![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНапоследък изключително живописните баири над Искърския пролом привлякоха вниманието ми с голямото си разнообразие от природни и културни феномени. Така че, след като надлежно подковах двуколесника, се отправих на двудневно странстване из така наречената Голема планина - западната част от Мургашкия дял на Балкана.
Маршрутът:
Гара Бов бе удобно разположена в самото начало на избрания от мен маршрут - долината на река Трескавец. Пътническата мотриса от София до Лакатник поспря само за минутка в подножието на стръмните склонове на Понор планина, колкото да изръси една камара развеселени младежи, отправили се на пешеходна разходка по известната екопътека Под Камико.
Гара Бов всъщност е разположена на цели 6 км под самото едноименно село. Така е по тези места - селата и махалите са накацали високо по околните склонове, а около техните гари са възникнали селища-спътници, които обслужват ж.п. линията.
Екопътека Под Камико се слави с невероятната красота на своята каскада от бързеи и водопадчета и естествено в най-горната си част, при самия скален венец под селото, завършва с впечатляващия водопад Под Камико. За жалост в този горещ ден не разполагах с достатъчно време, за да се впусна в подобна тричасова авантюра. Затова само подминах сгушения сред скалите селски стадион, от който води началото си екопътеката, и продължих нататък по течението на Трескавец към крайната си цел - склоновете на местния първенец, връх Издремец.
Краят на април е може би най-подходящото време за посещение на местности, които изобилстват с бързоскоки ручеи, потоци и всевъзможни водни каскади. Пълноводните притоци на Трескавец неуморно изливат водите си в дерето от всевъзможни посоки, а ромонът им е постоянен спътник на планинаря и освежава сетивата.
Гъстите сенки на букаците зад всеки завой примамват да се отдадеш на прегръдката им, но аз не мога да си позволя твърде дълги почивки, така че рядко спирам да въртя педалите, колкото да се полюбувам на гледките.
На няколко места забелязвам бивши военни фургони, превърнати в подслони, с оформени около тях места за отдих и закуска.
Край черния път не липсват и малките чешмички - добре дошла добавка към целия колорит на това бликащо от свежест място.
Ето, че Издремец за пръв път надзърта иззад поредния завой. До горе остават още поне три часа трамбоване, а изровеният път и честото преминаване през стръмни участъци ме принуждават да слизам от велосипеда и да бутам пеш. Какво да се прави - първият ден от прехода ще е изцяло посветен на катеренето.
Колкото по-нагоре в планината напредвам, толкова по-красиви стават крайпътните полянки, а реката все по-звучно пее своята песен.
В горната част на течението на Трескавец край един особено стръмен завой попадам на цяла колония гигантски секвои - някои от тях са сигурно на възраст поне няколко десетилетия.
Последният километър преди да изляза на главния път от село Бов към хижа Тръстеная, срещам доста сериозни затруднения в откриването на пътеката. Доскоро ясният черен път се разклонява в множество пътеки, а накрая попадам в самия център на някогашната махала Ключ - днес обезлюдена.
Все пак се добирам до пътя, тъкмо където белеят порутените постройки на някогашните мини Бов.
Някога тук е кипяла усилена добивна дейност, но в днешни дни мястото изглежда по-скоро зловещо.
Последният етап за деня ме отвежда през рядката смесена гора по северните склонове на Издремец.
В околността има две възможности за нощуване: старата хижа Тръстеная с известните си малинови насаждения или новата биоферма Чемерник. На първо четене втората ми се струва по-интересно място, затова избирам нея. Скоро ще установя, че съм уцелил право в десетката!
Биоферма Чемерник се състои от животновъдно стопанство, което отглежда крави, коне и кози и произвежда собствено мляко и сирене, както и няколко големи къщи, които се дават под наем. Има и централна постройка с единични стаи, а гледките наоколо са просто уникални.
Самите сгради са оформени в стил старинен замък, а интериорът на стаите е посветен на петте най-големи фамилии, населявали някога тези места (с оригинални етнографски артефакти от всеки от родовете).
Тази вечер имах удоволствието да бъда настанен в стаята, посветена на рода на Латинците, с гледка към връх Червения камък и към горното от двете езера на Тръстеная.
За изключителното качество на млечните продукти местно производство допринася фактът, че домашните животни на стопанството са на свободна паша, а тучните ливади между склоновете на Издремец и Горното езеро са много благоприятни за отглеждането на едно наистина щастливо стадо.
Чешмата с поилките е точно срещу централния вход на комплекса, а встрани от нея пътеката по маршрута Ком-Емине поема право нагоре към билото.
Старинният гроб напомня за някогашното присъствие на планинските родове по тези места.
Пътеката с червената маркировка се отправя в посока към Черно море, но още първите няколко метра след поляната ми изглеждат твърде обрасли и неподдържани. За мен това в случая не е особена грижа - все пак съм на две колела и предпочитам да подбирам горските пътища.
Архитектурата на комплекс Чемерник е действително впечатляваща. Биофермата е много добре поддържана, а любезните домакини разбира се настояват да опитам от местните продукти.
Тук има удобства и условия за развлечения за мало и голямо, а домашните четириноги обитатели са сред основните атракции.
Завършвам този дълъг и изморителен ден с вкусна манджа от телешка главичка, салатка и биричка, а и не забравям да си взема за вкъщи голяма буца свежо краве сирене. Утре ме чака дълго спускане обратно към Искъра.
Следва част II.
Маршрутът:
Гара Бов бе удобно разположена в самото начало на избрания от мен маршрут - долината на река Трескавец. Пътническата мотриса от София до Лакатник поспря само за минутка в подножието на стръмните склонове на Понор планина, колкото да изръси една камара развеселени младежи, отправили се на пешеходна разходка по известната екопътека Под Камико.
Гара Бов всъщност е разположена на цели 6 км под самото едноименно село. Така е по тези места - селата и махалите са накацали високо по околните склонове, а около техните гари са възникнали селища-спътници, които обслужват ж.п. линията.
Екопътека Под Камико се слави с невероятната красота на своята каскада от бързеи и водопадчета и естествено в най-горната си част, при самия скален венец под селото, завършва с впечатляващия водопад Под Камико. За жалост в този горещ ден не разполагах с достатъчно време, за да се впусна в подобна тричасова авантюра. Затова само подминах сгушения сред скалите селски стадион, от който води началото си екопътеката, и продължих нататък по течението на Трескавец към крайната си цел - склоновете на местния първенец, връх Издремец.
Краят на април е може би най-подходящото време за посещение на местности, които изобилстват с бързоскоки ручеи, потоци и всевъзможни водни каскади. Пълноводните притоци на Трескавец неуморно изливат водите си в дерето от всевъзможни посоки, а ромонът им е постоянен спътник на планинаря и освежава сетивата.
Гъстите сенки на букаците зад всеки завой примамват да се отдадеш на прегръдката им, но аз не мога да си позволя твърде дълги почивки, така че рядко спирам да въртя педалите, колкото да се полюбувам на гледките.
На няколко места забелязвам бивши военни фургони, превърнати в подслони, с оформени около тях места за отдих и закуска.
Край черния път не липсват и малките чешмички - добре дошла добавка към целия колорит на това бликащо от свежест място.
Ето, че Издремец за пръв път надзърта иззад поредния завой. До горе остават още поне три часа трамбоване, а изровеният път и честото преминаване през стръмни участъци ме принуждават да слизам от велосипеда и да бутам пеш. Какво да се прави - първият ден от прехода ще е изцяло посветен на катеренето.
Колкото по-нагоре в планината напредвам, толкова по-красиви стават крайпътните полянки, а реката все по-звучно пее своята песен.
В горната част на течението на Трескавец край един особено стръмен завой попадам на цяла колония гигантски секвои - някои от тях са сигурно на възраст поне няколко десетилетия.
Последният километър преди да изляза на главния път от село Бов към хижа Тръстеная, срещам доста сериозни затруднения в откриването на пътеката. Доскоро ясният черен път се разклонява в множество пътеки, а накрая попадам в самия център на някогашната махала Ключ - днес обезлюдена.
Все пак се добирам до пътя, тъкмо където белеят порутените постройки на някогашните мини Бов.
Някога тук е кипяла усилена добивна дейност, но в днешни дни мястото изглежда по-скоро зловещо.
Последният етап за деня ме отвежда през рядката смесена гора по северните склонове на Издремец.
В околността има две възможности за нощуване: старата хижа Тръстеная с известните си малинови насаждения или новата биоферма Чемерник. На първо четене втората ми се струва по-интересно място, затова избирам нея. Скоро ще установя, че съм уцелил право в десетката!
Биоферма Чемерник се състои от животновъдно стопанство, което отглежда крави, коне и кози и произвежда собствено мляко и сирене, както и няколко големи къщи, които се дават под наем. Има и централна постройка с единични стаи, а гледките наоколо са просто уникални.
Самите сгради са оформени в стил старинен замък, а интериорът на стаите е посветен на петте най-големи фамилии, населявали някога тези места (с оригинални етнографски артефакти от всеки от родовете).
Тази вечер имах удоволствието да бъда настанен в стаята, посветена на рода на Латинците, с гледка към връх Червения камък и към горното от двете езера на Тръстеная.
За изключителното качество на млечните продукти местно производство допринася фактът, че домашните животни на стопанството са на свободна паша, а тучните ливади между склоновете на Издремец и Горното езеро са много благоприятни за отглеждането на едно наистина щастливо стадо.
Чешмата с поилките е точно срещу централния вход на комплекса, а встрани от нея пътеката по маршрута Ком-Емине поема право нагоре към билото.
Старинният гроб напомня за някогашното присъствие на планинските родове по тези места.
Пътеката с червената маркировка се отправя в посока към Черно море, но още първите няколко метра след поляната ми изглеждат твърде обрасли и неподдържани. За мен това в случая не е особена грижа - все пак съм на две колела и предпочитам да подбирам горските пътища.
Архитектурата на комплекс Чемерник е действително впечатляваща. Биофермата е много добре поддържана, а любезните домакини разбира се настояват да опитам от местните продукти.
Тук има удобства и условия за развлечения за мало и голямо, а домашните четириноги обитатели са сред основните атракции.
Завършвам този дълъг и изморителен ден с вкусна манджа от телешка главичка, салатка и биричка, а и не забравям да си взема за вкъщи голяма буца свежо краве сирене. Утре ме чака дълго спускане обратно към Искъра.
Следва част II.
