![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПреди седмица ми хрумна идеята да пребродя височините над Сопот с велосипед. Времето бе слънчево, не много горещо, а списъкът с местни забележителности - достатъчно наситен: Сопотският манастир, Сопотското пръскало, лифтът, Аневското кале. И така, натоварих велосипеда на карловския влак и се отправих на поредното паметно пътешествие.
Маршрутът:
Пътуването с влак от Пловдив до Карлово трае по-малко от час и половина. На спирка Долна Махала има удобна връзка с влака за Хисаря - един важен факт, който си набелязвам за последващите ми странствания из Средногорието.
Сопот е особено китен през това време на годината. На площада край старата чаршия се кипри къщата-музей на Вазов.
Катеренето към горната част на подбалканското градче започва още след първата пресечка северно от площада. Улиците са стръмни и павирани, а Балканът приканва все по-примамливо към прохладните си сенки след всеки следващ завой.
Сопотският манастир „Възнесение Христово“ (или по простонародному „Свети Спас“) е разположен тъкмо в подножието на Стара планина, в съседство с долната спирка на небезизвестния лифт.
Основан към края на XII век, той е продължител на другия манастир в сопотското землище – „Света Троица“, изчезнал около XI-XII век.
Църквата и чешмата в манастира са наново възстановени през 1879 г. от игумен Рафаил, чийто гроб се намира зад олтара. Зографът Георги Данчов, съратник на Левски, изографисва църквата. До южната стена на църквата се вижда голямата камбана, лята в Крайова през 1875 г. и подарена на манастира от граждани на Сопот, живеещи в Румъния.
Сопотският лифт е най-дългата пътническа седалкова въжена линия в България - почти 4 км. Междинната станция е в местността Почивалото, а горната му част достига до хижа Незабравка. Лифтът се използва много активно от делтапланеристи, които се спускат от почти отвесните склонове на Сопотския Балкан и дълго кръжат над Карловското поле. При долната спирка често се образува импровизиран бивак.
Първата ми основна цел за деня е Сопотското пръскало - всъщност към него води екопътека, която се преодолява за около 45 минути, а по маршрута пътникът може да се наслади на феерия от бързеи и водопади, които са особено красиви тъкмо през пролетта.
В горната част на пътеката има брод с параклис и иконостас. Оттук до пръскалото остават не повече от 5 минути ходене по не особено стръмна пътека.
Coпoтcкият вoдoпaд и мecтнocттa oкoлo peкa Maнacтиpcкa ca мнoгo кpacивo мяcтo зa paзxoдкa. Boдoпaдът e виcoк oкoлo 15 м, кaтo oбpaзyвa двa гoлeми пaдa нa вoдaтa. Пpи вoдoпaдa имa изгpaдeнa мaлкa бeceдкa c пeйки и пoкpив, кaктo и oбocoбeнo мяcтo зa oгнищe.
Вместо да слизам обратно до Сопот и после пак да бъхтя нагоре към следващата ми цел, решавам да нарамя велосипеда и да сека баира по преките пътеки. По средата на този особено изнурителен преход, минавам точно под линията на лифта.
Оттук надолу следва само стръмно спускане по каменисти горски пътища, заприличали на урви след буйните пролетни порои през миналия месец. За щастие, моята машина е добре оборудвана и пригодена тъкмо за такива изпитания.
Вече в подножието на прословутото Аневско кале. Баровците, разбира се, са избрали най-хубавото място да си построят вилите.
Руините на старинното средновековно селище са в началото на стръмната пътека към калето. Тук ще се наложи да оставя велосипеда за следващия час и половина.
По стръмната пътека ме посрещат местните четириноги обитатели.
Крепостта Аневско кале е един от най-добре съхранените паметници на средновековната българска архитектура и култура. През 1882 г. Иван Вазов я споменава в пътеписа си "Един кът от Стара планина". Сто години по-късно, през 1983 г., започват редовни археологически разкопки.
От рида, който води право към калето, се откриват изумителни гледки към Карловското поле и Средна гора.
Подробности и описание на Аневско кале за пръв път се появяват в пътеписа на Иван Вазов "Един кът от Стара планина" през 1882г, а година по-късно – за крепостта разказва чешкият историк и изследовател Константин Иречек.
През целия си период на съществуване крепостта "Аневско кале" изпълнява строго определени социални, политически, културни и икономически функции, което я прави изключително значима за владетелите, живеели в нея. Важно е да се отбележи, че през по-голяма част съществуването на крепостта нейните обитатели и управници са християни. За това свидетелства наличието на четири църкви - две вътре в цитаделата и две в подградието. Една от тях (в подградието) е изградена още през ранновизантийската епоха (IV - VIв), като върху нейните развалини през XIII - XIVв е издигната друга църковна постройка, явяваща се съборен храм на разглеждания средновековен манастир.
Крепостта е разположена върху естествено защитено възвишение, като от север и изток е оградено с отвесни скали, а от юг - с отвесен сипей. Цялото съоръжение се простира на три нива – едно централно градско ядро (цитадела) и две подградия – горно и долно. Самостоятелно е укрепена само цитаделата – замъкът на управителя (болярина).
Крепостните стени затварят площ от 5 дка и са снабдени с мощни кули, бастиони и контрафорси. Главният вход към крепостта е от юг. Най-добре запазена е западната крепостна стена. Тя завършва с по една кула от север и юг, като нейната дължина (заедно с кулите) е 96 - 110м, а дебелината е 1.65м. Крепостта притежава общо 8 кули.
Около крепостта и в подстъпите към нея са открити голям брой осколки от артилерийски снаряди от XIX в. С оглед на това и на относително пресните следи от пожар в крепостта може с голяма доза вероятност да се допусне, че тя е била обстрелвана с артилерия от руската войска по време на Освободителната война през 1877-1878 г. Възможно е височината, където се издига крепостта, да е била използвана за позиция от османски военни части или просто като цел за учебни артилерийски стрелби.
Следва стръмно спускане по сипеите обратно към подножието на планината.
Обширните поляни при брода в началото на пътеката са особено подходящи за пикник.
Последният етап от вело-похода ми представлява бясно препускане по асфалтирания път край сопотската картинг писта и обратно към Карлово.
Маршрутът:
Пътуването с влак от Пловдив до Карлово трае по-малко от час и половина. На спирка Долна Махала има удобна връзка с влака за Хисаря - един важен факт, който си набелязвам за последващите ми странствания из Средногорието.
Сопот е особено китен през това време на годината. На площада край старата чаршия се кипри къщата-музей на Вазов.
Катеренето към горната част на подбалканското градче започва още след първата пресечка северно от площада. Улиците са стръмни и павирани, а Балканът приканва все по-примамливо към прохладните си сенки след всеки следващ завой.
Сопотският манастир „Възнесение Христово“ (или по простонародному „Свети Спас“) е разположен тъкмо в подножието на Стара планина, в съседство с долната спирка на небезизвестния лифт.
Основан към края на XII век, той е продължител на другия манастир в сопотското землище – „Света Троица“, изчезнал около XI-XII век.
Църквата и чешмата в манастира са наново възстановени през 1879 г. от игумен Рафаил, чийто гроб се намира зад олтара. Зографът Георги Данчов, съратник на Левски, изографисва църквата. До южната стена на църквата се вижда голямата камбана, лята в Крайова през 1875 г. и подарена на манастира от граждани на Сопот, живеещи в Румъния.
Сопотският лифт е най-дългата пътническа седалкова въжена линия в България - почти 4 км. Междинната станция е в местността Почивалото, а горната му част достига до хижа Незабравка. Лифтът се използва много активно от делтапланеристи, които се спускат от почти отвесните склонове на Сопотския Балкан и дълго кръжат над Карловското поле. При долната спирка често се образува импровизиран бивак.
Първата ми основна цел за деня е Сопотското пръскало - всъщност към него води екопътека, която се преодолява за около 45 минути, а по маршрута пътникът може да се наслади на феерия от бързеи и водопади, които са особено красиви тъкмо през пролетта.
В горната част на пътеката има брод с параклис и иконостас. Оттук до пръскалото остават не повече от 5 минути ходене по не особено стръмна пътека.
Coпoтcкият вoдoпaд и мecтнocттa oкoлo peкa Maнacтиpcкa ca мнoгo кpacивo мяcтo зa paзxoдкa. Boдoпaдът e виcoк oкoлo 15 м, кaтo oбpaзyвa двa гoлeми пaдa нa вoдaтa. Пpи вoдoпaдa имa изгpaдeнa мaлкa бeceдкa c пeйки и пoкpив, кaктo и oбocoбeнo мяcтo зa oгнищe.
Вместо да слизам обратно до Сопот и после пак да бъхтя нагоре към следващата ми цел, решавам да нарамя велосипеда и да сека баира по преките пътеки. По средата на този особено изнурителен преход, минавам точно под линията на лифта.
Оттук надолу следва само стръмно спускане по каменисти горски пътища, заприличали на урви след буйните пролетни порои през миналия месец. За щастие, моята машина е добре оборудвана и пригодена тъкмо за такива изпитания.
Вече в подножието на прословутото Аневско кале. Баровците, разбира се, са избрали най-хубавото място да си построят вилите.
Руините на старинното средновековно селище са в началото на стръмната пътека към калето. Тук ще се наложи да оставя велосипеда за следващия час и половина.
По стръмната пътека ме посрещат местните четириноги обитатели.
Крепостта Аневско кале е един от най-добре съхранените паметници на средновековната българска архитектура и култура. През 1882 г. Иван Вазов я споменава в пътеписа си "Един кът от Стара планина". Сто години по-късно, през 1983 г., започват редовни археологически разкопки.
От рида, който води право към калето, се откриват изумителни гледки към Карловското поле и Средна гора.
Подробности и описание на Аневско кале за пръв път се появяват в пътеписа на Иван Вазов "Един кът от Стара планина" през 1882г, а година по-късно – за крепостта разказва чешкият историк и изследовател Константин Иречек.
През целия си период на съществуване крепостта "Аневско кале" изпълнява строго определени социални, политически, културни и икономически функции, което я прави изключително значима за владетелите, живеели в нея. Важно е да се отбележи, че през по-голяма част съществуването на крепостта нейните обитатели и управници са християни. За това свидетелства наличието на четири църкви - две вътре в цитаделата и две в подградието. Една от тях (в подградието) е изградена още през ранновизантийската епоха (IV - VIв), като върху нейните развалини през XIII - XIVв е издигната друга църковна постройка, явяваща се съборен храм на разглеждания средновековен манастир.
Крепостта е разположена върху естествено защитено възвишение, като от север и изток е оградено с отвесни скали, а от юг - с отвесен сипей. Цялото съоръжение се простира на три нива – едно централно градско ядро (цитадела) и две подградия – горно и долно. Самостоятелно е укрепена само цитаделата – замъкът на управителя (болярина).
Крепостните стени затварят площ от 5 дка и са снабдени с мощни кули, бастиони и контрафорси. Главният вход към крепостта е от юг. Най-добре запазена е западната крепостна стена. Тя завършва с по една кула от север и юг, като нейната дължина (заедно с кулите) е 96 - 110м, а дебелината е 1.65м. Крепостта притежава общо 8 кули.
Около крепостта и в подстъпите към нея са открити голям брой осколки от артилерийски снаряди от XIX в. С оглед на това и на относително пресните следи от пожар в крепостта може с голяма доза вероятност да се допусне, че тя е била обстрелвана с артилерия от руската войска по време на Освободителната война през 1877-1878 г. Възможно е височината, където се издига крепостта, да е била използвана за позиция от османски военни части или просто като цел за учебни артилерийски стрелби.
Следва стръмно спускане по сипеите обратно към подножието на планината.
Обширните поляни при брода в началото на пътеката са особено подходящи за пикник.
Последният етап от вело-похода ми представлява бясно препускане по асфалтирания път край сопотската картинг писта и обратно към Карлово.
