![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПрез уикенда се разходих до НСА в София, за да гледам мача на националите по ръгби срещу Сърбия. От известно време нашите национали работят доста сериозно върху подобрението на играта си под вещото ръководство на френския специалист Роман Балмис и в днешния ден резултатите от този труд се очакваше да станат видни срещу традиционно неудобния отбор на западните ни съседи.
За пръв път организаторите от Българската Федерация по Ръгби се бяха постарали организацията да е като на истински професионален мач - със съответната продажба на билети онлайн и на място, както и томбола с награди за публиката.
Точно в 15 ч. отборите излязоха за изпълнението на националните химни, а публиката ги уважи със ставане на крака и гръмки аплодисменти.
Тежките схватки започнаха още с първия съдийски сигнал. Гостите очевидно бяха доста надъхани да развалят хубавия ръгби празник на българите и отначало спазваха стриктно инструкциите на своя наставник да държат притежанието на топката и да не позволяват на острите бекове на лъвовете да изпълняват типичните си пронизващи пробиви.
Докато траеха някои от статичните положения, дикторът на стадиона разясняваше за онези зрители, които отскоро се интересуват от ръгби, основните положения от правилата на този изключително зрелищен спорт. При нарушение от страна на единия отбор, другият има право да изпълни наказателен удар, като изрита топката в тъч, след което играта се подновява от мястото, където тя е напуснала терена, и остава в притежание на потърпевшия отбор.
При изпускане на топката напред на земята от единия от отборите, следва така наречената "схватка", при която, след специфична подредба на двата пакета играчи и серия от команди от страна на рефера към двете предни линии, другият отбор подава топката в средата на схватката и двата пакета се борят за притежанието й. В същото време, задните линии на отборите дебнат отзад за евентуално бързо разиграване.
Шумната публика в този слънчев октомврийски следобед наброяваше около 300 души (според преброяването на продадените билети), много от които - чужденци (французи и испанци), вероятно туристи, запалени по ръгбито. От домакинската публика се очакваше да бъде шестнайсетия играч на лъвовете - и тя определено не разочарова.
След доста продължително тактическо надлъгване в първите десетина минути, превъзходството на нашите в техническо отношение започна да става явно - особено по отношение на дисциплината при борбата за топка на земята, която ни позволи да спечелим няколко наказателни удара в своя полза и да придвижим топката дълбоко в територията на противника.
Въпреки първоначалния териториален натиск на сърбите, нашите момчета търпеливо дочакаха първата по-сериозна пробойна в предната линия на противника и благодарение на мълниеносна атака и диагонален пробив през центъра, успяха да матират отбраната в червено за първото есе. Първите 5 точки бяха скоро последвани от нови 2 бонус точки след успешен допълнителен шут от нашия флай-халф.
След откриването на резултата, в българските редици настъпи видимо успокоение и опасните атаки започнаха да се редуват една след друга. Второто есе дойде доста бързо, след продължително притежание на топката и натиск дълбоко в зоната на 22-те метра на сърбите, който в крайна сметка се оказа непосилен за тях.
При този неблагоприятен резултат, сърбите се опитаха да отвърнат с още по-настървени атаки, но вече добили увереност, нашите с лекота ги осуетяваха и обръщаха в свое предимство. На този етап грешките в обработването на топката у гостите зачестиха и българите се възползваха умело, като вкараха в употреба някои заучени тактически прийоми като например добре координирани схватки тип "maul" с които установиха териториален превес и съумяха да диктуват темпото.
Първото полувреме протече по установения сценарий: сърбите се опитваха чрез продължително притежание на топката да осъществяват постепенни атаки, които обаче бързо бяха разбивани и обръщани в смъртоносни скоростни контраатаки от българите. Така резултатът на почивката набъбна до 31-0 и публиката вече предвкусваше разгромната победа. След десетминутна почивка, в която организаторите проведоха томбола с награди за зрителите, мачът бе подновен с нов натиск на сърбите, който все пак доведе до първото им есе в мача.
Българските национали обаче никак не се стреснаха от този развой и продължиха с мълниеносните си пробиви, като сега вече и двете крила се включиха доста дейно по фланговете.
Териториалното надмощие на лъвовете започна да става доста осезаемо, като сега сърбите дори губеха и някои от собствените си подавания на схватката и тъча.
В един сравнително кратък период през първата половина от второто полувреме, нашите играчи направиха бърза серия от няколко есета, която докара резултата до 50-7. В комбинациите се включиха както предната, така и задната линия, а пловдивският фул-бек Рикардо показа завидна скорост и тактически нюх, допринасяйки за две от есетата и отбелязвайки сам едно от тях. Стигна се дотам, че играч от втората линия на схватката, който не би трябвало да се отличава с особена скорост (но пък очевидно притежаваше мощна пробивна сила) успя да "разбута" цялата отбрана на сърбите и сам да отбележи есе след впечатляващ 60-метров пробив през центъра. Публиката полудя от кеф, което даде повод на най-големия фен на ръгбито в България, Васил Върбанов, да я удостои с кратък видеозапис. :-)
На този етап, сърбите вече бяха в нокдаун и сред публиката започнаха да се чуват облози дали нашите ще успеят да направят резултата трицифрен. След принудително излизане на сръбския №2 (ключова позиция при схватката и особено при подаването при тъч), функцията му при страничните хвърляния иззе играч от втората линия на схватката, който очевидно не успяваше да се справи със задачата. Това позволи на българите да установят пълен контрол върху подаванията и да обърнат дори наглед стандартни атаки на противника в свои.
Към края на мача сърбите започнаха да отпадат и физически, а нашите умело се възползваха от преимуществото си да "добутат" топката отвъд крайната линия в два от случаите след странично хвърляне. Резултатът в наша полза премина шейсетте точки.
Не липсваха и някои тежки сблъсъци при линията на контакт, което наложи честата намеса на лекарските екипи. Все пак добрият спортсменски тон се запази през цялата среща, а моменти като този, в който български играч помагаше на противник с разтежение да се възстанови, са нагледен пример за уникалния етичен кодекс в този иначе толкова брутален спорт.
В последните минути сърбите направиха едно последно усилие за второ почетно есе, но заради неумението им да изпълняват точни странични хвърляния, то също бе осуетено.
Накрая българите все пак забавиха темпото и избраха да играят на сигурно, като изчакваха последния съдийски сигнал и главно се стремяха да притежават продължително топката, без да се впускат в твърде рискови атаки. Все пак здравето преди всичко!
Мачът приключи при резултат 71-7 за нашите - пълен разгром над сърбите, при отбелязани 10 есета срещу 1, 9 от тях с успешни бонус шутове, плюс един точен наказателен удар. Работата под ръководството на френския наставник очевидно е дала отдавна чаканите резултати! Следват традиционните приятелски поздрави между отборите...
...И разбира се - едно голямо "благодаря" от нашите играчи към вярната им публика.
Въпреки тежката загуба и окаяното си физическо състояние след мача, сърбите запазиха дух и се разделиха с България с мощен възглас. А за нашите остана да мислят за големия купон - и за следващите важни мачове в групата. В следващия си мач българите гостуват на тима на Босна и Херцеговина, като срещата е на 26 октомври. Нова победа ще превърне България във фаворит за първото място в групата, което дава право на промоция в по-горната конференция (третия ешелон на европейското ръгби).
За мен остана да си кажа довиждане с НСА, където, сигурен съм, скоро пак ще се върна за поредната порция зрелищно ръгби! Последна спирка по пътя за влака и минутка за отдих в парка с езерцето в ж.к. Дружба.
За пръв път организаторите от Българската Федерация по Ръгби се бяха постарали организацията да е като на истински професионален мач - със съответната продажба на билети онлайн и на място, както и томбола с награди за публиката.
Точно в 15 ч. отборите излязоха за изпълнението на националните химни, а публиката ги уважи със ставане на крака и гръмки аплодисменти.
Тежките схватки започнаха още с първия съдийски сигнал. Гостите очевидно бяха доста надъхани да развалят хубавия ръгби празник на българите и отначало спазваха стриктно инструкциите на своя наставник да държат притежанието на топката и да не позволяват на острите бекове на лъвовете да изпълняват типичните си пронизващи пробиви.
Докато траеха някои от статичните положения, дикторът на стадиона разясняваше за онези зрители, които отскоро се интересуват от ръгби, основните положения от правилата на този изключително зрелищен спорт. При нарушение от страна на единия отбор, другият има право да изпълни наказателен удар, като изрита топката в тъч, след което играта се подновява от мястото, където тя е напуснала терена, и остава в притежание на потърпевшия отбор.
При изпускане на топката напред на земята от единия от отборите, следва така наречената "схватка", при която, след специфична подредба на двата пакета играчи и серия от команди от страна на рефера към двете предни линии, другият отбор подава топката в средата на схватката и двата пакета се борят за притежанието й. В същото време, задните линии на отборите дебнат отзад за евентуално бързо разиграване.
Шумната публика в този слънчев октомврийски следобед наброяваше около 300 души (според преброяването на продадените билети), много от които - чужденци (французи и испанци), вероятно туристи, запалени по ръгбито. От домакинската публика се очакваше да бъде шестнайсетия играч на лъвовете - и тя определено не разочарова.
След доста продължително тактическо надлъгване в първите десетина минути, превъзходството на нашите в техническо отношение започна да става явно - особено по отношение на дисциплината при борбата за топка на земята, която ни позволи да спечелим няколко наказателни удара в своя полза и да придвижим топката дълбоко в територията на противника.
Въпреки първоначалния териториален натиск на сърбите, нашите момчета търпеливо дочакаха първата по-сериозна пробойна в предната линия на противника и благодарение на мълниеносна атака и диагонален пробив през центъра, успяха да матират отбраната в червено за първото есе. Първите 5 точки бяха скоро последвани от нови 2 бонус точки след успешен допълнителен шут от нашия флай-халф.
След откриването на резултата, в българските редици настъпи видимо успокоение и опасните атаки започнаха да се редуват една след друга. Второто есе дойде доста бързо, след продължително притежание на топката и натиск дълбоко в зоната на 22-те метра на сърбите, който в крайна сметка се оказа непосилен за тях.
При този неблагоприятен резултат, сърбите се опитаха да отвърнат с още по-настървени атаки, но вече добили увереност, нашите с лекота ги осуетяваха и обръщаха в свое предимство. На този етап грешките в обработването на топката у гостите зачестиха и българите се възползваха умело, като вкараха в употреба някои заучени тактически прийоми като например добре координирани схватки тип "maul" с които установиха териториален превес и съумяха да диктуват темпото.
Първото полувреме протече по установения сценарий: сърбите се опитваха чрез продължително притежание на топката да осъществяват постепенни атаки, които обаче бързо бяха разбивани и обръщани в смъртоносни скоростни контраатаки от българите. Така резултатът на почивката набъбна до 31-0 и публиката вече предвкусваше разгромната победа. След десетминутна почивка, в която организаторите проведоха томбола с награди за зрителите, мачът бе подновен с нов натиск на сърбите, който все пак доведе до първото им есе в мача.
Българските национали обаче никак не се стреснаха от този развой и продължиха с мълниеносните си пробиви, като сега вече и двете крила се включиха доста дейно по фланговете.
Териториалното надмощие на лъвовете започна да става доста осезаемо, като сега сърбите дори губеха и някои от собствените си подавания на схватката и тъча.
В един сравнително кратък период през първата половина от второто полувреме, нашите играчи направиха бърза серия от няколко есета, която докара резултата до 50-7. В комбинациите се включиха както предната, така и задната линия, а пловдивският фул-бек Рикардо показа завидна скорост и тактически нюх, допринасяйки за две от есетата и отбелязвайки сам едно от тях. Стигна се дотам, че играч от втората линия на схватката, който не би трябвало да се отличава с особена скорост (но пък очевидно притежаваше мощна пробивна сила) успя да "разбута" цялата отбрана на сърбите и сам да отбележи есе след впечатляващ 60-метров пробив през центъра. Публиката полудя от кеф, което даде повод на най-големия фен на ръгбито в България, Васил Върбанов, да я удостои с кратък видеозапис. :-)
На този етап, сърбите вече бяха в нокдаун и сред публиката започнаха да се чуват облози дали нашите ще успеят да направят резултата трицифрен. След принудително излизане на сръбския №2 (ключова позиция при схватката и особено при подаването при тъч), функцията му при страничните хвърляния иззе играч от втората линия на схватката, който очевидно не успяваше да се справи със задачата. Това позволи на българите да установят пълен контрол върху подаванията и да обърнат дори наглед стандартни атаки на противника в свои.
Към края на мача сърбите започнаха да отпадат и физически, а нашите умело се възползваха от преимуществото си да "добутат" топката отвъд крайната линия в два от случаите след странично хвърляне. Резултатът в наша полза премина шейсетте точки.
Не липсваха и някои тежки сблъсъци при линията на контакт, което наложи честата намеса на лекарските екипи. Все пак добрият спортсменски тон се запази през цялата среща, а моменти като този, в който български играч помагаше на противник с разтежение да се възстанови, са нагледен пример за уникалния етичен кодекс в този иначе толкова брутален спорт.
В последните минути сърбите направиха едно последно усилие за второ почетно есе, но заради неумението им да изпълняват точни странични хвърляния, то също бе осуетено.
Накрая българите все пак забавиха темпото и избраха да играят на сигурно, като изчакваха последния съдийски сигнал и главно се стремяха да притежават продължително топката, без да се впускат в твърде рискови атаки. Все пак здравето преди всичко!
Мачът приключи при резултат 71-7 за нашите - пълен разгром над сърбите, при отбелязани 10 есета срещу 1, 9 от тях с успешни бонус шутове, плюс един точен наказателен удар. Работата под ръководството на френския наставник очевидно е дала отдавна чаканите резултати! Следват традиционните приятелски поздрави между отборите...
...И разбира се - едно голямо "благодаря" от нашите играчи към вярната им публика.
Въпреки тежката загуба и окаяното си физическо състояние след мача, сърбите запазиха дух и се разделиха с България с мощен възглас. А за нашите остана да мислят за големия купон - и за следващите важни мачове в групата. В следващия си мач българите гостуват на тима на Босна и Херцеговина, като срещата е на 26 октомври. Нова победа ще превърне България във фаворит за първото място в групата, което дава право на промоция в по-горната конференция (третия ешелон на европейското ръгби).
За мен остана да си кажа довиждане с НСА, където, сигурен съм, скоро пак ще се върна за поредната порция зрелищно ръгби! Последна спирка по пътя за влака и минутка за отдих в парка с езерцето в ж.к. Дружба.
