Видовете дебат
2 Jun 2016 18:53![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЕто нещо като анкета. Можете да споделите мнението си, или пък всеки сам да си отговори за себе си.
Когато участваме в някаква дискусия или дебат със събеседник, коя е главната ни цел, с която подхождаме към дискусията? Общо взето, съществуват три възможности:
Когато участваме в някаква дискусия или дебат със събеседник, коя е главната ни цел, с която подхождаме към дискусията? Общо взето, съществуват три възможности:
1) Участвам, за да споделя гледната си точка и да разбера тази на събеседника си; стремя се да науча другите на нещо ново и/или да науча нещо ново от тях и за тях и така да се обогатя.
2) Целта ми е да демонстрирам правотата си и риторичните си умения и да убедя събеседника в погрешността на неговото мнение, като така го накарам да се откаже от гледната си точка и възприеме моята.
3) Да вляза под кожата на събеседника си и да го изкарам от релси, за да го принудя да се предаде и така да спечеля спора; по възможност да го унижа пред публика и да изпъкна за негова сметка.
Вероятно мнозинството от нас дълбоко вярват (или се надяват), че е нещо средно между №1 (искрена, открита и продуктивна дискусия) и №2 (псевдо-дебат, надскачане). Но всъщност като се вгледаме по-отблизо, ще осъзнаем, че на практика се получава някакъв хибрид предимно от №2, с различна степен на участие на примеси от №3 (кавга за кеф на околните сеирджии).
Подсказка: истинската дискусия е единствено №1. Всичко останало е загуба на време. Що се отнася до №2, изключително рядко се случва някой да промени изначално гледната си точка по някакъв въпрос (особено политически) възоснова на една размяна на реплики между двама или повече събеседници - особено ако са подходили към този обмен с цел самоизтъкване, вербуване на другия и т.н. В общия случай, реакцията на всеки опит за поучаване за това кое е "правилно" или убеждаване в собствената ти погрешност е именно обратната. За №3 пък изобщо няма смисъл да отварям дума.
2) Целта ми е да демонстрирам правотата си и риторичните си умения и да убедя събеседника в погрешността на неговото мнение, като така го накарам да се откаже от гледната си точка и възприеме моята.
3) Да вляза под кожата на събеседника си и да го изкарам от релси, за да го принудя да се предаде и така да спечеля спора; по възможност да го унижа пред публика и да изпъкна за негова сметка.
Вероятно мнозинството от нас дълбоко вярват (или се надяват), че е нещо средно между №1 (искрена, открита и продуктивна дискусия) и №2 (псевдо-дебат, надскачане). Но всъщност като се вгледаме по-отблизо, ще осъзнаем, че на практика се получава някакъв хибрид предимно от №2, с различна степен на участие на примеси от №3 (кавга за кеф на околните сеирджии).
Подсказка: истинската дискусия е единствено №1. Всичко останало е загуба на време. Що се отнася до №2, изключително рядко се случва някой да промени изначално гледната си точка по някакъв въпрос (особено политически) възоснова на една размяна на реплики между двама или повече събеседници - особено ако са подходили към този обмен с цел самоизтъкване, вербуване на другия и т.н. В общия случай, реакцията на всеки опит за поучаване за това кое е "правилно" или убеждаване в собствената ти погрешност е именно обратната. За №3 пък изобщо няма смисъл да отварям дума.
