Вело-обиколка из Шоплука - част III (Ихтиман)

[asthfghl]

Рано сутринта на втория ден от обиколката времето беше приказно. От проливния дъжд не бе останал и помен, а над язовир Искър се издигаше уханна мараня.

 

 


Край южния бряг на язовира минава шосето, което се отклонява от автомагистрала "Тракия" при Ихтиман и я свързва с Боровец, Самоков и струмския международен път за Гърция. Тук през деня е доста натоварено с тирове и се налага да се кара внимателно.


Ихтиманската котловина е с размери около 16 на 10 км. Оградена е от Ихтиманска Средна гора, Вакарелска планина и ридовете Белица, Еледжик и Септемврийски. Ихтиманското поле е доста високо - средната надморска височина е между 620 и 700 м, затова то често се оказва под похлупака на гъсти мъгли. Според една от версиите за произхода на името на град Ихтиман, то идва от "их туман", т.е. "брей, че мъгла!"

 

 


В Ихтиман има много висока безработица, тъй като повечето предприятия в града са били закрити през периода на прехода и в повечето случаи - разрушени или разграбени. Все пак центърът е сравнително добре поддържан, макар и да показва минимални признаци на живот - дори през почивните дни.

 

 


Старите сгради напомнят за златните години на Ихтиман, когато тук е кипял динамичен живот.

 


Ж.п. линията, свързваща София и Пловдив, минава само на километър от града, а около широкия булевард до гарата се е оформила промишлена зона. Старата сграда на гарата днес е порутена и разграбена, но до нея е издигната нова просторна чакалня. Влаковете от София за Пловдив и Източна България неизменно спират в Ихтиман, така че това е доста натоварена спирка.

 

 


Следва: Част IV - Панчарево