![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlВторият ден от вело-обиколката из Казанлъшко продължава рано сутрин. След ободряващото кафе се отправям от язовир копринка на изток по доста разнебитения път за Казанлък.
Скоро стигам сърцето на столицата на Долината на розите - площад Севтополис.
Главната улица ул.Ген.Скобелев е изпъстрена с малки кафенета, магазинчета и интересни кътчета като този фонтан със статуята на японката.
Музеят на Розата - една от централните забележителности на Казанлък. Той е единственият по рода си музей у нас. От началото на месец юни 2016 г. Музеят на розата се помещава в парк „Розариума“.
Експозицията включва инсталации, документи и артикули, свързани с над 300-годишната история на розопроизводството в България.
В сградата на музея са изградени конферентна зала, мултимедийна зала, фондохранилища, експозиционна част, детски кът и панорамно кафене.
Новата сграда е съвременна, мултифункционална, със застроена площ от 1200 кв.м. В нея има партерен кръг с 24 вида рози, специално помещение за демонстрация на розоварене във вътрешния двор, както и зала за дегустация на аромати.
След музея се отправям към източната част на града, а по пътя си минавам покрай старинни къщи, исторически паметници и каменни чешми.
Тук се извисява хълмът, на който се простира парк Тюлбето с Казанлъшката гробница. На входа на парка ме посреща красиво стълбище с водна каскада.
Тюрбето (от турски) е малък мавзолей, характерен главно за османската архитектура. Останките от тази турска семейна гробница се намират непосредствено до входа на оригиналната постройка на тракийската гробница.
Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.
Недалеч от оригиналната постройка (която е затворена за посетители) се помещава копие от нейния интериор. Гробницата е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.
В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на кон. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в гробната камера са намерени незначителен брой предмети се смята, че е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки) са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.
Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд, положен в нея.
По това време на годината градският парк изглежда като райска градина - тучната трева ме приканва да поседна и да се насладя на утринното слънце, но аз нямам твърде много време за губене и бързам да продължа нататък.
Късният септември вече напомня за настъпващата есен - над Балкана се тълпят дъждовни облаци, а Долината на розите е затисната под сивкав похлупак.
Още от предния ден стана ясно, че районът, освен дейното си участие в национално-освободителните борби, е бил и активно средище на партизанското движение, за което свидетелстват честите срещи с величествени крайпътни мемориали като този в северните покрайнини на Казанлък.
Крънската кория е красив парк, разположен на входа на едноименното село. Тук е и старинното Крънско ханче, фукнционирало още от османско време под формата на керван-сарай със стратегическо значение.
Оттук в посока към Балкана се простира северната част от Казанлъшкото поле, която с право е наречена Долина на тракийските царе. На условния й вход е разклонът към стръмния път за Бузлуджа, където, съвсем естествено, се извисява като истукан монументът на бащата на българския социализъм, Димитър Благоев.
Тракийските могили следват една след друга - в околовръст от двайсетина километра те са десетки, много от тях са добре разработени. Първата по-голяма могила по пътя ми е Светицата - в момента достъпът до вътрешността й е възможен само след предварителна заявка.
Точно срещу могилата край пътя е едноименният ресторант. Най-забележителен е подслонът край чешмата.
Тъй като съм решил последният етап от това пътешествие да е на историческо-археологическа тематика, имам намерение да заформя нещо като "голям шлем" от основните тракийски могили в околността. Първата ми спирка е могилата Оструша с нейните впечатляващи 18 м височина над околния терен.
Струва си да отбележим, че освен огромните розови масиви, това поле е дом и за значителни други етерично-маслодайни насаждения, включително лавандулови.
Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещение. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. В могилата е открит конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси (апликации) за конска амуниция, фиала, монети на Филип II Македонски, керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.
Стенописите от Оструша са прецизно изпълнени в синьо, жълто, червено и зелено с нюанси са били шедьовър на античното тракийско изобразително изкуство, като според Георги Китов, художествената им стойност е неоспоримо по-голяма от тези, изобразени и отлично запазени в Казанлъшката гробница. Особен интерес представлява таванът на гробницата – в прецизно издяланите орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя.
На около 2 км по-нататък в посока Шипка се намира следващият значим архитектурен паметник - курганът Шушманец. Всъщност това е цял археологически комплекс, състоящ се от три големи и още няколко по-малки могили. Освен голямата могила Шушманец, тук са още могилите Хелвеция и Грифони, а на входа на целия комплекс е изграден футуристично изглеждащ туристически информационен център.
Гробницата Хелвеция е изградена в южната периферия на могилата. Правоъгълна гробна камера и отворено преддверие са покрити с общ конзолен свод, направен от големи, добре обработени блокове, свързани с железни скоби, заляти с олово. Дромосът е широк и дълъг, изграден от различни по размер и обработка блокове на глинена спойка. Той е допълнително прилепен до фасадата на преддверието, което ясно се установява от закритата при неговото изграждане мазилка на фасадните стени.
Стените на гробната камера и преддверието са покрити с тънък пласт щукова мазилка, която в релеф имитира зидария. Където мазилката е нарушена, се виждат многоцветни стени, което според Георги Китов индикира най-малко два периода на използване. Подовете на двете помещения, както и този на дромоса са покрити с тънка варова мазилка. До определена височина стените са вертикални, след което имат дъговидно, двускатно покритие, прекъснато от покрито от хоризонтален пояс. Скелет на кон (в анатомичен порядък) е разкрит in situ в преддверието. Друг е лежал пред лицето на източното крило на дромоса. Тук е бил намерен бронзов набузник.
Могилата на грифоните е била изградена в южната периферия на вече съществуваща могила. Има куполна камера, правоъгълна предгробна камера с двускатен покрив (подобен на този в могила Голяма Арсеналка), фланкирана от монументална фасада, към която е бил добавен голям дромос. Входът към предгробната камера е пластично оформен подобно на едикула, включващ йонийска рамка за врата и фронтон с палмети. Според наблюденията на Георги Китов има (най-малко) два етапа в използването на гробницата – маркирани от двете подови нива в главната камера и удължаването на дромоса.
Георги Китов смята, че приликите между нея и тази в Голяма Арсеналка са аргумент за сходно датиране на обектите, т.е. късния V началото на IV век пр. Хр.
Във вътрешността на помещенията почти липсват археологически находки – открити са две златни мъниста и златни люспи, както и дребни късове от сребро и бронз, въз основа на които е направено датирането на съоръжението. Налогиите с плана и изграждането на съоръжението под Голямата Арсеналка, предполагат едновременното изграждане на двата храма, като усъвършенствания градеж при Грифоните, предполага едно, две десетилетия по-късно строителство.
Шушманец е храмът шедьовър на тракийската архитектура. Гробната камера е толос с вертикални стени и седем вградени дорийски колони. Върху тях е разположен архитрав, над който следва куполът. Неговият дизайн и изпълнение са необичайни. Над всяка полуколона е моделиран пиластър, а върхът на конструкцията на купола се състои от 15 радиални блока, лягащи върху дорийската колона в центъра на камерата. Входът към камерата е с йонийска рамка на вратата, увенчана с фронтон с палмети. Правоъгълното преддверие с конзолен свод, с полуцилиндрично напречно сечение, води към гробната камера. Фасадата на преддверието е била увенчана с фронтон, подпиран от йониска колона, който сега е разрушен и от него е останал само един фрагмент. От двете страни на фасадата са добавени стени, изградени от грубо обработени блокове. Колоните, стените и подът на камерата и преддверието са били покрити с тънък пласт варова мазилка, не добре запазена сега. Според проучвателя, могат да се видят три последователни измазвания, които индикират най-малко три строителни периода в използването на комплекса.
Освен животните (4 коня и 2 кучета, пренесени в жертва и документирани върху пода на преддверието) няма публикувана информация за наличието на друг инвентар, в това число и датиращи материали. Георги Китов предполага, че гробницата е била изградена в края на 5 век пр.н.е. и е била използвана през 4 век пр.н.е.
Вече наближавам покрайнините на градчето Шипка, а Балканът се чумери все по-близо. В далечината, в полите на планината, блестят златните куполи на руската църква.
Ето, че най-сетне достигам гвоздея на програмата - Голямата Косматка. Перлата в короната на Долината на тракийските царе.
Указателната табела при входа дава представа за невероятния обхват на археологическите находки в района на Казанлък. Тук наистина е средоточието на древната тракийска култура.
В самото преддверие на гробницата ме посреща копие на главата на Севт III. Предполага се, че авторът на този античен шедьовър е Силанион – един от най-известните атински скулптори. Голямата Kосматка е сред най-големите могили в Тракия, с максимална височина 23 м и диаметър 130 м. Гробницата е изградена в предварително натрупан за целта могилен насип. Под могилата, гробницата се състои от коридор (дромос), дълъг 13 м, и три последователни помещения. Първото помещение е правоъгълно и покрито с фалшив свод. В него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив, висок 4.50 м. На входа на това помещение се намира мраморна врата, в която са издялани релефни касети, гвоздеи и два релефни медальона, изобразяващи Хелиос на източното крило и Горгона Медуза на западното. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. В него е издълбана погребалната камера, с моделирано каменно легло. В това помещение са намерени повечето предмети.
В третата камера на място са намерени предмети, които свидетелстват за особено пищно погребение. Те включват: златен венец дъбови листа и жълъди, съдове за пиене и сервиране на вино (три глинени амфори, бронзов аскос и патера, сребърна каничка и фиала, златен киликс); елементи от въоръжението (бронзов шлем със сребърна позлатена апликация, наколенници, нагръдник със златотъкана украса, железен меч в ножница със златни апликации, върхове на копия), украса за конска амуниция, кръгла златна апликация с глава на разярен лъв с прецизно изработени растителни орнаменти, стъклени пулове за игра, предмети, както и свързани с тоалета: два съда за благовония от алабастър и позлатена сребърна пиксида (кутийка) с форма на мида. В гробницата не са намерени човешки останки, освен три негорели зъба от 10-12-годишен индивид, разпръснати в кръглата камера. Няма данни в подкрепа на идеята, че тялото е било кремирано в дромоса.
Предметите, открити в гробницата, се датират общо в късния IV – ранния III век пр.н.е. Точната дата е трудно да се установи, тъй като металните предмети имат дълъг период на употреба. Една от трите амфори има печат Ἡροτίμου Ἀν, който се датира грубо в периода 310 – 275 г. пр.н.е.
Един от най-озадачаващите артефакти от погребалния инвентар е изящната позлатена пиксида с форма на мида (Pecten jacobaeus), с дължина 16 см, ширина 17.8 см, височина 4 см и тегло 381.46 грама. Едно вероятно обяснение за присъствието на козметична кутийка в иначе воински гроб е, че пиксидата е принадлежала на Береника, съпругата на Севт, спомената в Севтополския надпис. Емил Нанков, който предлага идеята, показва, че този тип предмети се срещат в богати женски гробове в Южна Италия и Древна Македония, откъдето най-вероятно е и коренът на Береника. Според него Береника поставя пиксидата в гробницата на съпруга си като начин да се сбогува с него. Върху два от сребърните съдове има надписи с теглото им в монетни единици (тетрадрахми) и името на собственика (Севт). Според Чавдар Цочев, надписите са направени при постъпването на съдовете в хазната на Севт III или при по-късна инвентаризация.
Голямата Косматка е разкопана през септември и октомври 2004 г. от екипа на Георги Китов. През 2007 г. на могилата са осъществени измервания с георадар, ръководени от Явор Шопов. Според него в могилата се намира по-голяма, неразкопана сграда. Китов изказва предположението, че преди затварянето на гробницата, съоръжението е използвано повече от век като храм в който са извършвани Орфически мистерии. Твърдението му не е подкрепено с археологически данни.
Вече пренаситен с историческа информация, след поредицата тракийски гробници имам нужда и от друг вид подкрепление. Скоро пристигам в град Шипка, сгушен в пазвата на Балкана.
Кокетното централно площадче на подбалканското градче очарова с архитектурни и исторически находки на всеки ъгъл.
Чирпанлиевата къща е малък етнографски музей, който показва начина на живот на населението на Шипка. Построена е през 1884 г., а функционира като музей от 1972 г. Стопанисва се от читалище „Светлина – 1861“. В музея се съхранява и краеведският архив на градчето. На първия етаж са събрани инструменти от типичните занаяти по онова време (ножарство, гайдарство, дърводелство, оръжейничество, шивачество и др.). На втория етаж е пресъздаден характерният шипченски бит от 19-и и началото на 20-и век.
В такъв момент и на такова място винаги някак ми замирисва на шкембе чорба. Няма начин да пропусна един обилен обяд, докато хвърлям по едно око на поредния мач на живо от световното по ръгби.
Старинният стил на къщите в горната част на градчето прави впечатление.
Не липсват и по-модерни интерпретации.
В подстъпите към манастира и руската църква са построени някои от най-хубавите богаташки къщи с уникални дворове.
Шипченският манастир „Рождество Христово“ е действащ православен манастир е разположен в северозападните покрайнини на града. Манастирският комплекс включва църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и духовна семинария.
Паркът под храма "Рождество Христово" предлага чудесни условия за разходки и отдих.
А също и впечатляващи панорамни гледки към град Шипка и долината.
Един местен четириног скитник споделя с мен последната част от изкачването към църквата.
Манастирската църква „Рождество Христово“ е архитектурен шедьовър. Обявена е за паметник на културата от национално значение и е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Църквата е посветена на героите от Руско-турска война (1877 – 1878). В нейните подземия е съоръжена костница, в която се съхраняват костите на близо 9000 руски и български воини, загинали в България през Освободителната война.
Информационно-туристическият център при входа към стълбището на паркинга прави компания на малък ресторант и магазин за сувенири и традиционни местни лакомства.
Средствата за изграждането на храма са набрани чрез дарения, събрани предимно в Русия, но също и в България. Инициативата за неговото построяване е на граф Николай Игнатиев и Олга Скобелева, майката на руския герой от войната генерал-майор Михаил Скобелев. Строежът започва през 1885 г. и завършва през 1902 г. под ръководството на руски архитекти. Храмът е открит тържествено на 27 септември 1902 г. в присъствието на генерали от руската армия и много почетни гости.
Всяко кътче из градините около огромния храм е посветено на героите на борбата за независимост.
Брезовата горичка около храма създава особено усещане за уют и покой.
Светилището представлява красива постройка в стила на руските църкви от 17 в. Формата му е кръстокуполна с квадратен наос и три апсиди. Високият 42 м централен купол е ограден от четири по-малки, с височина 33 м, завършващи със златни кубета, с традиционната за Русия форма на луковици, с кръст на върха. Когато се изправим пред църквата със сигурност във фасадата й виждаме един прекрасен шедьовър на църковното изкуство. 17 камбани огласяват местността по време на различни чествания. Общото им тегло е над 20 тона, като най-голямата от тях тежи около 12 тона, а само езикът й е 2 тона. За сравнение – най-малката тежи едва 20 кг. В отливането им са използвани гилзи, събирани от местата на боевете.
Поглед към информационния център с тучната зеленина наоколо.
В аркадните галерии по периферията на основния храм са поставени 34 мраморни плочи, на които са изписани имената на 8 491 офицери и опълченци, жертви от битките.
Имената на героите са изписани по плочите, които окичват стените.
Инициативата за построяването е най-вече на Олга Скобелева – майка на легендарния ген. Михаил Скобелев и на бившият руски посланик в Цариград – граф Николай Игнатиев. Огромната дарителска кампания е успешна, а от българска страна е предоставена безвъзмездно земята, където да се извърши строежа. Комитетът, отговорен за строежа решава светилището да носи името “Рождество Христово” и празникът му да бъде на 25 декември, тъй като около тези дати се извоюват решителните победи, които са в основата на спечелването на войната.
Кът за отдих и детски забавления.
Целият монашески комплекс се състои от главната църква, поклонническа сграда, монашески корпус, приют и Духовна семинария. Манастирът остава руски до 1934 г., когато съветското правителство го предоставя на България.
През 1970 г. храм-паметникът “Рождество Христово” е обявен за исторически паметник на културата. През 2004 г. е собствеността му е прехвърлена на Българската православна църква. Шипченският манастир е един от 100-те национални туристически обекта.
Тъй като храмът е замислен като паметник на загиналите руски войници, под него е изградена крипта. В нея лежат 17 саркофага, които съхраняват тленните им останки. Приблизителния брой на погребаните е 18 хил. души.
По-голямата част от иконите и църковната утвар са дарение от манастира “Св. Пантелеймон” в Атон.
Във вътрешността на паметника можем да разгледаме изящните стенописи, които украсяват цялата сграда. Изрисуването му се осъществява на два етапа. Първият е през 1902 г. и се извършва от професорите Г. Месоедов и А. Митов. Между 1957 г. и 1959 г. е вторият етап с ръководител Н. Ростовцев. Няма как да не ни направи впечатление и красивият иконостас, резбован от липово дърво и изцяло позлатен.
Още много може да се каже и разкаже за храм — паметник “Рождество Христово”, който се намира в град Шипка. Но нищо не може да се сравни с възможността да посетите лично мястото и да научите от местните духовници историята на неговото създаване и тайните, които крие.
Напускам град Шипка с особено чувство на благоговение. Това място притежава магнетична сила и несъмнено влече пътника за още и още нови посещения.
Близко разположеното на юг село Шейново споделя в не по-малка степен славното минало на именития си съсед. За това сочи специално изграденият възпоменателен парк "Българско опълчение".
Дори в днешния мъглив ден, боровата гора на парка е огласяна от весели детски гласове.
А жабешкият хор в близкото езерце е позамлъкнал - хладният есенен следобед действа приспивно както на горските обитатели, така и на преминаващия странник.
Шейново също може да се похвали с някои интересни места, като например любопитната сграда на местния ловен дом.
Пристигам на гара Дунавци, разположена досами основния Подбалкански път, доста по-рано от влака за връщане. Посрещат ме двама местни четириноги обитатели. Единият - джавкащ, а другият - мяукащ.
В компанията на новите си другари най-сетне мога да отпусна морни нозе на пейката и да събера впечатленията си от тези изключително наситени с приключения два дни, докато дойде влакът.
Учудващо е, че една толкова възлова гара като Дунавци, макар и наскоро ремонтирана и обновена, все още не е оборудвана с модерна компютърна техника и на началник гарата все още му се налага да пише билетите на бланки от старите кочани. Отбелязвам си това като още един елемент от самобитността на това място. А влакът вече дрънчи по релсите в далечината на изток. Тук моята вело-обиколка на Казанлъшката околия приключва, но несъмнено много скоро ще се завърна пак по тези места, вече набелязал няколко възможни дестинации за нови бъдещи странствания.
Скоро стигам сърцето на столицата на Долината на розите - площад Севтополис.
Главната улица ул.Ген.Скобелев е изпъстрена с малки кафенета, магазинчета и интересни кътчета като този фонтан със статуята на японката.
Музеят на Розата - една от централните забележителности на Казанлък. Той е единственият по рода си музей у нас. От началото на месец юни 2016 г. Музеят на розата се помещава в парк „Розариума“.
Експозицията включва инсталации, документи и артикули, свързани с над 300-годишната история на розопроизводството в България.
В сградата на музея са изградени конферентна зала, мултимедийна зала, фондохранилища, експозиционна част, детски кът и панорамно кафене.
Новата сграда е съвременна, мултифункционална, със застроена площ от 1200 кв.м. В нея има партерен кръг с 24 вида рози, специално помещение за демонстрация на розоварене във вътрешния двор, както и зала за дегустация на аромати.
След музея се отправям към източната част на града, а по пътя си минавам покрай старинни къщи, исторически паметници и каменни чешми.
Тук се извисява хълмът, на който се простира парк Тюлбето с Казанлъшката гробница. На входа на парка ме посреща красиво стълбище с водна каскада.
Тюрбето (от турски) е малък мавзолей, характерен главно за османската архитектура. Останките от тази турска семейна гробница се намират непосредствено до входа на оригиналната постройка на тракийската гробница.
Тракийската гробница в Казанлък е зидана кръглокуполна гробница, която е част от голям некропол, разположен в близост до древната столица на Одриското царство Севтополис. Датирана е в края на IV в. пр. хр. – началото на III в. пр. Хр. и от 1979 е в списъка на ЮНЕСКО на Световното културно и природно наследство.
Недалеч от оригиналната постройка (която е затворена за посетители) се помещава копие от нейния интериор. Гробницата е принадлежала на тракийския владетел Ройгос. Открита е случайно на 19 април 1944 година под могилен насип от войници, които копаели окоп в североизточната част на Казанлък. Могилата имала вид на естествен завършек на природно хълмистото възвишение. Тя била висока 7 m, с диаметър на основата 40 m. Войниците попаднали на иззидана каменна стена. Любопитството ги накарало да я разбият, след което влезли в нисък и тесен коридор, където имало повалена правоъгълна гранитна плоча, а от там в кръгло засводено помещение. Осъзнали, че са открили нещо важно, те извикали археолог и той потвърдил предположенията им. Така бил открит забележителен паметник от ранноеленистическата епоха в България, който сега е сред Стоте национални туристически обекта.
В камерата са открити останки от мъж и жена, в коридора пред камерата с кости на кон. В могилния насип са открити керамични и обредни съдове, както и части от златни украшения. Поради това, че в гробната камера са намерени незначителен брой предмети се смята, че е била ограбена още в древността. Някои предмети (40 златни копченца, 3 глинени розетки) са пример за високо развито ювелирно изкуство у траките през тази епоха. При извършване на проучвания и снемането на могилния насип са открити и две жертвени огнища със следи от жертвоприношение. В насипа е открита и изкусно изработена каничка от тънък сребърен лист. Нейната шийка е украсена с позлатен пояс от фино гравирани лаврови листа.
Световната си известност гробницата дължи на уникалните си стенописи в коридора и куполното помещение – едни от най-добре запазените стенописи на античната живописност от ранноелинистическата епоха. Стените на дромоса и погребалната камера са изпълнени с живописна украса, която заема площ от 40 m2. Тя показва отделни моменти от земния, военния и задгробен живот на тракийския вожд, положен в нея.
По това време на годината градският парк изглежда като райска градина - тучната трева ме приканва да поседна и да се насладя на утринното слънце, но аз нямам твърде много време за губене и бързам да продължа нататък.
Късният септември вече напомня за настъпващата есен - над Балкана се тълпят дъждовни облаци, а Долината на розите е затисната под сивкав похлупак.
Още от предния ден стана ясно, че районът, освен дейното си участие в национално-освободителните борби, е бил и активно средище на партизанското движение, за което свидетелстват честите срещи с величествени крайпътни мемориали като този в северните покрайнини на Казанлък.
Крънската кория е красив парк, разположен на входа на едноименното село. Тук е и старинното Крънско ханче, фукнционирало още от османско време под формата на керван-сарай със стратегическо значение.
Оттук в посока към Балкана се простира северната част от Казанлъшкото поле, която с право е наречена Долина на тракийските царе. На условния й вход е разклонът към стръмния път за Бузлуджа, където, съвсем естествено, се извисява като истукан монументът на бащата на българския социализъм, Димитър Благоев.
Тракийските могили следват една след друга - в околовръст от двайсетина километра те са десетки, много от тях са добре разработени. Първата по-голяма могила по пътя ми е Светицата - в момента достъпът до вътрешността й е възможен само след предварителна заявка.
Точно срещу могилата край пътя е едноименният ресторант. Най-забележителен е подслонът край чешмата.
Тъй като съм решил последният етап от това пътешествие да е на историческо-археологическа тематика, имам намерение да заформя нещо като "голям шлем" от основните тракийски могили в околността. Първата ми спирка е могилата Оструша с нейните впечатляващи 18 м височина над околния терен.
Струва си да отбележим, че освен огромните розови масиви, това поле е дом и за значителни други етерично-маслодайни насаждения, включително лавандулови.
Комплексът е разположен на площ от 100 кв. м и се състои от пет правоъгълни и едно кръгло помещение. Гробницата е изградена от 2 монолитни каменни блока с обща тежина 60 тона. Първият блок е с формата на куб, в който се намира гробната камера, а от другия е изработена покривната конструкция. В могилата е открит конски скелет, оръжия, сребърна кана, сребърни украси (апликации) за конска амуниция, фиала, монети на Филип II Македонски, керамични съдове и други предмети с висока художествена стойност.
Стенописите от Оструша са прецизно изпълнени в синьо, жълто, червено и зелено с нюанси са били шедьовър на античното тракийско изобразително изкуство, като според Георги Китов, художествената им стойност е неоспоримо по-голяма от тези, изобразени и отлично запазени в Казанлъшката гробница. Особен интерес представлява таванът на гробницата – в прецизно издяланите орнаменти се виждат портретите на хора и фигури на животни и цветя.
На около 2 км по-нататък в посока Шипка се намира следващият значим архитектурен паметник - курганът Шушманец. Всъщност това е цял археологически комплекс, състоящ се от три големи и още няколко по-малки могили. Освен голямата могила Шушманец, тук са още могилите Хелвеция и Грифони, а на входа на целия комплекс е изграден футуристично изглеждащ туристически информационен център.
Гробницата Хелвеция е изградена в южната периферия на могилата. Правоъгълна гробна камера и отворено преддверие са покрити с общ конзолен свод, направен от големи, добре обработени блокове, свързани с железни скоби, заляти с олово. Дромосът е широк и дълъг, изграден от различни по размер и обработка блокове на глинена спойка. Той е допълнително прилепен до фасадата на преддверието, което ясно се установява от закритата при неговото изграждане мазилка на фасадните стени.
Стените на гробната камера и преддверието са покрити с тънък пласт щукова мазилка, която в релеф имитира зидария. Където мазилката е нарушена, се виждат многоцветни стени, което според Георги Китов индикира най-малко два периода на използване. Подовете на двете помещения, както и този на дромоса са покрити с тънка варова мазилка. До определена височина стените са вертикални, след което имат дъговидно, двускатно покритие, прекъснато от покрито от хоризонтален пояс. Скелет на кон (в анатомичен порядък) е разкрит in situ в преддверието. Друг е лежал пред лицето на източното крило на дромоса. Тук е бил намерен бронзов набузник.
Могилата на грифоните е била изградена в южната периферия на вече съществуваща могила. Има куполна камера, правоъгълна предгробна камера с двускатен покрив (подобен на този в могила Голяма Арсеналка), фланкирана от монументална фасада, към която е бил добавен голям дромос. Входът към предгробната камера е пластично оформен подобно на едикула, включващ йонийска рамка за врата и фронтон с палмети. Според наблюденията на Георги Китов има (най-малко) два етапа в използването на гробницата – маркирани от двете подови нива в главната камера и удължаването на дромоса.
Георги Китов смята, че приликите между нея и тази в Голяма Арсеналка са аргумент за сходно датиране на обектите, т.е. късния V началото на IV век пр. Хр.
Във вътрешността на помещенията почти липсват археологически находки – открити са две златни мъниста и златни люспи, както и дребни късове от сребро и бронз, въз основа на които е направено датирането на съоръжението. Налогиите с плана и изграждането на съоръжението под Голямата Арсеналка, предполагат едновременното изграждане на двата храма, като усъвършенствания градеж при Грифоните, предполага едно, две десетилетия по-късно строителство.
Шушманец е храмът шедьовър на тракийската архитектура. Гробната камера е толос с вертикални стени и седем вградени дорийски колони. Върху тях е разположен архитрав, над който следва куполът. Неговият дизайн и изпълнение са необичайни. Над всяка полуколона е моделиран пиластър, а върхът на конструкцията на купола се състои от 15 радиални блока, лягащи върху дорийската колона в центъра на камерата. Входът към камерата е с йонийска рамка на вратата, увенчана с фронтон с палмети. Правоъгълното преддверие с конзолен свод, с полуцилиндрично напречно сечение, води към гробната камера. Фасадата на преддверието е била увенчана с фронтон, подпиран от йониска колона, който сега е разрушен и от него е останал само един фрагмент. От двете страни на фасадата са добавени стени, изградени от грубо обработени блокове. Колоните, стените и подът на камерата и преддверието са били покрити с тънък пласт варова мазилка, не добре запазена сега. Според проучвателя, могат да се видят три последователни измазвания, които индикират най-малко три строителни периода в използването на комплекса.
Освен животните (4 коня и 2 кучета, пренесени в жертва и документирани върху пода на преддверието) няма публикувана информация за наличието на друг инвентар, в това число и датиращи материали. Георги Китов предполага, че гробницата е била изградена в края на 5 век пр.н.е. и е била използвана през 4 век пр.н.е.
Вече наближавам покрайнините на градчето Шипка, а Балканът се чумери все по-близо. В далечината, в полите на планината, блестят златните куполи на руската църква.
Ето, че най-сетне достигам гвоздея на програмата - Голямата Косматка. Перлата в короната на Долината на тракийските царе.
Указателната табела при входа дава представа за невероятния обхват на археологическите находки в района на Казанлък. Тук наистина е средоточието на древната тракийска култура.
В самото преддверие на гробницата ме посреща копие на главата на Севт III. Предполага се, че авторът на този античен шедьовър е Силанион – един от най-известните атински скулптори. Голямата Kосматка е сред най-големите могили в Тракия, с максимална височина 23 м и диаметър 130 м. Гробницата е изградена в предварително натрупан за целта могилен насип. Под могилата, гробницата се състои от коридор (дромос), дълъг 13 м, и три последователни помещения. Първото помещение е правоъгълно и покрито с фалшив свод. В него е намерен скелет на кон. Второто помещение е с кръгла форма и с куполен покрив, висок 4.50 м. На входа на това помещение се намира мраморна врата, в която са издялани релефни касети, гвоздеи и два релефни медальона, изобразяващи Хелиос на източното крило и Горгона Медуза на западното. Третото помещение представлява монолитен гранитен блок – саркофаг с тегло около 60 тона. В него е издълбана погребалната камера, с моделирано каменно легло. В това помещение са намерени повечето предмети.
В третата камера на място са намерени предмети, които свидетелстват за особено пищно погребение. Те включват: златен венец дъбови листа и жълъди, съдове за пиене и сервиране на вино (три глинени амфори, бронзов аскос и патера, сребърна каничка и фиала, златен киликс); елементи от въоръжението (бронзов шлем със сребърна позлатена апликация, наколенници, нагръдник със златотъкана украса, железен меч в ножница със златни апликации, върхове на копия), украса за конска амуниция, кръгла златна апликация с глава на разярен лъв с прецизно изработени растителни орнаменти, стъклени пулове за игра, предмети, както и свързани с тоалета: два съда за благовония от алабастър и позлатена сребърна пиксида (кутийка) с форма на мида. В гробницата не са намерени човешки останки, освен три негорели зъба от 10-12-годишен индивид, разпръснати в кръглата камера. Няма данни в подкрепа на идеята, че тялото е било кремирано в дромоса.
Предметите, открити в гробницата, се датират общо в късния IV – ранния III век пр.н.е. Точната дата е трудно да се установи, тъй като металните предмети имат дълъг период на употреба. Една от трите амфори има печат Ἡροτίμου Ἀν, който се датира грубо в периода 310 – 275 г. пр.н.е.
Един от най-озадачаващите артефакти от погребалния инвентар е изящната позлатена пиксида с форма на мида (Pecten jacobaeus), с дължина 16 см, ширина 17.8 см, височина 4 см и тегло 381.46 грама. Едно вероятно обяснение за присъствието на козметична кутийка в иначе воински гроб е, че пиксидата е принадлежала на Береника, съпругата на Севт, спомената в Севтополския надпис. Емил Нанков, който предлага идеята, показва, че този тип предмети се срещат в богати женски гробове в Южна Италия и Древна Македония, откъдето най-вероятно е и коренът на Береника. Според него Береника поставя пиксидата в гробницата на съпруга си като начин да се сбогува с него. Върху два от сребърните съдове има надписи с теглото им в монетни единици (тетрадрахми) и името на собственика (Севт). Според Чавдар Цочев, надписите са направени при постъпването на съдовете в хазната на Севт III или при по-късна инвентаризация.
Голямата Косматка е разкопана през септември и октомври 2004 г. от екипа на Георги Китов. През 2007 г. на могилата са осъществени измервания с георадар, ръководени от Явор Шопов. Според него в могилата се намира по-голяма, неразкопана сграда. Китов изказва предположението, че преди затварянето на гробницата, съоръжението е използвано повече от век като храм в който са извършвани Орфически мистерии. Твърдението му не е подкрепено с археологически данни.
Вече пренаситен с историческа информация, след поредицата тракийски гробници имам нужда и от друг вид подкрепление. Скоро пристигам в град Шипка, сгушен в пазвата на Балкана.
Кокетното централно площадче на подбалканското градче очарова с архитектурни и исторически находки на всеки ъгъл.
Чирпанлиевата къща е малък етнографски музей, който показва начина на живот на населението на Шипка. Построена е през 1884 г., а функционира като музей от 1972 г. Стопанисва се от читалище „Светлина – 1861“. В музея се съхранява и краеведският архив на градчето. На първия етаж са събрани инструменти от типичните занаяти по онова време (ножарство, гайдарство, дърводелство, оръжейничество, шивачество и др.). На втория етаж е пресъздаден характерният шипченски бит от 19-и и началото на 20-и век.
В такъв момент и на такова място винаги някак ми замирисва на шкембе чорба. Няма начин да пропусна един обилен обяд, докато хвърлям по едно око на поредния мач на живо от световното по ръгби.
Старинният стил на къщите в горната част на градчето прави впечатление.
Не липсват и по-модерни интерпретации.
В подстъпите към манастира и руската църква са построени някои от най-хубавите богаташки къщи с уникални дворове.
Шипченският манастир „Рождество Христово“ е действащ православен манастир е разположен в северозападните покрайнини на града. Манастирският комплекс включва църква, монашески корпус, поклонническа сграда, приют и духовна семинария.
Паркът под храма "Рождество Христово" предлага чудесни условия за разходки и отдих.
А също и впечатляващи панорамни гледки към град Шипка и долината.
Един местен четириног скитник споделя с мен последната част от изкачването към църквата.
Манастирската църква „Рождество Христово“ е архитектурен шедьовър. Обявена е за паметник на културата от национално значение и е включена в списъка на Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз. Църквата е посветена на героите от Руско-турска война (1877 – 1878). В нейните подземия е съоръжена костница, в която се съхраняват костите на близо 9000 руски и български воини, загинали в България през Освободителната война.
Информационно-туристическият център при входа към стълбището на паркинга прави компания на малък ресторант и магазин за сувенири и традиционни местни лакомства.
Средствата за изграждането на храма са набрани чрез дарения, събрани предимно в Русия, но също и в България. Инициативата за неговото построяване е на граф Николай Игнатиев и Олга Скобелева, майката на руския герой от войната генерал-майор Михаил Скобелев. Строежът започва през 1885 г. и завършва през 1902 г. под ръководството на руски архитекти. Храмът е открит тържествено на 27 септември 1902 г. в присъствието на генерали от руската армия и много почетни гости.
Всяко кътче из градините около огромния храм е посветено на героите на борбата за независимост.
Брезовата горичка около храма създава особено усещане за уют и покой.
Светилището представлява красива постройка в стила на руските църкви от 17 в. Формата му е кръстокуполна с квадратен наос и три апсиди. Високият 42 м централен купол е ограден от четири по-малки, с височина 33 м, завършващи със златни кубета, с традиционната за Русия форма на луковици, с кръст на върха. Когато се изправим пред църквата със сигурност във фасадата й виждаме един прекрасен шедьовър на църковното изкуство. 17 камбани огласяват местността по време на различни чествания. Общото им тегло е над 20 тона, като най-голямата от тях тежи около 12 тона, а само езикът й е 2 тона. За сравнение – най-малката тежи едва 20 кг. В отливането им са използвани гилзи, събирани от местата на боевете.
Поглед към информационния център с тучната зеленина наоколо.
В аркадните галерии по периферията на основния храм са поставени 34 мраморни плочи, на които са изписани имената на 8 491 офицери и опълченци, жертви от битките.
Имената на героите са изписани по плочите, които окичват стените.
Инициативата за построяването е най-вече на Олга Скобелева – майка на легендарния ген. Михаил Скобелев и на бившият руски посланик в Цариград – граф Николай Игнатиев. Огромната дарителска кампания е успешна, а от българска страна е предоставена безвъзмездно земята, където да се извърши строежа. Комитетът, отговорен за строежа решава светилището да носи името “Рождество Христово” и празникът му да бъде на 25 декември, тъй като около тези дати се извоюват решителните победи, които са в основата на спечелването на войната.
Кът за отдих и детски забавления.
Целият монашески комплекс се състои от главната църква, поклонническа сграда, монашески корпус, приют и Духовна семинария. Манастирът остава руски до 1934 г., когато съветското правителство го предоставя на България.
През 1970 г. храм-паметникът “Рождество Христово” е обявен за исторически паметник на културата. През 2004 г. е собствеността му е прехвърлена на Българската православна църква. Шипченският манастир е един от 100-те национални туристически обекта.
Тъй като храмът е замислен като паметник на загиналите руски войници, под него е изградена крипта. В нея лежат 17 саркофага, които съхраняват тленните им останки. Приблизителния брой на погребаните е 18 хил. души.
По-голямата част от иконите и църковната утвар са дарение от манастира “Св. Пантелеймон” в Атон.
Във вътрешността на паметника можем да разгледаме изящните стенописи, които украсяват цялата сграда. Изрисуването му се осъществява на два етапа. Първият е през 1902 г. и се извършва от професорите Г. Месоедов и А. Митов. Между 1957 г. и 1959 г. е вторият етап с ръководител Н. Ростовцев. Няма как да не ни направи впечатление и красивият иконостас, резбован от липово дърво и изцяло позлатен.
Още много може да се каже и разкаже за храм — паметник “Рождество Христово”, който се намира в град Шипка. Но нищо не може да се сравни с възможността да посетите лично мястото и да научите от местните духовници историята на неговото създаване и тайните, които крие.
Напускам град Шипка с особено чувство на благоговение. Това място притежава магнетична сила и несъмнено влече пътника за още и още нови посещения.
Близко разположеното на юг село Шейново споделя в не по-малка степен славното минало на именития си съсед. За това сочи специално изграденият възпоменателен парк "Българско опълчение".
Дори в днешния мъглив ден, боровата гора на парка е огласяна от весели детски гласове.
А жабешкият хор в близкото езерце е позамлъкнал - хладният есенен следобед действа приспивно както на горските обитатели, така и на преминаващия странник.
Шейново също може да се похвали с някои интересни места, като например любопитната сграда на местния ловен дом.
Пристигам на гара Дунавци, разположена досами основния Подбалкански път, доста по-рано от влака за връщане. Посрещат ме двама местни четириноги обитатели. Единият - джавкащ, а другият - мяукащ.
В компанията на новите си другари най-сетне мога да отпусна морни нозе на пейката и да събера впечатленията си от тези изключително наситени с приключения два дни, докато дойде влакът.
Учудващо е, че една толкова възлова гара като Дунавци, макар и наскоро ремонтирана и обновена, все още не е оборудвана с модерна компютърна техника и на началник гарата все още му се налага да пише билетите на бланки от старите кочани. Отбелязвам си това като още един елемент от самобитността на това място. А влакът вече дрънчи по релсите в далечината на изток. Тук моята вело-обиколка на Казанлъшката околия приключва, но несъмнено много скоро ще се завърна пак по тези места, вече набелязал няколко възможни дестинации за нови бъдещи странствания.
