поне 70-80 кмч при аматьорите. Ракетата трябва да стои стабилно и неподвижно, без предварително замахване и последващо движение напред. Не е необходимо да се прилага абсолютно никаква допълнителна сила за посрещане на такива бързи топки. Просто насочете главата накъдето трябва и "попийте" топката като с гъба. Мощните удари на противника обикновено са изпълнени от голямо разстояние и след дълга подготовка, което означава, че едно стоп-воле, което "пльосва" топката директно зад мрежата, ще свари противника неподготвен, лишен от време за реакция, принуден да се втурва напред и да извършва геройства, за да "изкопае" бързо свличащата се долу топка. Най-вероятно е изобщо да не може да я достигне, а в краен случай ще ви вдигне "тъмнозелена" топка за лесна атака и ефектно завършване.
№14. Комуникацията е ключова при двойките. Ако от дълго играете двойки, сигурно ви се е случвало да се пробвате с няколко различни партньори. Може би сте забелязали, че всеки от тях си има различен стил на комуникация по време на игра. Някои предпочитат да мълчат, други са много приказливи. Вторият вариант е за предпочитане. Ако с партньора си не комуникирате, вероятно то е, защото губите в резултата. Не си позволявайте да изпадате в такава обстановка! Тъкмо тогава комуникацията е най-важна! Ето няколко насоки:
- Когато вашият отбор сервира, използвайте сигнали с ръце зад гърба, които само вие да виждате. Например ако този на мрежата смята да остане в своята половина, нека свие ръка в юмрук зад гърба си. Разперени пръсти пък ще означават "ще пресичам" и съответно следва размяна на местата.
- По време на разиграване, ако се налага размяна, просто викнете "смяна!" Това ще позволи на партньора ви да е сигурен какво следва и къде трябва да отиде.
- Ако топката е изпратена между двама ви, викнете "аз!" или "ти!", за да уточните предварително кой трябва да посрещне. Обикновено това става при основната линия, но понякога може да се случи и при мрежата.
- Ако сте на мрежата и ви прехвърлят, викнете "ти! смяна!" и така и двамата ще знаете, че топката минава зад гърба ви във вашата половина и ще ви се наложи да покривате другата половина на мрежата.
- Преди мача обсъдете някаква основна стратегия. Особено ако вече добре познавате противниците си.
- По време на мача понякога е полезно да обсъждате някои необходими промени в стратегията. Ако предварителната ви стратегия не действа, по време на прекъсванията между геймовете обсъдете какво е необходимо да се донагласи.
- По време на гейма, между разиграванията, окуражавайте партньора си гласно: "страшен удар!" и "браво, много добре!" Така ще повишите самочувствието му и ще му дадете да разбере, че оценявате усилията му. Ако ли пък не му върви играта, повдигнете духа му с окуражителни думи: "няма нищо, давай другата точка!" или "карай, следващия път ще стане!"
Най-важното при комуникацията с партньора е никога да не си позволявате да го упреквате. Нормално е да се изкушавате да си изкарате негативните емоции върху някой друг, но ако искате да победите, ще имате по-големи шансове, ако останете позитивни през целия мач. Ако трябва насила се накарайте да мълчите, ако се усетите, че всеки момент ще изригнете. Ако пък предпочитате да говорите, нека бъде със спокоен тон. Обяснете на партньора си кое според вас прави грешно и как може да го подобри. Например ако греши в много от форхендите си, кажете му "според мен не трябва да опитваш толкова силни удари - намали малко силата и виж дали ще влизат по-точно". Винаги поддържайте добронамерения, конструктивен тон, иначе рискувате играта ви да се разпадне. Естествено, в тениса често има сблъсък на его. Но ако останете позитивни, ако комуникирате през цялото време и сте готови да се доверите на партньора си, не само, че ще имате по-големи шансове за успех, а и ще запазите удоволствието от играта. Все пак една загубена битка не означава край на цялата война!
№15. Навлизайте към мрежата след воле. Това също е навик, който трябва да се заучава с усърдие, тъй като не идва от само себе си. В общи линии, след като изпълните воле, трябва да продължите настъплението напред. Това не важи, единствено когато вече сте достигнали на крачка от мрежата. Толкова много аматьори удрят воле и след това си остават точно където са били досега! Това в никакъв случай не е печеливш ход.
Трябва след воле да продължите напред, за да усилите още повече натиска срещу посрещача. Най-често това не се прави поради лоша работа с краката или просто поради мързел. Друга възможна причина е, че оставаме на място да се насладим на удара си, вместо да мислим за следващите си действия. И друга причина е, че мнозина от нас се страхуват да доближават прекалено мрежата, защото ни е страх, че няма да се справим с волето отблизо или че ще ни ударят. При двойките не трябва да ни е страх от волето - то трябва да ни е фикс-идея! А ударът с топка по тялото е неизбежна част от играта!
И така, как точно да се придвижваме напред след воле? Да речем, че изпълнявате сервис и сте решили след това да тръгнете напред (т.е. тактика "сервис-воле"). Първото воле го изпълнявате на около метър зад сервис мрежата. Вместо да си стоите там, в "ничията земя", започнете да се придвижвате напред, като спрете в мига, в който противникът започне да се подготвя за удар. Правите сплит-степ скок (изключително важен и направо задължителен елемент при всеки удар в тениса) точно в мига, в който противникът започва да замахва. Да речем, че ударът му ще дойде право към вас. След сплит-степ скока обръщате раменете и се оттласквате с единия крак към съответната посока, за да посрещнете топката във въздуха - този път волето ще се случи малко пред сервис линията. След това пак продължавате напред и отново спирате при подготовката на противника, сплит-степ при замаха и ново воле - вече на две-три крачки от мрежата. Сега вече сте заключили мрежата и контролирате положението, затворили сте всички ъгли и натискът върху противника е огромен. Можете да очаквате следващата топка да е "тъмнозелена" и да я завършите с лекота, или пък направо да бъде сбъркана от посрещача. Ето така трябва да се движите напред при волетата. Следващия път, когато играете двойки, че дори и на единици, спомнете си тази последователност от действия и наблюдавайте промяната в резултатите!
В заключение
Това са само 15 основни положения при играта на двойки - разбира се, има още много какво да се каже по темата. Ако сте осъзнали, че в момента не използвате почти никой от тези съвети, замислете се над тях. Някои са лесни за изпълнение (като например постоянната комуникация с партньора), други изискват повече умения и подготовка (като сервис-воле тактиката, използването на добра работа с краката за заемане на правилна позиция и т.н.), но основните положения си остават:
- Сигналите. Много полезен елемент! Когато вашият отбор сервира, човекът на мрежата подава таен сигнал за намеренията си - дали ще пресича центъра или ще остане на място. По-напредналите играчи дори подсказват къде искат да бъде пласиран сервисът и така конструират цялото разиграване, още преди то да е започнало. Може да използвате сигнали, а може и да не го правите - ваш избор. Като цяло е препоръчително, защото създава яснота и дава идея и замисъл на цялото разиграване. Естествено, двамата партньори ще трябва да имат някакво ниво на умения, за да могат до известна степен да изпълнят замисленото.
- Игра близо до мрежата. При двойките често се случва противниците да разменят волета близо до мрежата. При такива ситуации е полезно при отскок на топката близо пред вас да я изиграете без много сила, а по-скоро с добро насочване. Разбира се има си и моменти, когато силата е полезна, но ще установите, че една добре насочена топка дава много по-голям процент на успеваемост от силната.
- Дроп-волетата. Друг един изключително ефективен (и ефектен) елемент при двойките. Дроп-волето е удар от въздуха, който "изсипва" топката късо зад мрежата, където разположеният надалеч противник не е в състояние да я достигне. Това е много подценяван удар при аматьорските двойки, а не би трябвало, защото е много ефективен за бързо и категорично завършване на разиграването. Особено когато и двамата противници са далеч назад при крайната линия. Предполагам доста аматьори се въздържат да използват този удар, тъй като той изисква доста финес и усет към докосването на топката. Ако я посрещнете твърде меко, тя няма да прехвърли мрежата. Ако ли пък й дадете твърде много скорост, тя най-вероятно ще кацне удобно в средата на корта, откъдето противникът ще може да я зашлеви към вас и лесно да завърши точката. Все пак си струва да се усвои дроп-волето и да се използва при всяка удобна възможност. Това е много полезно оръжие, което всеки играч на двойки би следвало да притежава.
- Лобът. Също много ефективно оръжие в тениса. Само че ще трябва да прехвърляте противника така, че да му се наложи или да търчи назад и да изпълнява смач от крайната линия (което го прави твърде неефективен поради твърде сходния със сервиса ъгъл на отскок), или да заобикаля отскочилата зад него топка, за да избяга от неудобния си бекхенд (бекхенд смачът е изобщо най-трудният за изпълнение удар в целия тенис). Все пак лобът е много полезен защитен удар, тъй като забавя темпото на разиграването, дава достатъчно време на изпълняващия го да се върне на защитна позиция и изобщо обърква ритъма на игра. Освен това, противно на очакванията, смачът никак не е лесен за изпълнение удар. Повечето аматьори не владеят техниката и по-често го бъркат, отколкото не. Особено ако прехвърлянето става над слабата им страна (страната на бекхенда). Така че хич не се притеснявайте да прехвърляте! И помнете: топката трябва да е изпратена високо и с много топспин, за да бъде параболата й още по-стръмна и непредвидима.
И едно последно нещо, което е важно при двойките. Обърнете внимание на силата и посоката на вятъра по време на игра. Например лобът е много по-лесен с попътен вятър, отколкото при насрещен. След изпълнение на лоб, заемете стабилна позиция и наблюдавайте поведението на противника. Често самият ъгъл на заставане под топката и дори ъгъла на отваряне на главата на ракетата му ще издадат накъде ще бъде изпратен смачът. Успех!
Напред и назад
Когато с партньора си играете в стандартна постройка един отпред и един отзад, умното и бързо придвижване е ключово. Играчът на мрежата трябва да следи движението на топката и да се движи напред и назад в зависимост от това накъде се движи тя. Ако партньорът ви изпрати топката към срещуположния далечен играч, настъпете напред под ъгъл спрямо средата на корта и бъдете готови да пресечете удара. Ако противникът върне топката отново към партньора ви отзад, отстъпете няколко крачки назад и леко встрани към страничната линия, за да сте готови, ако топката попадне в отсрещния играч на мрежата или пък идващият удар е по правата.
Така движейки се по този своеобразен триъгълник (с върхове средата на линията за сервис, близкия среден ъгъл от собственото ви поле за сервис и една крачка навътре от средата на външната граница на същото поле), вие ще сте винаги в най-добра позиция да пресечете по-изгодните удари при стандартното разиграване по диагонала, но и да се защитите от удари по правата или противникови волета.
А сега да минем към 15-те най-полезни тактики в играта на двойки
Случвало ли ви се е да се усещате как играете тенис, особено на двойки, а от години нямате никакъв напредък? Наглед лесни топки се оказват истинско изпитание за вас, не знаете коя топка как да завършите, ядосвате се на елементарни грешки, а противниците ви все ви хващат неподготвени? Нормално е. Тенисът на двойки е доста специфична работа. И си има специфични начини на поведение, които трябва да се усвоят, да се тренират и да се превърнат в рутина. Не е достатъчно просто да удряте топката и да я пращате към отсрещната страна. Нужно е нещата да се правят по правилния начин, с мисъл за тактика, позициониране и пласиране на топката. Двойките са по-скоро игра на тънкости и технични удари, включват много стратегия и също толкова много комуникация. Ето 15 полезни принципа, които би следвало да се опитвате да прилагате в играта на двойки - колкото повече от тях възприемете и усвоите, толкова по-добре.
№1. Научете се да пресичате! За пресичане говорим, когато играчът на мрежата напусне своята половина и пресече пътя на топката, докато тя лети над средата на мрежата. Обикновено се случва така, че той се придвижва от средата или външния край на своето малко поле за сервис към средата на мрежата. Ето няколко полезни указания:
- В началото на мача се стремете да пресечете поне 1/3, ако не и 1/2 от топките, когато партньорът ви сервира. Така ще предизвикате неувереност у противника през останалата част от мача. Никога не позволявайте на противника да се чувства в свои води!
- Ако сигнализирате на партньора си, че ще пресичате, не се отказвайте! Вложете всички усилия в пресичането! Никакви половинчати действия - щом сте решили, че ще пресичате, направете го, независимо от ситуацията. След като знае, че ще пресичате, партньорът ви отзад непременно ще тръгне да покрива опразнената от вас част от корта. Така че ако се откажете да изпълните пресичането, един по-сносен диагонален удар отсреща би означавал сигурна точка за противниковия отбор!
- Изчакайте отвръщащият противник да започне замахването напред. Ако тръгнете по-рано, рискувате да ви бият с минаващ удар по правата. Ако отсреща имате добри противници, неминуемо това ще се случва твърде често. Изчакайте противникът да започне движението с ръка напред - тогава вече е твърде късно за него да променя намеренията си в последния момент.
- След като сте тръгнали да пресичате, пригответе се за воле. Твърде много аматьори гледат да се придвижат добре, но напълно изключват за правилната техника на волето. И много често те стигат както трябва до топката, но бъркат волето. Щом сте на мрежата, значи ще правите воле - и точка!
№2. Финтирайте, за да объркате противника. Когато сте на мрежата, независимо от коя страна, трябва винаги да сте нащрек, да стоите на върха на пръстите си. Това създава впечатлението, че във всеки момент сте готови да пресечете топката и така ще накарате противника да се чувства неуверено. Почти на половината удари на противника (в зависимост от това дали той е в удобна за удар позиция или не) трябва да сте готови да залъжете, че ще пресичате - дори и да нямате намерение да го правите. Просто направете рязко движение към центъра или само извъртете рамене като за воле - достатъчно е да разколебаете противника!
Този финт много рядко се използва от аматьорите, а би трябвало да е неразделна част от арсенала им. Самото залъгващо движение може да предизвика голям брой грешки отсреща. Такова поведение на човека на мрежата разколебава другия отбор и стеснява в съзнанието му възможните начини да отвърне. Ако бъде извършен добре, финтът често има за резултат непредизвикани грешки. Ако го смесите с реални пресичания на неравномерни интервали по време на мача, това още повече ще обърка противниците и ще ги накара постоянно да гадаят какви са намеренията ви.
№3. Редувайте мишените на сервиса си. Особено при първия сервис, където имате повече свобода да експериментирате. Никога не позволявайте да станете предсказуеми! Естествено, че като цяло сервисите трябва да са насочени предимно към слабата страна (бекхенда) или в тялото на посрещача. Сервирането към центъра на корта също е добра стратегия, но подаването към по-слабата страна е далеч по-ефективно в дългосрочен план.
Основната мисъл на сервиращия трябва да е как да предизвика слаб ретур, който да е лесен за атака от партньора ви на мрежата. Не се опитвайте да направите ас! При аматьорските двойки той е много голяма рядкост. Много по-полезно е да изпълните сервис, който попада дълбоко в малкото поле, близо до сервис линията, при възможност с повече топспин и с отскок към бекхенда или в тялото.
№4. Сервис и после воле. В днешни дни е модно сервиращият да остава на основната линия след подаване. Някогашната тактика сервис-воле се използва все по-рядко. Играта наистина много се е променила от времето на Пийт Сампрас. Само че на аматьорско ниво, тази стратегия си остава все така ефективна. Би трябвало да я използвате при 25-30% от случаите, разбира се в зависимост от уменията на противниците. Ако сте добри в сервисите и волетата, няма да е зле почти 100% от първите ви сервиси да са с идея за сервис-воле, както и 50% от вторите ви сервиси. Това ще принуди противника постоянно да се мъчи да направи най-добрия си удар, а това води до много грешки, пък и ще направи задачата на партньора ви на мрежата доста по-лесна.
Ако ли пък не сте чак толкова добър в играта сервис-воле, все пак трябва отвреме-навреме да я пробвате, просто за да разнообразите нещата. Така или иначе щом играете на двойки, би следвало да имате поне някакви умения във волетата. Така че няма да ви заболи, ако натиснете малко противника с някое и друго излизане напред веднага след сервис. Така ще предизвикате неувереност у посрещача.
№5. Разделете корта на 3 зони. Само че не по ширината на корта, а напречно. Зона №1 е от мрежата до около две стъпки пред сервис линията. После зона №2 е оттам до около 4 метра пред крайната линия. Накрая е зона №3. Вместо да удряте топката произволно насам-натам без никаква мисъл за дълбочина, помислете коя зона искате да поразите при ретура си. Ако ще е зона №1 (пред мрежата), ударът трябва да е мек, подобен на дроп-шот. Зона №2 (средата на корта) иска удар от основната линия, но без много скорост. Удар в тази зона често ще изненада противника, който в повечето случаи стои на крайната линия или даже зад нея. Ще му се наложи да търчи напред и евентуално да се навежда, за да достигне топката, след което или ще трябва пак да отстъпва назад, или да затваря мрежата. Ако той остане в тази междинна зона ("ничията земя"), той се превръща в лесна мишена. Основен принцип в тениса: независимо дали играете двойки или единички е абсолютно задължително да направите всичко възможно по най-бързия начин да се изнесете от тази "ничия земя"!
Ако ли пък противникът е леко навлязъл пред крайната линия при посрещане, логично е да се опитате да атакувате зона №3. Така ще го принудите да удря топката, докато тя е близо до земята - най-често докато тя още се изкачва, което е доста трудно. Мнозина аматьори просто се барикадират навътре от крайната линия, с което все едно казват "ела, Вълчо, изяж ме!" Така че следващия път, когато играете двойки, помислете и за дълбочината на ударите, а не само как да размотавате противника наляво-надясно по терена! Това ще ви донесе изненадващо голям брой спечелени точки.
№6. Не играйте атакуващо, когато сте в защита. В някои тенис школи още от ранна възраст втълпяват на децата, че има три вида игрови ситуации в тениса: "зелена топка" (когато противникът е пратил лесна, бавна, висока топка, или топка в средата, или изобщо топка, към която имаш достатъчно време да се нагласиш и да изпълниш добре подготвен и обмислен удар); "жълта топка" (когато никой от играчите няма превес в разиграването, а изпратените от двете страни топки са приблизително сходни по трудност); и "червена топка" (когато противникът е изпратил бърза топка, или топка с много спин, или ти се налага да догонваш топка встрани или напред, да се пресягаш, навеждаш, скачаш и т.н.). Често малките деца дори са приучвани гласно да си подсказват: "зелена топка" или "червена топка" и да действат по съответния начин. Принципът е, че червена топка не се атакува, а само се връща както можеш; жълта топка се връща натам, откъдето е дошла; а зелена топка се атакува с мисъл за подготвяне на завършека на точката (забележете, че в никой от случаите не говорим направо за завършващ удар! Това е така, защото тенисът е игра на проценти, а процентът вероятност за успешен завършващ удар пада главоломно с "почервеняване" на топката).
При играта на единици може и да изглежда логично да се пробваш с мощен или извънредно прецизен завършващ удар, докато си в движение и бързаш да догониш някоя червена топка, защото ако не го направиш, значи си пратил зелена топка на противника, който веднага ще се възползва и ще я атакува. Но при двойките ти така или иначе имаш на разположение още един съотборник, който покрива останалата част от корта, така че когато ти идва червена топка и си в затруднено положение, можеш спокойно да си позволиш да направиш защитен удар, който просто да върне топката на противника и да даде възможност на отбора ви да се подготви.
Процентно е много по-печелившо просто да върнете топката и да накарате противника още веднъж да я отиграе. Ако го принудите да изпълнява воле, смач или някакъв друг по-специфичен удар - още по-добре! Дори ако му дойде удобна топка за мощна атака по правата - добре, нека се пробва! Това не е толкова лесно за изпълнение, колкото изглежда. Доверете се на партньора си, че ще може да покрие корта, ако пратите зелена топка на противника! Още повече, че ако пратите бавен, висок, прехвърлящ удар, така ще дадете достатъчно време и на двама ви да се върнете в правилните позиции и да подготвите защитата! Нека отсрещната страна да му мисли как ще атакува!
№7. Научете се да се разменяте и да се покривате. Това всъщност е може би най-важното нещо при двойките. По принцип единият партньор покрива едната половина на корта, а другият - другата половина. Но има и ситуации, когато се налага размяна на местата. Особено ако този на мрежата е тръгнал да пресича разиграване по диагонала, или пък когато е прехвърлен (и топката се окаже зад гърба му). Главният принцип тук е, че когато единият играч недвусмислено пресече средната линия (т.е. премине в другата половина от корта), партньорът му трябва автоматично да заеме неговата половина. Крайно дразнещо е, когато пресечеш топка на мрежата, а се окаже, че партньорът ти още е в старата си половина. Това значи, че не си е направил труда да мръдне даже крачка встрани, което си е чист мързел!
Друга ситуация, която налага размяна, е лобът. Ако играчът на мрежата е прехвърлен и партньорът му е отзад при крайната линия, той трябва да я отиграе, като така ще заеме половината на този отпред. Съответно предният играч трябва незабавно да мръдне встрани успоредно на мрежата и да заеме другата половина. В такива случаи добрата комуникация е жизненоважна. Например викнете "смяна!" така, че партньорът ви да ви чуе навреме и да се премести.
Всъщност когато сте отзад, а партньорът ви е на мрежата, всеки път, когато го видите да пресича средната линия, незабавно сменете своята половина с неговата! Теренът не трябва никога да остава наполовина празен! Ако пък сте отпред, изберете си половина и твърдо я отстоявайте. Не стойте на средната линия, така че да объркате партньора си и да не знае коя половина трябва да покрива, освен ако предварително не сте се уговорили за това или не сте му подали ясен сигнал за намеренията си!
№8. Вкарвайте първия сервис. Когато играете двойки е много важно първият ви сервис да влиза, ако искате да спечелите. Ясно е, че няма как 100% от първите сервиси да са успешни, обаче процентът при двойките трябва да е по-висок, отколкото на сингъл. Говорим поне за 70-75% (докато на сингъл може и да минете с 50%). Вторият сервис при аматьорите безспорно е по-слабият удар - той води до атака от противника и като цяло сервиращият скоро се оказва в неудобна позиция. Ако разчитате на втория сервис, рискът е много голям, а възможностите за тактически вариации се изпаряват. Партньорът ви на мрежата става безполезен. И като цяло нещата бързо се обръщат срещу вас.
Така че за да повишите процента на първия сервис, ще се наложи да отпуснете малко спусъка. Не залагайте на скорост и сила, а на пласиране и спин. Един добре пласиран сервис върши много повече работа от една случайна бомба. Пак казвам, един сравнително добре насочен първи сервис дава много възможни варианти за развитие на разиграването. Така че не се изкушавайте да включвате тежката артилерия и да се целите по дребни и трудни мишени в средата или нещо подобно. По-добре пратете един кик-сервис с много спин, който да отскочи в тялото или към бекхенда.
№9. Пробвайте като австралийците, за да защитите слабия бекхенд. "Австралийската" постройка на двойки е когато и двамата играчи от сервиращия отбор са от една и съща страна на корта. Така се защитава бекхендът, ако той е много слаб. Например ако партньорът ви е десничар и сервира отляво, застанете пред него в неговата половина (и залегнете под нивото на мрежата). Така той ще сервира точно зад вас. След като топката премине мрежата, партньорът ви трябва веднага да се втурне надясно да покрие празната част от корта. Така почти всички удари, които той получи, ще са на форхенда му. По същия начин се действа и ако е левичар, само че в този случай вие ще се втурнете да покривате дясната половина (когато сервира отляво).
Дори когато бекхендът не е проблем, австралийската постройка е полезна за разнообразяване на нещата. Например когато резултатът е много оспорван, можете в един момент да се построите в една линия при сервис, да се наговорите (или да си дадете сигнали) кой накъде ще тръгне и така да изненадате съперника. Така се неутрализират обичайните ретури по диагонала и нещата стават сложни за отсрещния отбор.
Недостатъкът на тази тактика е, че ако човекът на мрежата не е много подвижен и активен, това дава отлична възможност на посрещача да атакува по правата. Така че давайте по-внимателно с австралийската постройка!
№10. Атакувайте слабите страни. Често когато играете двойки (и особено когато противниците са добри) ще ви се случи да се окажете срещу двама играчи, които са затворили мрежата. Но не бързайте да се паникьосвате! И тук имате няколко варианта за атака, които трябва добре да усвоите, за да можете във всеки момент за секунда да изберете най-подходящия.
Първата ви мисъл в такива случаи трябва да е добре насоченият прехвърлящ удар (лоб), който да прати топката над главата на противника. Разбира се това зависи от точната позиция на двамата отсрещни играчи - колкото по-близо до мрежата се намират, толкова по-изгодна е ситуацията за лоб. Другият вариант е плътен удар през центъра, точно по средата между обхвата на волетата на двамата противници. Те или няма да могат да достигнат топката, или изобщо няма да се разберат кой да направи волето. Понякога дори ще чуете неприятния звук от сблъсък на ракети! Третата възможност е да атакувате право в по-слабия от двамата, по възможност към бекхенд волето му. Даже и да достигне топката, волето му ще е слабо и ще ви даде лесна "зелена" топка за атакуване, откъдето вече имате много варианти. Това е малко по-труден за изпълнение удар, тъй като мишената е по-малка, пък и ще трябва да прехвърляте най-високата част на мрежата. Не е за предпочитане при трудни ситуации, когато сте твърдо в защита или ако сте някъде в центъра на корта. По-добре да се прибягва до него, ако сте встрани, близо до страничните линии и имате достатъчно време за подготовка.
Ако пък двамата противникови играчи са отзад на основната линия, пак можете да пробвате атака през средата или към бекхенда на по-слабия играч. Лобът трябва да се използва, само ако посрещате "тъмночервена" топка (твърдо сте в защита) или ако един или най-добре двамата противници са близо до мрежата. Запомнете: почти никога няма да сгрешите, ако изберете да пратите топката дълбоко през центъра между двамата играчи!
№11. Не се задържайте в "ничията земя"! Тази зона вече я описахме по-горе. Ако се окажете в нея, изпълнете си удара и веднага се изнасяйте или назад, или напред. Това е много коварна зона, тъй като е много трудно да се изпълняват удари по издигаща се нагоре топка или пък дълги волета. А и там ще дадете прекалено много ъгли на противника, по които да ви натисне без особено затруднение.
Ако след преминаване през ничията земя отидете на мрежата, ще стесните корта за противника и ще го подложите на натиск. Ако ли пък се върнете към основната линия, ще имате достатъчно време да реагирате на почти всеки дълбок удар към вас. Видите ли някой просто да си стърчи насред ничията земя, значи той е мързелив играч, или го е страх да излиза на мрежата, или пък няма усет към позицията си на терена и като цяло е безполезен като партньор. Ако искате да имате успех на двойки, трябва да имате куража да излизате на мрежата! Следващия път, когато играете двойки, мислено си заповядайте за нищо на света да не се задържате в "ничията земя"! Едно е да ви се наложи да изпълните удар оттам, например при тактиката "сервис-воле", съвсем друго е безцелно да се шляете из нея и да сте като неподвижна мишена за противниците! Просто завършете какъвто удар имате да правите и бързо се изнасяйте оттам!
№12. Покривайте линиите при удари отстрани. Когато играете на мрежата и далечният играч отсреща изпълнява удар от основната линия, трябва да сте поне на една крачка разстояние от възможността да покриете удар по правата. Това важи, особено когато той е близо до страничните линии или даже извън тях. Не забравяйте, че понякога ударът по правата, колкото и да е труден, е единственият му изход. Ако просто направите крачка навън, ще му отнемете и последната възможност и ще го принудите да върши някакви чудеса.
Ние аматьорите често забравяме за крайната линия, защото сме чували, че е добре да се покрива средата на мрежата и да се пресичат онези толкова стандартни размени на диагонални удари от основните линии. Само че тук има една тънкост: партньорът ви отзад така или иначе вече е подсигурил отговора на ударите през центъра, а ако и вие се насочите натам, оставяте страничните линии оголени. Покриването на страничните линии трябва да е приоритет за този на мрежата - пресичането на топки през центъра е от второстепенно значение! Тук не говорим да се застопорите върху страничната линия, а просто да сте на крачка от нея, така, че да можете за миг да я достигнете при нужда. Колкото по-встрани от корта е изхвърлен противниковият играч, толкова по-навън трябва да излезете и вие, за да затворите ъгъла. Така че доверете се на партньора си, покрийте страничната линия и се пригответе за удар право към вас. Не си мислете, че само защото вече сте застанали там, противникът няма да се пробва да ви използва за мишена! Трябва във всеки момент да сте подготвени, че топката може да се окаже право в краката ви!
№13. Използвайте стоп-волета. Съществуват поне 7 вида волета в тениса, ако не и повече (тук броим и смача и полу-волето). При двойките е от съществено значение топката да може да бъде качествено посрещана и насочвана още от въздуха. Добрата новина е, че стоп-волето е най-лесният вид воле. Трябва само да държите ракетата в положение за воле и да не я мърдате повече. Топката сама ще дойде, само трябва да я посрещнете. Ключът при стоп-волето е да държите ракетата по-леко от обичайното, за да й позволите да даде "откат" назад. Ако тя не отстъпи след посрещането, твърде вероятно е да отлети неконтролируемо нанякъде.
Стоп-волетата трябва да се използват при посрещане на бързи (силни) удари. Говорим за поне 70-80 кмч при аматьорите. Ракетата трябва да стои стабилно и неподвижно, без предварително замахване и последващо движение напред. Не е необходимо да се прилага абсолютно никаква допълнителна сила за посрещане на такива бързи топки. Просто насочете главата накъдето трябва и "попийте" топката като с гъба. Мощните удари на противника обикновено са изпълнени от голямо разстояние и след дълга подготовка, което означава, че едно стоп-воле, което "пльосва" топката директно зад мрежата, ще свари противника неподготвен, лишен от време за реакция, принуден да се втурва напред и да извършва геройства, за да "изкопае" бързо свличащата се долу топка. Най-вероятно е изобщо да не може да я достигне, а в краен случай ще ви вдигне "тъмнозелена" топка за лесна атака и ефектно завършване.
№14. Комуникацията е ключова при двойките. Ако от дълго играете двойки, сигурно ви се е случвало да се пробвате с няколко различни партньори. Може би сте забелязали, че всеки от тях си има различен стил на комуникация по време на игра. Някои предпочитат да мълчат, други са много приказливи. Вторият вариант е за предпочитане. Ако с партньора си не комуникирате, вероятно то е, защото губите в резултата. Не си позволявайте да изпадате в такава обстановка! Тъкмо тогава комуникацията е най-важна! Ето няколко насоки:
- Когато вашият отбор сервира, използвайте сигнали с ръце зад гърба, които само вие да виждате. Например ако този на мрежата смята да остане в своята половина, нека свие ръка в юмрук зад гърба си. Разперени пръсти пък ще означават "ще пресичам" и съответно следва размяна на местата.
- По време на разиграване, ако се налага размяна, просто викнете "смяна!" Това ще позволи на партньора ви да е сигурен какво следва и къде трябва да отиде.
- Ако топката е изпратена между двама ви, викнете "аз!" или "ти!", за да уточните предварително кой трябва да посрещне. Обикновено това става при основната линия, но понякога може да се случи и при мрежата.
- Ако сте на мрежата и ви прехвърлят, викнете "ти! смяна!" и така и двамата ще знаете, че топката минава зад гърба ви във вашата половина и ще ви се наложи да покривате другата половина на мрежата.
- Преди мача обсъдете някаква основна стратегия. Особено ако вече добре познавате противниците си.
- По време на мача понякога е полезно да обсъждате някои необходими промени в стратегията. Ако предварителната ви стратегия не действа, по време на прекъсванията между геймовете обсъдете какво е необходимо да се донагласи.
- По време на гейма, между разиграванията, окуражавайте партньора си гласно: "страшен удар!" и "браво, много добре!" Така ще повишите самочувствието му и ще му дадете да разбере, че оценявате усилията му. Ако ли пък не му върви играта, повдигнете духа му с окуражителни думи: "няма нищо, давай другата точка!" или "карай, следващия път ще стане!"
Най-важното при комуникацията с партньора е никога да не си позволявате да го упреквате. Нормално е да се изкушавате да си изкарате негативните емоции върху някой друг, но ако искате да победите, ще имате по-големи шансове, ако останете позитивни през целия мач. Ако трябва насила се накарайте да мълчите, ако се усетите, че всеки момент ще изригнете. Ако пък предпочитате да говорите, нека бъде със спокоен тон. Обяснете на партньора си кое според вас прави грешно и как може да го подобри. Например ако греши в много от форхендите си, кажете му "според мен не трябва да опитваш толкова силни удари - намали малко силата и виж дали ще влизат по-точно". Винаги поддържайте добронамерения, конструктивен тон, иначе рискувате играта ви да се разпадне. Естествено, в тениса често има сблъсък на его. Но ако останете позитивни, ако комуникирате през цялото време и сте готови да се доверите на партньора си, не само, че ще имате по-големи шансове за успех, а и ще запазите удоволствието от играта. Все пак една загубена битка не означава край на цялата война!
№15. Навлизайте към мрежата след воле. Това също е навик, който трябва да се заучава с усърдие, тъй като не идва от само себе си. В общи линии, след като изпълните воле, трябва да продължите настъплението напред. Това не важи, единствено когато вече сте достигнали на крачка от мрежата. Толкова много аматьори удрят воле и след това си остават точно където са били досега! Това в никакъв случай не е печеливш ход.
Трябва след воле да продължите напред, за да усилите още повече натиска срещу посрещача. Най-често това не се прави поради лоша работа с краката или просто поради мързел. Друга възможна причина е, че оставаме на място да се насладим на удара си, вместо да мислим за следващите си действия. И друга причина е, че мнозина от нас се страхуват да доближават прекалено мрежата, защото ни е страх, че няма да се справим с волето отблизо или че ще ни ударят. При двойките не трябва да ни е страх от волето - то трябва да ни е фикс-идея! А ударът с топка по тялото е неизбежна част от играта!
И така, как точно да се придвижваме напред след воле? Да речем, че изпълнявате сервис и сте решили след това да тръгнете напред (т.е. тактика "сервис-воле"). Първото воле го изпълнявате на около метър зад сервис мрежата. Вместо да си стоите там, в "ничията земя", започнете да се придвижвате напред, като спрете в мига, в който противникът започне да се подготвя за удар. Правите сплит-степ скок (изключително важен и направо задължителен елемент при всеки удар в тениса) точно в мига, в който противникът започва да замахва. Да речем, че ударът му ще дойде право към вас. След сплит-степ скока обръщате раменете и се оттласквате с единия крак към съответната посока, за да посрещнете топката във въздуха - този път волето ще се случи малко пред сервис линията. След това пак продължавате напред и отново спирате при подготовката на противника, сплит-степ при замаха и ново воле - вече на две-три крачки от мрежата. Сега вече сте заключили мрежата и контролирате положението, затворили сте всички ъгли и натискът върху противника е огромен. Можете да очаквате следващата топка да е "тъмнозелена" и да я завършите с лекота, или пък направо да бъде сбъркана от посрещача. Ето така трябва да се движите напред при волетата. Следващия път, когато играете двойки, че дори и на единици, спомнете си тази последователност от действия и наблюдавайте промяната в резултатите!
В заключение
Това са само 15 основни положения при играта на двойки - разбира се, има още много какво да се каже по темата. Ако сте осъзнали, че в момента не използвате почти никой от тези съвети, замислете се над тях. Някои са лесни за изпълнение (като например постоянната комуникация с партньора), други изискват повече умения и подготовка (като сервис-воле тактиката, използването на добра работа с краката за заемане на правилна позиция и т.н.), но основните положения си остават:
- Сигналите. Много полезен елемент! Когато вашият отбор сервира, човекът на мрежата подава таен сигнал за намеренията си - дали ще пресича центъра или ще остане на място. По-напредналите играчи дори подсказват къде искат да бъде пласиран сервисът и така конструират цялото разиграване, още преди то да е започнало. Може да използвате сигнали, а може и да не го правите - ваш избор. Като цяло е препоръчително, защото създава яснота и дава идея и замисъл на цялото разиграване. Естествено, двамата партньори ще трябва да имат някакво ниво на умения, за да могат до известна степен да изпълнят замисленото.
- Игра близо до мрежата. При двойките често се случва противниците да разменят волета близо до мрежата. При такива ситуации е полезно при отскок на топката близо пред вас да я изиграете без много сила, а по-скоро с добро насочване. Разбира се има си и моменти, когато силата е полезна, но ще установите, че една добре насочена топка дава много по-голям процент на успеваемост от силната.
- Дроп-волетата. Друг един изключително ефективен (и ефектен) елемент при двойките. Дроп-волето е удар от въздуха, който "изсипва" топката късо зад мрежата, където разположеният надалеч противник не е в състояние да я достигне. Това е много подценяван удар при аматьорските двойки, а не би трябвало, защото е много ефективен за бързо и категорично завършване на разиграването. Особено когато и двамата противници са далеч назад при крайната линия. Предполагам доста аматьори се въздържат да използват този удар, тъй като той изисква доста финес и усет към докосването на топката. Ако я посрещнете твърде меко, тя няма да прехвърли мрежата. Ако ли пък й дадете твърде много скорост, тя най-вероятно ще кацне удобно в средата на корта, откъдето противникът ще може да я зашлеви към вас и лесно да завърши точката. Все пак си струва да се усвои дроп-волето и да се използва при всяка удобна възможност. Това е много полезно оръжие, което всеки играч на двойки би следвало да притежава.
- Лобът. Също много ефективно оръжие в тениса. Само че ще трябва да прехвърляте противника така, че да му се наложи или да търчи назад и да изпълнява смач от крайната линия (което го прави твърде неефективен поради твърде сходния със сервиса ъгъл на отскок), или да заобикаля отскочилата зад него топка, за да избяга от неудобния си бекхенд (бекхенд смачът е изобщо най-трудният за изпълнение удар в целия тенис). Все пак лобът е много полезен защитен удар, тъй като забавя темпото на разиграването, дава достатъчно време на изпълняващия го да се върне на защитна позиция и изобщо обърква ритъма на игра. Освен това, противно на очакванията, смачът никак не е лесен за изпълнение удар. Повечето аматьори не владеят техниката и по-често го бъркат, отколкото не. Особено ако прехвърлянето става над слабата им страна (страната на бекхенда). Така че хич не се притеснявайте да прехвърляте! И помнете: топката трябва да е изпратена високо и с много топспин, за да бъде параболата й още по-стръмна и непредвидима.
И едно последно нещо, което е важно при двойките. Обърнете внимание на силата и посоката на вятъра по време на игра. Например лобът е много по-лесен с попътен вятър, отколкото при насрещен. След изпълнение на лоб, заемете стабилна позиция и наблюдавайте поведението на противника. Често самият ъгъл на заставане под топката и дори ъгъла на отваряне на главата на ракетата му ще издадат накъде ще бъде изпратен смачът. Успех!
