![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png)

Забележете как всичките четирима играчи следват движението на топката по целия корт и правят промени в позицията си успоредно със смяната на нейното разположение спрямо центъра на корта.
Представете си, че сте на мястото на А2. При едно стандартно диагонално разиграване, когато А1 сервира, А2 е близо до центъра. В момента, в който топката е у В1, А2 прави няколко крачки напред и затваря мрежата (за да предотврати игра по правата).
След като В1 играе към А1 и А2 е преценил, че не може да пресече топката, той отстъпва обратно към центъра успоредно с движението на топката (за да е в по-изгодна позиция, ако топката попадне у В2, тъй като му отнема дирекната мишена - краката си). След това всичко се повтаря. Цялото упражнение изглежда като един безспирен танц, в който четиримата играчи се движат паралелно с движението на топката по корта.
Ако В1 избере да не играе по диагонал, а да прехвърли А2, ситуацията се променя. Това веднага налага размяна на позициите на А1 и А2 (именно създава се "хаос"), като стремежът отново е да се затвори центърът.
Ако топката попадне в играч на мрежата (А2), той не бива да играе към отсрещния далечен играч (В1), тъй като той ще има време да реагира и да върне ситуацията към неутрално разиграване (например с прехвърляне на А2). Вместо това, А2 трябва или да се цели в краката на В2 (който обаче вече е отстъпил назад и е затворил центъра), или да играе под ъгъл покрай мрежата.
Идеята е да се блокират най-лесните и очевидни удари на противника и той да се принуди да избере по-трудни за изпълнение варианти, където шансът да сгреши е по-висок. Все пак в крайна сметка тенисът е игра на проценти. А при двойките най-много точки се правят от грешки на противника.