![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlТози уикенд използвах последните наистина топли дни от циганското лято, за да направя дълго плануваното двудневно пътешествие из Централния Балкан и Подбалканските полета. Пътуването бе с велосипед и се състоя в два дни (с преспиване в Мъглиж). Всеки от двата маршрута бе дълъг около 50 км. Следва снимков материал от първия ден (Кръстец-Дъбово-Мъглиж).
Маршрутът:
[цъкни за увеличаване]
Стартирах от гара Кръстец - най-високата точка по ж.п. линията Русе-Подкова.
В момента тече ремонт на железопътното трасе, затова влакове по линията не минават. Придвижването дотук става с малки бусчета от гара Дъбово и от Плачковци.
Много хора смятат гледките от влаковете, преминаващи през района, за едни от най-живописните и пленяващи в страната.
В близост до гарата се намира х. Кръстец, която е пункт от европейския туристически маршрут Е3, който в България преминава по продължение на Стара планина от Ком до Емине.
Местен любопитко в опит да преджоби раницата ми :-)
Кръстец е бивше миньорско селище, което е било създадено с цел експлоатация на находище от черни каменни въглища, разположено южно спрямо вододелното било на Тревненския Балкан и съставляващо компонент от Балканския каменовъглен басейн. В експлоатация са били рудници "Извора", "Малините" и "Лев", които днес не функционират.
Сега Кръстец е сред най-малките села в страната по брой жители. Няколкото десетки души са заети почти изцяло с обслужване на железопътната инфраструктура и подвижен състав.
Тежките машини работят по цял ден на основната ж.п. линия - ремонтът трябва да бъде завършен навреме и догодина от Дъбово до Горна Оряховица отново да пътуват влакове.
От Кръстец до Борущица пътят е подходящ само за високопроходими автомобили, камиони и разбира се - планински велосипеди.
Сводов мост по ж.п. трасето Борущица-Кръстец. Водата се е вляла в пътя и го е превърнала в поток.
За Траби обаче труднопроходимият терен изглежда не представлява никаква пречка.
Прелез и мост над гара Борущица.
Хората в с. Борущица се препитават с отглеждане на картофи, боб и малко количество овце. Важно място в бита на местното население заема сливовата ракия, която естествено е ръчно производство.
В селото има цели две църкви.
Ловният комплекс "Борущица" се стопанисва от фирма Кремък. Предлагат се разнообразни услуги: лов и фотолов в планината, АТВ под наем, детски забавления на открито, пансион за домашни любимци и др.
Старото читалище на с.Борущица - разположено на ключово място при завоя преди прелеза.
В тази си част централният Балкан не е особено висок, но за сметка на това пък ждрелото на Борущенска река предлага изключително живописни гледки.
Чудни скални образувания над пътя при с.Радунци.
Кантон Яворовец - тук са обитаеми само няколко стопанства, които обслужват ж.п. линията. Местните произвеждат чудесна домашна сливова ракия, която имах възможност да опитам по-късно в Мъглиж.
Гара Дъбово - основна спирка по ж.п. линията София-Бургас. Тук тя се пресича с маршрута Подкова-Русе.
Казанлъшката котловина при гр.Мъглиж.
Предизборно време е. При църквата в Мъглиж имаше политическа сбирка на един кандидат за кмет. Любопитно - на фланелките на повечето активисти се забелязваше ликът на Че Гевара.
Църквата Св. великомъченик Димитър в гр.Мъглиж.
Великолепни гледки от причудливите скални образувания в посока към Барите над Мъглиж.
Нагоре в планината над Мъглиж, по пътя към Мъглижкия манастир, изобилства от стари и новоизградени чешми с православни олтари и иконостаси.
Мъглижкият манастир "Свети Николай" се намира на 2 км северно от града. Основан е по времето на Втората българска държава.
Манастирът е бил ограбван и разрушаван многократно. Възобновен е за последен път след Освобождението, а сградите са възстановени във възрожденски стил през 1954 г. и 1969 г.
Според преданието манастирът бил основан от цар Калоян (1197-1207) през 1197 г. след победата му над кръстоносците в битката край Мъглиж. За да се помни победата, царят дарил средства за построяване на манастир.
През възраждането тук било открито мъжко училище, а няколко години по-късно и женско. През 1870 г. училището прераства в прогимназия. В манастира имало голяма библиотека, която изгоряла през Руско-турската война 1877-1878 г.
Манастирът бил тясно свързан с национално-освободителното движение през 19в. През 1835 г. там е заточен игуменът на Плаковския манастир йеромонах Сергий, заради участието му във Велчовата завера. През 1866-1870 г. игумен на манастира е поп Харитон, прославил се по-късно в Дряновската епопея от 1876 г.
Етнографският комплекс "Телбизовите къщи" е най-доброто място за отсядане в Мъглиж. Намира се в горната част на града, на пътя за с.Селци.
Къщата за гости разполага с 6 стаи, 2 механи с общо 60 места, чеверме и пещ. Предлага страхотни гледки към балкана.
Следва II част: Мъглиж - Тулово - Твърдица - яз.Жребчево - Николаево.
[цъкни за увеличаване]
Стартирах от гара Кръстец - най-високата точка по ж.п. линията Русе-Подкова.
В момента тече ремонт на железопътното трасе, затова влакове по линията не минават. Придвижването дотук става с малки бусчета от гара Дъбово и от Плачковци.
Много хора смятат гледките от влаковете, преминаващи през района, за едни от най-живописните и пленяващи в страната.
В близост до гарата се намира х. Кръстец, която е пункт от европейския туристически маршрут Е3, който в България преминава по продължение на Стара планина от Ком до Емине.
Местен любопитко в опит да преджоби раницата ми :-)
Кръстец е бивше миньорско селище, което е било създадено с цел експлоатация на находище от черни каменни въглища, разположено южно спрямо вододелното било на Тревненския Балкан и съставляващо компонент от Балканския каменовъглен басейн. В експлоатация са били рудници "Извора", "Малините" и "Лев", които днес не функционират.
Сега Кръстец е сред най-малките села в страната по брой жители. Няколкото десетки души са заети почти изцяло с обслужване на железопътната инфраструктура и подвижен състав.
Тежките машини работят по цял ден на основната ж.п. линия - ремонтът трябва да бъде завършен навреме и догодина от Дъбово до Горна Оряховица отново да пътуват влакове.
От Кръстец до Борущица пътят е подходящ само за високопроходими автомобили, камиони и разбира се - планински велосипеди.
Сводов мост по ж.п. трасето Борущица-Кръстец. Водата се е вляла в пътя и го е превърнала в поток.
За Траби обаче труднопроходимият терен изглежда не представлява никаква пречка.
Прелез и мост над гара Борущица.
Хората в с. Борущица се препитават с отглеждане на картофи, боб и малко количество овце. Важно място в бита на местното население заема сливовата ракия, която естествено е ръчно производство.
В селото има цели две църкви.
Ловният комплекс "Борущица" се стопанисва от фирма Кремък. Предлагат се разнообразни услуги: лов и фотолов в планината, АТВ под наем, детски забавления на открито, пансион за домашни любимци и др.
Старото читалище на с.Борущица - разположено на ключово място при завоя преди прелеза.
В тази си част централният Балкан не е особено висок, но за сметка на това пък ждрелото на Борущенска река предлага изключително живописни гледки.
Чудни скални образувания над пътя при с.Радунци.
Кантон Яворовец - тук са обитаеми само няколко стопанства, които обслужват ж.п. линията. Местните произвеждат чудесна домашна сливова ракия, която имах възможност да опитам по-късно в Мъглиж.
Гара Дъбово - основна спирка по ж.п. линията София-Бургас. Тук тя се пресича с маршрута Подкова-Русе.
Казанлъшката котловина при гр.Мъглиж.
Предизборно време е. При църквата в Мъглиж имаше политическа сбирка на един кандидат за кмет. Любопитно - на фланелките на повечето активисти се забелязваше ликът на Че Гевара.
Църквата Св. великомъченик Димитър в гр.Мъглиж.
Великолепни гледки от причудливите скални образувания в посока към Барите над Мъглиж.
Нагоре в планината над Мъглиж, по пътя към Мъглижкия манастир, изобилства от стари и новоизградени чешми с православни олтари и иконостаси.
Мъглижкият манастир "Свети Николай" се намира на 2 км северно от града. Основан е по времето на Втората българска държава.
Манастирът е бил ограбван и разрушаван многократно. Възобновен е за последен път след Освобождението, а сградите са възстановени във възрожденски стил през 1954 г. и 1969 г.
Според преданието манастирът бил основан от цар Калоян (1197-1207) през 1197 г. след победата му над кръстоносците в битката край Мъглиж. За да се помни победата, царят дарил средства за построяване на манастир.
През възраждането тук било открито мъжко училище, а няколко години по-късно и женско. През 1870 г. училището прераства в прогимназия. В манастира имало голяма библиотека, която изгоряла през Руско-турската война 1877-1878 г.
Манастирът бил тясно свързан с национално-освободителното движение през 19в. През 1835 г. там е заточен игуменът на Плаковския манастир йеромонах Сергий, заради участието му във Велчовата завера. През 1866-1870 г. игумен на манастира е поп Харитон, прославил се по-късно в Дряновската епопея от 1876 г.
Етнографският комплекс "Телбизовите къщи" е най-доброто място за отсядане в Мъглиж. Намира се в горната част на града, на пътя за с.Селци.
Къщата за гости разполага с 6 стаи, 2 механи с общо 60 места, чеверме и пещ. Предлага страхотни гледки към балкана.
Следва II част: Мъглиж - Тулово - Твърдица - яз.Жребчево - Николаево.
