В търсене на Тъмръш
13 Sep 2015 19:55![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlОще един чудесен уикенд, оползотворен по предназначение. В неделя използвах хубавото време, за да се спусна от х. Върховръх до руините на легендарното с. Тъмръш. Един район, в който още витае споменът за онези смутни времена между Освобождението и Балканските войни. Избрах маршрут с предимно спускане, за да мога да обхвана максимално голямо разстояние за деня, без да си давам много зор. И не съжалявам за това си решение. Остана достатъчно време и за снимане, и за чести спирания, почивки и закусчици... и разбира се за дълго любуване на страхотните гледки, които предлагат Родопите.
Маршрутът:
[цъкни за увеличаване]
Стартирах сутринта от хижа Върховръх, една от малкото добре запазени и отлично поддържани хижи в Чернатишкия дял на Западните Родопи. Хижата е разположена на няколкостотин метра под едноименния връх (височина 1633 м).
х. Върховръх се намира на около 22 км от Перущица. Пътят дотам е стръмен и с доста завои, но сравнително запазен. Хижата е изградена сред вековна борова гора и разполага със 100 легла, в стаи с по 3 и 4 легла, етажни санитарни възли и бани, 2 апартамента и столова. Приготвя се вкусна храна от местни готвачи.
В съседство с хижата се намира курортното селище Върховръх с около 300 вили на перущенци и собственици от Пловдив и региона. В курорта работи ресторант, а през лятото и магазин за хранителни стоки. Обширните вечнозелени гори и чудни поляни наоколо предлагат възможности за пълноценен отдих и наслада за любителите на природата. Изобилието на горски ягоди, малини, боровинки, къпини и гъби правят района още по-атрактивен.
Изглед към най-високата част от Чернатишкия дял на Родопите. В далечината се издига внушителният вр. Модър (1992 м) - пресечна точка на ридовете Персенк, Върховръх, Бяла черква и Средня.
На два километра на юг от Върховръх, след като се подмине парк-хотел Родопи, пътят свършва в с. Чурен. Селото е малко и през зимния сезон е почти необитаемо. Останали са да живеят петима души, сред които най-възрастен е 80-годишният бай Лазар, който е бил овчар, пазач, магазинер и по съвместимост - селски наместник.
Преди време Нова ТВ направи репортаж за селската идилия, която цари тук. Заключението на репортера бе: "Чуренци не си признаха, но ние ги разбрахме: не ходете там! Не им разваляйте рахата!" [ВИДЕО]
В района се отглеждат доста крави. Край пътя често се срещат поилки.
Да не се плашите. Предстоеше ми да прехвърля само този, най-отсамния рид.
Всъщност на минаване през долната част от селото се поздравихме със самия Лазар. Както можеше да се очаква, въпреки сравнителната безлюдност на Чурен, край ловния клуб винаги може да се чуе гълчава. Мога да си представя колко вкусна е ракийката на този чист въздух.
Общ изглед от Чурен. Миналата зима закратко пътят дотам бе отрязан поради снежното бедствие. [репортаж] На местните това обаче изглежда не им влияе много. Всъщност дотук има редовен автобусен транспорт от пловдивската автогара Родопи, макар и минибусът да не пътува всеки ден.
В дерето на Чуренска река се намира Ловно стопанство Тъмръш. По склоновете на рида южно от Чурен ловджиите са изградили хранилки и такива кули, където чакат дивеча на пусия.
Макар и да е късно лято, тук потоците и изворите никога не прекъсват. Предните дни в цяла Пловдивска област бе валяло проливно и чешмите шуртяха.
Отново Модър. Сега ридът отвъд Лилково изглежда доста по-близо. Пътеката е на места стръмна, но като цяло - подходяща за удобно скоростно спускане.
И най-сетне - тъмръшките руини. Всъщност от някогашната столица на небезизвестната самопровъзгласила се Помашка република не е останало абсолютно нищо, освен сечище и няколко ръждясали стари машини на горското.
Единствено една новострояща се постройка, наподобяваща вила, стърчи на някогашния мегдан, който е бил средище на отцепническата държава на Ахмед ага Тъмръшлията. [предговор на Хайтов към една книга по темата]
Освен недовършената къща, тук в наши дни е изграден и малък православен параклис - сякаш напук на някогашните обитатели, участвали в априлските кланета из перущенско.
На около 500 м нагоре по горския път за Лилково, сред гъсталака при един остър завой се намира старото Манафско гробище. Ако не знаете предварително за съществуването му, едва ли ще го забележите. Помашките гробове са засипани, а надгробните камъни - изпочупени и разтурени.
Обратно през Тъмръш и вече на север по течението на едноименната река - тук гледките са наистина впечатляващи.
Зачестяват признаците, че наближавам ловното стопанство.
Кучешки лай посреща пътешественика при новата вила край рибарниците. Отглежда се пъстърва, предполагам.
Дивеч не срещнах, но затова пък имаше коне на свободна паша.
Ловно стопанство Тъмръш е наполовина частно, наполовина държавно. Предлага целогодишен лов на диви прасета, муфлон, елен, вълк, черна мечка. Цените за престой и отстрел са умопомрачителни - естествено, като за баровци. Самите баровци също не липсваха.
Мога да си представя какви запои се случват на това място. :-)
Надолу по течението. Между другото, след като навлезе в Горнотракийската низина, Тъмръшка река се влива в Марица при Гребната база в Пловдив (а също и отчасти захранва гребния канал). Който е минавал по въжения мост в Ловния парк, значи я е пресичал, тъкмо преди тя да приключи пътя си сред жабунясалата тиня на най-пълноводната българска река.
Малко повече фантазия и ето, че вече си имаме естествен хидромасаж и джакузи - през лятото тук е особено прохладно.
Чешмата под рида Средня. Построена е по случай честването на 1300 г. българска държавност. Място за кратък обяд.
Страховити гледки от каньона на Тъмръшка река.
Зад ръба на отсрещния рид се намира хижа Бряновщица. До нея се стига през с. Брестовица.
Ако се вгледате по-внимателно, ще различите забития в отвесната скала фургон. Дотам се стига само със специална екипировка за скално катерене.
И в този ден откъм главозамайващите висини на хитроумната наблюдателница отекваха гласовете на развеселените алпинисти.
След 4-часово спускане през гори и коларски пътища, най-сетне - излаз на основния път от Пловдив за Ситово и Лилково. Така изглежда разклонът за Тъмръш. На дървото с боя е направена и своеобразна указателна табела, но лесно може да бъде пропусната.
Гледки от ждрелото на Тъмръшка река. Отсреща е ридът с х. Бряновщица.
Забелязва се хижа Академика, бивша Родопски партизани. До нея се стига откъм с. Храбрино.
Село Храбрино - живописно разлято из склоновете на широка долина, където се срещат няколко реки и откъдето започват множество туристически пътеки в най-различни посоки. Пазарчето при моста е средоточието на обществения живот в селото.
Старата изба - Първенец. Бутикова винарска изба, където е възможна дегустация.
На километър над Първенец край прохладата на реката се е оформило нещо като парк за отдих - със заведения, мостове, плаж и всичко останало както си му е редът.
Пловдивчани обичат да се спасяват тук от летните жеги през уикендите, макар че пътеките и поляните често са "минирани" от местния едър рогат добитък.
Село Първенец, известно с виното си и с традиционния кукерски карнавал в края на зимата. Селото е разположено на самата граница между Родопите и низината. Открай време съм запомнил една негова колоритна особеност - тук изобилства от извори, чешми и постоянно течаща улична вода. Всъщност местните нарочно са изградили канавки от двете страни по цялото протежение на централната улица и са пуснали потока да ромоли край тротоарите.
Вездесъщият магазин за прясно месо. Толкова често минавам оттук напът за прохладата на Родопите, че ми се е създал навик на отиване всеки път да спирам, за да се запася с нещо деликатесно, че да има какво да се пекне после на огъня. Сега обаче се движех в обратната посока.
След новата спортна база на Ботев Пловдив в кв. Коматево, нима има нужда да споменавам повече други забележителности? :-)
[цъкни за увеличаване]
Стартирах сутринта от хижа Върховръх, една от малкото добре запазени и отлично поддържани хижи в Чернатишкия дял на Западните Родопи. Хижата е разположена на няколкостотин метра под едноименния връх (височина 1633 м).
х. Върховръх се намира на около 22 км от Перущица. Пътят дотам е стръмен и с доста завои, но сравнително запазен. Хижата е изградена сред вековна борова гора и разполага със 100 легла, в стаи с по 3 и 4 легла, етажни санитарни възли и бани, 2 апартамента и столова. Приготвя се вкусна храна от местни готвачи.
В съседство с хижата се намира курортното селище Върховръх с около 300 вили на перущенци и собственици от Пловдив и региона. В курорта работи ресторант, а през лятото и магазин за хранителни стоки. Обширните вечнозелени гори и чудни поляни наоколо предлагат възможности за пълноценен отдих и наслада за любителите на природата. Изобилието на горски ягоди, малини, боровинки, къпини и гъби правят района още по-атрактивен.
Изглед към най-високата част от Чернатишкия дял на Родопите. В далечината се издига внушителният вр. Модър (1992 м) - пресечна точка на ридовете Персенк, Върховръх, Бяла черква и Средня.
На два километра на юг от Върховръх, след като се подмине парк-хотел Родопи, пътят свършва в с. Чурен. Селото е малко и през зимния сезон е почти необитаемо. Останали са да живеят петима души, сред които най-възрастен е 80-годишният бай Лазар, който е бил овчар, пазач, магазинер и по съвместимост - селски наместник.
Преди време Нова ТВ направи репортаж за селската идилия, която цари тук. Заключението на репортера бе: "Чуренци не си признаха, но ние ги разбрахме: не ходете там! Не им разваляйте рахата!" [ВИДЕО]
В района се отглеждат доста крави. Край пътя често се срещат поилки.
Да не се плашите. Предстоеше ми да прехвърля само този, най-отсамния рид.
Всъщност на минаване през долната част от селото се поздравихме със самия Лазар. Както можеше да се очаква, въпреки сравнителната безлюдност на Чурен, край ловния клуб винаги може да се чуе гълчава. Мога да си представя колко вкусна е ракийката на този чист въздух.
Общ изглед от Чурен. Миналата зима закратко пътят дотам бе отрязан поради снежното бедствие. [репортаж] На местните това обаче изглежда не им влияе много. Всъщност дотук има редовен автобусен транспорт от пловдивската автогара Родопи, макар и минибусът да не пътува всеки ден.
В дерето на Чуренска река се намира Ловно стопанство Тъмръш. По склоновете на рида южно от Чурен ловджиите са изградили хранилки и такива кули, където чакат дивеча на пусия.
Макар и да е късно лято, тук потоците и изворите никога не прекъсват. Предните дни в цяла Пловдивска област бе валяло проливно и чешмите шуртяха.
Отново Модър. Сега ридът отвъд Лилково изглежда доста по-близо. Пътеката е на места стръмна, но като цяло - подходяща за удобно скоростно спускане.
И най-сетне - тъмръшките руини. Всъщност от някогашната столица на небезизвестната самопровъзгласила се Помашка република не е останало абсолютно нищо, освен сечище и няколко ръждясали стари машини на горското.
Единствено една новострояща се постройка, наподобяваща вила, стърчи на някогашния мегдан, който е бил средище на отцепническата държава на Ахмед ага Тъмръшлията. [предговор на Хайтов към една книга по темата]
Освен недовършената къща, тук в наши дни е изграден и малък православен параклис - сякаш напук на някогашните обитатели, участвали в априлските кланета из перущенско.
На около 500 м нагоре по горския път за Лилково, сред гъсталака при един остър завой се намира старото Манафско гробище. Ако не знаете предварително за съществуването му, едва ли ще го забележите. Помашките гробове са засипани, а надгробните камъни - изпочупени и разтурени.
Обратно през Тъмръш и вече на север по течението на едноименната река - тук гледките са наистина впечатляващи.
Зачестяват признаците, че наближавам ловното стопанство.
Кучешки лай посреща пътешественика при новата вила край рибарниците. Отглежда се пъстърва, предполагам.
Дивеч не срещнах, но затова пък имаше коне на свободна паша.
Ловно стопанство Тъмръш е наполовина частно, наполовина държавно. Предлага целогодишен лов на диви прасета, муфлон, елен, вълк, черна мечка. Цените за престой и отстрел са умопомрачителни - естествено, като за баровци. Самите баровци също не липсваха.
Мога да си представя какви запои се случват на това място. :-)
Надолу по течението. Между другото, след като навлезе в Горнотракийската низина, Тъмръшка река се влива в Марица при Гребната база в Пловдив (а също и отчасти захранва гребния канал). Който е минавал по въжения мост в Ловния парк, значи я е пресичал, тъкмо преди тя да приключи пътя си сред жабунясалата тиня на най-пълноводната българска река.
Малко повече фантазия и ето, че вече си имаме естествен хидромасаж и джакузи - през лятото тук е особено прохладно.
Чешмата под рида Средня. Построена е по случай честването на 1300 г. българска държавност. Място за кратък обяд.
Страховити гледки от каньона на Тъмръшка река.
Зад ръба на отсрещния рид се намира хижа Бряновщица. До нея се стига през с. Брестовица.
Ако се вгледате по-внимателно, ще различите забития в отвесната скала фургон. Дотам се стига само със специална екипировка за скално катерене.
И в този ден откъм главозамайващите висини на хитроумната наблюдателница отекваха гласовете на развеселените алпинисти.
След 4-часово спускане през гори и коларски пътища, най-сетне - излаз на основния път от Пловдив за Ситово и Лилково. Така изглежда разклонът за Тъмръш. На дървото с боя е направена и своеобразна указателна табела, но лесно може да бъде пропусната.
Гледки от ждрелото на Тъмръшка река. Отсреща е ридът с х. Бряновщица.
Забелязва се хижа Академика, бивша Родопски партизани. До нея се стига откъм с. Храбрино.
Село Храбрино - живописно разлято из склоновете на широка долина, където се срещат няколко реки и откъдето започват множество туристически пътеки в най-различни посоки. Пазарчето при моста е средоточието на обществения живот в селото.
Старата изба - Първенец. Бутикова винарска изба, където е възможна дегустация.
На километър над Първенец край прохладата на реката се е оформило нещо като парк за отдих - със заведения, мостове, плаж и всичко останало както си му е редът.
Пловдивчани обичат да се спасяват тук от летните жеги през уикендите, макар че пътеките и поляните често са "минирани" от местния едър рогат добитък.
Село Първенец, известно с виното си и с традиционния кукерски карнавал в края на зимата. Селото е разположено на самата граница между Родопите и низината. Открай време съм запомнил една негова колоритна особеност - тук изобилства от извори, чешми и постоянно течаща улична вода. Всъщност местните нарочно са изградили канавки от двете страни по цялото протежение на централната улица и са пуснали потока да ромоли край тротоарите.
Вездесъщият магазин за прясно месо. Толкова често минавам оттук напът за прохладата на Родопите, че ми се е създал навик на отиване всеки път да спирам, за да се запася с нещо деликатесно, че да има какво да се пекне после на огъня. Сега обаче се движех в обратната посока.
След новата спортна база на Ботев Пловдив в кв. Коматево, нима има нужда да споменавам повече други забележителности? :-)
