![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlУтрото на втория ден от вело-обиколката ми из Сърнена Средна гора започва с изкачване на височините западно от село Свежен. Хладната мъгла бавно отпуска хватката си над долината и дава път на обагрените в злато и бронз върхари да разкрият целия си блясък.
Подминавам първия разклон за гроба на Хаджи Димитър, който се намира на около 3 км западно от Свежен. Тук долината на едноименната река е коронасяна с наниз от чукари - Дряновица, Свети Марко и самият Кадрафил, където се намира въпросното историческо място.
Докато бялата пелена се разнася сред ниското, ранните утринни лъчи окъпват Братан в канонада от светлина.
Шосето за Мраченик и Домлян е в сравнително добро състояние, а завоите се нижат един след друг. Тук движение по начало почти няма, а какво остава за понеделник рано сутринта.
Вторият разклон за гроба на Хаджи Димитър се намира на кръстопът в най-високата точка от прохода. Пътеката дотам е черна и се изминава за около час. Може би някой друг път.
Следва дълго и все по-стръмно спускане към долината на Мраченик. Тук вече съм в огромната община Карлово.
Връх Козуколлук и Каратепе ограждат прохода откъм юг, а отвъд тях се простира Горнотракийската низина.
Живописните отклонения от пътя примамват пътника да поспре и да се наслади на тишината и спокойствието на това място. Чудя се към какви ли чудни поляни води поредната пътечка.
Панорамна площадка зад един от най-широките завои. На няколкостотин метра по-надолу клокочи Мраченишка река, която се излива в Стряма.
Овчарска идилия по каменистите урви на Аджарския рът.
Местното лесничейство изглежда запуснато.
Ето, че след около час и половина достигам село Мраченик.
Обликът на Мраченик е донякъде подобен на този на Свежен, макар и да липсва изумително големият брой старинни къщи.
Все пак гледката към Стремската долина е не по-малко впечатляваща.
Селото възниква по време на османското владичество, когато хората се опитват да се скрият колкото може по-далеч от армиите на Османската империя. През 2008 г. се честват 250 години от създаването на Мраченик.
Инициативен комитет разработи „Програма за възраждане на Мраченик“. За реализирането ѝ, съвместно с кметското наместничество е създадено сдружение „Възраждане на село Мраченик“. В момента обаче демографската криза и цялостният отлив на население от малките села е засегнал и това място - населението му сега е малко под 100 души.
Наред със старите и занемарени къщи се забелязват и нови обновени вили.
А малките стръмни странични улички напомнят за духа на Средногорието.
Поглед назад към Сърнена Средна гора откъм долния край на Мраченик.
Старият каменен мост под селото с чешмата и широката полянка, която опитното ми скитническо око веднага разпознава като идеална за пикник или дори къмпингуване в някой бъдещ, по-топъл момент.
Спускането надолу към долината на Стряма продължава вече по-плавно - скоро слизам под 500 м надморска височина и околностите вече не изглеждат толкова диви.
Връх Св.Марко - най-високата точка в тази част от планината (983 м).
Вече съм в низината, а преди Домлян отпред сивеят зъберите на Същинска Средна гора.
Гола могила край Домлян.
Село Домлян - централният площад с историческите мемориали на Балканската война.
На около километър на север от селото се намира големият едноименен язовир.
Панорамна гледка към Домлян на фона на Сърнена Средна гора.
В есенния сезон, нивото на язовир Домлян е доста спаднало. В горната му част са оголени обширни тучни поляни, по които пасат стада.
Големият водоем е заобиколен от стръмни скатове откъм север и изток, а височината на някои от върховете (Гермето, Сивритепе, Алаген и др.) доближава и на места надминава 500 м.
На изток се извисяват чукарите, между които аз самият съм бъхтел само допреди няколко часа.
Язовирът предлага отлични условия за риболов, отдих и туризъм. Във водите му могат да се уловят толстолоб, костур, шаран, пъстърва, бабушка, клен, лин, сом, черна мряна, червеноперка, улей.
Поради добрите условия в миналото изкуственият водоем е бил и център по водни спортове, а местни състезатели по водни ски са били и Републикански шампиони.
Горната част от язовира, където е водосборът.
Мястото около стената е удобно и до него се стига с лек автомобил.
Скоро отново съм на път - сега в югозападна посока, към Пролом. На километър преди селото се простира спокойното Проломско блато - сега частен имот и рибарски развъдник.
Първоначалният предупредителен лай на местните четириноги пазачи бързо се обръща на дружелюбно скимтене, след като поспирам за малко край брега, за да разровя чантата за някое лакомство.
Освен винарството, в района добре застъпено е и розопроизводството.
Село Пролом (старо Боаз) е съществувало още през Средновековието.
Днес най-посещаваните места тук са хранителният магазин и пенсионерският клуб.
Вместо да се гмурна обратно в цивилизацията, свивам точно преди мостчето над Стряма и се гмурвам сред гъсталаците. И веднага осъзнавам, че няма да съжалявам за това си решение.
Стряма също не е особено пълноводна след дългото и сухо лято.
Полянките с шарената сянка под оклюмалите върби и разперените букаци обаче са все тъй примамливи.
Не ще и дума, набелязвам си този бряг с дълбоките вирчета за едно по-нататъшно посещение с възможно по-продължителен престой през следващото лято.
Полето в Песнопойския пролом на река Стряма, където тя разсича Средна гора на две, е почти изцяло доминирано от гроздови насаждения.
Този район вече ми е добре познат от една друга наскорошна обиколка край Песнопой.
Кратка спирка при винарна Даробас в подножието на Дингиловата могила.
Двудневната ми обиколка из Сърнена Средна гора ще приключи на жп спирка Песнопой. Преди това посядам за последно в сенките при дървения мост преди обществената баня, за да отдъхна още малко и да подредя в главата си всичките впечатления от последните два дни, изпълнени с много природна красота и архитектурни чудеса. Може да се каже, че Средногорието завинаги ме заплени. Несъмнено скоро пак ще се завърна по тези места!
Подминавам първия разклон за гроба на Хаджи Димитър, който се намира на около 3 км западно от Свежен. Тук долината на едноименната река е коронасяна с наниз от чукари - Дряновица, Свети Марко и самият Кадрафил, където се намира въпросното историческо място.
Докато бялата пелена се разнася сред ниското, ранните утринни лъчи окъпват Братан в канонада от светлина.
Шосето за Мраченик и Домлян е в сравнително добро състояние, а завоите се нижат един след друг. Тук движение по начало почти няма, а какво остава за понеделник рано сутринта.
Вторият разклон за гроба на Хаджи Димитър се намира на кръстопът в най-високата точка от прохода. Пътеката дотам е черна и се изминава за около час. Може би някой друг път.
Следва дълго и все по-стръмно спускане към долината на Мраченик. Тук вече съм в огромната община Карлово.
Връх Козуколлук и Каратепе ограждат прохода откъм юг, а отвъд тях се простира Горнотракийската низина.
Живописните отклонения от пътя примамват пътника да поспре и да се наслади на тишината и спокойствието на това място. Чудя се към какви ли чудни поляни води поредната пътечка.
Панорамна площадка зад един от най-широките завои. На няколкостотин метра по-надолу клокочи Мраченишка река, която се излива в Стряма.
Овчарска идилия по каменистите урви на Аджарския рът.
Местното лесничейство изглежда запуснато.
Ето, че след около час и половина достигам село Мраченик.
Обликът на Мраченик е донякъде подобен на този на Свежен, макар и да липсва изумително големият брой старинни къщи.
Все пак гледката към Стремската долина е не по-малко впечатляваща.
Селото възниква по време на османското владичество, когато хората се опитват да се скрият колкото може по-далеч от армиите на Османската империя. През 2008 г. се честват 250 години от създаването на Мраченик.
Инициативен комитет разработи „Програма за възраждане на Мраченик“. За реализирането ѝ, съвместно с кметското наместничество е създадено сдружение „Възраждане на село Мраченик“. В момента обаче демографската криза и цялостният отлив на население от малките села е засегнал и това място - населението му сега е малко под 100 души.
Наред със старите и занемарени къщи се забелязват и нови обновени вили.
А малките стръмни странични улички напомнят за духа на Средногорието.
Поглед назад към Сърнена Средна гора откъм долния край на Мраченик.
Старият каменен мост под селото с чешмата и широката полянка, която опитното ми скитническо око веднага разпознава като идеална за пикник или дори къмпингуване в някой бъдещ, по-топъл момент.
Спускането надолу към долината на Стряма продължава вече по-плавно - скоро слизам под 500 м надморска височина и околностите вече не изглеждат толкова диви.
Връх Св.Марко - най-високата точка в тази част от планината (983 м).
Вече съм в низината, а преди Домлян отпред сивеят зъберите на Същинска Средна гора.
Гола могила край Домлян.
Село Домлян - централният площад с историческите мемориали на Балканската война.
На около километър на север от селото се намира големият едноименен язовир.
Панорамна гледка към Домлян на фона на Сърнена Средна гора.
В есенния сезон, нивото на язовир Домлян е доста спаднало. В горната му част са оголени обширни тучни поляни, по които пасат стада.
Големият водоем е заобиколен от стръмни скатове откъм север и изток, а височината на някои от върховете (Гермето, Сивритепе, Алаген и др.) доближава и на места надминава 500 м.
На изток се извисяват чукарите, между които аз самият съм бъхтел само допреди няколко часа.
Язовирът предлага отлични условия за риболов, отдих и туризъм. Във водите му могат да се уловят толстолоб, костур, шаран, пъстърва, бабушка, клен, лин, сом, черна мряна, червеноперка, улей.
Поради добрите условия в миналото изкуственият водоем е бил и център по водни спортове, а местни състезатели по водни ски са били и Републикански шампиони.
Горната част от язовира, където е водосборът.
Мястото около стената е удобно и до него се стига с лек автомобил.
Скоро отново съм на път - сега в югозападна посока, към Пролом. На километър преди селото се простира спокойното Проломско блато - сега частен имот и рибарски развъдник.
Първоначалният предупредителен лай на местните четириноги пазачи бързо се обръща на дружелюбно скимтене, след като поспирам за малко край брега, за да разровя чантата за някое лакомство.
Освен винарството, в района добре застъпено е и розопроизводството.
Село Пролом (старо Боаз) е съществувало още през Средновековието.
Днес най-посещаваните места тук са хранителният магазин и пенсионерският клуб.
Вместо да се гмурна обратно в цивилизацията, свивам точно преди мостчето над Стряма и се гмурвам сред гъсталаците. И веднага осъзнавам, че няма да съжалявам за това си решение.
Стряма също не е особено пълноводна след дългото и сухо лято.
Полянките с шарената сянка под оклюмалите върби и разперените букаци обаче са все тъй примамливи.
Не ще и дума, набелязвам си този бряг с дълбоките вирчета за едно по-нататъшно посещение с възможно по-продължителен престой през следващото лято.
Полето в Песнопойския пролом на река Стряма, където тя разсича Средна гора на две, е почти изцяло доминирано от гроздови насаждения.
Този район вече ми е добре познат от една друга наскорошна обиколка край Песнопой.
Кратка спирка при винарна Даробас в подножието на Дингиловата могила.
Двудневната ми обиколка из Сърнена Средна гора ще приключи на жп спирка Песнопой. Преди това посядам за последно в сенките при дървения мост преди обществената баня, за да отдъхна още малко и да подредя в главата си всичките впечатления от последните два дни, изпълнени с много природна красота и архитектурни чудеса. Може да се каже, че Средногорието завинаги ме заплени. Несъмнено скоро пак ще се завърна по тези места!
