![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПреди седмица изпълних втория етап от по-рано заплануваната вело-обиколка из карловско-хисарския район. Наскоро бях чул за новата Климентова екопътека, която местни доброволци са изградили от яз. Климент до хижа Седемте партизани и ми стана любопитно как велосипедът би издържал едно юркане по средногорските пътеки.
Маршрутът:
Както обикновено, комбинацията от железопътен превоз и велосипед е доста успешна - в случая слязох на гара Дъбене, която е предпоследна по линията Пловдив - Карлово. За жалост след почти три десетилетия демокрация, от селската гара не е останало почти нищо.
Първите две села по пътя към Климент са Дъбене и Войнягово - първото прави впечатление с изключително разбитите си улици, а второто - с обновения централен площад. Тук добре са играли фондовете за регионално развитие.
Язовир Климент е разположен непосредствено над едноименното село, сгушено на границата между Стремската долина и Същинска Средна гора.
Всъщност прашни черни пътища опасват язовира от всички страни, а успоредно на екопътеката, която се вие долу край захранващия този водоем поток, вървят два маршрута, чиято крайна цел е хижа Седемте партизани.
Несъмнено, тук е рай за рибарите.
Самата екопътека Климент е с дължина около 18 км и е изградена от местните младежи. Началото й е в селото, а след като достигне хижата, тя продължава все по-навътре и нагоре през Средна гора, докато при уникалните тракийски руини в местността Кози грамади се свърже с пътеката от Старосел до хижите Фенера и Средногорец и връх Богдан (които бяха част от един по-ранен мой двудневен пешеходен маршрут).
Пътят се вие нагоре към планината и единствените превозни средства, за които е достъпен, са високопроходимите автомобили и планинските мотоциклети.
Априлският следобед е доста жежък, но пък все по-сгъстяващата се широколистна гора предлага успокояваща шарена сянка сред ромоленето на пенливия поток.
Местата за отдих, пикник и бивак, са буквално неизброими. Бистрата вода приканва веднага да се цамбурна в нея, но вместо това продължавам да бъхтя нагоре, защото ме чака още дълъг път.
С встъпване сред широката слънчева поляна при хижа Седемте партизани, пътникът сякаш внезапно се връща в една отминала епоха - поне на пръв поглед.
Първите впечатления обаче са измамни. След неизменната среща с поредната изоставена и полусрутена средногорска хижа...
...и вехтите почивни бараки при върха...
...следва приятна изненада: първо широк нов навес с място за барбекю...
А след това и съвсем нов увеселителен кът, където очевидно често се вихрят щури купони.
В подножието на височината с паметника на партизаните са изградени няколко нови постройки, които могат да приютят поне две дузини туристи.
Младежите, изградили екопътеката, са се постарали и за маркировката и за указателните табели. Средна гора не изглежда твърде трудна за обикаляне, затова пък е пълна с културни и природни забележителности.
Вторият етап от вело-похода - завръщането - е не по-трудоемък от самото изкачване. Предстои трийсеткилометрово криволичене по стръмните и изорани от дърварските машини горски пътища, докато се смъкна до Хисаря. Следващото по-сериозно препятствие са склоновете на връх Орела, които трябва да бъдат заобиколени от три страни.
Точно по средата на маршрута, сред една открита поляна е сгушен стар лагер на име Гена Павлова. Днес сградите му са необитаеми и порутени, а в някогашните туристически спални цари хаос и разруха. Това някак ми напомня за друго едно място в Средна гора, голямата хижа Чевира - някога средище на туризма в този район, а в днешно време - разграбена и изоставена.
Една от редките чешми - при разклона между горските пътища към Хисаря, Мътеница и Старосел. Дори в този най-пълноводен период на годината нейният чучур едва църцори.
Спускането по южните склонове на Средна гора е стръмно, но и много живописно. Макар и час по час да проверявам топографската карта, за да не хвана грешното разклонение, все пак ми остава време да се наслаждавам на природните красоти.
Малко местно стопанство на животновъди, които живеят с цялата си челяд тъкмо над горните квартали на Хисаря.
Ето, че вече съм в южните поли на Същинска средна гора. Прасците парят от напрежението, а ръцете ми са изтръпнали от стискането на спирачките, но болката е сладка - остават само няколко километра до крайната цел.
Зоната на север и запад от Хисаря изобилства от полегати хълмове, обрасли с предпазни ивици гора и коронясани с причудливи заострени грамади - мястото е мистично и почти толкова вълшебно, колкото във времената, когато тук са бродели древните траки.
Крайна спирка - гара Хисаря. Местните зевзеци и тук са оставили своя отпечатък.
Отправям се обратно към дома уморен и в добро настроение. Още един пълноценно оползотворен ден!
Маршрутът:
Както обикновено, комбинацията от железопътен превоз и велосипед е доста успешна - в случая слязох на гара Дъбене, която е предпоследна по линията Пловдив - Карлово. За жалост след почти три десетилетия демокрация, от селската гара не е останало почти нищо.
Първите две села по пътя към Климент са Дъбене и Войнягово - първото прави впечатление с изключително разбитите си улици, а второто - с обновения централен площад. Тук добре са играли фондовете за регионално развитие.
Язовир Климент е разположен непосредствено над едноименното село, сгушено на границата между Стремската долина и Същинска Средна гора.
Всъщност прашни черни пътища опасват язовира от всички страни, а успоредно на екопътеката, която се вие долу край захранващия този водоем поток, вървят два маршрута, чиято крайна цел е хижа Седемте партизани.
Несъмнено, тук е рай за рибарите.
Самата екопътека Климент е с дължина около 18 км и е изградена от местните младежи. Началото й е в селото, а след като достигне хижата, тя продължава все по-навътре и нагоре през Средна гора, докато при уникалните тракийски руини в местността Кози грамади се свърже с пътеката от Старосел до хижите Фенера и Средногорец и връх Богдан (които бяха част от един по-ранен мой двудневен пешеходен маршрут).
Пътят се вие нагоре към планината и единствените превозни средства, за които е достъпен, са високопроходимите автомобили и планинските мотоциклети.
Априлският следобед е доста жежък, но пък все по-сгъстяващата се широколистна гора предлага успокояваща шарена сянка сред ромоленето на пенливия поток.
Местата за отдих, пикник и бивак, са буквално неизброими. Бистрата вода приканва веднага да се цамбурна в нея, но вместо това продължавам да бъхтя нагоре, защото ме чака още дълъг път.
С встъпване сред широката слънчева поляна при хижа Седемте партизани, пътникът сякаш внезапно се връща в една отминала епоха - поне на пръв поглед.
Първите впечатления обаче са измамни. След неизменната среща с поредната изоставена и полусрутена средногорска хижа...
...и вехтите почивни бараки при върха...
...следва приятна изненада: първо широк нов навес с място за барбекю...
А след това и съвсем нов увеселителен кът, където очевидно често се вихрят щури купони.
В подножието на височината с паметника на партизаните са изградени няколко нови постройки, които могат да приютят поне две дузини туристи.
Младежите, изградили екопътеката, са се постарали и за маркировката и за указателните табели. Средна гора не изглежда твърде трудна за обикаляне, затова пък е пълна с културни и природни забележителности.
Вторият етап от вело-похода - завръщането - е не по-трудоемък от самото изкачване. Предстои трийсеткилометрово криволичене по стръмните и изорани от дърварските машини горски пътища, докато се смъкна до Хисаря. Следващото по-сериозно препятствие са склоновете на връх Орела, които трябва да бъдат заобиколени от три страни.
Точно по средата на маршрута, сред една открита поляна е сгушен стар лагер на име Гена Павлова. Днес сградите му са необитаеми и порутени, а в някогашните туристически спални цари хаос и разруха. Това някак ми напомня за друго едно място в Средна гора, голямата хижа Чевира - някога средище на туризма в този район, а в днешно време - разграбена и изоставена.
Една от редките чешми - при разклона между горските пътища към Хисаря, Мътеница и Старосел. Дори в този най-пълноводен период на годината нейният чучур едва църцори.
Спускането по южните склонове на Средна гора е стръмно, но и много живописно. Макар и час по час да проверявам топографската карта, за да не хвана грешното разклонение, все пак ми остава време да се наслаждавам на природните красоти.
Малко местно стопанство на животновъди, които живеят с цялата си челяд тъкмо над горните квартали на Хисаря.
Ето, че вече съм в южните поли на Същинска средна гора. Прасците парят от напрежението, а ръцете ми са изтръпнали от стискането на спирачките, но болката е сладка - остават само няколко километра до крайната цел.
Зоната на север и запад от Хисаря изобилства от полегати хълмове, обрасли с предпазни ивици гора и коронясани с причудливи заострени грамади - мястото е мистично и почти толкова вълшебно, колкото във времената, когато тук са бродели древните траки.
Крайна спирка - гара Хисаря. Местните зевзеци и тук са оставили своя отпечатък.
Отправям се обратно към дома уморен и в добро настроение. Още един пълноценно оползотворен ден!
