7 умни хода в тениса
22 Mar 2017 14:02![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНезависимо колко сме концентрирани, определени удари в тениса неизменно предизвикват нескопосана реакция от наша страна. Явно правим нещо по грешния начин и се опитваме насила да направим нещо, което според всички закони на механиката е невъзможно. Преди да бързаме да се отчайваме, нека видим няколко полезни подхода, които могат да ни спечелят доста точки:
Противникът ни праща подсечен бекхенд към нашия бекхенд. Какво да правим?
Най-добре да отвърнем с топспин към неговия бекхенд.
- Просто засилете топката с въртене напред, тъй като иначе е доста трудно да бъдем прекалено агресивни и драстично да сменяме посоката при такъв удар.
- По принцип на подсечена топка не бива да се отвръща също със слайс, защото така превръщаме защитния удар на противника в собствен защитен удар и цялото разиграване може да стане дразнещо "насечено".
- Друг възможен отговор на слайса е в мига, в който забележим, че противникът отваря нагоре ракетата и се подготвя да подсече, да навлезем навътре в корта, да се изнесем странично спрямо идващата топка и да зашлевим един отворен форхенд, който да изнесе противника встрани от игрището и извън позиция.
Противникът ни праща висока "балонна" топка, която пада дълбоко в полето ни. Какво да правим?
Най-добре да отвърнем с воле с широк замах.
- Да, става въпрос за ужасните "балони". Но не бързайте да се паникьосвате! Останете ниско до земята и изпреварете тая проклетия, преди да се е издигнала до недостижими висини. Ако успеем да върнем топката така, че да падне сравнително ниско, ще възстановим неутралното съотношение на силите. Иначе ако отвърнем на балона с друг балон, само ще получим още повече балони и едно безкрайно, грозно и изнервящо разиграване с непредвидим завършек.
- Обикновено играчи, които обичат да пращат "балони" от крайната линия (т.нар. "pushers") са силно специализирани точно за такъв тип разигравания и ако влезете в капана им, неминуемо ще страдате. Така че изкарайте ги от зоната им на комфорт - посрещнете и бездруго бавните им високи удари още във въздуха, отнемайки им времето за реакция. Скъсете топката, принудете ги да напуснат крайната линия, разходете ги из корта! Това ще предизвика дисбаланс у тях и те ще започнат да грешат!
Противникът постоянно играе с мощни сервиси и последващи волета при мрежата. Какво да правим?
Най-добре да се целим ниско към "буквата Т".
- Ако напаснем добре дълбочината (или по-скоро в случая - "плиткостта") на удара към захода на противника към мрежата, на практика ще го хванем в крачка и гарантирано ще спечелим точката още при първия си удар. Важно е да не влагаме прекомерна сила, а да принудим отсрещната страна да вложи повече усилие, което ще го извади от равновесие и ще го изведе от предпочитаната от него удобна позиция. Вниманието ни трябва да е предимно насочено върху избора между воле или полу-воле при последващия втори удар в случай, че противникът все пак успее да достигне навреме до топката (тъй като тя е къса, той ще се принуди да я догонва, да отвори нагоре ракетата и да подаде висока топка, освен ако не е извънредно бърз или ако не предугади идеално нашия удар, което не е чак толкова много вероятно).
Противникът изпраща къса топка към форхенда ни. Какво да правим?
Най-добре да отговорим с дълбока топка към бекхенда му.
- Може и да е по-лесно да играем по диагонала към форхенда му (защото при този удар разполагаме с най-голяма мишена), но все пак трябва да се стремим да атакуваме слабите му места, нали? В случая най-важното е дълбочината - не толкова точното пласиране на удара. Колкото по-встрани от корта успеем да изнесем противника, толкова по-лесно ще конструираме по-нататъшното развитие на разиграването в своя полза.
Противникът ни изпраща кик-сервис към бекхенда ни. Какво да правим?
Най-добре е да отвърнем по диагонала.
- Както казахме, това е най-голямата възможна мишена, пък и нали искаме да атакуваме слабите му страни. Разбира се, това е твърде лесно да се каже и не толкова просто да се постигне. Ами ако кик ефектът от сервиса е наистина ужасен? В такъв случай действа основното правило при отговора на топспин удари: или се стремим да посрещнем топката рано, преди още да е отскочила нависоко, или отстъпваме назад и я чакаме да се свлече до удобна височина (този подход е по-лесен за изпълнение, но пък рискува да ни вкара в капана на противника, чиято цел е именно да ни постави в отбранителна позиция). Все пак в много случаи просто нямаме друг избор - сервисът е много силен и добре насочен, а отскокът е доста неудобен. По-добре да отстъпим и да изчакаме топката да падне, отколкото да опитваме някакви невероятни геройства. Тенисът е игра на проценти - колкото повече увеличим шанса си за избягване на грешка (и предизвикване на грешка у противника), толкова повече точки ще печелим.
- Все пак не бива да забравяме, че дори и отстъпили дълбоко назад, основната ни цел е да изпратим дълбока топка, с което ще си дадем достатъчно време да възстановим позицията си и да възвърнем неутралното съотношение на силите в разиграването.
Противникът ни изпраща скъсена подсечена топка, докато сме близо до мрежата. Какво да правим?
Най-добре е да отвърнем с воле с отворена ракета и леко водене с рамото.
- При скосените удари топката естествено се свлича много бързо. Най-добрият начин да се противостои на това неудобство е да стегнем захвата, да заключим китката, да отворим леко ракетата нагоре и да използваме рамото като основен лост, за да "отведем" топката на безопасна височина над мрежата. Не са необходими някакви геройства, влагане на прекомерна сила или странни ефекти чрез китката или лакътя - те само ще направят топката по-неконтролируема и ще увеличат възможността за грешка.
Противникът прави нескопосан удар, който ни изпраща топка със странна траектория. Какво да правим?
Най-добре да се опитаме да я засечем още в полет.
- Понякога се случва противникът да не уцели добре топката с центъра на ракетата и в резултат тя да опише непредсказуема траектория. В такива случаи тя често се и върти в странна посока, което прави отскока й труден за предвиждане. Това е прекалено голям риск за нас, а загубата на точка след подобни наглед лесни топки носи допълнителна психологическа тежест. Подобно на дълбоките "балонни" топки, препоръчително е такива топки да се взимат рано, още докато са във въздуха. Ако траекторията и въртенето са видимо силно усложнени, най-добре да не предприемаме излишни рискове и да не се опитваме да отиграваме директен уинър, а по-скоро да вкараме топката обратно в разиграването (разбира се - с мисъл за слабите страни на противника и с идея той да бъде изкаран от удобната за него позиция).
Противникът ни праща подсечен бекхенд към нашия бекхенд. Какво да правим?
Най-добре да отвърнем с топспин към неговия бекхенд.
- Просто засилете топката с въртене напред, тъй като иначе е доста трудно да бъдем прекалено агресивни и драстично да сменяме посоката при такъв удар.
- По принцип на подсечена топка не бива да се отвръща също със слайс, защото така превръщаме защитния удар на противника в собствен защитен удар и цялото разиграване може да стане дразнещо "насечено".
- Друг възможен отговор на слайса е в мига, в който забележим, че противникът отваря нагоре ракетата и се подготвя да подсече, да навлезем навътре в корта, да се изнесем странично спрямо идващата топка и да зашлевим един отворен форхенд, който да изнесе противника встрани от игрището и извън позиция.
Противникът ни праща висока "балонна" топка, която пада дълбоко в полето ни. Какво да правим?
Най-добре да отвърнем с воле с широк замах.
- Да, става въпрос за ужасните "балони". Но не бързайте да се паникьосвате! Останете ниско до земята и изпреварете тая проклетия, преди да се е издигнала до недостижими висини. Ако успеем да върнем топката така, че да падне сравнително ниско, ще възстановим неутралното съотношение на силите. Иначе ако отвърнем на балона с друг балон, само ще получим още повече балони и едно безкрайно, грозно и изнервящо разиграване с непредвидим завършек.
- Обикновено играчи, които обичат да пращат "балони" от крайната линия (т.нар. "pushers") са силно специализирани точно за такъв тип разигравания и ако влезете в капана им, неминуемо ще страдате. Така че изкарайте ги от зоната им на комфорт - посрещнете и бездруго бавните им високи удари още във въздуха, отнемайки им времето за реакция. Скъсете топката, принудете ги да напуснат крайната линия, разходете ги из корта! Това ще предизвика дисбаланс у тях и те ще започнат да грешат!
Противникът постоянно играе с мощни сервиси и последващи волета при мрежата. Какво да правим?
Най-добре да се целим ниско към "буквата Т".
- Ако напаснем добре дълбочината (или по-скоро в случая - "плиткостта") на удара към захода на противника към мрежата, на практика ще го хванем в крачка и гарантирано ще спечелим точката още при първия си удар. Важно е да не влагаме прекомерна сила, а да принудим отсрещната страна да вложи повече усилие, което ще го извади от равновесие и ще го изведе от предпочитаната от него удобна позиция. Вниманието ни трябва да е предимно насочено върху избора между воле или полу-воле при последващия втори удар в случай, че противникът все пак успее да достигне навреме до топката (тъй като тя е къса, той ще се принуди да я догонва, да отвори нагоре ракетата и да подаде висока топка, освен ако не е извънредно бърз или ако не предугади идеално нашия удар, което не е чак толкова много вероятно).
Противникът изпраща къса топка към форхенда ни. Какво да правим?
Най-добре да отговорим с дълбока топка към бекхенда му.
- Може и да е по-лесно да играем по диагонала към форхенда му (защото при този удар разполагаме с най-голяма мишена), но все пак трябва да се стремим да атакуваме слабите му места, нали? В случая най-важното е дълбочината - не толкова точното пласиране на удара. Колкото по-встрани от корта успеем да изнесем противника, толкова по-лесно ще конструираме по-нататъшното развитие на разиграването в своя полза.
Противникът ни изпраща кик-сервис към бекхенда ни. Какво да правим?
Най-добре е да отвърнем по диагонала.
- Както казахме, това е най-голямата възможна мишена, пък и нали искаме да атакуваме слабите му страни. Разбира се, това е твърде лесно да се каже и не толкова просто да се постигне. Ами ако кик ефектът от сервиса е наистина ужасен? В такъв случай действа основното правило при отговора на топспин удари: или се стремим да посрещнем топката рано, преди още да е отскочила нависоко, или отстъпваме назад и я чакаме да се свлече до удобна височина (този подход е по-лесен за изпълнение, но пък рискува да ни вкара в капана на противника, чиято цел е именно да ни постави в отбранителна позиция). Все пак в много случаи просто нямаме друг избор - сервисът е много силен и добре насочен, а отскокът е доста неудобен. По-добре да отстъпим и да изчакаме топката да падне, отколкото да опитваме някакви невероятни геройства. Тенисът е игра на проценти - колкото повече увеличим шанса си за избягване на грешка (и предизвикване на грешка у противника), толкова повече точки ще печелим.
- Все пак не бива да забравяме, че дори и отстъпили дълбоко назад, основната ни цел е да изпратим дълбока топка, с което ще си дадем достатъчно време да възстановим позицията си и да възвърнем неутралното съотношение на силите в разиграването.
Противникът ни изпраща скъсена подсечена топка, докато сме близо до мрежата. Какво да правим?
Най-добре е да отвърнем с воле с отворена ракета и леко водене с рамото.
- При скосените удари топката естествено се свлича много бързо. Най-добрият начин да се противостои на това неудобство е да стегнем захвата, да заключим китката, да отворим леко ракетата нагоре и да използваме рамото като основен лост, за да "отведем" топката на безопасна височина над мрежата. Не са необходими някакви геройства, влагане на прекомерна сила или странни ефекти чрез китката или лакътя - те само ще направят топката по-неконтролируема и ще увеличат възможността за грешка.
Противникът прави нескопосан удар, който ни изпраща топка със странна траектория. Какво да правим?
Най-добре да се опитаме да я засечем още в полет.
- Понякога се случва противникът да не уцели добре топката с центъра на ракетата и в резултат тя да опише непредсказуема траектория. В такива случаи тя често се и върти в странна посока, което прави отскока й труден за предвиждане. Това е прекалено голям риск за нас, а загубата на точка след подобни наглед лесни топки носи допълнителна психологическа тежест. Подобно на дълбоките "балонни" топки, препоръчително е такива топки да се взимат рано, още докато са във въздуха. Ако траекторията и въртенето са видимо силно усложнени, най-добре да не предприемаме излишни рискове и да не се опитваме да отиграваме директен уинър, а по-скоро да вкараме топката обратно в разиграването (разбира се - с мисъл за слабите страни на противника и с идея той да бъде изкаран от удобната за него позиция).
