![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlРодопската яка. Меката на винопроизводството в Южна България. Един от най-живописните райони по периферията на Горнотракийската низина. И разбира се - чудесно място за поредния вело-поход. Този път се разходих от Пловдив до Перущица, а оттам - до Стамболийски и обратно с влака. Централната забележитлност по маршрута бе древната Червена църква край Пастуша.
Маршрутът:
[цъкни за увеличаване]
Крайните блокове на ж.к. Хр. Смирненски в Пловдив. Между Смирненски и кв. Прослав все още е останала незастроена зона, заета с обработваема земя.
Районът на Родопската яка е доминиран от лозарството и винопроизводството. Практически във всяко село има по няколко винарски изби.
Подстъпите към Родопите се пресичат от гъста мрежа от напоителни канали, които свързват река Марица с десните й притоци.
В далечината: Червената църква при кв. Пастуша на гр. Перущица.
Мемориалният паметник на трите поколения над Перущица се откроява сред силуетите на Западните Родопи.
Паметна плоча в памет на загиналите в Априлската епопея.
Известната чешма при разклона за Брестовица. В момента не работи.
Свидетелствата за героичната и трагична история на Перущица могат да се забележат на всеки ъгъл.
Местността Пастуша е вилната зона на Перущица. Тук изобилства от лозарски и овощни градини.
Приемният център при Червената църква. Оттук могат да се купят билети за достъп и сувенири, а и да се организира беседа за групи.
Червената църква е недействаща, ранносредновековна, ранновизантийска базилика в близост до Перущица.
До обекта се стига по пешеходна алея в ляво от главния път (в посока град Перущица), пред която има малка паркинг площадка. Има маркировъчна табела при отбивката от асфалтирания път към черквата.
Повечето от нашите и чуждите изследователи се обединяват около идеята, че Червената църква е била изградена в края на V или началото на VI век при управлението на император Анастасий I.
Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г.н.е., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството.
Мястото е внимателно подбрано. “Червената църква” е построена в близост до старо езическо светилище, в непосредствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа.
Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. Храмът се е казвал "Света Богородица", но е станал известен като „Червената църква“ заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изграден.
Червената църква“ била богато украсена. Подът и? бил покрит с мозайка, а стените до известна височина облицовани с мраморни плочи, над които следвали стенописи. Специалистите смятат, че откритите два пласта стенописи са изработени между VI и XI век.
Днес са запазени само отделни стени и части от купола. Достигнала до наши дни като величествени руини, църквата е един от най-забележителните раннохристиянски паметници в Югоизточна Европа.
Размерите на църквата са доста големи – 32/26 метра. Съчетани с оригиналното пространство изграждане, те свидетелстват за една изключителна по замисъл и изпълнение архитектурна творба.
Статуя на гроздоберачка при винарската изба в Пастуша.
Винарска изба Пълдин край Перущица.
Партизански мемориал край Йоаким Груево.
Река Въча, малко преди да се влее в Марица.
Паметник на плодородието при разклона за Стамболийски. Градът се е развил в началото на миналия век под името Гара Кричим. Днес е важен транспортен възел и център на хранително-вкусовата промишленост.
Гара Стамболийски - редовна спирка по централната ж.п. линия София-Пловдив.
[цъкни за увеличаване]
Крайните блокове на ж.к. Хр. Смирненски в Пловдив. Между Смирненски и кв. Прослав все още е останала незастроена зона, заета с обработваема земя.
Районът на Родопската яка е доминиран от лозарството и винопроизводството. Практически във всяко село има по няколко винарски изби.
Подстъпите към Родопите се пресичат от гъста мрежа от напоителни канали, които свързват река Марица с десните й притоци.
В далечината: Червената църква при кв. Пастуша на гр. Перущица.
Мемориалният паметник на трите поколения над Перущица се откроява сред силуетите на Западните Родопи.
Паметна плоча в памет на загиналите в Априлската епопея.
Известната чешма при разклона за Брестовица. В момента не работи.
Свидетелствата за героичната и трагична история на Перущица могат да се забележат на всеки ъгъл.
Местността Пастуша е вилната зона на Перущица. Тук изобилства от лозарски и овощни градини.
Приемният център при Червената църква. Оттук могат да се купят билети за достъп и сувенири, а и да се организира беседа за групи.
Червената църква е недействаща, ранносредновековна, ранновизантийска базилика в близост до Перущица.
До обекта се стига по пешеходна алея в ляво от главния път (в посока град Перущица), пред която има малка паркинг площадка. Има маркировъчна табела при отбивката от асфалтирания път към черквата.
Повечето от нашите и чуждите изследователи се обединяват около идеята, че Червената църква е била изградена в края на V или началото на VI век при управлението на император Анастасий I.
Веднага след свикания Вселенски събор в Сердика (на „Помирението“), 343 г.н.е., в цяла Тракия започнало строителство на култови сгради, сред които имало и такива, предназначени да съхраняват паметта на мъчениците, загинали за утвърждаване на християнството.
Мястото е внимателно подбрано. “Червената църква” е построена в близост до старо езическо светилище, в непосредствена близост до важния византийски град Филипопол (дн. Пловдив). До най-важните пътища от Тракия за Бяло море, и от Константинопол за Западна Европа.
Предполага се, че храмът е бил известен в миналото с изцелителните мощи на християнски мъченик, загинал за утвърждаване на вярата по тези земи. Храмът се е казвал "Света Богородица", но е станал известен като „Червената църква“ заради типичните римски тухли и розов хоросан, от които е изграден.
Червената църква“ била богато украсена. Подът и? бил покрит с мозайка, а стените до известна височина облицовани с мраморни плочи, над които следвали стенописи. Специалистите смятат, че откритите два пласта стенописи са изработени между VI и XI век.
Днес са запазени само отделни стени и части от купола. Достигнала до наши дни като величествени руини, църквата е един от най-забележителните раннохристиянски паметници в Югоизточна Европа.
Размерите на църквата са доста големи – 32/26 метра. Съчетани с оригиналното пространство изграждане, те свидетелстват за една изключителна по замисъл и изпълнение архитектурна творба.
Статуя на гроздоберачка при винарската изба в Пастуша.
Винарска изба Пълдин край Перущица.
Партизански мемориал край Йоаким Груево.
Река Въча, малко преди да се влее в Марица.
Паметник на плодородието при разклона за Стамболийски. Градът се е развил в началото на миналия век под името Гара Кричим. Днес е важен транспортен възел и център на хранително-вкусовата промишленост.
Гара Стамболийски - редовна спирка по централната ж.п. линия София-Пловдив.
