Серия 50

[asthfghl]

Серия петдесета. Един вид заключение.

Що е то. "Туристическият капан" е едно от най-ефикасните средства за контрол на туристическата популация и за стимулиране финансовото благоденствие на определена група хора, които обслужват изключително туристи.

Как да го разпознаем. Най-лесният начин да разпознаем туристическия капан е, ако се огледаме по Главната улица на някой град, например Несебър или Банско. Обикновено фасадите са окичени с мигащи неонови надписи или старинни табели с разкривени букви, които изглеждат сякаш са правени през 30-те. Сред най-зрелищните туристически места се нареждат и куп бивши села, разположени край странни природни образувания, например пещери или морета.

Проучванията от Агенцията по Проучвания сочат, че туристите по начало са склонни да пръскат умопомрачителни количества пари за сувенири и местни занаятчийски изделия, които изобилстват по сергиите на странните и уникални местенца. Колкото по-странно и уникално е мястото, толкова повече джунджурии купуват туристите. Така че местните бързо са осъзнали, че на туриста му трябват не толкова по-чисти тоалетни, колкото по-изкусни туристически капани.

Принцип на действие. Цялата концепция е много подобна на капана за мишки. Невероятното разнообразие от непотребни боклуци без бележки с цена са стръвта; а истинският капан щраква, когато туристът осъзнае, че току-що е платил 9.99 лв барабар с ДДС за някакъв ръчно изработен молив, на който отдолу с много ситни букви е написано "Made in China". И че политиката на съответната сергия съвсем случайно не включва рекламации. "Кьорав карти не играе" е най-честият отговор на евентуални оплаквания. Ха сега се пробвайте да го кажете на английски, де!

Капанджиите разчитат най-вече на това, че туристите рядко се връщат по същите места два пъти. Така че дайте да ги поострижем сега, докато са още тук!

В градове и села, които са налазени от напастта на туризма, почти всяко ресторантче или магазинче е потенциален туристически капан. Затова и заведенията се наричат още "капанчета". Тенденцията в подобни локали е към постепенен (а понякога и рязък) спад в качеството за сметка на ръст на цените. Това се отразява и на жизнения стандарт на местните хора (повечето от които така или иначе са заети в туризма), докато един ден те осъзнаят, че една минерална вода струва колкото работната им надница за един ден. Цялата тая работа предизвиква брожения сред народонаселението и го прави неспокойно. Все пак, когато им се напомни, че ползите от туризма далеч надхвърлят недостатъците, те си млъкват.

Макар че първоначалната цел на туристическите капани е била да смъкне и последното евро от портмонетата на туристите (в което те са много добри), днес основната им функция е да държат посетителите настрана от съответното място. Веднъж опарили се, туристите е малко вероятно да се върнат пак. Което е добре дошло за мирните хорица, които просто искат да живеят в мир и спокойствие. Въпреки това, подобни места продължават да се задъхват под натиска на иноземските орди. Това е накарало някои от най-засегнатите райони да се обърнат към правителството с молба да се въведе "туристически сезон", за да държат туристите на безопасно разстояние в определени отрязъци от време. Тези "туристически сезони" са единственото време, в което е позволено стригането на туристи - един много доходоносен и любим на народонаселението спорт.

Изследванията на психолозите сочат, че докато местните хорица страдат най-много от въздействието на туристическите капани, туристите рядко се впечатляват особено. Повечето от тях са извънредно щастливи, че са си купили уникални сувенири за спомен от някое забутано градче, което са посетили, за да могат после като се приберат у дома да показват на приятелите си колко екзотично са си прекарали сред екзотични хора в някаква екзотична дестинация.

Учените са установили също, че туристите предпочитат да купуват пътни карти именно от местните магазинчета и бензиностанции, макар че същите тези карти са с остаряла информация и са с 250% надценка (без ДДС-то), докато по-нови версии на същите могат да се намерят и за без пари в туристическите бюра в родните им места. Това, според учените, е свидетелство, че туристите са готови да купят какво ли не, само за да похарчат парите си. Все пак никой не иска да го обявят за скръндза, нали? Така че туристическият капан ще си остане едно от най-ефективните средства за контрол и превенция от туристи и възспирането на всякакви повторни посещения от същите. За жалост обаче, някои дестинации страдат от хронично връщане на едни и същи туристи, отново и отново - главно заради невероятната уникалност на мястото.

Според някои песимисти, веднъж пуснат на свобода, туристическият капан повече не може да бъде спрян. Всъщност повечето туристически капани днес се считат за изключително полезни за туристите, което е довело и до създаването на серийни капани под името "Мол" или "Аутлет". Така че бъдещето на туристическия капан е повече от розово и те въобще не смятат да изчезват. За жалост те постепенно започват да привличат повторни посетители, което може и да е добре за самия капан, но не и за местните хорица.

Видове капани. Най-разпространеният туристически капан е "сценарият със стръвта", при който някаква привлекателна стока (например огромно парче от плод, което се вижда от километри разстояние) бива използвано да прикотка нищо неподозиращите туристи от близо и далеч. След като те неминуемо се скупчат около него, надявайки се на вкусно и евтино ядене, скоро биват поляти от студен душ, след като осъзнаят, че плодчето е фалшиво и е всъщност от пластмаса. Но след като веднъж вече са паднали в капана, единственият изход навън е през магазина за сувенири - едно място на неземни ужасии. Стъклени сферички с изкуствен сняг, който се сипе в тях при всяко разбълникване; някои от най-могъщите и зли артефакти като светещи кристални кълбета и вонящи черни свещи; както и онези зловещи картички с кученцата - всички тези символи на туристическата прокоба се смята, че произлизат от магазина за сувенири. Всеки, който някак успее да се измъкне от капана, е длъжен да носи фланелка с къс ръкав с надпис от сорта на "Брат ми беше в град Х и единственото, с което успя да се отърве, беше тази скапана фланелка!", за да им напомня за тяхната наивност во веки веков.

По-висши форми на туристически капан. "Примка и обир" - името говори само по себе си. Мислили сте си, че пуситата са топли и влажни? Грешка! Те са студени и хлъзгави. Мислехте си, че Предбалкана е зелени хълмчета и крепости? Грешка! Той е дувари, бразди и кравешки фъшкии. Ето такива погрешни представи могат да доведат до гибел от ръката на пияни горски феи в забрадки и мистериозни мустачки, говорещи със странен индиански акцент, или по-лошо: терористи с протегнати смъртоносни пластмасови чашки в ръка. Ако нещо ти се струва хубавко отдалече, това не означава, че ще изглежда така и отблизо. И най-добре ще е хич да не се приближаваш, ако питаш мене. Пример: Лили Иванова изглежда сносно от 1678 метра разстояние. Но приближиш ли се отвъд тази допустима граница... е, сещаш се.

"Масов маркетингов капан". При него се използват тайни агенти под прикритие, които да разпространят от уста на уста новината за поредния капан. Всеки може да бъде агент - от подкупния кмет до последната писарушка в местната преса. Може да бъдат твои приятели, роднини, или защо не известни ВИП-аджии. Или просто онова разсеяното момче от автобусната спирка, дето само си чоплеше зъбите с една клечка и цвъкаше. Задачата на тези хора е да те накарат да вярваш, че няма начин да пропуснеш да видиш въпросното място. Агентът под прикритие ще използва изявления като "Прооо-сто трябва да го видиш тоя Музей на Капачките!" Или пък: "Трябва да видиш Чаршията в Чучурково, невероятно ооо-никално е!"

Ако сглупиш и се вържеш на подобен капан, накрая ще се луташ с часове, дни или дори седмици в търсене на забавлението от цялата работа, което така щедро са ти обещали. И напразно. Но ти пак ще продължаваш да упорстваш, защото иначе как да си признаеш, че си се навил на подобна евтина пропаганда? И така множество рибоци като теб ще предават заблудата от уста на уста, превръщайки се в агенти под прикритие, без дори да забележат. Точно така са се зародили такива парадокси като Грехопречистващата Дупка край Рилския манастир, или пък онзи изчанчения мемориал "13 века България" пред НДК с многото непонятни ръбове и с празните шадравани, които сами по себе си са невъобразимо скучни, но пък иначе са легендарни.

Дори и някои малки локали като кафененца и барчета са започнали да използват подобна стратегия на оплитане на клиенти ("Айде да одиме у Каручката, че пее Главиния по прашки!") Просто запомнете първо правило на туриста: не се подвеждайте по препоръки от тоя или оня! Отидете и проверете лично мястото. И не вярвайте на менюто - грамажът никога не е точен!



Интерлюдия. В спора се ражда истината?

Ако спориш с човек, по-умен от теб - той ще те победи, но от това поражение ти ще извлечеш полза за себе си, ще се поучиш, може би промениш. Защото само глупакът и мъртвият не променят мнението си.

Ако спориш с човек равен по ум на теб - никой няма да победи, но в крайна сметка ще изпиташ удоволствие от борбата, от преплитане на интелекти, от играта на доводи. Удоволствието ще е в средствата, начина, по който ти се изразяваш и другия се изразява. Като танго на аргументите /дори и пълни противоположности/.  Единият прави крачка напред, другият - назад и... после ролите се сменят.

Ако спориш  с човек с по-слаб ум - то спорѝ не от желание за победа, а защото можеш да му бъдеш полезен. Спорѝ дори и с глупака! Няма да получиш нито слава, нито изгода… Но защо пък понякога да не се позабавляваш?