![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlМиналия уикенд подкарах двуколесника на поредния поход - бях решил да изпълня един отдавна планиран маршрут, обиколката на Витоша. Всъщност за пълната стокилометрова обиколка (класическите "100 км на Витоша") не ми стигна времето (пък и куражът), но така или иначе успях за един ден да пребродя южните и източните склонове по периферията на белите дробове на столицата.
Маршрутът:
След доста ранно ставане и прехвърляне в София от един влак на друг най-накрая се озовах в началната точка: гара Драгичево в покрайнините на Перник.
На това място живописното Владайско дефиле се отваря към Граовското поле, а в полите на Витоша от срещуположната страна спрямо София са накацали наниз китни селца: Мърчаево, Рударци, Кладница, Боснек, Чуйпетлово. Тук е и манастирът Св. Троица.
Макар и не толкова гъсто застроени с модерни предградия, южните склонове на Витоша също дават сенчест подслон на елитни жилищни комплекси като Делта Хил - надписът при входа очевидно умишлено е направен да напомня за Холивуд.
Входът на природен парк Витоша е откъм язовир Студена.
Източните и южните брегове на язовира са вододайна, съответно охранявана зона, но тъй като маркираната в червено велопътека "100-те километра на Витоша" също минава по тези места, пазачът при бариерата е инструкиран да пропуска туристите на две колела или два крака.
Разбира се, това време на годината е най-пълноводно за малките поточета и по-големите реки, които изстискват всяка капка влага от Витоша и я оттичат в коритото на доста големия язовир, който пък от своя страна снабдява Перник с прясна вода. Полянките по брега са много живописни и подходящи за съботен пикник.
Пътеката не е особено добра за каране - горският път е доста изровен, а и мога да си представя в какво кално тресавище се превръща всеки път, когато ливне дъжд. Прогнозата за следобеда също е дъждовна, затова бързам навреме да се изнеса от по-трудните участъци от маршрута си, преди внезапно да е станало непроходимо.
Самият язовир се намира в полите на Витоша, близо до село Студена. Изграден е през периода 1953-1955 година. На дъното му лежат селата Попово и Крапец. На няколко места Студена образува много живописни заливи. Подходящи за изходна точка за посещение са още селата Боснек и Кладница, от които маршрутът ми минава тъкмо през първото.
След като черният път най-сетне излиза на шосето за Боснек и Чуйпетлово, задачата ми става доста по-лесна. Изкачването по асфалта е съвсем плавно. На входа на село Боснек пък ме посреща вековният дъб, а срещу него указателната табела гордо подсказва, че селото носи прозвището "Белият дроб на Перник". Дъбът е шествековен. Според писмени източници именно на толкова векове е и самото населено място. На хълма над дъба, в местността Кръсто, могат да се видят останките от тракийска крепост.
Едно от предположенията за възникването на селището е, че първите заселници били босненци, откъдето идва и неговото наименование. Основен поминък на хората в онези далечни времена е бил рудодобивът и металообработването. За това говорят намиращите се и сега значителни археологически доказателства.
Сред най-известните забележителности в околността е местността Живата вода с причудливия змейски извор - поради карстовия характер на релефа, там водата изтича на талази и тласъци през устата на каменната змейска глава. Аз обаче не разполагам с достатъчно време да се пробвам в онази посока, особено като се има предвид, че пътеката нагоре е предимно пешеходна и труднопроходима в този най-пълноводен сезон от годината. Вместо това сядам да похапна вкусна шкембе-чорбица и шопска салатка в местната кръчма, преди да се отправя по-нататък по пътя си.
На няколкостотин метра след село Боснек, край самия път забелязвам пътека към Духлата - най-дългата пещера в България. Общата й дължина е над 18 км и представлява сложна пещерна система на шест етажа с множество входове. Името на пещерата идва от звука, който издава вятърът при входа й. Пещерата не е достъпна за туристи. В нея се влиза само с водач и специално оборудване след предварителна подготовка.
Долината по горното поречие на Струма е любимо място за еднодневен отдих и пикник за жителите на пернишко.
Не липсват и по-дълготрайните биваци, накацали сред сенките по самите брегове на прохладната река.
След около 8 км, тъкмо преди началото на малкото село Чуйпетлово, вдясно през планината се отклонява стръмен горски път - част от веломаршрута "100-те километра". Без да се помайвам, поемам с бутане нагоре.
Честата среща с ручеите и руйните чучури е добре дошла след почти едночасовото бъхтене нагоре по склона. Слънцето прижуря тъкмо като пред буря.
Най-сетне достигам заслон Смильо - най-високата точка от днешния поход и важно средоточие на няколко планинарски маршрута в околността.
Заслонът е построен на 1350 м н.в. в южната част на Витоша, между селата Чуйпетльово и Ярлово. Освен от тях, той е достъпен и откъм Черни връх по червената маркировка през Скопарника и Купена, част от международния пешеходен маршрут Е-4.
Самият заслон представлява постройка с бетонова основа, дървени стени и големи прозорци, гледащи на юг. Вътре има печка, голяма маса за около 8-10 човека, също и импровизирано място за спане, направено от части от диван, на което може да се преспи при необходимост. В дървените стени живеят мишки или някакви други гризачи, чиито изпражнения се виждат разхвърляни по пода и около масата.
Все пак мога да си представя, че това място е добре дошло убежище за закъсалите насред планината странници, особено когато загърми и завали.
Оттук следва само спускане надолу. Пътят за Ярлово е маркиран със стълбова маркировка и излиза покрай реката в северния край на селото. Разстоянието е около 4 км. След кратка почивка и подкрепа с енергийни шоколадови блокчета, поемам надолу в тази посока.
Следва II част.
Маршрутът:
След доста ранно ставане и прехвърляне в София от един влак на друг най-накрая се озовах в началната точка: гара Драгичево в покрайнините на Перник.
На това място живописното Владайско дефиле се отваря към Граовското поле, а в полите на Витоша от срещуположната страна спрямо София са накацали наниз китни селца: Мърчаево, Рударци, Кладница, Боснек, Чуйпетлово. Тук е и манастирът Св. Троица.
Макар и не толкова гъсто застроени с модерни предградия, южните склонове на Витоша също дават сенчест подслон на елитни жилищни комплекси като Делта Хил - надписът при входа очевидно умишлено е направен да напомня за Холивуд.
Входът на природен парк Витоша е откъм язовир Студена.
Източните и южните брегове на язовира са вододайна, съответно охранявана зона, но тъй като маркираната в червено велопътека "100-те километра на Витоша" също минава по тези места, пазачът при бариерата е инструкиран да пропуска туристите на две колела или два крака.
Разбира се, това време на годината е най-пълноводно за малките поточета и по-големите реки, които изстискват всяка капка влага от Витоша и я оттичат в коритото на доста големия язовир, който пък от своя страна снабдява Перник с прясна вода. Полянките по брега са много живописни и подходящи за съботен пикник.
Пътеката не е особено добра за каране - горският път е доста изровен, а и мога да си представя в какво кално тресавище се превръща всеки път, когато ливне дъжд. Прогнозата за следобеда също е дъждовна, затова бързам навреме да се изнеса от по-трудните участъци от маршрута си, преди внезапно да е станало непроходимо.
Самият язовир се намира в полите на Витоша, близо до село Студена. Изграден е през периода 1953-1955 година. На дъното му лежат селата Попово и Крапец. На няколко места Студена образува много живописни заливи. Подходящи за изходна точка за посещение са още селата Боснек и Кладница, от които маршрутът ми минава тъкмо през първото.
След като черният път най-сетне излиза на шосето за Боснек и Чуйпетлово, задачата ми става доста по-лесна. Изкачването по асфалта е съвсем плавно. На входа на село Боснек пък ме посреща вековният дъб, а срещу него указателната табела гордо подсказва, че селото носи прозвището "Белият дроб на Перник". Дъбът е шествековен. Според писмени източници именно на толкова векове е и самото населено място. На хълма над дъба, в местността Кръсто, могат да се видят останките от тракийска крепост.
Едно от предположенията за възникването на селището е, че първите заселници били босненци, откъдето идва и неговото наименование. Основен поминък на хората в онези далечни времена е бил рудодобивът и металообработването. За това говорят намиращите се и сега значителни археологически доказателства.
Сред най-известните забележителности в околността е местността Живата вода с причудливия змейски извор - поради карстовия характер на релефа, там водата изтича на талази и тласъци през устата на каменната змейска глава. Аз обаче не разполагам с достатъчно време да се пробвам в онази посока, особено като се има предвид, че пътеката нагоре е предимно пешеходна и труднопроходима в този най-пълноводен сезон от годината. Вместо това сядам да похапна вкусна шкембе-чорбица и шопска салатка в местната кръчма, преди да се отправя по-нататък по пътя си.
На няколкостотин метра след село Боснек, край самия път забелязвам пътека към Духлата - най-дългата пещера в България. Общата й дължина е над 18 км и представлява сложна пещерна система на шест етажа с множество входове. Името на пещерата идва от звука, който издава вятърът при входа й. Пещерата не е достъпна за туристи. В нея се влиза само с водач и специално оборудване след предварителна подготовка.
Долината по горното поречие на Струма е любимо място за еднодневен отдих и пикник за жителите на пернишко.
Не липсват и по-дълготрайните биваци, накацали сред сенките по самите брегове на прохладната река.
След около 8 км, тъкмо преди началото на малкото село Чуйпетлово, вдясно през планината се отклонява стръмен горски път - част от веломаршрута "100-те километра". Без да се помайвам, поемам с бутане нагоре.
Честата среща с ручеите и руйните чучури е добре дошла след почти едночасовото бъхтене нагоре по склона. Слънцето прижуря тъкмо като пред буря.
Най-сетне достигам заслон Смильо - най-високата точка от днешния поход и важно средоточие на няколко планинарски маршрута в околността.
Заслонът е построен на 1350 м н.в. в южната част на Витоша, между селата Чуйпетльово и Ярлово. Освен от тях, той е достъпен и откъм Черни връх по червената маркировка през Скопарника и Купена, част от международния пешеходен маршрут Е-4.
Самият заслон представлява постройка с бетонова основа, дървени стени и големи прозорци, гледащи на юг. Вътре има печка, голяма маса за около 8-10 човека, също и импровизирано място за спане, направено от части от диван, на което може да се преспи при необходимост. В дървените стени живеят мишки или някакви други гризачи, чиито изпражнения се виждат разхвърляни по пода и около масата.
Все пак мога да си представя, че това място е добре дошло убежище за закъсалите насред планината странници, особено когато загърми и завали.
Оттук следва само спускане надолу. Пътят за Ярлово е маркиран със стълбова маркировка и излиза покрай реката в северния край на селото. Разстоянието е около 4 км. След кратка почивка и подкрепа с енергийни шоколадови блокчета, поемам надолу в тази посока.
Следва II част.
