![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlНатъкнах се на интересен (и предвид преобладаващите възгледи у нас - очевидно не особено популярен) коментар по повод инцидента на границата, при който загина афганистански бежанец и след който Божидар Димитров моментално предложи награжаване на граничаря, произвел фаталния изстрел. Направо ще цитирам написаното от Манол Глишев:
"Божидар Димитров веднага е казал, че полицаят, произвел смъртоносния изстрел, трябва да бъде награден.
Всъщност Димитров казва: "Браво на убиеца. Хубаво е да убиваме нелегални мигранти около границата". Не да гоним, не да арестуваме, а направо да убиваме. Дори Унгария не прави това. Димитров не само е чужд на всеки последен остатък от хуманизъм, но направо повтаря схемата на новговора от "1984": лъжата е истина, омразата е любов. Това освен всичко друго е и типът говорене на бездушните съветски и неосъветски чиновници с школовка в КГБ и ДС, поклонници на безличното божество, наречено "държава", противопоставено на индивида като такъв.
Помислете над това, че дори нормалният макиавелизъм на циничния практик би го довел до мълчание. Темата е в най-добрия случай неудобна. Ако бъде премълчана, моралните щети ще бъдат ограничени. Но това вече не е достатъчно за защитниците на моралното падение на всевластната българска "патриотична" мафия. Те искат да заявят, че не им се налага да се съобразяват дори само с лицемерната имитация на цивилизованост. И го заявяват чрез един от говорителите си: "Убиецът трябва да бъде награден". Това означава: "Ние сме тук, за да останем. Ние сме на власт. Хуманността не е ценност за нас - и не ни пука от това."
Междувременно това е страховит позор за България. Новините по света не хвалят полицая. Те се възмущават от случилото се у нас. Но за домораслите "патриоти" само тукашната страхлива и нехуманна позиция изглежда правилна. Този безчовечен начин на мислене води България към изолация."
Забележка: Темата тук не е дали трябва да защитаваме суверенитета на границите си. Темата е начинът, по който подобни инциденти се възприемат от обществеността ни, сякаш да убиеш човек е нещо похвално. И това - в страна, която уж би трябвало преди всичко да изповядва християнските принципи на състрадание към ближния. Струва си да се погледнем в огледалото и да се запитаме в какво сме се превърнали и в кой век сме се върнали.
"Божидар Димитров веднага е казал, че полицаят, произвел смъртоносния изстрел, трябва да бъде награден.
Всъщност Димитров казва: "Браво на убиеца. Хубаво е да убиваме нелегални мигранти около границата". Не да гоним, не да арестуваме, а направо да убиваме. Дори Унгария не прави това. Димитров не само е чужд на всеки последен остатък от хуманизъм, но направо повтаря схемата на новговора от "1984": лъжата е истина, омразата е любов. Това освен всичко друго е и типът говорене на бездушните съветски и неосъветски чиновници с школовка в КГБ и ДС, поклонници на безличното божество, наречено "държава", противопоставено на индивида като такъв.
Помислете над това, че дори нормалният макиавелизъм на циничния практик би го довел до мълчание. Темата е в най-добрия случай неудобна. Ако бъде премълчана, моралните щети ще бъдат ограничени. Но това вече не е достатъчно за защитниците на моралното падение на всевластната българска "патриотична" мафия. Те искат да заявят, че не им се налага да се съобразяват дори само с лицемерната имитация на цивилизованост. И го заявяват чрез един от говорителите си: "Убиецът трябва да бъде награден". Това означава: "Ние сме тук, за да останем. Ние сме на власт. Хуманността не е ценност за нас - и не ни пука от това."
Междувременно това е страховит позор за България. Новините по света не хвалят полицая. Те се възмущават от случилото се у нас. Но за домораслите "патриоти" само тукашната страхлива и нехуманна позиция изглежда правилна. Този безчовечен начин на мислене води България към изолация."
Забележка: Темата тук не е дали трябва да защитаваме суверенитета на границите си. Темата е начинът, по който подобни инциденти се възприемат от обществеността ни, сякаш да убиеш човек е нещо похвално. И това - в страна, която уж би трябвало преди всичко да изповядва християнските принципи на състрадание към ближния. Струва си да се погледнем в огледалото и да се запитаме в какво сме се превърнали и в кой век сме се върнали.
