Коне с капаци
19 Dec 2017 13:30![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlУчим си ние тука в училище някакви неща по история, ама какво учим... и ние май не знаем. Зубкаме едни дати и имена, изплюваме ги пред дъската... и сетне ги забравяме. Нашето (говоря за европейското, най-общо казано западното) образование е като кон с капаци - евроцентристко, самовглъбено, самодостатъчно. Не осъзнаваме, че почти всичко, за което си въобразяваме, че е открито от нас, всъщност е добре забравено по-старо откритие, направено някъде другаде и от хора, на които днес гледаме с презрение и насмешка - сякаш са получовеци-полуживотни.
Ето, например, чета си аз за някой си Акбар Велики - владетел на Мугалската империя в Индия през XVI в. Един просветен тюркски мюсюлмански владетел в Азия, който, оказва се, по онова време е управлявал 1/4 от световното население, произвеждал е 1/5 от световните блага, опитал се е да слее всички религии и култури в една, зачитал е правата на всички класи и етноси, създал е либерални закони, насочени в полза на цялото население на огромната му държава... а през това време по нашите места някакви вмирисани феодали са се клали като първобитни туземци за купчина камъни и няколко ниви. Някой да е чувал за Акбар? Не, разбира се! Няма и да чуе. За него не се учи в училище, а Мугалската империя едва ли се споменава дори и като част от поредния списък за зазубряне.
И това е само един пример. А те са много. Ако се върнем още по-назад, ще се окаже, че докато тук сме тънели в Тъмните векове (грубо IV-XIV в., което, както и да го погледнеш, си е цяло хилядолетие), по други части на света са се случвали неща, които в Европа не сме можели дори да си представим. Създавала се е наука, изкуство и изобщо - ковяла се е цивилизация от най-висок калибър.
За тези неща само бегло се загатва в нашите учебници по история, ако изобщо някога се спомене. Някак е "некоректно" дори да си представим, че нещо смислено може да е произлязло от някъде другаде извън Европа. Сякаш сами доброволно сме нахлузили книжна кесия на главата си, пробили сме две малки дупки, колкото да не се спънем, и си въобразяваме, че виждаме целия хоризонт, който е някъде там и ни заобикаля. А същевременно безкрайните празнини в познанието ни за света около нас, неговата история, география и изобщо цялата му логика на развитие, остават да зеят, безнадеждно отдалечавайки ни от възможността да живеем наистина пълноценно като негови граждани. Както би заключил един виден корифей на критичната мисъл... "Тъъъжно... много тъжно".
Ето, например, чета си аз за някой си Акбар Велики - владетел на Мугалската империя в Индия през XVI в. Един просветен тюркски мюсюлмански владетел в Азия, който, оказва се, по онова време е управлявал 1/4 от световното население, произвеждал е 1/5 от световните блага, опитал се е да слее всички религии и култури в една, зачитал е правата на всички класи и етноси, създал е либерални закони, насочени в полза на цялото население на огромната му държава... а през това време по нашите места някакви вмирисани феодали са се клали като първобитни туземци за купчина камъни и няколко ниви. Някой да е чувал за Акбар? Не, разбира се! Няма и да чуе. За него не се учи в училище, а Мугалската империя едва ли се споменава дори и като част от поредния списък за зазубряне.
И това е само един пример. А те са много. Ако се върнем още по-назад, ще се окаже, че докато тук сме тънели в Тъмните векове (грубо IV-XIV в., което, както и да го погледнеш, си е цяло хилядолетие), по други части на света са се случвали неща, които в Европа не сме можели дори да си представим. Създавала се е наука, изкуство и изобщо - ковяла се е цивилизация от най-висок калибър.
За тези неща само бегло се загатва в нашите учебници по история, ако изобщо някога се спомене. Някак е "некоректно" дори да си представим, че нещо смислено може да е произлязло от някъде другаде извън Европа. Сякаш сами доброволно сме нахлузили книжна кесия на главата си, пробили сме две малки дупки, колкото да не се спънем, и си въобразяваме, че виждаме целия хоризонт, който е някъде там и ни заобикаля. А същевременно безкрайните празнини в познанието ни за света около нас, неговата история, география и изобщо цялата му логика на развитие, остават да зеят, безнадеждно отдалечавайки ни от възможността да живеем наистина пълноценно като негови граждани. Както би заключил един виден корифей на критичната мисъл... "Тъъъжно... много тъжно".
