![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПронацията, или усукването на ръката във външна посока при тенис сервиса, е ключов елемент при генерирането на мощ на началния удар и много зависи от правилния подход към топката и избор на точния момент на съприкосновение. И все пак, това е едно от най-трудните неща за научаване при сервиса.
Защо е толкова трудно да се усвои пронацията?
Основната причина е подсъзнателният стремеж да ПРАВИШ удара, вместо да му ПОЗВОЛИШ да се случи, т.е. влагането на прекалено много усилия в контрола, което, противно на логиката, всъщност пречи на свободното движение на тялото и ръката и в крайна сметка убива контрола. Какво имам предвид. Колкото повече се опитваме да следваме здравия разум и да си втълпим, че силният сервис изисква мощен замах, стягане на всички мускули на ръката и влагането на много сила в удара, това всъщност възспира протичането на енергията по веригата от мускули на тялото и постигането на така важното УСКОРЕНИЕ на главата на ракетата в последния момент преди съприкосновението й с топката. Вече е ставало въпрос преди, че топката всъщност не трябва да се УДРЯ, а да се МАЧКА и ТЪРКАЛЯ.
Старанието да се контролира ракетата често има за резултат така наречения "сервитьорски сервис": стегнати мускули, обърнато към целта тяло и всевъзможни други технически грешки.
Като се замислим, уцелването на полето за сервис в отсрещната половина на корта не е толкова лесна задача, особено след като топката вече е била изпратена натам с достатъчно голяма скорост, тъй като прозорецът за грешка над мрежата, през който трябва да "промушим" топката, е доста тесен. Тъй като тази мисъл винаги гложди подсъзнанието ни по време на изпълнението на сервис, ние умишлено се опитваме да насочим топката през този малък прозорец и така за нас контролът се превръща във фикс-идея.
Стремежът към прекомерен контрол при сервиса води до следните нежелани ефекти:
- Сервитьорски сервис: твърде ранно отваряне лицето на ракетата с цел усещане за повече сигурност, че топката ще бъде ударена с лицевата й страна и така ще бъде насочена през прозореца.
- Подхождане към топката чрез движение тип "бутане", което всъщност забавя ракетата преди контакта (нали искаме повече контрол).
- Стремеж топката да се удари силно, който пък води до стягане на множество мускули в ръката, което забавя ракетата по време на замаха.
От друга страна, "оставянето" на ракетата да лети свободно преди, по време и след контакта с топката, води до следните ефекти:
- Подход към топката с РЪБА на ракетата през по-голямата част от замаха, подходящо извъртане на дланта точно преди момента на контакт, съприкосновение с лице към целта, след което свободно продължаване по инерция на извъртането на дланта във външна посока.
- Подход към топката чрез движение тип "хвърляне", като ракетата се ускорява постепенно и естествено, без усилия в мускулите на ръката.
- Подсъзнателен стремеж към генериране на СКОРОСТ, а не СИЛА, в главата на ракетата - което от своя страна кара ръката да бъде отпусната по време на цялото движение, за да може ракетата да послужи като КАМШИК, вместо като ЧУК.
Най-важният извод от това сравнение е следният. Първата стъпка към усвояването на правилния сервис е да се упражнява самото движение, а НЕ да се целим в корта. Това ще ни позволи да отучим мускулите си от грешния подход към сервиса и да ги накараме да се освободят от оковите на контрола - просто да ПОЗВОЛИМ на движението да се случи. Т.е. отначало целта ни не трябва да е да УЦЕЛИМ корта - а да се стремим да изпратим топката КЪДЕ ДА Е, но с правилното движение, вместо конкретно НЯКЪДЕ, но с грешното.
Отначало упражнявайте техниката на сервиса, като оставяте ракетата да се движи свободно, без да се целите в определена мишена.
Накратко казано: мислете за СКОРОСТ, а не за СИЛА. ПУСНЕТЕ ракетата свободно, вместо да я КОНТРОЛИРАТЕ!
Естествено, сега възниква въпросът, добре, ами тогава как ще постигна желания контрол? Контролирането на топката идва по друг начин - не чрез съзнателното водене на ракетата, а чрез многократни повторения и "складиране" на спомена за правилното движение в мускулната памет. При всяко успешно попадение в мишената се натрупва знание за правилното поведение на мускулите.
Отначало, след като пуснем ракетата свободно, топките ще попадат във всевъзможни точки от терена. Но с времето постепенно ще започнем да привикваме към правилния подход към мишената. То е като фино нагласяне и запаметяване на правилната настройка. Все така ще трябва свободно да позволяваме на удара да се случи, вместо да се опитваме да го контролираме. С много повторения, точните попадения ще станат преобладаващи, докато стигнем нивото, при което те вече няма да са резултат от късмет, а ще станат закономерни. На този етап ще осъзнаем, че сме започнали с постоянство да поразяваме целта, но без да се опитваме да контролираме удара - научили сме се да го оставяме да се случи от само себе си!
По принцип първият сервис представлява 95% свобода и 5% контрол на посоката, а вторият сервис е 80% свобода и 20% контрол.
7 упражнения за научаване на правилната пронация
1. Хвърляйте свободно топката. Ако се опитате да хвърлите с ръка една тенис топка и целта ви е тя да хвръкне възможно най-далече, най-вероятно съвсем естествено ще ускорите ръката, като дланта се усуче отвътре навън за повече камшична енергия. Така най-лесно се научава какво е усещането при правилната пронация. Ако в момента сервисът ви е "сервитьорски", опитайте се да хвърлите няколко топки в далечината по този начин и ще разберете колко вдървено е това движение и колко ниска скорост се постига с него.
2. Ръбът да е водещ, следва извъртане навън, което продължава и след контакта, а накрая завършвате с ракета зад гърба. Първо пробвайте упражнението без топка и движете ракетата бавно. Завършването с ракета зад гърба създава подсилено усещане за необходимост от усукване на ръката навън.
ВАЖНО! Много аматьори усукват твърде съзнателно и твърде рано. Вместо това, оставете ръката да се извърти по естествен път поради инерцията при разгъването си! Едва след като усетите, че пронацията става от само себе си, можете да започнете да добавяте повече сила!
https://www.youtube.com/watch?v=s5LaEPpD7o8
3. Ръбът да е водещ, следва извъртане навън, а завършването е пред тялото. Сега пътят на ракетата, докато тя атакува топката с ръба напред, не трябва да е напред спрямо тялото ви, а по диагонал (под ъгъл около 45 градуса спрямо мишената).
ВАЖНО! Не бързайте да обръщате тялото и главата си към корта твърде рано. Колкото по-късно стане това, толкова по-добре ще се получи пронацията. Всъщност по време на самия контакт на ракетата с топката тялото НЕ Е насочено към корта! То се извърта едва СЛЕД удара!
4. Сервирайте със слайс към адвантидж полето и усуквайте добре ръката след контакт. Тъй като пронацията при аматьорите често избързва и лицето на ракетата се отваря твърде рано, трябва да компенсираме това с много закъсняло усукване. Започнете упражнението бавно - даже не е задължително топката да прехвърли мрежата. Водете с ръба на ракетата, ударете със слайс много бавно и усучете ръката навън след контакта.
Късната пронация много по-лесно ще ви помогне да напипате правилния момент на извъртане.
След няколко такива сервиса, започнете да сервирате с все по-малко закъснение на пронацията след контакта, докато накрая започнете да удряте топката със слайс, но и също с малко пронация. Така ще постигнете едновременно и подсичащ ефект, и допълнителна скорост заради "изплющяването" на камшика благодарение на пронацията.
5. Сервирайте, без да извъртате тялото, за да изолирате само момента на пронацията. Това упражнение е подобно на предходното, но този път ще се опитате да удряте топката плоско. Не извъртайте тялото - нека то през цялото време да е насочено към диагонално разположения стълб на мрежата. Представете си траектория на ракетата, по която тя отива право към топката, като води с ръба напред, и точно преди да я достигне, рязко се извърта с лице към корта. Това второ движение и внезапна смяна на посоката трябва да постигнете само с предмишница и китка, които изтласкват ракетата към мишената.
Изолирайте пронацията, като спрете да извъртате тялото си.
6. Забийте топката в земята! Започнете с вдигната над рамото ракета, като ръбът й е насочен към топката. Изпуснете топката към земята и при подскока й нагоре я посрещнете с лицето на ракетата, като по време на удара не спирате извъртането й в същата посока и така завършите движението с усукана навън ракета. Започнете бавно и плавно, без сила - силата я добавете едва СЛЕД контакта. Ако движението се изпълни правилно, ще завършите с вдигнат високо лакът, докато лицето на ракетата се ускорява надолу и навън.
ВАЖНО! Не се опитвайте да сваляте насила лакътя надолу! Нека той остане да стърчи над нивото на китката! И не влагайте сила - това е просто едно упражнение!
7. Забийте топката назад. Това е сходно упражнение с предходното, само че този път ще се опитате да ударите топката назад след няколко нейни подскока от земята, а завършекът ще е пак от същата страна. Това отново принуждава ръката да се усуква навън без особено усилие.
Ролята на показалеца
Положението на показалеца е много важен фактор за правилното изпълнение на сервис с пронация. Причината е, че при натискането на ракетата във външна посока, основата на показалеца и самият показалец поемат основната част от тежестта и съответно осигуряват основната част от контрола.
Ако показалецът не е разположен правилно върху дръжката на ракетата, няма да можете да усетите тежестта, която той поема. С други думи, няма да имате достатъчна опора при пронацията.
Пръстите на ръката са правилно разположени, ако не са плътно прилепнали един до друг перпендикулярно на дръжката на ракетата, а между тях има все по-нарастващо разстояние, като вървим от кутрето към показалеца. Самият показалец е раздалечен от средния пръст на почти два пръста разстояние и практически е обгърнал отгоре дръжката на ракетата.
Опитайте този трик: представете си, че сочите с показалеца към мишената след завършване на последващото движение далеч след контакта с топката.
ВАЖНО! Тялото НЕ ТРЯБВА да е насочено към мишената, а само показалецът!
Започнете с бавно и плавно изпълнение на горните седем упражнения, за да усетите какво всъщност се случва при всяко от тях. Запомнете усещането от пронацията (усукването навън). Едва след това можете да започнете да добавяте повече сила и скорост.
Тази част от тенис сервиса е трудна за усвояване, тъй като обикновено се случва твърде бързо. Затова е много важно първоначално да забавите нещата, за да осмислите и почувствате по-лесно какво се случва и да прецените дали сте на прав път.
ВАЖНО! Не се старайте да уцелите корта. Концентрирайте се върху правилното изпълнение на самото движение и оставете топката да лети накъдето си ще! С времето ще напипате ваксата и ще превърнете поразяването на целта в закономерност.
Защо е толкова трудно да се усвои пронацията?
Основната причина е подсъзнателният стремеж да ПРАВИШ удара, вместо да му ПОЗВОЛИШ да се случи, т.е. влагането на прекалено много усилия в контрола, което, противно на логиката, всъщност пречи на свободното движение на тялото и ръката и в крайна сметка убива контрола. Какво имам предвид. Колкото повече се опитваме да следваме здравия разум и да си втълпим, че силният сервис изисква мощен замах, стягане на всички мускули на ръката и влагането на много сила в удара, това всъщност възспира протичането на енергията по веригата от мускули на тялото и постигането на така важното УСКОРЕНИЕ на главата на ракетата в последния момент преди съприкосновението й с топката. Вече е ставало въпрос преди, че топката всъщност не трябва да се УДРЯ, а да се МАЧКА и ТЪРКАЛЯ.
Старанието да се контролира ракетата често има за резултат така наречения "сервитьорски сервис": стегнати мускули, обърнато към целта тяло и всевъзможни други технически грешки.
Като се замислим, уцелването на полето за сервис в отсрещната половина на корта не е толкова лесна задача, особено след като топката вече е била изпратена натам с достатъчно голяма скорост, тъй като прозорецът за грешка над мрежата, през който трябва да "промушим" топката, е доста тесен. Тъй като тази мисъл винаги гложди подсъзнанието ни по време на изпълнението на сервис, ние умишлено се опитваме да насочим топката през този малък прозорец и така за нас контролът се превръща във фикс-идея.
Стремежът към прекомерен контрол при сервиса води до следните нежелани ефекти:
- Сервитьорски сервис: твърде ранно отваряне лицето на ракетата с цел усещане за повече сигурност, че топката ще бъде ударена с лицевата й страна и така ще бъде насочена през прозореца.
- Подхождане към топката чрез движение тип "бутане", което всъщност забавя ракетата преди контакта (нали искаме повече контрол).
- Стремеж топката да се удари силно, който пък води до стягане на множество мускули в ръката, което забавя ракетата по време на замаха.
От друга страна, "оставянето" на ракетата да лети свободно преди, по време и след контакта с топката, води до следните ефекти:
- Подход към топката с РЪБА на ракетата през по-голямата част от замаха, подходящо извъртане на дланта точно преди момента на контакт, съприкосновение с лице към целта, след което свободно продължаване по инерция на извъртането на дланта във външна посока.
- Подход към топката чрез движение тип "хвърляне", като ракетата се ускорява постепенно и естествено, без усилия в мускулите на ръката.
- Подсъзнателен стремеж към генериране на СКОРОСТ, а не СИЛА, в главата на ракетата - което от своя страна кара ръката да бъде отпусната по време на цялото движение, за да може ракетата да послужи като КАМШИК, вместо като ЧУК.
Най-важният извод от това сравнение е следният. Първата стъпка към усвояването на правилния сервис е да се упражнява самото движение, а НЕ да се целим в корта. Това ще ни позволи да отучим мускулите си от грешния подход към сервиса и да ги накараме да се освободят от оковите на контрола - просто да ПОЗВОЛИМ на движението да се случи. Т.е. отначало целта ни не трябва да е да УЦЕЛИМ корта - а да се стремим да изпратим топката КЪДЕ ДА Е, но с правилното движение, вместо конкретно НЯКЪДЕ, но с грешното.
Отначало упражнявайте техниката на сервиса, като оставяте ракетата да се движи свободно, без да се целите в определена мишена.
Накратко казано: мислете за СКОРОСТ, а не за СИЛА. ПУСНЕТЕ ракетата свободно, вместо да я КОНТРОЛИРАТЕ!
Естествено, сега възниква въпросът, добре, ами тогава как ще постигна желания контрол? Контролирането на топката идва по друг начин - не чрез съзнателното водене на ракетата, а чрез многократни повторения и "складиране" на спомена за правилното движение в мускулната памет. При всяко успешно попадение в мишената се натрупва знание за правилното поведение на мускулите.
Отначало, след като пуснем ракетата свободно, топките ще попадат във всевъзможни точки от терена. Но с времето постепенно ще започнем да привикваме към правилния подход към мишената. То е като фино нагласяне и запаметяване на правилната настройка. Все така ще трябва свободно да позволяваме на удара да се случи, вместо да се опитваме да го контролираме. С много повторения, точните попадения ще станат преобладаващи, докато стигнем нивото, при което те вече няма да са резултат от късмет, а ще станат закономерни. На този етап ще осъзнаем, че сме започнали с постоянство да поразяваме целта, но без да се опитваме да контролираме удара - научили сме се да го оставяме да се случи от само себе си!
По принцип първият сервис представлява 95% свобода и 5% контрол на посоката, а вторият сервис е 80% свобода и 20% контрол.
7 упражнения за научаване на правилната пронация
1. Хвърляйте свободно топката. Ако се опитате да хвърлите с ръка една тенис топка и целта ви е тя да хвръкне възможно най-далече, най-вероятно съвсем естествено ще ускорите ръката, като дланта се усуче отвътре навън за повече камшична енергия. Така най-лесно се научава какво е усещането при правилната пронация. Ако в момента сервисът ви е "сервитьорски", опитайте се да хвърлите няколко топки в далечината по този начин и ще разберете колко вдървено е това движение и колко ниска скорост се постига с него.
2. Ръбът да е водещ, следва извъртане навън, което продължава и след контакта, а накрая завършвате с ракета зад гърба. Първо пробвайте упражнението без топка и движете ракетата бавно. Завършването с ракета зад гърба създава подсилено усещане за необходимост от усукване на ръката навън.
ВАЖНО! Много аматьори усукват твърде съзнателно и твърде рано. Вместо това, оставете ръката да се извърти по естествен път поради инерцията при разгъването си! Едва след като усетите, че пронацията става от само себе си, можете да започнете да добавяте повече сила!
https://www.youtube.com/watch?v=s5LaEPpD7o8
3. Ръбът да е водещ, следва извъртане навън, а завършването е пред тялото. Сега пътят на ракетата, докато тя атакува топката с ръба напред, не трябва да е напред спрямо тялото ви, а по диагонал (под ъгъл около 45 градуса спрямо мишената).
ВАЖНО! Не бързайте да обръщате тялото и главата си към корта твърде рано. Колкото по-късно стане това, толкова по-добре ще се получи пронацията. Всъщност по време на самия контакт на ракетата с топката тялото НЕ Е насочено към корта! То се извърта едва СЛЕД удара!
4. Сервирайте със слайс към адвантидж полето и усуквайте добре ръката след контакт. Тъй като пронацията при аматьорите често избързва и лицето на ракетата се отваря твърде рано, трябва да компенсираме това с много закъсняло усукване. Започнете упражнението бавно - даже не е задължително топката да прехвърли мрежата. Водете с ръба на ракетата, ударете със слайс много бавно и усучете ръката навън след контакта.
Късната пронация много по-лесно ще ви помогне да напипате правилния момент на извъртане.
След няколко такива сервиса, започнете да сервирате с все по-малко закъснение на пронацията след контакта, докато накрая започнете да удряте топката със слайс, но и също с малко пронация. Така ще постигнете едновременно и подсичащ ефект, и допълнителна скорост заради "изплющяването" на камшика благодарение на пронацията.
5. Сервирайте, без да извъртате тялото, за да изолирате само момента на пронацията. Това упражнение е подобно на предходното, но този път ще се опитате да удряте топката плоско. Не извъртайте тялото - нека то през цялото време да е насочено към диагонално разположения стълб на мрежата. Представете си траектория на ракетата, по която тя отива право към топката, като води с ръба напред, и точно преди да я достигне, рязко се извърта с лице към корта. Това второ движение и внезапна смяна на посоката трябва да постигнете само с предмишница и китка, които изтласкват ракетата към мишената.
Изолирайте пронацията, като спрете да извъртате тялото си.
6. Забийте топката в земята! Започнете с вдигната над рамото ракета, като ръбът й е насочен към топката. Изпуснете топката към земята и при подскока й нагоре я посрещнете с лицето на ракетата, като по време на удара не спирате извъртането й в същата посока и така завършите движението с усукана навън ракета. Започнете бавно и плавно, без сила - силата я добавете едва СЛЕД контакта. Ако движението се изпълни правилно, ще завършите с вдигнат високо лакът, докато лицето на ракетата се ускорява надолу и навън.
ВАЖНО! Не се опитвайте да сваляте насила лакътя надолу! Нека той остане да стърчи над нивото на китката! И не влагайте сила - това е просто едно упражнение!
7. Забийте топката назад. Това е сходно упражнение с предходното, само че този път ще се опитате да ударите топката назад след няколко нейни подскока от земята, а завършекът ще е пак от същата страна. Това отново принуждава ръката да се усуква навън без особено усилие.
Ролята на показалеца
Положението на показалеца е много важен фактор за правилното изпълнение на сервис с пронация. Причината е, че при натискането на ракетата във външна посока, основата на показалеца и самият показалец поемат основната част от тежестта и съответно осигуряват основната част от контрола.
Ако показалецът не е разположен правилно върху дръжката на ракетата, няма да можете да усетите тежестта, която той поема. С други думи, няма да имате достатъчна опора при пронацията.
Пръстите на ръката са правилно разположени, ако не са плътно прилепнали един до друг перпендикулярно на дръжката на ракетата, а между тях има все по-нарастващо разстояние, като вървим от кутрето към показалеца. Самият показалец е раздалечен от средния пръст на почти два пръста разстояние и практически е обгърнал отгоре дръжката на ракетата.
Опитайте този трик: представете си, че сочите с показалеца към мишената след завършване на последващото движение далеч след контакта с топката.
ВАЖНО! Тялото НЕ ТРЯБВА да е насочено към мишената, а само показалецът!
Започнете с бавно и плавно изпълнение на горните седем упражнения, за да усетите какво всъщност се случва при всяко от тях. Запомнете усещането от пронацията (усукването навън). Едва след това можете да започнете да добавяте повече сила и скорост.
Тази част от тенис сервиса е трудна за усвояване, тъй като обикновено се случва твърде бързо. Затова е много важно първоначално да забавите нещата, за да осмислите и почувствате по-лесно какво се случва и да прецените дали сте на прав път.
ВАЖНО! Не се старайте да уцелите корта. Концентрирайте се върху правилното изпълнение на самото движение и оставете топката да лети накъдето си ще! С времето ще напипате ваксата и ще превърнете поразяването на целта в закономерност.
