![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghl
Последната нощ на най-великите Мъже в черно
Ричи Маккоу - символът на най-успешното поколение на новозеландците, лидерът, капитанът... Човекът, който е най-отпред и в хака преди мача, и в битката по време на играта. С две световни титли, Крал Ричи слиза от сцената.
Великото на спорта е, че ражда легенди. Истории, които се преразказват от поколение на поколение. Мачове, случки, епизоди... Ражда фигури, които остават митове и се превръщат в единица мярка за класа. Великото на спорта са неговите Богове.
Няколко такива получиха окончателно своя статут в неделя, когато Нова Зеландия победи с 34:17 Австралия на финала на световното по ръгби.
Целият тим на All Blacks придобива спортно безсмъртие с постижението - две поредни титли на планетата.
Но Дан Картър и Ричи Маккоу... Те двамата остават мит. А Картър, вероятно най-добрият ръгбист в историята на играта, ще бъде летвата, по която ще равняваме всеки с достатъчно талант през годините, който дръзне да посегне към званието №1 в ръгбито.
Левичарят вкара 19 точки от 34-те на новозеландците. Бе непоклатим и изнесе поредната лекция. На 33 години Картър се оттегля, но вече като шампион. Съдбата му отнемаше това право три пъти. През 2003-а и 2007-а Нова Зеландия се провали в търсене на титлата. През 2011-а на своя земя тимът бе фаворит, но тежка контузия повали Дан и той пропусна турнира. Тежка - разбирайте наистина нещо, с което не можеш да ходиш, камо ли да играеш. Ръгбито не е като футбола. Там само тежка травма те вади от игра. Картър скъса сухожилие и адуктор, като 45 дни не можеше да се движи нормално. Днес той е световен шампион, след като за 112 мача отбеляза рекордните 1598 точки с великия черен екип на ръгби тим №1 на планетата. Загубил е само 12 пъти.
До него, както винаги през новия век, на финала се би и водеше сражението Ричи Маккоу. Най-успешният ръгбист в историята на Нова Зеландия, капитан на два шампионски тима (2011-а и 2015-а). Най-известният мъж в Нова Зеландия, действащ пилот на самолет и почетен член на Кралската ескадрила на страната, както и бъдещ притежател на титлата сър (след като спре да играе).
Ричи и Дан - супергероите на ръгбито, изиграха последния си мач за Мъжете в черно. За последен път екипа облече и Ма'а Нону, летящият маорски воин с плитките, който направи и есе на финала. Той също е на 34 и част от златното поколение. За втори път е световен шампион и се оттегля с почести.
Нова Зеландия бетонира своя статут на нация №1 в ръгбито, спечели още сърца на фенове и глобална популярност. Най-силният отбор с най-харизматичните лидери и най-много събран талант в състава заслужено е шампион.
Жестът на Сони Бил Уилямс след финала, когато подари златния си медал на непознато хлапе, нахлуло на терена да прегърне шампионите, бе достоен завършек на първенството.
Спортът ръгби продължава да е специален с нормалността на звездите му. Няма я мултимилионната, излъскана в името на рекламата, леко бутафорна от изкуствеността си среда на футбола в модерния му вид. Няма нужда медиите да ни казват кои са героите и да ги "позлатяват", за да ги видим по-добре.
В ръгбито героите са ясни. Спечелили са си това звание с кръв и пот.
Голям поклон и пред австралийците, които дадоха голяма битка на шампионите. За тях тепърва има да чуваме много добри новини, защото отборът им очевидно пращи от талант.
И аплодисменти за Южна Африка, която намери сили да се изправи на крака след шокиращото начало на турнира и след агонизиращата загуба само с 2 точки от новозеландците на полуфинала. Спрингбокс също се разделят с едно велико поколение в лицето на Хабана, Матфийлд, Дю Прей, Бъргер и може би капитана Де Вилиер. Мълнията Браян Хабана бе на косъм да подобри рекорда на Джона Лому по брой отбелязани есета в световните купи - но остана наравно с него.
Браво и на аржентинците, които бележат огромен напредък и също достигнаха полуфинал, след като на четвъртфинала разбиха носителя на трофея на Шестте нации (своеобразното европейско първенство) - Ирландия. Като цяло, отборите от южното полукълбо затвърдиха доминацията си в този спорт и доказаха, че играят ръгби от съвсем друга класа.
Изобщо, през последния месец и половина станахме свидетели на едно страхотно Световно първенство - 43 супер битки в дома на ръгбито и рекордна посещаемост. Благодарим на всички участници за зрелището. И ще се видим отново с тях през 2019-та в Япония!
Няколко такива получиха окончателно своя статут в неделя, когато Нова Зеландия победи с 34:17 Австралия на финала на световното по ръгби.
Целият тим на All Blacks придобива спортно безсмъртие с постижението - две поредни титли на планетата.
Но Дан Картър и Ричи Маккоу... Те двамата остават мит. А Картър, вероятно най-добрият ръгбист в историята на играта, ще бъде летвата, по която ще равняваме всеки с достатъчно талант през годините, който дръзне да посегне към званието №1 в ръгбито.
Левичарят вкара 19 точки от 34-те на новозеландците. Бе непоклатим и изнесе поредната лекция. На 33 години Картър се оттегля, но вече като шампион. Съдбата му отнемаше това право три пъти. През 2003-а и 2007-а Нова Зеландия се провали в търсене на титлата. През 2011-а на своя земя тимът бе фаворит, но тежка контузия повали Дан и той пропусна турнира. Тежка - разбирайте наистина нещо, с което не можеш да ходиш, камо ли да играеш. Ръгбито не е като футбола. Там само тежка травма те вади от игра. Картър скъса сухожилие и адуктор, като 45 дни не можеше да се движи нормално. Днес той е световен шампион, след като за 112 мача отбеляза рекордните 1598 точки с великия черен екип на ръгби тим №1 на планетата. Загубил е само 12 пъти.
До него, както винаги през новия век, на финала се би и водеше сражението Ричи Маккоу. Най-успешният ръгбист в историята на Нова Зеландия, капитан на два шампионски тима (2011-а и 2015-а). Най-известният мъж в Нова Зеландия, действащ пилот на самолет и почетен член на Кралската ескадрила на страната, както и бъдещ притежател на титлата сър (след като спре да играе).
Ричи и Дан - супергероите на ръгбито, изиграха последния си мач за Мъжете в черно. За последен път екипа облече и Ма'а Нону, летящият маорски воин с плитките, който направи и есе на финала. Той също е на 34 и част от златното поколение. За втори път е световен шампион и се оттегля с почести.
Нова Зеландия бетонира своя статут на нация №1 в ръгбито, спечели още сърца на фенове и глобална популярност. Най-силният отбор с най-харизматичните лидери и най-много събран талант в състава заслужено е шампион.
Жестът на Сони Бил Уилямс след финала, когато подари златния си медал на непознато хлапе, нахлуло на терена да прегърне шампионите, бе достоен завършек на първенството.
Спортът ръгби продължава да е специален с нормалността на звездите му. Няма я мултимилионната, излъскана в името на рекламата, леко бутафорна от изкуствеността си среда на футбола в модерния му вид. Няма нужда медиите да ни казват кои са героите и да ги "позлатяват", за да ги видим по-добре.
В ръгбито героите са ясни. Спечелили са си това звание с кръв и пот.
Голям поклон и пред австралийците, които дадоха голяма битка на шампионите. За тях тепърва има да чуваме много добри новини, защото отборът им очевидно пращи от талант.
И аплодисменти за Южна Африка, която намери сили да се изправи на крака след шокиращото начало на турнира и след агонизиращата загуба само с 2 точки от новозеландците на полуфинала. Спрингбокс също се разделят с едно велико поколение в лицето на Хабана, Матфийлд, Дю Прей, Бъргер и може би капитана Де Вилиер. Мълнията Браян Хабана бе на косъм да подобри рекорда на Джона Лому по брой отбелязани есета в световните купи - но остана наравно с него.
Браво и на аржентинците, които бележат огромен напредък и също достигнаха полуфинал, след като на четвъртфинала разбиха носителя на трофея на Шестте нации (своеобразното европейско първенство) - Ирландия. Като цяло, отборите от южното полукълбо затвърдиха доминацията си в този спорт и доказаха, че играят ръгби от съвсем друга класа.
Изобщо, през последния месец и половина станахме свидетели на едно страхотно Световно първенство - 43 супер битки в дома на ръгбито и рекордна посещаемост. Благодарим на всички участници за зрелището. И ще се видим отново с тях през 2019-та в Япония!
