![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСлед посещението на пещера Проходна и панорамните скали около Пещерния дом в Карлуково, следобедната половина от онази обиколка из плевенско продължи към Луковит и сенчестия и живописен каньон на изумрудената река Златна Панега.
Геопарк Искър-Панега се намира малко преди входа на град Луковит откъм Ябланица. Паркът е изграден покрай река Златна Панега, а множество мостчета, беседки и дървени платформи правят разходката още по-вълнуваща.
На входа на екопътеката има големи информационни табели, чешма, беседка и каравана, от която може се закупи хапване или нещо друго. Кокетно оформена арка в началото на пътеката води към едно неочаквано красиво пътешествие порай водите на река Златна Панега. В началото на маршрута пътеката се спуска по дървени стълбички, виещи се по скален склон. Някои от тях са наистина доста тесни и стръмни, но ако внимавате, възможностите за контузии са снижени до минимум.
Всъщност геопаркът вкючва в себе си два района: Карлуковския карстов комплекс и ландшафтен парк “Панега“. Както разбрах, това е първият геопарк на територията на България, който включва в себе си множество обекти от геоложки, геоморфоложки и палеонтологичен характер, като една от главните цели е да се популяризира националният геотурстически потенциал.
Пътеката минава изцяло покрай река Златна Панега, която води началото си от един от най-големите карстови извори - Глава Панега, разположен на около 19 км южно от град Луковит.
Проведените археологически разкопки през миналия век хвърлят светлина върху най-ранното предназначение на извора. Открити са останки от римско светилище, а в близост до извора е открита оброчна плочка на бога на медицината Асклепий, дъшеря му Хигия и сина му бог Телесфор. И до днес хората вярват, че водата, бликаща от Глава Панега е лековита.
Комплексът се разполага изцяло по протежение на реката, като на места пътят върви покрай скалите, на други дървени мостчета отвеждат към отсрещната страна на реката до множество беседки и места за отдих.
Всичко наоколо е тучно, зелено, обсипано с бял равнец, макове, маргаритки. А наоколо кръжат водни кончета - показател за чистотата на заобикалящата природа.
Преходът е много лек и приятен, а след първоначалното стръмно спускане следва вървене около 45 мин (заедно с честите спирания и почивки) все по равен терен. Пътеката неусетно преминава през дървени мостчета, реката се прехвърля ту отляво, ту отдясно.
Мостчетата се редуват с кътчета за отдих: пейки, беседки, заслони. Слънцето е ярко, а това засилв наситено синьо-зеления цвят на водата. Всичко тук е в перфектни пропорции: пленителни гледки, чудати скални масиви, горски местности.
Впечатление правят меандрите. Маршрутът преминава през местността ”Котлен”, за която се твърди, че е най-ясно изразеният меандър в България. Вярва се, че тук съществува изключителен биотоп (неживата част от природата), а хармонията която се усеща във въздуха успокоява, премахва стреса и зарежда сетивата с позитивна енергия. По цялото протежение на екопътеката има достатъчно количество кошчета за боклук, така че наистина никой не може да има оправданието “ами няма къде да си изхвърлим боклука”.
Преминавам покрай скален откос, където чрез дървени платформи навлизам в малък, но забележителен каньон. Усещането е наистина необянимо. Неописуемо. Неизмеримо.
Внезапно отляво на пътеката се натъквам на неголяма, загадъчна пещера. Тя не е осветена и пригодена за посещения. Вътре е тъмно, влажно, на места доста хлъзгаво. Тези които се престрашат да присъпят по-навътре (за предпочитане - с фенер), ще установят, че пътят отвежда до малка галерия, от която се отклонява малък и тесен тунел, водещ надълбоко към недрата на пещерата.
Разходката покрай реката не след дълго приключва сред голямо открито пространство с множество маси с пейки, голямо барбекю в средата, а в самите скали до полянката има стълбище, което отвежда до панорамна тераса, отново с обширно място за хапване и почивка. Наистина е помислено за всички.
Хората спират, хапват домашно приготвени сандвичи, вадят термоси с кафе или по-подготвените директно подхващат барбекюто. Тук приключва и разходката из геопарка, тъй като нататък пътеката се разклонява и продължава нагоре към района на Карлуковския карстов комплекс.
Последният етап от пътешествието преминава през Луковит и се отправя към началната и крайна точка - Червен бряг. Разстоянието е около 12 км и се минава сравнително леко, по не особено натоварено шосе.
Навред се е ширнал необятният простор на Дунавската равнина.
Гара Червен бряг. Скоро ще кача двуколесника на горнооряховския влак за София.
Гледки, хванати в движение от влака по поречието на Искъра.
Искърското дефиле, където целите на следващия поход вече отдавна са набелязани - Врачанският Балкан извисява титаничната си снага в далечината.
Геопарк Искър-Панега се намира малко преди входа на град Луковит откъм Ябланица. Паркът е изграден покрай река Златна Панега, а множество мостчета, беседки и дървени платформи правят разходката още по-вълнуваща.
На входа на екопътеката има големи информационни табели, чешма, беседка и каравана, от която може се закупи хапване или нещо друго. Кокетно оформена арка в началото на пътеката води към едно неочаквано красиво пътешествие порай водите на река Златна Панега. В началото на маршрута пътеката се спуска по дървени стълбички, виещи се по скален склон. Някои от тях са наистина доста тесни и стръмни, но ако внимавате, възможностите за контузии са снижени до минимум.
Всъщност геопаркът вкючва в себе си два района: Карлуковския карстов комплекс и ландшафтен парк “Панега“. Както разбрах, това е първият геопарк на територията на България, който включва в себе си множество обекти от геоложки, геоморфоложки и палеонтологичен характер, като една от главните цели е да се популяризира националният геотурстически потенциал.
Пътеката минава изцяло покрай река Златна Панега, която води началото си от един от най-големите карстови извори - Глава Панега, разположен на около 19 км южно от град Луковит.
Проведените археологически разкопки през миналия век хвърлят светлина върху най-ранното предназначение на извора. Открити са останки от римско светилище, а в близост до извора е открита оброчна плочка на бога на медицината Асклепий, дъшеря му Хигия и сина му бог Телесфор. И до днес хората вярват, че водата, бликаща от Глава Панега е лековита.
Комплексът се разполага изцяло по протежение на реката, като на места пътят върви покрай скалите, на други дървени мостчета отвеждат към отсрещната страна на реката до множество беседки и места за отдих.
Всичко наоколо е тучно, зелено, обсипано с бял равнец, макове, маргаритки. А наоколо кръжат водни кончета - показател за чистотата на заобикалящата природа.
Преходът е много лек и приятен, а след първоначалното стръмно спускане следва вървене около 45 мин (заедно с честите спирания и почивки) все по равен терен. Пътеката неусетно преминава през дървени мостчета, реката се прехвърля ту отляво, ту отдясно.
Мостчетата се редуват с кътчета за отдих: пейки, беседки, заслони. Слънцето е ярко, а това засилв наситено синьо-зеления цвят на водата. Всичко тук е в перфектни пропорции: пленителни гледки, чудати скални масиви, горски местности.
Впечатление правят меандрите. Маршрутът преминава през местността ”Котлен”, за която се твърди, че е най-ясно изразеният меандър в България. Вярва се, че тук съществува изключителен биотоп (неживата част от природата), а хармонията която се усеща във въздуха успокоява, премахва стреса и зарежда сетивата с позитивна енергия. По цялото протежение на екопътеката има достатъчно количество кошчета за боклук, така че наистина никой не може да има оправданието “ами няма къде да си изхвърлим боклука”.
Преминавам покрай скален откос, където чрез дървени платформи навлизам в малък, но забележителен каньон. Усещането е наистина необянимо. Неописуемо. Неизмеримо.
Внезапно отляво на пътеката се натъквам на неголяма, загадъчна пещера. Тя не е осветена и пригодена за посещения. Вътре е тъмно, влажно, на места доста хлъзгаво. Тези които се престрашат да присъпят по-навътре (за предпочитане - с фенер), ще установят, че пътят отвежда до малка галерия, от която се отклонява малък и тесен тунел, водещ надълбоко към недрата на пещерата.
Разходката покрай реката не след дълго приключва сред голямо открито пространство с множество маси с пейки, голямо барбекю в средата, а в самите скали до полянката има стълбище, което отвежда до панорамна тераса, отново с обширно място за хапване и почивка. Наистина е помислено за всички.
Хората спират, хапват домашно приготвени сандвичи, вадят термоси с кафе или по-подготвените директно подхващат барбекюто. Тук приключва и разходката из геопарка, тъй като нататък пътеката се разклонява и продължава нагоре към района на Карлуковския карстов комплекс.
Последният етап от пътешествието преминава през Луковит и се отправя към началната и крайна точка - Червен бряг. Разстоянието е около 12 км и се минава сравнително леко, по не особено натоварено шосе.
Навред се е ширнал необятният простор на Дунавската равнина.
Гара Червен бряг. Скоро ще кача двуколесника на горнооряховския влак за София.
Гледки, хванати в движение от влака по поречието на Искъра.
Искърското дефиле, където целите на следващия поход вече отдавна са набелязани - Врачанският Балкан извисява титаничната си снага в далечината.
