![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlКогато кажем "А", трябва да сме готови да кажем и "Я". След като религията е опиат за масите, то трябва да признаем, че това се отнася за всяка религия. След като критикувам християнството, полага се да кажа няколко думи и за исляма.
Колкото и да се обиждат мюсюлманите, има една истина, която те просто няма как да отрекат или потулят - независимо колко пламенно ще ми цитират наизустени редове от обичните си свещени писания и в безсилието си колко яростно ще заплашват с мъст този, който дръзне да повдигне въпроса. Имало е време, когато в исляма подобни въпроси са били дискутирани открито и без страх от преследване. По ирония, тези времена са останали далеч назад в Средновековието. Днес малцина си позволяват да говорят открито по тях - било то поради свенливост, криворазбрана политическа коректност, или вцепеняващ страх от отмъщение.
Казано кратко и просто, ако се вгледаме по-отблизо и безпристрастно към основите и начина на създаване на исляма, веднага ще ни се набие в очи заключението, че Мохамед не е бил никакъв пророк, а един опортюнист, който умело се възползвал от обстоятелствата на момента, за да прокара собствената си експанзионистична доктрина с едничката цел постигане на неограничена власт. Ето няколко довода в подкрепа на този аргумент:
1. От мистично-религиозна гледна точка, никъде не се споменава да са се случили никакви чудеса преди или по време на раждането на Мохамед - такива не са били предсказвани от предходни религиозни фигури; никой не е предсказвал появата на пророка или мисията му да промени света.
2. Ислямът не е съществувал преди раждането на Мохамед. Всъщност нищо, подобно на исляма, не е въществувало в земите на арабите. Мохамед се е родил в семейство на идолопоклонници (каквито са били всички араби по онова време) - с това е закърмен и отгледан през целия си съзнателен живот. Т.е. Мохамед е роден като неверник и е прекарал по-голямата част от живота си като неверник, преди да реши да измисли исляма и да предяви претенцията, че е Божи пратеник и мисията му е да "отвори очите" на народа за "истината".
3. Първият брак на Мохамед е бил с еврейка, а не с мюсюлманка. Хайде сега да се сетим според коя религиозна традиция е по-вероятно да е протекла сватбената церемония между един езичник и една еврейка, след като ислямът още не е бил създаден по онова време? В Корана не се споменава нищо за ислямска или дори езическа церемония при тази сватба. И неслучайно: Мохамед си е нямал никаква идея за съществуването на исляма по време на първия си брак, нито пък за "свещената" си мисия на пророк.
4. Ако Мохамед е бил богопомазан пророк, натоварен с мисия от Аллах, тогава защо не е разкрил на хората "истината" за Божието послание много по-рано? Като дете или младеж например? Защо е трябвало да пропилее 40 години от живота си и да ги прекара като езически идолопоклонник? Ако мисията в живота му наистина е била да разкрие учението на исляма пред хората, тогава защо е трябвало да чака да мине повече от половината му живот, през което време да живее като заблуден неверник, практикуващ езичество?
5. Почти всички ритуали и правила в исляма, които се споменават в Корана, имат своите съответствия в много по-ранния юдаизъм - което идва да покаже колко дълбоко вдъхновен е бил Мохамед от Тората. По онова време юдаизмът е бил доминиращата религиозна доктрина в Близкия изток. Съвсем логично, Мохамед е осъзнал, че почти дословното копиране на Тората в Корана е било най-лесният начин да си създадеш нова религия, която да има отзвук сред хората.
6. Мохамед е разпространил исляма със силата на ятагана, а не с любов към ближния или бащинска проповед. Стратегията му е била да властва чрез страх и сила - власт на всяка цена и неограничена сила.
7. Мохамед е избивал бедни, невинни и беззащитни хора без никакви угризения, което няма начин да намери извинение, както и да се мъчим да извъртаме думите и делата на "светия" пророк.
8. Как да наречем Мохамед свети пророк, след като систематично е издевателствал сексуално над множество жени - понякога съвсем безсрамно, като например в случая с брака му с малолетната Айша и със собствената му снаха Зайнеб. Това показва, че Мохамед е бил просто поредният всесилен и безнаказан диктатор, който много добре е знаел как да се възползва от властническото си положение, за да злоупотребява с всекиго и всичко както намери за добре.
9. Мохамед никога не е извършил нито едно чудо, както може да се очаква от един предполагаем пророк. Вместо да се опитва да помага на страдащите, той с охота е унищожавал цели добре уредени и порядъчни, мирни общества, за да присвои земите им и да превърне децата и жените им в роби. Не се е спрял пред нищо и не е изпитвал никакви етични дилеми за последиците от това, което върши.
10. През целия си живот, Мохамед е причинил огромни злини и страдания на множество хора - но това изобщо не му е било достатъчно. Затова преди да умре, той оставил заръка на последователите си да започнат свещена война и да завземат целия свят, да подчинят цялото човечество в името на исляма - дело, което продължава и до ден днешен да носи огромна разруха и страдания на неизброими хора по света. Един истински пророк не би ли бил по-склонен да пожертва себе си в името на хората, вместо да унищожава живота на другите под някакъв съмнителен претекст? Всичко това показва, че Мохамед не е бил никакъв пророк - нито приживе, нито когато и да било.
Несъмнено, за разлика от умопомрачените главорези, на които сме се нагледали напоследък по телевизията, повечето мюсюлмани са си съвсем нормални, обикновени хорица, които просто искат един добър живот в разбирателство с близките си и с всички околни. В това няма никакво съмнение. Но същевременно, няма как да си затворим очите за факта, че цялата им нравствено-етична система не произлиза от някакво Божие прозрение, спуснато на богоизбран пророк. Тя просто произлиза от присъщото на хората желание да водят един достоен живот. Дали Коранът може да им даде това, е друг въпрос. Проблемът е, че той представлява едно копие на едно друго писание, скалъпено от един от многото жадни за власт и слава средновековни тирани, съществували по онова примитивно време - а не свети човек.
Колкото и да се обиждат мюсюлманите, има една истина, която те просто няма как да отрекат или потулят - независимо колко пламенно ще ми цитират наизустени редове от обичните си свещени писания и в безсилието си колко яростно ще заплашват с мъст този, който дръзне да повдигне въпроса. Имало е време, когато в исляма подобни въпроси са били дискутирани открито и без страх от преследване. По ирония, тези времена са останали далеч назад в Средновековието. Днес малцина си позволяват да говорят открито по тях - било то поради свенливост, криворазбрана политическа коректност, или вцепеняващ страх от отмъщение.
Казано кратко и просто, ако се вгледаме по-отблизо и безпристрастно към основите и начина на създаване на исляма, веднага ще ни се набие в очи заключението, че Мохамед не е бил никакъв пророк, а един опортюнист, който умело се възползвал от обстоятелствата на момента, за да прокара собствената си експанзионистична доктрина с едничката цел постигане на неограничена власт. Ето няколко довода в подкрепа на този аргумент:
1. От мистично-религиозна гледна точка, никъде не се споменава да са се случили никакви чудеса преди или по време на раждането на Мохамед - такива не са били предсказвани от предходни религиозни фигури; никой не е предсказвал появата на пророка или мисията му да промени света.
2. Ислямът не е съществувал преди раждането на Мохамед. Всъщност нищо, подобно на исляма, не е въществувало в земите на арабите. Мохамед се е родил в семейство на идолопоклонници (каквито са били всички араби по онова време) - с това е закърмен и отгледан през целия си съзнателен живот. Т.е. Мохамед е роден като неверник и е прекарал по-голямата част от живота си като неверник, преди да реши да измисли исляма и да предяви претенцията, че е Божи пратеник и мисията му е да "отвори очите" на народа за "истината".
3. Първият брак на Мохамед е бил с еврейка, а не с мюсюлманка. Хайде сега да се сетим според коя религиозна традиция е по-вероятно да е протекла сватбената церемония между един езичник и една еврейка, след като ислямът още не е бил създаден по онова време? В Корана не се споменава нищо за ислямска или дори езическа церемония при тази сватба. И неслучайно: Мохамед си е нямал никаква идея за съществуването на исляма по време на първия си брак, нито пък за "свещената" си мисия на пророк.
4. Ако Мохамед е бил богопомазан пророк, натоварен с мисия от Аллах, тогава защо не е разкрил на хората "истината" за Божието послание много по-рано? Като дете или младеж например? Защо е трябвало да пропилее 40 години от живота си и да ги прекара като езически идолопоклонник? Ако мисията в живота му наистина е била да разкрие учението на исляма пред хората, тогава защо е трябвало да чака да мине повече от половината му живот, през което време да живее като заблуден неверник, практикуващ езичество?
5. Почти всички ритуали и правила в исляма, които се споменават в Корана, имат своите съответствия в много по-ранния юдаизъм - което идва да покаже колко дълбоко вдъхновен е бил Мохамед от Тората. По онова време юдаизмът е бил доминиращата религиозна доктрина в Близкия изток. Съвсем логично, Мохамед е осъзнал, че почти дословното копиране на Тората в Корана е било най-лесният начин да си създадеш нова религия, която да има отзвук сред хората.
6. Мохамед е разпространил исляма със силата на ятагана, а не с любов към ближния или бащинска проповед. Стратегията му е била да властва чрез страх и сила - власт на всяка цена и неограничена сила.
7. Мохамед е избивал бедни, невинни и беззащитни хора без никакви угризения, което няма начин да намери извинение, както и да се мъчим да извъртаме думите и делата на "светия" пророк.
8. Как да наречем Мохамед свети пророк, след като систематично е издевателствал сексуално над множество жени - понякога съвсем безсрамно, като например в случая с брака му с малолетната Айша и със собствената му снаха Зайнеб. Това показва, че Мохамед е бил просто поредният всесилен и безнаказан диктатор, който много добре е знаел как да се възползва от властническото си положение, за да злоупотребява с всекиго и всичко както намери за добре.
9. Мохамед никога не е извършил нито едно чудо, както може да се очаква от един предполагаем пророк. Вместо да се опитва да помага на страдащите, той с охота е унищожавал цели добре уредени и порядъчни, мирни общества, за да присвои земите им и да превърне децата и жените им в роби. Не се е спрял пред нищо и не е изпитвал никакви етични дилеми за последиците от това, което върши.
10. През целия си живот, Мохамед е причинил огромни злини и страдания на множество хора - но това изобщо не му е било достатъчно. Затова преди да умре, той оставил заръка на последователите си да започнат свещена война и да завземат целия свят, да подчинят цялото човечество в името на исляма - дело, което продължава и до ден днешен да носи огромна разруха и страдания на неизброими хора по света. Един истински пророк не би ли бил по-склонен да пожертва себе си в името на хората, вместо да унищожава живота на другите под някакъв съмнителен претекст? Всичко това показва, че Мохамед не е бил никакъв пророк - нито приживе, нито когато и да било.
Несъмнено, за разлика от умопомрачените главорези, на които сме се нагледали напоследък по телевизията, повечето мюсюлмани са си съвсем нормални, обикновени хорица, които просто искат един добър живот в разбирателство с близките си и с всички околни. В това няма никакво съмнение. Но същевременно, няма как да си затворим очите за факта, че цялата им нравствено-етична система не произлиза от някакво Божие прозрение, спуснато на богоизбран пророк. Тя просто произлиза от присъщото на хората желание да водят един достоен живот. Дали Коранът може да им даде това, е друг въпрос. Проблемът е, че той представлява едно копие на едно друго писание, скалъпено от един от многото жадни за власт и слава средновековни тирани, съществували по онова примитивно време - а не свети човек.
