![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghl4) Колкото по-интелигентни сме, толкова по-малко вероятно е да сме религиозни
Недейте да нападате вестоносеца, но ще ви кажа, че има доста силни свидетелства (като например едно мета-изследване от 2013 г., което е сумирало резултатите от 63 предходни изследвания), че колкото по-интелигентни сме, толкова по-малко вероятно е да сме религиозни. Но каква е причината за тази взаимовръзка? Има три възможни обяснения:
(А) Ниският инелект е свързан с висока религиозност (т.е. колкото по-малко интелигентни сме, толкова по-вероятно е безрезервно да приемем свръхестествени и митологични твърдения).
(Б) Високата религиозност причинява ниска интелигентност (т.е., колкото по-религиозни сме, толкова по-малко употребяваме своите "мускули на интелекта" чрез абстракно и критично научно мислене и по-малко се сблъскваме с идеи като еволюцията например.
(В) Не съществува причинно-следствена връзка между интелекта и религиозността. Както ниският интелект, така и високата религиозност, се причиняват от някакъв трети фактор - например възрастта (т.е., по-възрастните хора са по-религиозни и същевременно имат по-ниски резултати на тестовете за интелигентност, като се наблюдава тенденция към постепенно повишаване на резултатите с всяко следващо поколение).
Макар че сега няма да навлизаме в големи подробности по въпроса за доказателствата, като цяло първата възможност изглежда най-добре подплатена със свидетелства. Най-силните доказателства идват от дългосрочните изследвания. Тестовете за интелигентност, проведени в детството, показват силна взаимовръзка с нивото на религиозност, което настъпва по-късно в живота на индивида (в някои случаи - дори след 25 години): колкото по-интелигентен е индивидът като дете, толкова по-малко вероятно е да бъде силно религиозен като възрастен. Причината? Интелигентните хора са по-малко конформистки настроени и са по-аналитично мислещи, отколкото интуитивно. Те са водени от разума, а не от сърцето.
5) Мислим си, че цени, които завършват на "99", са по-евтини, поради начина, по който звучат, изречени от устата ни
Отвъд очевидния факт, че една стока на цена 1,99 лв е малко по-евтина от такава за 2,00 лв, тук имат роля и някои интересни психологически механизми. Един от тях е фактът, че има установена подсъзнателна връзка между цени, завършващи на "99" и намаленията (участниците в изследванията класират такива продукти като по-вероятни да бъдат със специални намаления). Вторият фактор е, че тъй като цените се четат отляво надясно, когато в началото имаме по-ниска цифра (1,99), тя "заковава" вниманието ни и бива използвана като "котва" (мислим като за цена "около лев").
Третата причина е най-интересната и е свързана със звуковия символизъм. Изследвания с измислени думи показват, че определени звуци (като например тези в измислените думи "баоба" и "малума") се свързват с големи (и закръглени) форми. Защо? Първата дума ни кара да отваряме широко уста, а звуците в нея преобладаващо се използват в понятия, които описват големи обекти и явления. Втората ни кара да разтягаме устни, за да оформим малък отвор с уста, и се срещат в понятия за малки, тесни неща. Така че когато чуем "едно и деветдесет и девет", ние интуитивно разтягаме устни, за да произведем "мънички", "тесни" звуци.
6) Обикновено избираме име за детето си възоснова на собствените си политически убеждения и социални норми
Не е учудващо, че родителите избират имена за децата си, които са характерни за тяхната социална група - но наскорошно изследване във Великобритания показва, че политическите убеждения на родителите също имат влияние. Така например имена като Лиъм, Райън, Сам и Теа са били предпочитани от родители с левичарски убеждения, докато Франк, Джоузеф, Кейт, Курт и Уилям - от тези с десни убеждения. Защо? Не защото родителите кръщават децата си на известни политици (не се наблюдава някакъв бум на Тонитата и Гордъновците), а просто защото те подбират имена, чието звучене им се харесва.
Да, наистина излиза, че ляво и дясно настроените родители харесват различни звуци: левичарите е по-вероятно да изберат име със звуците Л, АЙ, С, и Т, докато десните - Ф, О, К и У. Защо? Пак става въпрос за звуков символизъм. "Десничарските" звуци са по-резки, груби и, обективно погледнато, по-мъжествени, докато левичарските са по-меки и женствени.
Разбира се, някои имена също имат и собствено значение, и това също трябва да се вземе под внимание.
7) Харесваме повече произведения на изкуството, чийто автор има необичайно звучащо име
Сега, не бих поставял под въпрос безупречния ви вкус, но наскорошни изследвания показват, че когато оценяваме стойността на едно произведение на изкуството, донякъде се влияем и от един съвсем ирационален фактор: името на твореца. Нямам предвид дали той е известен или не, а самото име на твореца. Участниците в изследването (разделени на групи) са оценили една и съща поема като по-оригинална, ако е била приписана на поет с необичайно звучащо име (например Айра Кеди), отколкото с по-обикновено име (например Джейн Кларк).
Когато говорим за музика, към стереотипа за необичайното име се прибавя още един: схващането, че мъжете са по-креативни от жените. Съответно, една творба е била оценена с 6 от 7 за креативност, когато е била приписана на мъж композитор с рядко име (например Джона Дисаняке) и само с 4 от 7, когато композиторът е бил жена с обичайно име (например Ема Мур).
При картините се наблюдава любопитно взаимодействие между пол и име. Както обикновено, художничките с по-редки имена (Лея Едевайн) са били оценени като по-оригинални от тези с обикновени имена (Ана Скот). Но при мъжете резултатът се оказал наопаки: мъже с обичайни имена (Дейвид Джоунс) са били счетени за по-оригинални творци от онези с редки имена (Елиът Ле Фьовр). Изследователите описват това откритие като напълно изненадващо и нямат обяснение за него. Но е възможно, че просто в момента мъжете творци от работническата класа са по-модни (например скулпторът Деймиън Хърст, режисьорът Дани Бойл и модният дизайнер Пол Смит), т.е. в момента този стереотип може и да е на път да бъде преобърнат с главата надолу.
(Следва продължение)
Недейте да нападате вестоносеца, но ще ви кажа, че има доста силни свидетелства (като например едно мета-изследване от 2013 г., което е сумирало резултатите от 63 предходни изследвания), че колкото по-интелигентни сме, толкова по-малко вероятно е да сме религиозни. Но каква е причината за тази взаимовръзка? Има три възможни обяснения:
(А) Ниският инелект е свързан с висока религиозност (т.е. колкото по-малко интелигентни сме, толкова по-вероятно е безрезервно да приемем свръхестествени и митологични твърдения).
(Б) Високата религиозност причинява ниска интелигентност (т.е., колкото по-религиозни сме, толкова по-малко употребяваме своите "мускули на интелекта" чрез абстракно и критично научно мислене и по-малко се сблъскваме с идеи като еволюцията например.
(В) Не съществува причинно-следствена връзка между интелекта и религиозността. Както ниският интелект, така и високата религиозност, се причиняват от някакъв трети фактор - например възрастта (т.е., по-възрастните хора са по-религиозни и същевременно имат по-ниски резултати на тестовете за интелигентност, като се наблюдава тенденция към постепенно повишаване на резултатите с всяко следващо поколение).
Макар че сега няма да навлизаме в големи подробности по въпроса за доказателствата, като цяло първата възможност изглежда най-добре подплатена със свидетелства. Най-силните доказателства идват от дългосрочните изследвания. Тестовете за интелигентност, проведени в детството, показват силна взаимовръзка с нивото на религиозност, което настъпва по-късно в живота на индивида (в някои случаи - дори след 25 години): колкото по-интелигентен е индивидът като дете, толкова по-малко вероятно е да бъде силно религиозен като възрастен. Причината? Интелигентните хора са по-малко конформистки настроени и са по-аналитично мислещи, отколкото интуитивно. Те са водени от разума, а не от сърцето.
5) Мислим си, че цени, които завършват на "99", са по-евтини, поради начина, по който звучат, изречени от устата ни
Отвъд очевидния факт, че една стока на цена 1,99 лв е малко по-евтина от такава за 2,00 лв, тук имат роля и някои интересни психологически механизми. Един от тях е фактът, че има установена подсъзнателна връзка между цени, завършващи на "99" и намаленията (участниците в изследванията класират такива продукти като по-вероятни да бъдат със специални намаления). Вторият фактор е, че тъй като цените се четат отляво надясно, когато в началото имаме по-ниска цифра (1,99), тя "заковава" вниманието ни и бива използвана като "котва" (мислим като за цена "около лев").
Третата причина е най-интересната и е свързана със звуковия символизъм. Изследвания с измислени думи показват, че определени звуци (като например тези в измислените думи "баоба" и "малума") се свързват с големи (и закръглени) форми. Защо? Първата дума ни кара да отваряме широко уста, а звуците в нея преобладаващо се използват в понятия, които описват големи обекти и явления. Втората ни кара да разтягаме устни, за да оформим малък отвор с уста, и се срещат в понятия за малки, тесни неща. Така че когато чуем "едно и деветдесет и девет", ние интуитивно разтягаме устни, за да произведем "мънички", "тесни" звуци.
6) Обикновено избираме име за детето си възоснова на собствените си политически убеждения и социални норми
Не е учудващо, че родителите избират имена за децата си, които са характерни за тяхната социална група - но наскорошно изследване във Великобритания показва, че политическите убеждения на родителите също имат влияние. Така например имена като Лиъм, Райън, Сам и Теа са били предпочитани от родители с левичарски убеждения, докато Франк, Джоузеф, Кейт, Курт и Уилям - от тези с десни убеждения. Защо? Не защото родителите кръщават децата си на известни политици (не се наблюдава някакъв бум на Тонитата и Гордъновците), а просто защото те подбират имена, чието звучене им се харесва.
Да, наистина излиза, че ляво и дясно настроените родители харесват различни звуци: левичарите е по-вероятно да изберат име със звуците Л, АЙ, С, и Т, докато десните - Ф, О, К и У. Защо? Пак става въпрос за звуков символизъм. "Десничарските" звуци са по-резки, груби и, обективно погледнато, по-мъжествени, докато левичарските са по-меки и женствени.
Разбира се, някои имена също имат и собствено значение, и това също трябва да се вземе под внимание.
7) Харесваме повече произведения на изкуството, чийто автор има необичайно звучащо име
Сега, не бих поставял под въпрос безупречния ви вкус, но наскорошни изследвания показват, че когато оценяваме стойността на едно произведение на изкуството, донякъде се влияем и от един съвсем ирационален фактор: името на твореца. Нямам предвид дали той е известен или не, а самото име на твореца. Участниците в изследването (разделени на групи) са оценили една и съща поема като по-оригинална, ако е била приписана на поет с необичайно звучащо име (например Айра Кеди), отколкото с по-обикновено име (например Джейн Кларк).
Когато говорим за музика, към стереотипа за необичайното име се прибавя още един: схващането, че мъжете са по-креативни от жените. Съответно, една творба е била оценена с 6 от 7 за креативност, когато е била приписана на мъж композитор с рядко име (например Джона Дисаняке) и само с 4 от 7, когато композиторът е бил жена с обичайно име (например Ема Мур).
При картините се наблюдава любопитно взаимодействие между пол и име. Както обикновено, художничките с по-редки имена (Лея Едевайн) са били оценени като по-оригинални от тези с обикновени имена (Ана Скот). Но при мъжете резултатът се оказал наопаки: мъже с обичайни имена (Дейвид Джоунс) са били счетени за по-оригинални творци от онези с редки имена (Елиът Ле Фьовр). Изследователите описват това откритие като напълно изненадващо и нямат обяснение за него. Но е възможно, че просто в момента мъжете творци от работническата класа са по-модни (например скулпторът Деймиън Хърст, режисьорът Дани Бойл и модният дизайнер Пол Смит), т.е. в момента този стереотип може и да е на път да бъде преобърнат с главата надолу.
(Следва продължение)
