asthfghl | Завръщане към Абланица

Времето лети толкова бързо! Малко повече от 2 години след последното ми пътешествие по онези места, ето, че пак се завърнах до най-живописната част от маршрута на Родопската теснолинейка. Този път поразширих с няколко километра обичайната обиколка, за да включа някои от бабешките махали из Алабак.

Маршрутът:

Пътешествието разбира се започва от знаковата гара Аврамово - най-високата в България (1267,4м). Основно средище за планинарите и велосипедистите, тръгнали да покоряват околните чукари.

Местните жени причакват странника на всеки завой и разклон, разпънали колоритните си сергии, отрупани с мед, сладко и бурканчета с шарена сол.

Село Аврамово е кацнало на баира току над долината с гарата. Оттук се разклоняват множество маршрути из Алабашките ридове.

Този район е осеян с рояк малки махали и колиби, населени с помаци. Някога те са били павликяни, приели исляма с идването на османците.

Пътят ми минава покрай село Аврамово, Борикова махала, Горна Кандьова, Рохлева, Бутрева махала, Асанови колиби, Бузгова махала, докато достигне Горна Дъбева.

На отсрещните скатове белеят отличителните минарета на джамиите на Кандови, Всемирци, Алендарова, Долна Дъбева - последните са част от село Света Петка, сгушено откъм Велинград в подстъпите към Юндола.

При Горна Дъбева махала се отклонявам от асфалтовия път, за да се втурна в едно спускане по черните горски пътища, което след около половин час ще ме отведе в дерето при Цветино.

Някога Цветино се е казвало Флорино. То е основно средище в този район и е сред най-старите селища в община Велинград.

Пътят от Цветино до Абланица е черен, но сравнително добре поддържан. Той плътно следва меандрите на едноименната река.

Честите срещи с малките чешмички, изградени според местните обичаи, допринасят за колорита на това чудно място.

Най-сетне достигам познати места - долината на река Абланица, която петнайсетина километра по-нататък ще се слее с Лепеница и Бистрица, за да образуват Чепинска река.

Село Абланица е особено важно с училището "Христо Ботев", където се обучават над 500 ученици от целия район на бившата община Цветино.

Китни къщи и ливади в Абланица.

Поредица от мостове минават над деретата, идващи откъм Магерово.

...и един въжен мост, който води до отсрещния бряг на река Абланица, където минава теснолинейката от Велинград към Света Петка и серията от тунели преди Аврамово.

Местата за отдих следват след почти всеки завой.

Тучната зеленина обгръща отвсякъде странника и го изпълва с лежерно опиянение.

Ето, че най-сетне достигам заветното място - отдавна набелязано за бивак и неколкократно пробвано за отдих и дори пикник с къпане в реката. Заслон "Вени".

Тук местните почитатели на отдиха сред природата са се постарали да създадат всички необходими условия за прекарването на един наистина приятен ден в планината.

Тъкмо в мига, в който потапям морни крака в хладката вода на реката, познат тътен над главата ми подсказва, че се откъм Велинград се задава този метален симпатяга.

Реката бързо отмива умората, но и приканва пътника да поостане още и още малко край прохладните й брегове.

Мога така с часове да си цамбуркам доволно сред дребните рибки, но още дълъг път ме чака.

В долното си поречие, река Абланица образува дълбок каньон, а теснолинейката все тъй шеметно виси над дерето.

Още едно любопитно място за отдих.

Вече стъпил на асфалтовия път от Сърница за Чепино, ускорявам надолу с велосипеда, но без да забравям да поспра на по-интересните места.

Парк "Клептуза" в южната част на Велинград е добре дошла спирка по маршрута ми. Тук в слънчевия неделен следобед е пълно с посетители.

Колоритната гара Велинград-Юг. Позамислям се дали да не изчакам влака обратно за Септември, но в крайна сметка решавам, че имам още доста сили за едно спускане по шосето към Горнотракийската низина.