За "исконните" ценности
13 Feb 2018 09:36![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghl"Аз съм от старата школа, така мисля/правя, защото така са ме научили и нищо друго не знам" е един изключително слаб, да не говорим колко опасен аргумент. И много жалко, ако той е най-добрият или единствен аргумент, който един човек може да изкара. Това показва, че човекът не използва мозъка си да мисли, а да възпроизвежда.
Като умножим това по няколко милиона подобни индивида, получаваме народ, който не мисли, а се самовъзпроизвежда. Такъв народ нищо хубаво не го чака.
Сега, има два възможни начина да се отнасяш с такива хора. Първият е да ги игнорираш, да се отделиш от тях, да поставиш преграда между тях и себе си и да се престориш, че не съществуват. Вторият е да се опиташ да ги промениш/превъзпиташ/премоделираш, за да спрат да вредят на теб и околните ти. Само дето нали установихме, че у нас такива хора са (още) мнозинство. Значи ако избереш да се отделиш от тях, всъщност ти себе си ще изолираш от обществото, ти ще станеш другия, аутсайдера, ненормалния. Ще те натиснат, обезличат, смачкат, сдъвчат и изплюят. Остава да се опитваш да превъзпитаваш мнозинството. А то не иска да бъде превъзпитавано, защото нали на едно е научено - да възпроизвежда нещо, научено някога си от някой друг. И ще се противопостави. Оттам идват и всичките тези конфликти.
В нормалните страни все пак са избрали втория начин, защото са осъзнали, че няма друг. И затова проблемите на съвремието там отдавна открито са на масата - обсъждат се, хората споделят мнения, взаимно се превъзпитават към нещо по-добро и проблемите вече са добили някаква що-годе завършена форма. През това време у нас сме си държали главите в пясъка (първия подход). И сега, когато светът е вече толкова свързан и информацията е мигновена, ние пак се сблъскваме с това, което досега е било отвъд поредната завеса. И сме шокирани! И ритаме и драскаме и хапем, че светът се е оказал по-различен от очакванията ни, и отказваме да бъдем превъзпитани. Държим си да сме това, което винаги сме си били от време оно. И подозираме целия свят в заговор срещу нас и традиционните ни исконни "ценности". Онези отпреди векове. Един изначално мракобесен, непродуктивен и като цяло обречен подход към света.
Ей в това е целият ни проблем - че за пореден път сме откъм грешната страна на историята.
Като умножим това по няколко милиона подобни индивида, получаваме народ, който не мисли, а се самовъзпроизвежда. Такъв народ нищо хубаво не го чака.
Сега, има два възможни начина да се отнасяш с такива хора. Първият е да ги игнорираш, да се отделиш от тях, да поставиш преграда между тях и себе си и да се престориш, че не съществуват. Вторият е да се опиташ да ги промениш/превъзпиташ/премоделираш, за да спрат да вредят на теб и околните ти. Само дето нали установихме, че у нас такива хора са (още) мнозинство. Значи ако избереш да се отделиш от тях, всъщност ти себе си ще изолираш от обществото, ти ще станеш другия, аутсайдера, ненормалния. Ще те натиснат, обезличат, смачкат, сдъвчат и изплюят. Остава да се опитваш да превъзпитаваш мнозинството. А то не иска да бъде превъзпитавано, защото нали на едно е научено - да възпроизвежда нещо, научено някога си от някой друг. И ще се противопостави. Оттам идват и всичките тези конфликти.
В нормалните страни все пак са избрали втория начин, защото са осъзнали, че няма друг. И затова проблемите на съвремието там отдавна открито са на масата - обсъждат се, хората споделят мнения, взаимно се превъзпитават към нещо по-добро и проблемите вече са добили някаква що-годе завършена форма. През това време у нас сме си държали главите в пясъка (първия подход). И сега, когато светът е вече толкова свързан и информацията е мигновена, ние пак се сблъскваме с това, което досега е било отвъд поредната завеса. И сме шокирани! И ритаме и драскаме и хапем, че светът се е оказал по-различен от очакванията ни, и отказваме да бъдем превъзпитани. Държим си да сме това, което винаги сме си били от време оно. И подозираме целия свят в заговор срещу нас и традиционните ни исконни "ценности". Онези отпреди векове. Един изначално мракобесен, непродуктивен и като цяло обречен подход към света.
Ей в това е целият ни проблем - че за пореден път сме откъм грешната страна на историята.
