Анкета за благочестиви

[asthfghl]

Страстната седмица е, а утре е Разпети Петък - ден за размисъл и съпричастие със страданието на Божия син, който според легендата умря заради нас и греховете ни. Следва "най-светлият християнски празник", когато сърцето се радва и душата пее в чест на триумфа на доброто. Със сигурност мнозина от нас ще отидат на църква, ще вдъхнат от уникалната приповдигната атмосфера, ще усетят единението с другите, ще запалят свещица за близките си, ще обещаят да бъдат добри - поне до другия Великден. Или до Коледа. Някои ще изпеят псалм или ще кажат молитва. Ще има много кръстене, целуване на ръце, усмивки, озарени от вълшебния огън лица, цветя, козунаци и разбира се - шарени яйца. И всичко останало както си му е редът. Ритуалите са важно нещо. Или да ги наречем традициите. Те са израз на традиционните ценности, нали? Спор няма, традициите са ценно нещо.

Сигурен съм, че мнозина от кръстещите се и пеещите псалми искрено вярват, че живеят според повелите Божии, "доколкото е възможно". Няма как да е иначе - все пак я колко много свещи са запалили, колко яйца са боядисали, колко пъти са споменали името Божие... Те знаят всички празници, ритуали и традиции и ги спазват. Някои са раздавали подаяния - и разбира се надлежно са информирали целия свят за огромното си милосърдие. Мнозина постят - било за здраве, от уважение към ценните традиции и традиционните ценности, или за да се разбере колко силна воля имат (а най-вероятно и по трите причини). На някои дори се е случвало да вкарат в употреба възможно най-сериозния си и назидателен тон, за да изнесат някоя и друга нравоучителна лекция пред заблудените неверници - ей тъй, за да ги превъзпитат и вкарат в правия път. И защото вярват, че мисионерството е свещен дълг на всеки уважаващ себе си християнин.

И тъй като утре е ден за размисъл, да направим нещо като допитване? Нека всеки отговори сам пред себе си на долните въпроси и сам да прецени доколко всъщност следва Божиите повели, както са описани в Седемте добродетели...

- Свободно ли е съзнанието му от нечестиви помисли? ... Или оставя желанието и страстта да водят делата му?

- Запазва ли присъствие на духа в тежки моменти? ... Или се нахвърля върху първия срещнат, за да освободи гнева си върху му?

- Отделя ли от залъка си за човека в нужда и протяга ли ръка на слабия, за да го защити от жадния за власт? ... Или собственото му благоденствие и удобство е над всичко останало?

- Живее ли скромно и разполага ли само с това, от което има нужда? ... Или бленува за охолен живот и безброй тленни придобивки, с които да може да се изтъква пред света?

- Оставя ли делата му да говорят за него? ... Или при всяка възможност, с повод и без повод, сам хвали изключителните си качества и постижения?

- Искрено ли обича ближния с всичките му недостатъци и приема ли го такъв, какъвто е? ... Или го счита за достоен за любов, само ако той споделя неговия мироглед, и гледа на него с неприязън и отвращение, дори като на материал за превъзпитание, ако не е точно като него?

- Радва ли се на успеха на другия и желае ли той да просперира? ... Или изпитва тайно (а може би явно) удовлетворение, когато го види да се проваля?

- Обръща ли смирено и другата буза, когато го наранят или обидят? ... Или отвръща на предполагаемата несправедливост с удвоена сила и ярост?

- Дали е повече слушател, отколкото говорител, и се стреми да се учи от своите и чуждите грешки? ... Или е убеден в правотата си, смята мнението си за меродавно, размахва пръст и раздава съвети и наставления наляво и надясно, дори когато не са му ги потърсили?

- Уважава ли тези, които зове свои близки и приятели, защитава ли ги в трудни мигове и проявява ли разбиране, когато са в беда или не са на себе си? -- Или търси моментно удоволствие от сипването на още сол в раната им и възможност да се самоизтъкне и да се впише в мнозинството, като ги изолира и подложи на унижение пред другите?

Ако отговорът на поне един (а най-вероятно и повече) от горните въпроси се съдържа във втората му част, значи отговарящият няма особено убедително основание да се зове истински християнин. Да, може и да знае всички псалми в молитвеника наизуст, да рецитира дори насън всички молитви и евангелски притчи, да спазва всички ритуали до последната подробност, раболепно да е целунал десетки свещенически пръстени, усърдно да е стопил тонове восък из църковните свещници и с ентусиазъм да е изпотрошил цели кокошарници с боядисани яйца на Великден... Но той има още много да работи над себе си, преди да може да претендира, че живее според нравствените повели Божии.

Няма да е зле всеки от нас, преди да понечи да се прекръсти следващия път, преди тъй щедро да спомене името на любимия си Бог и преди великодушно-снизходително да се впусне в поредната нравоучителна лекция пред някой неверник, първо да преброи наум до десет и да се запита някой от горните десетина въпроса.

Надежда има. Никога не е късно наистина да станем това, което си мислим, че сме.