![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПри разклона към пещерата Магурата е построен чисто нов комплекс със същото име. Хотелчето е доста прилично, а и гледката е невероятна. В далечината стърчат ръбатите скали над Белоградчик.
През нощта из гората наизлизат всевъзможни любопитни гадинки.
Утро с дъх на роса над с. Рабиша.
Старата станция при входа на Магурата. Тук намирисва на соц.
Магурата е доста различна пещера. Тук почти няма да видите характерните изящни сталактити, сталагмити и сталактони - не и в типичния за една пещера вид и количество. Пространствата са огромни, а следите от праисторически човешки поселища - повсеместни.
Обстановката донякъде напомня за небезизвестната Зона-51. Сякаш всеки момент очакваме иззад поредния завой на пътеката да изникне потаен хангар с паркирани в него летящи чинии.
Скалните рисунки по стените свидетелстват за необятната древност на тези обиталища. Любезният екскурзовод не пропусна да натърти поне няколко пъти, че "вкратце, тук е цялата история на човека". И разбира се, бе прав.
Сталактони все пак в Магурата има - и то какви!
Разбира се, следи от туристите също не липсват. От вездесъщите стотинки, които те хвърлят, "за да се върнат пак", та до графитите, изографисани от до болка познатите ни "модерни неандерталци".
Странните скални образувания из Магурата се редят из варовитите зали и изникват буквално иззад всеки ъгъл от всичките й 2500 метра.
Този сталагмит беше оприличен на Кремъл. Честно казано, на мен повече ми заприлича на торта. Може би къркорещият ми стомах е имал пръст в това.
На изхода на Магурата има широка площадка с павилион, откъдето може да се хване панорамното авто-влакче. Оттук се разкрива и страхотна гледка към Рабишкото езеро - според историите на разговорливия ни домакин - последен остатък от древното Сарматско море.
Следва: Част III - Венеца
През нощта из гората наизлизат всевъзможни любопитни гадинки.
Утро с дъх на роса над с. Рабиша.
Старата станция при входа на Магурата. Тук намирисва на соц.
Магурата е доста различна пещера. Тук почти няма да видите характерните изящни сталактити, сталагмити и сталактони - не и в типичния за една пещера вид и количество. Пространствата са огромни, а следите от праисторически човешки поселища - повсеместни.
Обстановката донякъде напомня за небезизвестната Зона-51. Сякаш всеки момент очакваме иззад поредния завой на пътеката да изникне потаен хангар с паркирани в него летящи чинии.
Скалните рисунки по стените свидетелстват за необятната древност на тези обиталища. Любезният екскурзовод не пропусна да натърти поне няколко пъти, че "вкратце, тук е цялата история на човека". И разбира се, бе прав.
Сталактони все пак в Магурата има - и то какви!
Разбира се, следи от туристите също не липсват. От вездесъщите стотинки, които те хвърлят, "за да се върнат пак", та до графитите, изографисани от до болка познатите ни "модерни неандерталци".
Странните скални образувания из Магурата се редят из варовитите зали и изникват буквално иззад всеки ъгъл от всичките й 2500 метра.
Този сталагмит беше оприличен на Кремъл. Честно казано, на мен повече ми заприлича на торта. Може би къркорещият ми стомах е имал пръст в това.
На изхода на Магурата има широка площадка с павилион, откъдето може да се хване панорамното авто-влакче. Оттук се разкрива и страхотна гледка към Рабишкото езеро - според историите на разговорливия ни домакин - последен остатък от древното Сарматско море.
Следва: Част III - Венеца
