![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlАко си тенис аматьор като мен, вероятно дори вече не помниш кога си почнал да играеш тази прекрасна игра. Откогато се помниш, все си играл тенис, тренирал си вероятно някога с инструктор, често си посещавал стената... А може би пък играеш доста по-отскоро? Вероятно помниш точно деня, в който си започнал и колко безнадеждно слаб си бил в началото. Но ето, че сега, години по-късно, си станал доста по-добър. Независимо кой от двата сценария се отнася за твоя случай, рано или късно стигаш до момент, в който, след като дълго си играл тенис, се усещаш, че си стъпил на нещо като "плато". Въобразявал си си, че играта ти постоянно ще се подобрява, но по някаква причина нивото ти сега е застинало на едно място. Защо се получава така?
Ето седем начина, по които можем да преодолеем този застой, който неминуемо сполетява всеки тенис аматьор:
1. Работи над определен удар дълго време
2. Упражнявай пласирането на удари колкото може по-често
3. Вземи урок с квалифициран треньор
4. Подобри физическата си форма
5. Работи над темперамента си
6. Упражнявай играта си на мрежата до маниакалност
7. Играй срещу по-добри съперници при всяка възможност
Колкото и често да играеш с приятели, колкото и видеоклипчета с инструкции да си изгледал в Youtube и колкото и силно да желаеш да подобриш играта си, все ти се струва просто невъзможно да мръднеш едно ниво нагоре. И почваш да се чудиш дали това изобщо някога ще се случи. Играеш тенис от месеци и години, а нивото ти си остава все същото. Какво се случва? Нали когато се учим да свирим на музикален инструмент ставаме все по-добри, колкото повече се упражняваме? Когато изучаваме чужд език важи същото правило. Колкото повече задълбаваме, упражняваме, пишем и говорим, толкова по-добри ставаме. Само че вероятно си забелязал, че същото май не важи за тениса. Защо е така? Защо не успяваш да правиш по-силни и точни удари след седмици и месеци игра?
Всъщност тайната не е никаква тайна. Колкото и усилено да се упражняваш, уменията ти са ограничени от тавана на физическите ти и психически възможности. Какво означава това? Нека първо погледнем физиката. Тялото ти има определен лимит колко бързо може да се движи и колко експлозивни удари може да изпълнява. Дори при идеална техника, оставаш ограничен от физическите възможности на тялото си. Някои от нас вече сме ударили четирийсетака. Движенията ни не са така енергични и бързи, нито толкова експлозивни като преди. Това е просто природен факт.
Повечето хора подценяват колко голяма роля играе атлетичността в тениса. И не говорим само за сила и издръжливост, а и за контрол на движенията и връзка между зрение, фокус и движение. Когато погледнем професионалните тенисисти, те имат феноменални физически данни. Могат да се движат невероятно бързо, а мускулите им притежават уникална експлозивност. Съчетани с почти перфектна техника, тези данни произвеждат недостижими за нас, почти божествени удари. Тъй като аматьорите не притежаваме тяхната скорост и експлозивност, ние никога няма да постигнем сервис със скорост 180 кмч и никога няма да можем да се движим по корта като Новак Джокович. Но добрата новина е, че на нашето аматьорско или клубно ниво това всъщност не е и необходимо! Има други начини да подобрим играта си: по-добра тактика, засилена психическа издръжливост и какво ли още не.
Между другото, психическата страна на тениса е съвсем друга история. За да преодолеем застоя в играта си е необходима и известна психическа устойчивост и сила на духа. А като цяло поне 90% от аматьорите издишат в това отношение. Нагледали сме се на играчи от нашата черга, които с години играят на едно и също ниво. Всички от тях достигат до някакво "плато" и никога не успяват да минат по-нагоре. Така че, без да се помайваме, нека разгледаме по-конкретно седемте начина това да се промени.
1. Работи над определен удар дълго време
А защо само един удар? Защо не два, три или четири удара? Ами защото сме способни напълно да се концентрираме само върху един-единствен удар, който имаме най-много нужда да подобрим. Всички знаем старото клише, "ние сме толкова добри, колкото добро е най-слабото ни звено". В тениса е същото. Може да имаш страхотен форхенд и ужасен сервис - е, очаквай да загубиш стотици точки от сервиса си и никога да не минеш едно ниво нагоре. А може би играта ти е солидна като цяло, но бекхендът ти е трагичен. Нали не очакваш противниците ти да не го забележат и да не почнат да се възползват?
По тази причина е много важно да разпознаеш най-слабата част от играта си и веднага да се заемеш с нея. Например за мен това е вторият сервис и донякъде смачът. Макар и да съм способен да изпълнявам разнообразен и що-годе тежък първи сервис с много спин, той не е толкова постоянен, колкото би ми се искало. Когато мачът е напечен и резултатът не е в моя полза, рядко рискувам с него. Следователно, логично би трябвало да наблегна на втория сервис и усилено да го упражнявам в продължение поне на месец. Например в моя случай при едночасова тренировка на стената, половината време следва да е отделено на втория сервис.
Разбира се, не всички разполагаме с много свободно време, така че една-две едночасови тренировки седмично изглеждат най-реалистично. Но трябва да използваме това време целесъобразно; в моя случай - половин час упражняване на втори сервис. Подобрението ще стане осезаемо след няколко седмици, а след това ще се усети и когато играем мач с приятелите. С времето постепенно ще усетя по-голяма увереност в сервиса си, спечелените точки чрез този елемент на играта ще започнат да се увеличават. Поздравления! Току-що съм качил ниво на най-слабото си звено, някое и друго подниво в цялостната ми игра, и вече мога да започна да се изкачвам нагоре, най-сетне напускайки проклетото "плато"!
2. Упражнявай пласирането на удари колкото може по-често
Някои от нас може и да притежават способността да изпълняват много силни удари от основната линия. Ако ти си от тях - чудесно! Но повечето аматьори не можем да пращаме топката толкова бързо като Федерер и нямаме бомбастичния бекхенд на Вавринка. Да сме реалисти - вероятно никога няма да развием техниката и физическата способност да удряме силно топката. Сервисът ни също не е със 160 кмч. Така че как можем да компенсираме тези слабости и да минем на следващото ниво?
Отговорът е в пласирането. Както казват добрите треньори, тенисът е 80% пласиране. Невинаги нещата опират до това колко бързо лети топката, а къде си я изпратил. Един добре пласиран удар с 65 кмч е много по-вероятно да ти донесе точка, отколкото някоя бомба с 90 кмч, изпратена към противника. При сервиса също е така.
Вместо да се опитваме да удряме силно или с повече спин, по-скоро трябва да упражняваме по-точното пласиране на топката. За целта можем да си набележим мишени по корта и да се упражняваме да ги поразим. Даже е по-добре да започнем да упражняваме това при сервиса. Започни с три мишени: едната - встрани от въображаемия посрещач, другата - в тялото и третата - към Т-то. При ударите от основната линия трябва да се целим в ъглите. Ако можеш с постоянство да изпращаш топката под остър ъгъл, ще успееш да изхвърлиш противника си извън корта и ще ти е много по-лесно да завършиш точката.
Същото можеш да пробваш и при волетата и смача, като се целиш към краищата на терена. Недей да се опитваш да удряш с повече сила или спин. Просто упражнявай пласирането. Не се цели в линиите, а в определени зони покрай тях. След няколко седмици и месеци постоянни упражнения, ще забележиш огромна разлика по време на мачовете си. Ще усетиш как печелиш повече геймове с по-малко усилия. Оттам ще се повиши и удоволствието и увереността - получава се положителен цикъл, който сам се подхранва.
3. Вземи урок с квалифициран треньор
Логично е. Другите могат да видят неща у теб, които ти сам не можеш да забележиш. Но не трябва да е кой да е друг човек, а именно квалифициран треньор. Нужно е тренирано око, което да забележи недостатъците в играта ти и да ги коригира.
Вярно е, че един частен тенис урок идва доста скъпичко (30-40 лв). Но ако наистина обичаш тениса, играеш често и дълго време се бориш със застоя в играта си, един-едничък тенис урок би постигнал невероятен ефект. Защо? Защото само един съвет може да "пречупи" платото, решително да наклони везните и да повлече положителна лавина на подобрение.
Ето един пример. Преди време, по време на една моя доста безцелна тренировка на стената забелязах, че един треньор от близкия корт ме наблюдава. Той се приближи и ме помоли да изпълня няколко първи сервиса. Аз изпълних инструкцията, а той внимателно ме наблюдаваше отстрани. По някое време той взе телефона си, приклекна отстрани и ме накара да изпълня още няколко сервиса. Аз го сторих, а той засне на видео само краката ми. После дойде при мен и ми пусна видеото. Веднага сам забелязах два големи недостатъка, които той потвърди. Първият бе, че при засилката движех водещия си крак твърде хаотично. Вторият (и доста по-сериозен недостатък) - не присвивах колене и изобщо не се оттласквах от земята. "Имаш нулев отскок при сервиса", заключи той.
Той ми обясни, че трябва да сгъвам коленете, докато топката е най-горе, а след това да "експлодирам" нагоре към нея. Аз му споделих, че малко ме притеснява преценката и изборът на момент за падането на ракетата зад гърба (както му казват, "таймингът"), както и някои други технически подробности. Той отговори изобщо да не се притеснявам за тези неща и изцяло да се фокусирам върху сгъването в коленете и експлодирането нагоре към топката.
Пробвах новия начин и честно казано, отначало изпитвах затруднения. Движението ми идваше някак неестествено. Но след доста повторения (и умишлено фокусиране само върху тези два елемента, без да ме интересува къде ще пратя топката), постепенно привикнах към тази новост - коленете ми вече някак естествено се сгъваха повече при сервиса, а и отскачах нагоре преди удара. С времето подобрих и избора на височина на подхвърляне и съответно ритъма на цялото движение ("тайминга").
След само около седмица-две започнах да усещам как съм добавил 10-15 кмч към скоростта на сервиса си, а процентът на геймовете, които печелех на собственото си подаване драстично се увеличи (може би от 60% на 80%). Усетих и как се отваря цяла нова страница в арсенала ми от оръжия - сега, след като сервисите ми попадаха близо до линиите (а и именно до линията, която съм си избрал), вместо хаотично и навсякъде из центъра на сервис полето, можех да си позволя да ги разнообразя - веднъж подсечен извън корта, друг път тежък и плътен към тялото, или пък неудобен кик-сервис с топспин към бекхенда. Когато застанех на основната линия и подхърлех топката, обичайните ми противници трябваше да гадаят какво им се готви - усещах как в тях се е появила неувереност, на моменти почти ужас. И това ми даваше настроение да експериментирам, да подобрявам още и още. Положителният цикъл се затвори.
Това е само един пример какви резултати може да има един-единствен простичък съвет от професионалист. Просто потърси добър треньор, ако трябва му плати за няколко урока, слушай го внимателно, запомни заръките му и после усърдно се упражнявай. Наглед дребни подобрения в техниката ти могат да имат лавинен ефект върху резултатите ти на терена.
4. Подобри физическата си форма
Тук няма какво толкова да се обясняваме. За всеки дългогодишен практикуващ някакъв спорт е ясно, че трябва да поддържа добра физическа форма. По-добрата форма означава, че ще достигнеш повече топки, ще изтощиш противника и ще поддържаш добра техника дори в по-продължителните мачове.
Това, което не позволява на аматьорите да го постигнат, е липсата на свободно време, контузиите и разбира се - възрастта. А също и желанието да подобриш физическата си кондиция. Когато сме млади, можем да играем тенис по цял ден и после даже да отскочим до фитнеса. Но с напредване на възрастта нещата не са толкова лесни. Също така се увеличават и ежедневните ни ангажименти и съответно разполагаме с по-малко време.
Така се получава, че единственото възможно време да поддържаме добра кондиция е когато играем мач. Ако това се случва веднъж седмично, то изобщо не е достатъчно за постигане на някакво подобрение.
Тогава къде е решението? Как чувствително да подобрим физическото си състояние за кратък период от време? Ако си в добро здраве, отговорът е в спринта!
Защо пък спринт? Защото отнема малко време - много по-малко от джогинга например, а и е много по-ефективен за подобряване на кондицията. Също така, спринтът имитира постоянните резки смени на скоростта по време на тенис мач. Хубавото е, че не се налага да упражняваме спринтове кой знае колко интензивно - може би два пъти седмично. Подобрението ще е почти мигновено. Обаче се налага да сме постоянни. Ако изоставим тренировките за седмица-две, ще се върнем към предишното ниво.
Всяка спринт сесия изисква не повече от 15-20 минути. Може да използваме атлетическа писта (за предпочитане) или някоя алея в парка. Или пътеката във фитнеса. Ето как става:
- Загрявка от 5 мин с бързо ходене или лек джогинг
- Следват 5-10 спринта по 50-60 м. Можем да започнем с 5 спринта и постепенно с времето да ги увеличим до 10
- Застани в поза "старт" и се изстреляй до пълен спринт до достигане на 50 или 60 м разстояние (използвай 60% от максималната си скорост)
- След завършване на първия спринт, не спирай. Продължавай да ходиш около 30-45 сек и след това отново застани в поза "старт". Повтори спринта
- Повтаряй този процес за 5-10 спринта. Последните 5 мин са ходене или лек джогинг, за да се отпуснат мускулите. Това е всичко.
Всеки спринт ще трае 6-10 сек в зависимост от скоростта. Много е важно да НЕ се насилваме на 100% от възможната си скорост за първите 2-3 такива тренировки! Не искаме да разтегнем някой мускул, нали? Особено ако практикуваме и други спортове, които допълнително ни натоварват. Отначало трябва да спринтираме на 60-70% от възможностите си. На другия ден обърни внимание в какво състояние са мускулите ти. Ако имаш мускулна треска, следващата тренировка също трябва да е на 60-70%. Веднъж като престанеш да изпитваш мускулна треска, можеш да увеличиш скоростта на 80%. Пак наблюдавай мускулите си на другия ден. Докато накрая достигнеш 100% от възможностите си. Обикновено това се случва на 3-та или 4-та тренировка, ако си в сравнително добро физическо състояние.
След 3-4 седмици постоянство в тази програма, резултатите ще са изумителни. Не само, че ще си станал много по-издръжлив на корта, а и ще забележиш леко повишаване на максималния капацитет на скоростта си, може би с 3-4 кмч, а тази разлика в много моменти е решаваща.
5. Работи над темперамента си
Тук също няма особен спор. А и не става въпрос за никакви физически усилия. Ако просто подобриш начина си на мислене по време на игра, вече можеш да считаш, че си вдигнал цяло ниво.
Но как можеш да си сигурен? Защото аз лично съм бил и в двете крайности. Имало е моменти, когато съм бил крайно негативен и съм се хокал при всеки неуспешен удар. Най-големият ти враг и критик можеш да бъдеш единствено ти.
По този въпрос много препоръчвам книгата на Брад Гилбърт, "Да печелиш грозно". В общи линии тя би ти отворила очите и да те научи на повече разбиране към самия себе си и да приемаш грешките като нещо нормално. Ще осъзнаеш, че когато полагаш всички необходими усилия, грешките ти идват най-вече от недобра техника или липса на умение в даден елемент, отколкото от нещо друго. И нека не се заблуждаваме, че с подобряване на играта грешките ще намалеят. Изобщо не е така - просто защото с вдигане на нивото, ние сме склонни да опитваме по-трудни удари и да усложняваме играта си, като процентът грешки остава горе-долу същият, но просто те вече се случват на едно много по-напреднало ниво. Истинската разлика е в резултатите.
Така че вместо да се мъмря с мисли като "колко си зле", аз смених подхода с "тук не ми се получи както исках, защото..." Способността за самоанализ и извличане на полза от всяка грешка е в основата на подобрението на мисловния процес. Защото горната мисъл впоследствие води до заключението "имам нужда да подобря техниката си по този удар, за да не го греша толкова в бъдеще". Оттук следва и връщане към точка №1 и оттам - необходимото подобрение.
След мача, вече набелязал няколко такива грешки и съответните необходими упражнения за отстраняването им, аз мога да се заема по-конкретно с тази задача. След усърдно следване на плана по точка №1, след време този удар, който толкова често съм грешал преди, ще ми бъде много по-лесен и успешен, а оттам ще дойде и увереността ми в неговото изпълнение. Финалната фаза на мисловното самоусъвършенстване е, когато след успешно изпълнение дойде мисълта "ето, бях прав - след като разпознах грешката и работих да я отстраня, сега нея вече я няма и слабостта ми се превърна в сила". За противника е особено деморализиращо да види как твоите най-слаби страни сега са се превърнали в твое тайно оръжие! Сега той се чувства безсилен и неспособен да те уязви. А обезверен противник означава сигурна победа.
Всичко това може и да звучи твърде идеалистично, но е истина. Когато мачът е напечен и всяка точка е решаваща, аз се насилвам да си представя как вече съм спечелил точката, гейма и мача. Това е буквално една мисловна картина, нещо като кратък филм, който на моменти изплува пред очите ми между разиграванията. И тя наистина работи. Не обещавам, че работи винаги, защото това не е възможно. Но пък чувствително наклонява везните в твоя полза - а както знаем, тенисът е игра на проценти. Ако шансовете ти да спечелиш разиграването са средно 60% за целия мач, то ти най-вероятно ще спечелиш и мача. Но дори и нещата да не се получат, ти трябва да си способен да махнеш с ръка и да си кажеш, "е, нищо, ще поработя още и следващият път ще е по-добре".
Така че най-добре спри да се хокаш безжалостно, когато грешиш. Може много да се изкушаваш да хвърлиш ядосано ракетата, да изпсуваш или изобщо да се откажеш повече да играеш. Знам как е. Вместо това, канализирай яда и раздразнението си в обещание, че ще работиш още по-усилено за самоусъвършенстването си.
Дори постоянно да се упражняваш и все още да правиш същите грешки, не трябва да се упрекваш. В крайна сметка тенисът е наука. Ако грешиш си има логично научно обяснение. Просто трябва да намериш причината и да я отстраниш. Няма смисъл да се гълчиш - това само ще влоши нещата.
Ако следваш тези стъпки и подобриш темперамента си, със сигурност не само ще забележиш огромна разлика в броя спечелени геймове, сетове и мачове, но и ще започнеш да изпитваш истинско удоволствие от играта си. Както вече казахме - ще затвориш положителния цикъл. Не е здравословно да обръщаш яда си навътре и да го оставяш да те гложди заради пропуснатите възможности. Остави тези работи за Джон МакЕнроу или Новак Джокович - те са рядка порода играчи, които се захранват от собствената си ярост. Ние простосмъртните трябва да действаме по установената схема.
6. Упражнявай играта си на мрежата до маниакалност
Да си го признаем. Повечето аматьори никак не обичаме да излизаме на мрежата. Усещането е все едно да хвърлиш котка в басейн. Тя ще направи всичко възможно да издрапа навън или ако може изобщо да го избегне.
Същото важи и за аматьорите в тениса. Постави ги на мрежата и те ще допълзят обратно до сигурността на основната линия при първа възможност - също както котката драпа да излезе от водата.
Питаш се защо? Поради простата причина, че аматьорите прекарваме твърде малко време в упражнения на игра на мрежата. Съответно в тази зона се чувстваме безсилни - като плюшено мече на стрелбище. Решението е очевидно - трябва да упражняваме играта си на мрежата до маниакалност!
Още повече, че това е може би най-бързият начин рязко да се оттласнем от гореспоменатото "плато". Като се замислиш, при мрежата не се налага да удряш по-силно, да подобряваш сервиса си, да работиш върху физическата си кондиция, не трябва даже да играеш повече мачове като цяло. Всичко, което ти е нужно, е да упражняваш волетата си - единственият удар, който не изисква някакви енергични движения. Всъщност колкото по-малко движения изпълняваш по време на воле, толкова по-добре. Всички части от тялото ти са заключени и вдървени - каква по-добра постановка за един аматьор, който и бездруго обичайно е твърде стегнат? Можеш буквално да упражняваш волета цял ден, без да се умориш. Толкова малко енергия е необходима!
Естествено, ще се наложи да поупражниш и смачовете. Можеш да се упражняваш с партньор, с машина за топки или срещу стената (има си специални упражнения за това). Несъмнено, колкото повече се упражняваш, толкова по-бързо ще подобриш играта си на мрежата. Веднъж като хванеш цаката на волетата, цялото занимание даже става доста забавно.
След като постигнеш адекватно ниво на волета и смачове, ще можеш да ги приложиш успешно и по време на мач - ще добиеш увереността да излизаш на мрежата в изгодни ситуации, да поставяш противника под натиск, да му отнемаш от времето за реакция, да го караш да търчи от единия край на корта до другия и да завършваш лесни топки, с които преди си се чудил как да постъпиш. Ако ли пък често играеш на двойки, още по-добре - ще се превърнеш в истинско страшилище за противниците!
Повярвай ми - излизането на мрежата е жизненоважно за цялостното подобряване на играта ти. Само виж Рафаел Надал. Той никак не обича да излиза напред, но когато това му се наложи, той печели 90% от точките. Това не е случайно. Разбира се, необходимо е да мислиш стратегически, когато подхождаш към атака на мрежата. Дали си достатъчно близо, достатъчно бърз и дали ще се наложи да изпълниш поредица от волета, докато окончателно заключиш мрежата? Къде да пласираш топката, за да поставиш противника във възможно най-неудобната позиция и да го накараш да ти прати лесна топка? Като цяло играта на мрежата е най-интелигентната, макар и най-невзискателната откъм физически изисквания част от тениса. Тук трябва най-много да използваш мозъка си и най-малко - физиката си. Така че бъди внимателен, пресметлив... и се упражнявай до маниакалност!
7. Играй срещу по-добри съперници при всяка възможност
Това е чудесен начин да се оттласнеш от "платото". Ето една добра аналогия, за да подчертаем този факт. Да кажем, че можеш да четеш със скорост 300 думи в минута. Ако се насилиш да четеш 800 думи/мин в рамките на няколко дни, ти ще осмисляш по-малка част от прочетеното и няма да се чувстваш удобно, докато четеш. Може и никога да не постигнеш пълно ниво на осмисляне при скорост на четене 800 думи/мин. Но ако в един момент преминеш на по-ниска предавка и почнеш да четеш с 400 думи/мин, това ниво ще ти се стори вече доста лесно в сравнение с 800. Най-вероятно ще осмисляш всичко прочетено при тази скорост. В този случай може да се каже, че си постигнал 33% подобрение на възможностите си на четене с минимална загуба на осмисляне като цена. Усещаш ли накъде бия?
А сега да предположим, че си на тенис ниво 3.5 по американската оценъчна система. Не твърде добър или твърде слаб за ниво 3.5, а просто средностатистически аматьор от ниво 3.5, какъвто бях аз в продължение на дълги години. Да кажем, че през следващите три седмици започнеш да играеш с тенисисти от ниво 5.0. Отначало ще губиш с 6-0, 6-0. Но след няколко седмици игра с доста по-силни от теб играчи, ще забележиш, че нещо е започнало да се променя. Ще забележиш как си започнал донякъде да копираш тяхната техника и поведение. Започваш да разбираш къде и как ще изпратят топката, може би вече предугаждаш техните удари по-добре, макар и все още да не можеш да отвърнеш адекватно на всички. Може би ще развиеш и някакви наченки на тактика как да печелиш точки тук-там срещу такива играчи. След няколко седмици игра срещу играчи ниво 5.0, все още ще падаш доста лошо, но вече редовно ще взимаш по 2-3 гейма на сет.
И така, след три седмици игра с безнадеждно по-силни играчи от теб, дали си станал по-добър или по-слаб играч? Очевидно е първото. А сега си представи, че след това започнеш да играеш срещу противник ниво 4.0, който никога преди не си побеждавал. Дали сега ще имаш по-добри шансове за успех? Естествено, че да! Даже не бих се посвенил да заложа на теб!
Ще усетиш, че ти е много по-лесно да играеш срещу този противник от ниво 4.0, отколкото ти е било срещу ниво 5.0 през последните седмици. Топките, които ти праща противникът от 4.0, ти изглеждат бавни и предвидими в сравнение с тези, които досега си получавал. Имаш повече време да ги разгадаеш и да се подготвиш. Малките стратегийки, които си си измислил срещу играчи 5.0, сега работят доста сносно срещу 4.0. Още повече, че противникът 4.0 греши доста по-често, по-склонен е да ти даде лесни топки.
Усещаш ли как работи тази схема? Не трябва да те е страх да играеш с много по-добри противници. Нали казахме, че тенисът е наука! Само дето загубата е част от играта и е много по-вероятно хубавко да ти наритат задника, отколкото ти да нариташ някого - особено когато си се пуснал в дълбокото срещу далеч по-добри играчи.
Когато се върнеш при твоите обичайни противници от твоето ниво, играта ще ти се стори фасулска работа.
Естествено, тук разковничето е да намериш по-добри играчи, които да искат да играят с теб. Повечето добри тенисисти не изпитват удоволствие да играят срещу противници много под тяхното ниво. Ако се сблъскаш с този проблем, имаш няколко възможности. Едната е да се включиш в турнири леко над собственото си ниво. Ако си като мен горе-долу ниво 4.0, по-добре е да участваш в турнир от ниво 4.5.
Другата опция е да си платиш на някого, за да играе с теб. Може и да е треньор. Или пък да предизвикаш някого на бас, че не може да те бие. Виждаш един очевидно по-добър играч около корта и му заявяваш: "На бас на 20 кинта, че не можеш да ме биеш в два сета!" Той ще е доста по-склонен да си загуби времето с теб, след като на практика си му предложил да поцъка безплатно два часа тенис. Примерно.
И разбира се, третата възможност е споменатият тенис урок. Накарай треньора си да изиграете един сет в последните 15-20 минути от обичайната ви тренировка. Добавянето на състезателен елемент поставя нещата в съвсем друга светлина. Ти пак ще загубиш, но неговото по-високо ниво постепенно ще "издърпа" и твоето нагоре.
Обратното важи и когато играеш срещу по-слаби от теб противници. Тогава имаш свободата да експериментираш с нови тактики и техники, да тестваш по-сложни изпълнения и постановки и да провериш какво работи за теб и после да го упражняваш. С други думи, използвай пълноценно всяка минута на корта!
В заключение
Уверявам те, че ако приложиш един или повече от тези седем съвета, те задължително ще те оттласнат от тенис "платото", в което най-вероятно се намираш в момента. В различен етап аз съм се възползвал от някои от тях, а на моменти и от няколко едновременно. Например в последните месеци наблегнах на точки №2 и №5 и отчасти на №6 и резултатът не закъсня. Сега имам усещането, че когато играя срещу обичайните си противници, мога да правя каквото си искам с тях по корта. Усещането е вдъхновяващо. Положителният цикъл е в ход. Препоръчвам го и на теб!
Най-важното е веднъж като си избрал опция (или опции) от списъка, строго да се придържаш към избора си. Ако ще упражняваш играта си на мрежата в продължение на месец по 2-3 пъти седмично, прави го без прекъсване. Ако спреш по някаква причина, след няколко седмици ще загубиш постигнатия напредък и ще се върнеш към "платото".
То си важи и за всичко останало. Постоянството е ключово! Веднъж като се оттласнеш и минеш на следващото ниво (в момента усещам как затвърждавам ниво 4.0 и сам се повдигам леко отвъд него), удоволствието от резултата ще е невъобразимо по-голямо. Вече по навик ще продължаваш да упражняваш новопостигнатото ниво, без да е нужно насила да си налагаш спазването на режим. И тогава положителният цикъл ще се затвори. Вече ще знаеш, в случай, че отново се усетиш стъпил върху поредното "плато", как да се измъкнеш от него и как да се оттласнеш към следващото ниво. И после към следващото.
Никога не е късно за самоусъвършенстване!
Ето седем начина, по които можем да преодолеем този застой, който неминуемо сполетява всеки тенис аматьор:
1. Работи над определен удар дълго време
2. Упражнявай пласирането на удари колкото може по-често
3. Вземи урок с квалифициран треньор
4. Подобри физическата си форма
5. Работи над темперамента си
6. Упражнявай играта си на мрежата до маниакалност
7. Играй срещу по-добри съперници при всяка възможност
Колкото и често да играеш с приятели, колкото и видеоклипчета с инструкции да си изгледал в Youtube и колкото и силно да желаеш да подобриш играта си, все ти се струва просто невъзможно да мръднеш едно ниво нагоре. И почваш да се чудиш дали това изобщо някога ще се случи. Играеш тенис от месеци и години, а нивото ти си остава все същото. Какво се случва? Нали когато се учим да свирим на музикален инструмент ставаме все по-добри, колкото повече се упражняваме? Когато изучаваме чужд език важи същото правило. Колкото повече задълбаваме, упражняваме, пишем и говорим, толкова по-добри ставаме. Само че вероятно си забелязал, че същото май не важи за тениса. Защо е така? Защо не успяваш да правиш по-силни и точни удари след седмици и месеци игра?
Всъщност тайната не е никаква тайна. Колкото и усилено да се упражняваш, уменията ти са ограничени от тавана на физическите ти и психически възможности. Какво означава това? Нека първо погледнем физиката. Тялото ти има определен лимит колко бързо може да се движи и колко експлозивни удари може да изпълнява. Дори при идеална техника, оставаш ограничен от физическите възможности на тялото си. Някои от нас вече сме ударили четирийсетака. Движенията ни не са така енергични и бързи, нито толкова експлозивни като преди. Това е просто природен факт.
Повечето хора подценяват колко голяма роля играе атлетичността в тениса. И не говорим само за сила и издръжливост, а и за контрол на движенията и връзка между зрение, фокус и движение. Когато погледнем професионалните тенисисти, те имат феноменални физически данни. Могат да се движат невероятно бързо, а мускулите им притежават уникална експлозивност. Съчетани с почти перфектна техника, тези данни произвеждат недостижими за нас, почти божествени удари. Тъй като аматьорите не притежаваме тяхната скорост и експлозивност, ние никога няма да постигнем сервис със скорост 180 кмч и никога няма да можем да се движим по корта като Новак Джокович. Но добрата новина е, че на нашето аматьорско или клубно ниво това всъщност не е и необходимо! Има други начини да подобрим играта си: по-добра тактика, засилена психическа издръжливост и какво ли още не.
Между другото, психическата страна на тениса е съвсем друга история. За да преодолеем застоя в играта си е необходима и известна психическа устойчивост и сила на духа. А като цяло поне 90% от аматьорите издишат в това отношение. Нагледали сме се на играчи от нашата черга, които с години играят на едно и също ниво. Всички от тях достигат до някакво "плато" и никога не успяват да минат по-нагоре. Така че, без да се помайваме, нека разгледаме по-конкретно седемте начина това да се промени.
1. Работи над определен удар дълго време
А защо само един удар? Защо не два, три или четири удара? Ами защото сме способни напълно да се концентрираме само върху един-единствен удар, който имаме най-много нужда да подобрим. Всички знаем старото клише, "ние сме толкова добри, колкото добро е най-слабото ни звено". В тениса е същото. Може да имаш страхотен форхенд и ужасен сервис - е, очаквай да загубиш стотици точки от сервиса си и никога да не минеш едно ниво нагоре. А може би играта ти е солидна като цяло, но бекхендът ти е трагичен. Нали не очакваш противниците ти да не го забележат и да не почнат да се възползват?
По тази причина е много важно да разпознаеш най-слабата част от играта си и веднага да се заемеш с нея. Например за мен това е вторият сервис и донякъде смачът. Макар и да съм способен да изпълнявам разнообразен и що-годе тежък първи сервис с много спин, той не е толкова постоянен, колкото би ми се искало. Когато мачът е напечен и резултатът не е в моя полза, рядко рискувам с него. Следователно, логично би трябвало да наблегна на втория сервис и усилено да го упражнявам в продължение поне на месец. Например в моя случай при едночасова тренировка на стената, половината време следва да е отделено на втория сервис.
Разбира се, не всички разполагаме с много свободно време, така че една-две едночасови тренировки седмично изглеждат най-реалистично. Но трябва да използваме това време целесъобразно; в моя случай - половин час упражняване на втори сервис. Подобрението ще стане осезаемо след няколко седмици, а след това ще се усети и когато играем мач с приятелите. С времето постепенно ще усетя по-голяма увереност в сервиса си, спечелените точки чрез този елемент на играта ще започнат да се увеличават. Поздравления! Току-що съм качил ниво на най-слабото си звено, някое и друго подниво в цялостната ми игра, и вече мога да започна да се изкачвам нагоре, най-сетне напускайки проклетото "плато"!
2. Упражнявай пласирането на удари колкото може по-често
Някои от нас може и да притежават способността да изпълняват много силни удари от основната линия. Ако ти си от тях - чудесно! Но повечето аматьори не можем да пращаме топката толкова бързо като Федерер и нямаме бомбастичния бекхенд на Вавринка. Да сме реалисти - вероятно никога няма да развием техниката и физическата способност да удряме силно топката. Сервисът ни също не е със 160 кмч. Така че как можем да компенсираме тези слабости и да минем на следващото ниво?
Отговорът е в пласирането. Както казват добрите треньори, тенисът е 80% пласиране. Невинаги нещата опират до това колко бързо лети топката, а къде си я изпратил. Един добре пласиран удар с 65 кмч е много по-вероятно да ти донесе точка, отколкото някоя бомба с 90 кмч, изпратена към противника. При сервиса също е така.
Вместо да се опитваме да удряме силно или с повече спин, по-скоро трябва да упражняваме по-точното пласиране на топката. За целта можем да си набележим мишени по корта и да се упражняваме да ги поразим. Даже е по-добре да започнем да упражняваме това при сервиса. Започни с три мишени: едната - встрани от въображаемия посрещач, другата - в тялото и третата - към Т-то. При ударите от основната линия трябва да се целим в ъглите. Ако можеш с постоянство да изпращаш топката под остър ъгъл, ще успееш да изхвърлиш противника си извън корта и ще ти е много по-лесно да завършиш точката.
Същото можеш да пробваш и при волетата и смача, като се целиш към краищата на терена. Недей да се опитваш да удряш с повече сила или спин. Просто упражнявай пласирането. Не се цели в линиите, а в определени зони покрай тях. След няколко седмици и месеци постоянни упражнения, ще забележиш огромна разлика по време на мачовете си. Ще усетиш как печелиш повече геймове с по-малко усилия. Оттам ще се повиши и удоволствието и увереността - получава се положителен цикъл, който сам се подхранва.
3. Вземи урок с квалифициран треньор
Логично е. Другите могат да видят неща у теб, които ти сам не можеш да забележиш. Но не трябва да е кой да е друг човек, а именно квалифициран треньор. Нужно е тренирано око, което да забележи недостатъците в играта ти и да ги коригира.
Вярно е, че един частен тенис урок идва доста скъпичко (30-40 лв). Но ако наистина обичаш тениса, играеш често и дълго време се бориш със застоя в играта си, един-едничък тенис урок би постигнал невероятен ефект. Защо? Защото само един съвет може да "пречупи" платото, решително да наклони везните и да повлече положителна лавина на подобрение.
Ето един пример. Преди време, по време на една моя доста безцелна тренировка на стената забелязах, че един треньор от близкия корт ме наблюдава. Той се приближи и ме помоли да изпълня няколко първи сервиса. Аз изпълних инструкцията, а той внимателно ме наблюдаваше отстрани. По някое време той взе телефона си, приклекна отстрани и ме накара да изпълня още няколко сервиса. Аз го сторих, а той засне на видео само краката ми. После дойде при мен и ми пусна видеото. Веднага сам забелязах два големи недостатъка, които той потвърди. Първият бе, че при засилката движех водещия си крак твърде хаотично. Вторият (и доста по-сериозен недостатък) - не присвивах колене и изобщо не се оттласквах от земята. "Имаш нулев отскок при сервиса", заключи той.
Той ми обясни, че трябва да сгъвам коленете, докато топката е най-горе, а след това да "експлодирам" нагоре към нея. Аз му споделих, че малко ме притеснява преценката и изборът на момент за падането на ракетата зад гърба (както му казват, "таймингът"), както и някои други технически подробности. Той отговори изобщо да не се притеснявам за тези неща и изцяло да се фокусирам върху сгъването в коленете и експлодирането нагоре към топката.
Пробвах новия начин и честно казано, отначало изпитвах затруднения. Движението ми идваше някак неестествено. Но след доста повторения (и умишлено фокусиране само върху тези два елемента, без да ме интересува къде ще пратя топката), постепенно привикнах към тази новост - коленете ми вече някак естествено се сгъваха повече при сервиса, а и отскачах нагоре преди удара. С времето подобрих и избора на височина на подхвърляне и съответно ритъма на цялото движение ("тайминга").
След само около седмица-две започнах да усещам как съм добавил 10-15 кмч към скоростта на сервиса си, а процентът на геймовете, които печелех на собственото си подаване драстично се увеличи (може би от 60% на 80%). Усетих и как се отваря цяла нова страница в арсенала ми от оръжия - сега, след като сервисите ми попадаха близо до линиите (а и именно до линията, която съм си избрал), вместо хаотично и навсякъде из центъра на сервис полето, можех да си позволя да ги разнообразя - веднъж подсечен извън корта, друг път тежък и плътен към тялото, или пък неудобен кик-сервис с топспин към бекхенда. Когато застанех на основната линия и подхърлех топката, обичайните ми противници трябваше да гадаят какво им се готви - усещах как в тях се е появила неувереност, на моменти почти ужас. И това ми даваше настроение да експериментирам, да подобрявам още и още. Положителният цикъл се затвори.
Това е само един пример какви резултати може да има един-единствен простичък съвет от професионалист. Просто потърси добър треньор, ако трябва му плати за няколко урока, слушай го внимателно, запомни заръките му и после усърдно се упражнявай. Наглед дребни подобрения в техниката ти могат да имат лавинен ефект върху резултатите ти на терена.
4. Подобри физическата си форма
Тук няма какво толкова да се обясняваме. За всеки дългогодишен практикуващ някакъв спорт е ясно, че трябва да поддържа добра физическа форма. По-добрата форма означава, че ще достигнеш повече топки, ще изтощиш противника и ще поддържаш добра техника дори в по-продължителните мачове.
Това, което не позволява на аматьорите да го постигнат, е липсата на свободно време, контузиите и разбира се - възрастта. А също и желанието да подобриш физическата си кондиция. Когато сме млади, можем да играем тенис по цял ден и после даже да отскочим до фитнеса. Но с напредване на възрастта нещата не са толкова лесни. Също така се увеличават и ежедневните ни ангажименти и съответно разполагаме с по-малко време.
Така се получава, че единственото възможно време да поддържаме добра кондиция е когато играем мач. Ако това се случва веднъж седмично, то изобщо не е достатъчно за постигане на някакво подобрение.
Тогава къде е решението? Как чувствително да подобрим физическото си състояние за кратък период от време? Ако си в добро здраве, отговорът е в спринта!
Защо пък спринт? Защото отнема малко време - много по-малко от джогинга например, а и е много по-ефективен за подобряване на кондицията. Също така, спринтът имитира постоянните резки смени на скоростта по време на тенис мач. Хубавото е, че не се налага да упражняваме спринтове кой знае колко интензивно - може би два пъти седмично. Подобрението ще е почти мигновено. Обаче се налага да сме постоянни. Ако изоставим тренировките за седмица-две, ще се върнем към предишното ниво.
Всяка спринт сесия изисква не повече от 15-20 минути. Може да използваме атлетическа писта (за предпочитане) или някоя алея в парка. Или пътеката във фитнеса. Ето как става:
- Загрявка от 5 мин с бързо ходене или лек джогинг
- Следват 5-10 спринта по 50-60 м. Можем да започнем с 5 спринта и постепенно с времето да ги увеличим до 10
- Застани в поза "старт" и се изстреляй до пълен спринт до достигане на 50 или 60 м разстояние (използвай 60% от максималната си скорост)
- След завършване на първия спринт, не спирай. Продължавай да ходиш около 30-45 сек и след това отново застани в поза "старт". Повтори спринта
- Повтаряй този процес за 5-10 спринта. Последните 5 мин са ходене или лек джогинг, за да се отпуснат мускулите. Това е всичко.
Всеки спринт ще трае 6-10 сек в зависимост от скоростта. Много е важно да НЕ се насилваме на 100% от възможната си скорост за първите 2-3 такива тренировки! Не искаме да разтегнем някой мускул, нали? Особено ако практикуваме и други спортове, които допълнително ни натоварват. Отначало трябва да спринтираме на 60-70% от възможностите си. На другия ден обърни внимание в какво състояние са мускулите ти. Ако имаш мускулна треска, следващата тренировка също трябва да е на 60-70%. Веднъж като престанеш да изпитваш мускулна треска, можеш да увеличиш скоростта на 80%. Пак наблюдавай мускулите си на другия ден. Докато накрая достигнеш 100% от възможностите си. Обикновено това се случва на 3-та или 4-та тренировка, ако си в сравнително добро физическо състояние.
След 3-4 седмици постоянство в тази програма, резултатите ще са изумителни. Не само, че ще си станал много по-издръжлив на корта, а и ще забележиш леко повишаване на максималния капацитет на скоростта си, може би с 3-4 кмч, а тази разлика в много моменти е решаваща.
5. Работи над темперамента си
Тук също няма особен спор. А и не става въпрос за никакви физически усилия. Ако просто подобриш начина си на мислене по време на игра, вече можеш да считаш, че си вдигнал цяло ниво.
Но как можеш да си сигурен? Защото аз лично съм бил и в двете крайности. Имало е моменти, когато съм бил крайно негативен и съм се хокал при всеки неуспешен удар. Най-големият ти враг и критик можеш да бъдеш единствено ти.
По този въпрос много препоръчвам книгата на Брад Гилбърт, "Да печелиш грозно". В общи линии тя би ти отворила очите и да те научи на повече разбиране към самия себе си и да приемаш грешките като нещо нормално. Ще осъзнаеш, че когато полагаш всички необходими усилия, грешките ти идват най-вече от недобра техника или липса на умение в даден елемент, отколкото от нещо друго. И нека не се заблуждаваме, че с подобряване на играта грешките ще намалеят. Изобщо не е така - просто защото с вдигане на нивото, ние сме склонни да опитваме по-трудни удари и да усложняваме играта си, като процентът грешки остава горе-долу същият, но просто те вече се случват на едно много по-напреднало ниво. Истинската разлика е в резултатите.
Така че вместо да се мъмря с мисли като "колко си зле", аз смених подхода с "тук не ми се получи както исках, защото..." Способността за самоанализ и извличане на полза от всяка грешка е в основата на подобрението на мисловния процес. Защото горната мисъл впоследствие води до заключението "имам нужда да подобря техниката си по този удар, за да не го греша толкова в бъдеще". Оттук следва и връщане към точка №1 и оттам - необходимото подобрение.
След мача, вече набелязал няколко такива грешки и съответните необходими упражнения за отстраняването им, аз мога да се заема по-конкретно с тази задача. След усърдно следване на плана по точка №1, след време този удар, който толкова често съм грешал преди, ще ми бъде много по-лесен и успешен, а оттам ще дойде и увереността ми в неговото изпълнение. Финалната фаза на мисловното самоусъвършенстване е, когато след успешно изпълнение дойде мисълта "ето, бях прав - след като разпознах грешката и работих да я отстраня, сега нея вече я няма и слабостта ми се превърна в сила". За противника е особено деморализиращо да види как твоите най-слаби страни сега са се превърнали в твое тайно оръжие! Сега той се чувства безсилен и неспособен да те уязви. А обезверен противник означава сигурна победа.
Всичко това може и да звучи твърде идеалистично, но е истина. Когато мачът е напечен и всяка точка е решаваща, аз се насилвам да си представя как вече съм спечелил точката, гейма и мача. Това е буквално една мисловна картина, нещо като кратък филм, който на моменти изплува пред очите ми между разиграванията. И тя наистина работи. Не обещавам, че работи винаги, защото това не е възможно. Но пък чувствително наклонява везните в твоя полза - а както знаем, тенисът е игра на проценти. Ако шансовете ти да спечелиш разиграването са средно 60% за целия мач, то ти най-вероятно ще спечелиш и мача. Но дори и нещата да не се получат, ти трябва да си способен да махнеш с ръка и да си кажеш, "е, нищо, ще поработя още и следващият път ще е по-добре".
Така че най-добре спри да се хокаш безжалостно, когато грешиш. Може много да се изкушаваш да хвърлиш ядосано ракетата, да изпсуваш или изобщо да се откажеш повече да играеш. Знам как е. Вместо това, канализирай яда и раздразнението си в обещание, че ще работиш още по-усилено за самоусъвършенстването си.
Дори постоянно да се упражняваш и все още да правиш същите грешки, не трябва да се упрекваш. В крайна сметка тенисът е наука. Ако грешиш си има логично научно обяснение. Просто трябва да намериш причината и да я отстраниш. Няма смисъл да се гълчиш - това само ще влоши нещата.
Ако следваш тези стъпки и подобриш темперамента си, със сигурност не само ще забележиш огромна разлика в броя спечелени геймове, сетове и мачове, но и ще започнеш да изпитваш истинско удоволствие от играта си. Както вече казахме - ще затвориш положителния цикъл. Не е здравословно да обръщаш яда си навътре и да го оставяш да те гложди заради пропуснатите възможности. Остави тези работи за Джон МакЕнроу или Новак Джокович - те са рядка порода играчи, които се захранват от собствената си ярост. Ние простосмъртните трябва да действаме по установената схема.
6. Упражнявай играта си на мрежата до маниакалност
Да си го признаем. Повечето аматьори никак не обичаме да излизаме на мрежата. Усещането е все едно да хвърлиш котка в басейн. Тя ще направи всичко възможно да издрапа навън или ако може изобщо да го избегне.
Същото важи и за аматьорите в тениса. Постави ги на мрежата и те ще допълзят обратно до сигурността на основната линия при първа възможност - също както котката драпа да излезе от водата.
Питаш се защо? Поради простата причина, че аматьорите прекарваме твърде малко време в упражнения на игра на мрежата. Съответно в тази зона се чувстваме безсилни - като плюшено мече на стрелбище. Решението е очевидно - трябва да упражняваме играта си на мрежата до маниакалност!
Още повече, че това е може би най-бързият начин рязко да се оттласнем от гореспоменатото "плато". Като се замислиш, при мрежата не се налага да удряш по-силно, да подобряваш сервиса си, да работиш върху физическата си кондиция, не трябва даже да играеш повече мачове като цяло. Всичко, което ти е нужно, е да упражняваш волетата си - единственият удар, който не изисква някакви енергични движения. Всъщност колкото по-малко движения изпълняваш по време на воле, толкова по-добре. Всички части от тялото ти са заключени и вдървени - каква по-добра постановка за един аматьор, който и бездруго обичайно е твърде стегнат? Можеш буквално да упражняваш волета цял ден, без да се умориш. Толкова малко енергия е необходима!
Естествено, ще се наложи да поупражниш и смачовете. Можеш да се упражняваш с партньор, с машина за топки или срещу стената (има си специални упражнения за това). Несъмнено, колкото повече се упражняваш, толкова по-бързо ще подобриш играта си на мрежата. Веднъж като хванеш цаката на волетата, цялото занимание даже става доста забавно.
След като постигнеш адекватно ниво на волета и смачове, ще можеш да ги приложиш успешно и по време на мач - ще добиеш увереността да излизаш на мрежата в изгодни ситуации, да поставяш противника под натиск, да му отнемаш от времето за реакция, да го караш да търчи от единия край на корта до другия и да завършваш лесни топки, с които преди си се чудил как да постъпиш. Ако ли пък често играеш на двойки, още по-добре - ще се превърнеш в истинско страшилище за противниците!
Повярвай ми - излизането на мрежата е жизненоважно за цялостното подобряване на играта ти. Само виж Рафаел Надал. Той никак не обича да излиза напред, но когато това му се наложи, той печели 90% от точките. Това не е случайно. Разбира се, необходимо е да мислиш стратегически, когато подхождаш към атака на мрежата. Дали си достатъчно близо, достатъчно бърз и дали ще се наложи да изпълниш поредица от волета, докато окончателно заключиш мрежата? Къде да пласираш топката, за да поставиш противника във възможно най-неудобната позиция и да го накараш да ти прати лесна топка? Като цяло играта на мрежата е най-интелигентната, макар и най-невзискателната откъм физически изисквания част от тениса. Тук трябва най-много да използваш мозъка си и най-малко - физиката си. Така че бъди внимателен, пресметлив... и се упражнявай до маниакалност!
7. Играй срещу по-добри съперници при всяка възможност
Това е чудесен начин да се оттласнеш от "платото". Ето една добра аналогия, за да подчертаем този факт. Да кажем, че можеш да четеш със скорост 300 думи в минута. Ако се насилиш да четеш 800 думи/мин в рамките на няколко дни, ти ще осмисляш по-малка част от прочетеното и няма да се чувстваш удобно, докато четеш. Може и никога да не постигнеш пълно ниво на осмисляне при скорост на четене 800 думи/мин. Но ако в един момент преминеш на по-ниска предавка и почнеш да четеш с 400 думи/мин, това ниво ще ти се стори вече доста лесно в сравнение с 800. Най-вероятно ще осмисляш всичко прочетено при тази скорост. В този случай може да се каже, че си постигнал 33% подобрение на възможностите си на четене с минимална загуба на осмисляне като цена. Усещаш ли накъде бия?
А сега да предположим, че си на тенис ниво 3.5 по американската оценъчна система. Не твърде добър или твърде слаб за ниво 3.5, а просто средностатистически аматьор от ниво 3.5, какъвто бях аз в продължение на дълги години. Да кажем, че през следващите три седмици започнеш да играеш с тенисисти от ниво 5.0. Отначало ще губиш с 6-0, 6-0. Но след няколко седмици игра с доста по-силни от теб играчи, ще забележиш, че нещо е започнало да се променя. Ще забележиш как си започнал донякъде да копираш тяхната техника и поведение. Започваш да разбираш къде и как ще изпратят топката, може би вече предугаждаш техните удари по-добре, макар и все още да не можеш да отвърнеш адекватно на всички. Може би ще развиеш и някакви наченки на тактика как да печелиш точки тук-там срещу такива играчи. След няколко седмици игра срещу играчи ниво 5.0, все още ще падаш доста лошо, но вече редовно ще взимаш по 2-3 гейма на сет.
И така, след три седмици игра с безнадеждно по-силни играчи от теб, дали си станал по-добър или по-слаб играч? Очевидно е първото. А сега си представи, че след това започнеш да играеш срещу противник ниво 4.0, който никога преди не си побеждавал. Дали сега ще имаш по-добри шансове за успех? Естествено, че да! Даже не бих се посвенил да заложа на теб!
Ще усетиш, че ти е много по-лесно да играеш срещу този противник от ниво 4.0, отколкото ти е било срещу ниво 5.0 през последните седмици. Топките, които ти праща противникът от 4.0, ти изглеждат бавни и предвидими в сравнение с тези, които досега си получавал. Имаш повече време да ги разгадаеш и да се подготвиш. Малките стратегийки, които си си измислил срещу играчи 5.0, сега работят доста сносно срещу 4.0. Още повече, че противникът 4.0 греши доста по-често, по-склонен е да ти даде лесни топки.
Усещаш ли как работи тази схема? Не трябва да те е страх да играеш с много по-добри противници. Нали казахме, че тенисът е наука! Само дето загубата е част от играта и е много по-вероятно хубавко да ти наритат задника, отколкото ти да нариташ някого - особено когато си се пуснал в дълбокото срещу далеч по-добри играчи.
Когато се върнеш при твоите обичайни противници от твоето ниво, играта ще ти се стори фасулска работа.
Естествено, тук разковничето е да намериш по-добри играчи, които да искат да играят с теб. Повечето добри тенисисти не изпитват удоволствие да играят срещу противници много под тяхното ниво. Ако се сблъскаш с този проблем, имаш няколко възможности. Едната е да се включиш в турнири леко над собственото си ниво. Ако си като мен горе-долу ниво 4.0, по-добре е да участваш в турнир от ниво 4.5.
Другата опция е да си платиш на някого, за да играе с теб. Може и да е треньор. Или пък да предизвикаш някого на бас, че не може да те бие. Виждаш един очевидно по-добър играч около корта и му заявяваш: "На бас на 20 кинта, че не можеш да ме биеш в два сета!" Той ще е доста по-склонен да си загуби времето с теб, след като на практика си му предложил да поцъка безплатно два часа тенис. Примерно.
И разбира се, третата възможност е споменатият тенис урок. Накарай треньора си да изиграете един сет в последните 15-20 минути от обичайната ви тренировка. Добавянето на състезателен елемент поставя нещата в съвсем друга светлина. Ти пак ще загубиш, но неговото по-високо ниво постепенно ще "издърпа" и твоето нагоре.
Обратното важи и когато играеш срещу по-слаби от теб противници. Тогава имаш свободата да експериментираш с нови тактики и техники, да тестваш по-сложни изпълнения и постановки и да провериш какво работи за теб и после да го упражняваш. С други думи, използвай пълноценно всяка минута на корта!
В заключение
Уверявам те, че ако приложиш един или повече от тези седем съвета, те задължително ще те оттласнат от тенис "платото", в което най-вероятно се намираш в момента. В различен етап аз съм се възползвал от някои от тях, а на моменти и от няколко едновременно. Например в последните месеци наблегнах на точки №2 и №5 и отчасти на №6 и резултатът не закъсня. Сега имам усещането, че когато играя срещу обичайните си противници, мога да правя каквото си искам с тях по корта. Усещането е вдъхновяващо. Положителният цикъл е в ход. Препоръчвам го и на теб!
Най-важното е веднъж като си избрал опция (или опции) от списъка, строго да се придържаш към избора си. Ако ще упражняваш играта си на мрежата в продължение на месец по 2-3 пъти седмично, прави го без прекъсване. Ако спреш по някаква причина, след няколко седмици ще загубиш постигнатия напредък и ще се върнеш към "платото".
То си важи и за всичко останало. Постоянството е ключово! Веднъж като се оттласнеш и минеш на следващото ниво (в момента усещам как затвърждавам ниво 4.0 и сам се повдигам леко отвъд него), удоволствието от резултата ще е невъобразимо по-голямо. Вече по навик ще продължаваш да упражняваш новопостигнатото ниво, без да е нужно насила да си налагаш спазването на режим. И тогава положителният цикъл ще се затвори. Вече ще знаеш, в случай, че отново се усетиш стъпил върху поредното "плато", как да се измъкнеш от него и как да се оттласнеш към следващото ниво. И после към следващото.
Никога не е късно за самоусъвършенстване!
