Wacken Open Air 2018
20 Aug 2018 15:00![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlМалко гледки от Вакен - първи ден. Палатковият и караванен лагер, подслонил над 100 хил. гости от цял свят; селището Вакингер с всевъзможните сергии, магазинчета и ресторантчета за бърза храна; геймърската зала в павилиона при Headbangers Stage и W.E.T. Stage; разнообразни атракции от сърцето на фестивалната зона; колоритът на Wackinger Stage по време на изпълнението на Visions of Atlantis; грандиозната поява на Judas Priest на централната Harder Stage.
Вакен - ден втори (до следобеда). Още впечатления от къмпинга; посрещането на метълкор шведите от Amaranthe; напливът към мърч зоната; дългоочакваната поява на Amorphis; пладнешки забавления от фест зоната; дивашкото парти, изнесено от фолк маниаците Korpiklaani; симфоник-метъл феерията на холандците от Epica; все по-увеличаващата се публика - вече изцяло под магията на виртуозните грифове на Children of Bodom. Тази половина от деня определено бе доминирана от скандинавския метъл!
Вакен - ден втори, вечерта. Скандинавското нашествие на фестивала продължи с пълна сила. Първо законодателите на симфоничния метъл Nightwish (които скоро ще гледаме отново и във Варна) омагьосаха зажаднялата за твърда и мелодична музика фенове, а веднага след това, вече след здрачаване, на съседната сцена изгря неповторимият Андерш Фриден и винаги емоционалният шведски дет метъл на In Flames. За мен обаче гвоздеят на програмата не само за този ден, но и - както се оказа - за ЦЕЛИЯ фестивал, бе късното среднощно шоу на сънародниците им Ghost, които изнесоха една образцова програма, изпълнена с много мистична хореография, граничещи с гениалното виртуозни музикални хрумвания, сатанинско цинични послания... и страхотното сценично присъствие на абсурдно талантливия Тобиас Форге, а.к.а. "Папа Емеритус", а.к.а. "Кардинал Копиа". Магично, феерично, зловещо!
Вакен - ден трети и последен. Утрото започна с разходка из огромната търговска зона в преддверието към сцените (известна още като Селището Вакингер). Последва пладнешко шоу на немските пънк-рок идоли Betontod, които забиха здраво, въпреки палещото слънце. Финландските виртуози от Wintersun следваха веднага след тях на съседната сцена - една от бандите, които чаках с най-голямо нетърпение. Обаче това, което последва отново на първата сцена, направо ни размаза! Шотландските пънк-фолк веселяци Alestorm излязоха по джапанки и бермуди на сцената и още с първите акорди разбрах защо през последния час тук се бе сгъстявала толкова колоритна и откровено шантава публика. Пиратските теми бяха умело смесени с веселяшка хореография, а основното послание бе повече от ясно: Drink! Drink! Drink!
Вакен - ден трети, вечерта. Може би най-голямото пого, на което съм присъствал за всичките три дни на фестивала, се заформи при бясното изпълнение на финландските фолк маниаци Ensiferum, които никога не пропускат възможност да подпалят публиката. Веднага след това останах още малко на фолк вълна с Dalriada, които забиха мощен унгарски чардаш на малката сцена Wackinger. Вечерта продължи с мегашоуто на вечните динозаври Helloween, които почти три часа не се спряха - вече в пълен състав с тримата си легендарни вокали. Преди полунощ навестих и покрития павилион на Headbangers Stage, където Samael представиха много качествена продукция на сатанистките си фенове. Но това бе само загрявката за гвоздея на вечерта - Dimmu Borgir...
Вакен - финалът. DIMMU BORGIR, кралете на блек-метъла, както можеше да се очаква, изнесоха образцово шоу за многохилядната публика, с което бе поставен краят на най-великия метъл фестивал в Европа. Това бяха три незабравими дни. Надявам се скоро да се завърнем, за да се заредим с още яки емоции... и много бира!
Вакен - ден втори (до следобеда). Още впечатления от къмпинга; посрещането на метълкор шведите от Amaranthe; напливът към мърч зоната; дългоочакваната поява на Amorphis; пладнешки забавления от фест зоната; дивашкото парти, изнесено от фолк маниаците Korpiklaani; симфоник-метъл феерията на холандците от Epica; все по-увеличаващата се публика - вече изцяло под магията на виртуозните грифове на Children of Bodom. Тази половина от деня определено бе доминирана от скандинавския метъл!
Вакен - ден втори, вечерта. Скандинавското нашествие на фестивала продължи с пълна сила. Първо законодателите на симфоничния метъл Nightwish (които скоро ще гледаме отново и във Варна) омагьосаха зажаднялата за твърда и мелодична музика фенове, а веднага след това, вече след здрачаване, на съседната сцена изгря неповторимият Андерш Фриден и винаги емоционалният шведски дет метъл на In Flames. За мен обаче гвоздеят на програмата не само за този ден, но и - както се оказа - за ЦЕЛИЯ фестивал, бе късното среднощно шоу на сънародниците им Ghost, които изнесоха една образцова програма, изпълнена с много мистична хореография, граничещи с гениалното виртуозни музикални хрумвания, сатанинско цинични послания... и страхотното сценично присъствие на абсурдно талантливия Тобиас Форге, а.к.а. "Папа Емеритус", а.к.а. "Кардинал Копиа". Магично, феерично, зловещо!
Вакен - ден трети и последен. Утрото започна с разходка из огромната търговска зона в преддверието към сцените (известна още като Селището Вакингер). Последва пладнешко шоу на немските пънк-рок идоли Betontod, които забиха здраво, въпреки палещото слънце. Финландските виртуози от Wintersun следваха веднага след тях на съседната сцена - една от бандите, които чаках с най-голямо нетърпение. Обаче това, което последва отново на първата сцена, направо ни размаза! Шотландските пънк-фолк веселяци Alestorm излязоха по джапанки и бермуди на сцената и още с първите акорди разбрах защо през последния час тук се бе сгъстявала толкова колоритна и откровено шантава публика. Пиратските теми бяха умело смесени с веселяшка хореография, а основното послание бе повече от ясно: Drink! Drink! Drink!
Вакен - ден трети, вечерта. Може би най-голямото пого, на което съм присъствал за всичките три дни на фестивала, се заформи при бясното изпълнение на финландските фолк маниаци Ensiferum, които никога не пропускат възможност да подпалят публиката. Веднага след това останах още малко на фолк вълна с Dalriada, които забиха мощен унгарски чардаш на малката сцена Wackinger. Вечерта продължи с мегашоуто на вечните динозаври Helloween, които почти три часа не се спряха - вече в пълен състав с тримата си легендарни вокали. Преди полунощ навестих и покрития павилион на Headbangers Stage, където Samael представиха много качествена продукция на сатанистките си фенове. Но това бе само загрявката за гвоздея на вечерта - Dimmu Borgir...
Вакен - финалът. DIMMU BORGIR, кралете на блек-метъла, както можеше да се очаква, изнесоха образцово шоу за многохилядната публика, с което бе поставен краят на най-великия метъл фестивал в Европа. Това бяха три незабравими дни. Надявам се скоро да се завърнем, за да се заредим с още яки емоции... и много бира!
