![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСвежият въздух в планината, пък и ранното разбуждане на птичките, имат за последствие бързото наспиване на лагеруващия сред дивата гора. Такъв бе и случаят с мен - на втория ден от обиколката на Белмекенска Рила ококорих очи още с първите слънчеви лъчи. Не след дълго лагерът бе събран в раницата, а пътеката нагоре към Равничалската седловина вече настоятелно ме зовеше.
Теренът над 2000 м надморска височина рязко се опразва от високи дървета, които отстъпват място на клека и хвойната. Маркировката е зимна - високи метални колове, които бележат посоката, в която каменистата пътека напредва нагоре по склона.
Вляво се извисява огретият от ранното слънце връх Ортачал (2434 м), през който, скоро след напускането на долината в подножието на Софан, се отклонява западното трасе за Заврачица и Грънчар.
Тук потокът Ръждавица събира първите си малки, но буйни притоци. Земята е наквасена от дъждовете, след като миналата нощ по тези места бе преминала гръмотевична буря.
В началото пътеката всъщност не е твърде стръмна. Живописните гледки ме карат често да поспирам, за да си поема дъх и да се насладя на красотите на Източна Рила.
Сега Родопите изглеждат толкова далечни... Останали назад и долу, те се разстилат докъдето поглед стига, подобно на развълнувано зелено море.
Близкият досег с връх Белмекен (2678 м) става навръх Равничалската седловина - от едната страна се извисява Равни чал (2637 м), а от другата, подобно на негов близнак - часовой, се муси Белмекен. Някъде зад него, ниско долу синее едноименният язовир. А тук горе имам среща със стада от волни крави.
Хвърлям последен поглед назад, след което напълвам дробовете до краен предел и се впускам в слизане на север към дерето на Ходжовица. Предстоящият етап от прехода обещава да е доволно натоварващ.
След по-малко от час спускане, тъкмо където наклонът става вече доста голям, иззад първата линия на боровете се показва белият силует на планинския замък: хижа Белмекен зове пътника.
Откъм северната страна пътеката е доста стръмна и камениста, затова внимателно си проправям път между канари и туфи клек. Самата хижа се намира на циркусния праг край брега на Равнивръшкото езеро. Една задължителна спирка при странстванията из тези места.
В езерото се забелязват малки пасажи от пъстърва. Водите му са леденостудени и приканват пътника да потопи в тях ходила и да отмие сладката умора.
Тъкмо преди да стигна хижата, хвърлям последен преценяващ поглед назад и осъзнавам от каква урва съм се спуснал току-що. Направо тръпки да те полазят!
Подобно на много други хижи, разположени край високопланински езера, Белмекен също може да се похвали с доста сполучливо построена язовирна стена. Циркусът е огласян от песента на птиците и от безспирното ромолене на цял рояк малки водопадчета и ручеи, които изливат скромната си лепта в бистросините води на планинското огледало.
Хижа Белмекен (2224 м) представлява масивна триетажна сграда с капацитет 30 места, с общи санитарни възли и столова. Водоснабдена е, електрифицирана от агрегат, а отоплението е с печки на твърдо гориво. Има голяма чешма, а мястото е постоянен кръстопът на няколко основни маршрута в този район.
Един от тези маршрути е именно избраният от мен - предстои ми стремглаво спускане по урвеста пътека, докато достигна долината на река Чавча.
Следва: Част 3/3 - До Костенец
Теренът над 2000 м надморска височина рязко се опразва от високи дървета, които отстъпват място на клека и хвойната. Маркировката е зимна - високи метални колове, които бележат посоката, в която каменистата пътека напредва нагоре по склона.
Вляво се извисява огретият от ранното слънце връх Ортачал (2434 м), през който, скоро след напускането на долината в подножието на Софан, се отклонява западното трасе за Заврачица и Грънчар.
Тук потокът Ръждавица събира първите си малки, но буйни притоци. Земята е наквасена от дъждовете, след като миналата нощ по тези места бе преминала гръмотевична буря.
В началото пътеката всъщност не е твърде стръмна. Живописните гледки ме карат често да поспирам, за да си поема дъх и да се насладя на красотите на Източна Рила.
Сега Родопите изглеждат толкова далечни... Останали назад и долу, те се разстилат докъдето поглед стига, подобно на развълнувано зелено море.
Близкият досег с връх Белмекен (2678 м) става навръх Равничалската седловина - от едната страна се извисява Равни чал (2637 м), а от другата, подобно на негов близнак - часовой, се муси Белмекен. Някъде зад него, ниско долу синее едноименният язовир. А тук горе имам среща със стада от волни крави.
Хвърлям последен поглед назад, след което напълвам дробовете до краен предел и се впускам в слизане на север към дерето на Ходжовица. Предстоящият етап от прехода обещава да е доволно натоварващ.
След по-малко от час спускане, тъкмо където наклонът става вече доста голям, иззад първата линия на боровете се показва белият силует на планинския замък: хижа Белмекен зове пътника.
Откъм северната страна пътеката е доста стръмна и камениста, затова внимателно си проправям път между канари и туфи клек. Самата хижа се намира на циркусния праг край брега на Равнивръшкото езеро. Една задължителна спирка при странстванията из тези места.
В езерото се забелязват малки пасажи от пъстърва. Водите му са леденостудени и приканват пътника да потопи в тях ходила и да отмие сладката умора.
Тъкмо преди да стигна хижата, хвърлям последен преценяващ поглед назад и осъзнавам от каква урва съм се спуснал току-що. Направо тръпки да те полазят!
Подобно на много други хижи, разположени край високопланински езера, Белмекен също може да се похвали с доста сполучливо построена язовирна стена. Циркусът е огласян от песента на птиците и от безспирното ромолене на цял рояк малки водопадчета и ручеи, които изливат скромната си лепта в бистросините води на планинското огледало.
Хижа Белмекен (2224 м) представлява масивна триетажна сграда с капацитет 30 места, с общи санитарни възли и столова. Водоснабдена е, електрифицирана от агрегат, а отоплението е с печки на твърдо гориво. Има голяма чешма, а мястото е постоянен кръстопът на няколко основни маршрута в този район.
Един от тези маршрути е именно избраният от мен - предстои ми стремглаво спускане по урвеста пътека, докато достигна долината на река Чавча.
Следва: Част 3/3 - До Костенец
