![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЕдно от най-големите бедствия в историята на човечеството, "бившето гадже", е феномен, който е тормозел мъжа още от памтивека, когато последният за пръв път открил предимствата (но и недостатъците) на стадния живот. Макар и все още да има несъгласие сред учените относно каква точно роля играе бившето гадже за еволюцията, все пак мненията са единни, че то е неразделен, макар и нежелан елемент от човешкото (разбирай: мъжкото) съществование. И явно няма намерение скоро да потъва в историята, независимо колко силно ти се иска да я бутнеш под рейса, или да я хвърлиш жива на глутница озверели вълци.
В кои случаи има опасност от прихващането на заболяването "бивше гадже"? На първо място, ако си във възрастовата група между 12 и 200 г. и се занимаваш със "сексуални взаимоотношения" с жени, то да - ти се явяваш основна мишена за заболяването и рано или късно то ще те споходи. Макар че мъжете по дефиниция се предполага да са предразположени към заразяване, има и някои подгрупи, които надали са толкова застрашени - например драскачите на комикси, грозните зубрачи с цайси, метълите, емотата, коафьорите, редакторите в Уикипедия и монасите-отшелници.
Но какво точно представлява "бившата"? Определението е доста трудно, но все пак да се пробваме. По правило, няма начин да се сдобиеш с бивше гадже, ако преди това не си имал гадже. При някои екстремни случаи бившето гадже може да премине към крайна фаза на развитие, като например "бивша годеница" или дори смразяващата кръвта и фатална "бивша жена". В смисъл съпруга.
Бивши гаджета има във всяка култура по света, те не признават граници, освен тези между половете (които също понякога не са така ясно очертани). По принцип от биологична гледна точка бившата не може да бъде от мъжки пол, освен ако не е минала през серия сложни хирургически операции - в такъв случай внимавай, ако решите да се събирате отново! (При всички положения крайно непрепоръчително!)
Процедурата по прихващане на вируса "бивше гадже" е винаги една и съща.
Стъпка 1. Сдобий се с гадже.
Стъпка 2. Имайте някакви сексуални взаимоотношения (ако си монах-отшелник или просто загубеняк, можеш директно да преминеш към стъпка 3).
Стъпка 3. Отнасяй се зле с нея и тя ще те зареже, защото си кретен; или пък се отнасяй добре с нея и тя ще те зареже, защото си скучен.
Стъпка 4. Време е да си поговорите "като приятели".
И готово! Вече имаш налице едно бивше гадже, готово да те издебне в тъмното и да ти клъцне гърлото.
И вечният въпрос: "Дали пак ще се съберем?"
Има два възможни сценария, зависи от типа бивше гадже.
Вариант 1. "Госпожица Независима", или просто Г.Н. Тя най-често населява големите градове, пътува много и има най-малко две дипломи. Силният й интерес към секса се компенсира от неприятната подробност, че за да го получи, първо трябва да влезе в съприкосновение с мъже, понеже старата й колекция от вибратори и дискове със скапан бял джаз не вършат работа. Така може изведнъж да се окажеш в полезрението на някоя Г.Н., която поне официално ти се води гадже, докато вече е впрегнала усилия в намирането на някой друг хубавец, който да запълни празнината между краката й, след като я заведе на някое шантаво и покварено събитие, като купон край басейна на някой приятел например.
Веднъж като ти се е наситила, или след като получи моментно прозрение, или след особено лош ден в работата, или след като прочете някой хороскоп в списанията във фризьорския салон, или пък след разговор с много близкия си приятел гей, с когото всичко си споделя, или просто ей така защото й е скимнало - тя неминуемо ще си намери друг. Така тя ще премине през трансформацията от гадже към бивше гадже, преди да си мигнал с око. Г.Н. продължават по тази схема, докато не надхвърлят трийсетте - тогава, изпълнени с ненавист към бързия ход на Времето и със самосъжаление за "пропуснатите моменти", те ще минат към последната фаза: "съпруга на който и да е, стига само да се намери някой". И така - обратно към старата колекция от вибратори и дискове със скапан бял джаз.
Дали ще се съберете отново? Е, какви са тези риторични въпроси?
Вариант 2. Невротична Емоционална Терористка (Н.Е.Т.). Този тип е по-разпространен от първия и може да вирее във всякакви условия, въпреки неистовите ти усилия да го изкорениш. Чрез маниакално обсебване, Н.Е.Т. е способна сама да се доведе до състоянието на "бивше гадже", след като първо ти е унищожила и последния нерв и те е докарала до психосанаториума с неспирното си бръщолевене, безбройните си промени на настроенията, емоционални сривове, ирационални изблици и най-общо казано непоносима шантавост.
Но да не се заблуждаваме. Повечето мъже са минали през подобни връзки и въпреки всичко са оставали в тях до предела на силите си, въпреки ясно забележимите първи симптоми като заключване в стаята й и реване в продължение на 3 дена, или предупреждения от приятели от сорта на "Пич, тая сериозно й хлопа дъската - зарежи я вече!" Единствената причина още да не си скъсал с нея е вероятно че те скъсва от луд секс, какъвто никога не си виждал досега. Накрая ти съдира задника и в прекия, и в преносния смисъл и те хвърля на боклука като използвана дамска превръзка. С крилца.
А лошото тепърва започва. Следващата фаза е омазаната ти с фъшкии дръжка на входната врата, одраната ти с ключ кола, обесеното ти на някое дърво куче, заплашителните анонимни есемеси и мейли, изпълнени с множество правописни грешки и още повече възклицателни знаци ("Дано некоиа да ти истъргне сарцето и даго даде на песувите!!!11"). Или пък мистериозно подхвърлените на балкона ти книги на Паулу Коелю. Направо ужъст!
Възможните начини да избегнеш инфекция с вируса на "бившето гадже":
- Плетене на една или две куки (което е малко спорен похват, тъй като има документирани случаи на инфекция в особено тежки размери при плетене).
- Да се скриеш в мазето и да не излизаш оттам.
- Играене на компютърни игри (страничен ефект: не-сдобиване с гадже, въобще, никога).
- Дюнери, дюнери, и още повече дюнери...
- Не се срещай с момичета.
- Ожени се за първата си приятелка от училище, за да прескочиш всичките досадни стадии и да извършиш пълната метаморфоза от "гадже" директно към "съпруг".
Възможните начини да се отървеш от вируса, след като си го пипнал:
- Сподели й, че вероятно си й брат и не можеш повече да криеш тази ужасна тайна.
- Най-лесното: кажи й, че си обратен. Може и да почне да споделя неща с теб.
- Цапардосай я с тиган по главата, нарежи я на парчета и я скрий във фризера или я зарови в задния двор.
- Запали й къщата; като чуеш виковете й за помощ й "спаси" живота и когато те пита "Как мога да ти се отплатя?", й кажи: "3-часово чукане, а после ми изтриваш телефонния номер и се местиш в Полски Тръмбеш, става ли?"
Има и друг, още по-лесен начин да се отървеш. Отиваш на хотел някъде на тайно място и като ти звънне й обясняваш, че си се преместил в друг град на другия край на страната и че връзките от разстояние са "без преспектива"... И стискаш палци да мине номера. Междувременно може да си поръчаш момиче на повикване - така и така си на хотел!
---
Късното вечерно слънце озаряваше в червено небето зад покривите на околните небостъргачи. Река Хъдзън искреше в пурпурна мараня. А Тонко безспирно щракаше със своя фотоапарат. Това бе такова блаженство за него! Не напразно бе домъкнал този Никон чак дотук. Тежеше цели осем кила с раницата, но си струваше тътренето до Вегас и обратно.
Последните два дни бяха минали като на един дъх. Лас Вегас се бе оказал учудващо малък град, особено като го сравняваме с тази лудница тук. Професор Свинаров и доцент Мандраджиев бяха прекарали по-голямата част от времето си в казиното на хотела. Даже на Тонко не му се наложи да им превежда кой знае колко. Както бе казал доц. Мандраджиев, "Езика на хазартя е по-красноречив от 'секи друг!" Рулетката и блек-джекът бяха ги грабнали още от самото начало. Бяха потрошили по няколко хиляди от зелените хартийки, но какво са за двама реномирани академични светила някакви си хилядарки? Сега ще могат да се хвалят наред, като се върнат в България...
А Тонко ще може да се фръцка със стотиците снимки, които направи с професионалния си Никон. Вегас надмина всичките му очаквания. Оказа се пълен с неща за снимане! Изтънчени господа костюмари и засукани мацки в лъскави лимузини, някои с по десет врати, паркирани пред кичозните хотели. А и тук в Ню Йорк си имаше много мат'риал! Ето сега например, Тонко стърчеше сред насъбралата се групичка зяпачи на наблюдателната площадка на последния етаж на великия Емпайър Стейт Билдинг. Легендарния небостъргач! Атмосферата беше невероятна. Местните организатори даже бяха се постарали да има лек джазов фон - Франк Синатра разбира се.
За негов късмет професорът и доцентът се бяха усамотили по-настрана и го бяха оставили за малко на мира. Беше започнало да му втръсва от постоянно повтарящите им се истории. Бяха като две латерни. А за Тонко, който самият обикновено рядко преставаше да ломоти за какво ли не, това си беше наистина нещо. Дори и дотук се чуваше задъханото пелтечене на доцента, който обясняваше на Свинаров как го било страх от височини. А професорът на свой ред го убеждаваше, че нали бил запасняк пехотинец, "Ние сме твърди като стомана бе! Няма да се излагаш, аама-ха!"
Тонко се опита да изключи слуха си, но това само влоши нещата още повече. Обърна се отново на север към Сентръл Парк и трескаво защрака с апарата.
Но и това не трая дълго. В следващия момент чу зад гърба си женски глас да ахва. Стори му се, че някой го назовава по име. Гласът бе болезнено познат.
Тонко се вцепени. Много, много бавно се обърна...
Мдааа. Едри цици, изпънат бедър, дълга кестенява коса, която се спускаше на букли по раменете... Това миньонче нямаше как да бъде объркано.
Покрай нея се навъртаха двама черни здравеняци и още някакво момче, доста мургавко. Явно беше с тяхната компания.
- Сребринче! - възкликна някак пресилено Тонко, като не откъсваше очи от черните. Все пак се постара да покаже възможно най-широката усмивка от арсенала си. "Дано да ми се е получило", помисли си.
Наистина беше Сребрина от съседния поток в университета... и по едно стечение на обстоятелствата - бившето му гадже. Споменът за начина, по който бяха скъсали, веднага го тресна като мокър парцал по челото. Изведнъж гласът на Синатра, който отекваше из наблюдателната площадка, му се стори като виене на стадо койоти.
- Охо, Тонко! - отвърна Сребрина без някаква видима емоция, освен разбира се изумление. - Как си, Тонко?
- Ами... Снимам си... - Тонко не успя да скалъпи никакъв друг отговор. - Ти какво правиш тука в Ню Йорк?
- Ами на бригада съм за лятото. Реших да изкарам малко пари за учението.
- Яко! И отскоро ли си? Какво работиш?
- От няколко седмици. Взеха ме в един мол. - заразказва Сребрина. - А ти, Тонко? Какво те води в Америка? Да не си решил да емигрираш?
- Ба! - отвърна Тонко. - Няма такива изгледи. Аз съм си патриот!
- О, разбирам...
- Просто бях във Вегас с двама водещи професори. Бях на... На важен научен симпозиум. - излъга Тонко, без да му мигне окото. - Утре летим обратно към къщи.
- Супер!
Настъпи неловка пауза.
- А ти? - понечи Тонко. - С твои приятели ли си?
- О, да. - кимна брюнетката към тримата странни индивида, които се правеха, че наблюдават блоковете наоколо. - С няколко колеги излязохме да ми покажат града, че от много работа все не ми остава време да разгледам нищо.
Нова пауза. Тонко започна да престъпя тромаво от един крак на друг.
- Виж, за онези есемеси... - престраши се тя. - След като ние... нали...
- Ъ?
- Ами аз тогава бях... аз нямах предвид да... - запъна се тя.
- О! - направи се на току-що загрял Тонко. - О, няма проблеми! - побърза да я увери. - Това е минало.
- Да. Минало... - въздъхна тя и някак се замисли.
Пауза.
- Е, радвам се, че се срещнахме! - каза Тонко, като вече се почесваше зад врата, без да го сърби.
- Да. Ами... аз да тръгвам, че да не ме чакат. - съгласи се Сребрина.
- Добре, Сребринче. Чао! До скив в университета!
- Чао, лек полет!
- Мерси!
След като проследи с поглед момичето и тримата й приятели, докато се изгубят зад ъгъла, Тонко изтърча обратно при професорите. Още преди да си е поел дъх, поде:
- Ако знаете само кого срещнах току-що!
- Какво? Кой? - не разбра Мандраджиев.
- Сребринчето... Онази малката брюнетка с голямата уста... От втора група, не я ли знаете?
- Аааа, тази ли. - сети се Мандраджиев. Доцентът имаше набито око за устати миньончета, а и не само.
- Хъм, хъм... - хъмкаше си Свинаров. - Светът е малък, а, млади момко? Хъм...
Тонко кимна припряно.
- Да, ама да знаете с кого беше! С двама грамадни негри и един дето май беше арабин.
- Въх! Ц, ц, ц. - зацъка Свинаров.
- Интересно... - додаде Мандраджиев.
- Явно е хванала няколко гаджета едновременно! - сподели хипотезата си Тонко.
- Мдааа. Възможно е. - каза Свинаров и сякаш нещо се размечта.
- Винаги ми е изглеждала леко мръсница тази. - каза Мандраджиев.
- Направо пачавра! - съгласи се Тонко с дяволски нотки в гласа.
- Сексуален вампир, един вид? Хъм. - каза проф. Свинаров.
- Да, сукубус! - триумфално се съгласи Тонко.
Академичното тяло се спогледа.
- Да, терминът е уместен, струва ми се. Хъм. - съгласи се Свинаров.
- Ама ако знаете само как любовно ги гледаше тримата! - не спираше да украсява Тонко. - Сигурно си ги върти и тримата... Да, така ще да е! На единия му лапа, докато другия я оправя отзад, а третия...
- Брей че въображение имаш, младежо! - прекъсна го конфузно доц. Мандраджиев и като че се изчерви.
- О, знам си я аз наш'та стока, господин доцент! - Тонко явно бе набрал инерция.
Професорът и доцентът изхъмкаха в хор.
- ...Разправят, черните били много надарени... - пак се обади Тонко след известно време. Сякаш чоплеше току-що съсирила се рана - с голям кеф и без да знае защо.
- Ти пък откъде ги знаеш такива работи? - учуди се доц. Мандраджиев, но веднага като че ли нещо му просветна.
- Да, чудно. - каза професорът. - При нас в България няма много черни.
- О, глед... ъъъ, такова, слушал съм разни неща! - оправда се Тонко.
Тримата се бяха ухилили някак мръснишки.
- Интересно, мда... - по някое време каза Свинаров. - Светът е малък наистина.
- Нямам търпение да споделя новината с всичките си приятели във Фейсбук! - сподели плановете си Тонко.
- Какво е Фес-Бук? Някакво турско дърво ли? - не разбра доц. Мандраджиев.
- Не бе, някаква книга ще да е! - поправи го компетентно проф. Свинаров.
- О... Много скоро ще разберете... - съзаклятнически им смигна наш Тонко. - Съвсем скоро.
И отново се обърна към залеза и продължи да се взира в посока на река Хъдзън. Но този път в погледа му се забелязваха някакви дяволити искрици. Не бяха от червеното слънце.
В кои случаи има опасност от прихващането на заболяването "бивше гадже"? На първо място, ако си във възрастовата група между 12 и 200 г. и се занимаваш със "сексуални взаимоотношения" с жени, то да - ти се явяваш основна мишена за заболяването и рано или късно то ще те споходи. Макар че мъжете по дефиниция се предполага да са предразположени към заразяване, има и някои подгрупи, които надали са толкова застрашени - например драскачите на комикси, грозните зубрачи с цайси, метълите, емотата, коафьорите, редакторите в Уикипедия и монасите-отшелници.
Но какво точно представлява "бившата"? Определението е доста трудно, но все пак да се пробваме. По правило, няма начин да се сдобиеш с бивше гадже, ако преди това не си имал гадже. При някои екстремни случаи бившето гадже може да премине към крайна фаза на развитие, като например "бивша годеница" или дори смразяващата кръвта и фатална "бивша жена". В смисъл съпруга.
Бивши гаджета има във всяка култура по света, те не признават граници, освен тези между половете (които също понякога не са така ясно очертани). По принцип от биологична гледна точка бившата не може да бъде от мъжки пол, освен ако не е минала през серия сложни хирургически операции - в такъв случай внимавай, ако решите да се събирате отново! (При всички положения крайно непрепоръчително!)
Процедурата по прихващане на вируса "бивше гадже" е винаги една и съща.
Стъпка 1. Сдобий се с гадже.
Стъпка 2. Имайте някакви сексуални взаимоотношения (ако си монах-отшелник или просто загубеняк, можеш директно да преминеш към стъпка 3).
Стъпка 3. Отнасяй се зле с нея и тя ще те зареже, защото си кретен; или пък се отнасяй добре с нея и тя ще те зареже, защото си скучен.
Стъпка 4. Време е да си поговорите "като приятели".
И готово! Вече имаш налице едно бивше гадже, готово да те издебне в тъмното и да ти клъцне гърлото.
И вечният въпрос: "Дали пак ще се съберем?"
Има два възможни сценария, зависи от типа бивше гадже.
Вариант 1. "Госпожица Независима", или просто Г.Н. Тя най-често населява големите градове, пътува много и има най-малко две дипломи. Силният й интерес към секса се компенсира от неприятната подробност, че за да го получи, първо трябва да влезе в съприкосновение с мъже, понеже старата й колекция от вибратори и дискове със скапан бял джаз не вършат работа. Така може изведнъж да се окажеш в полезрението на някоя Г.Н., която поне официално ти се води гадже, докато вече е впрегнала усилия в намирането на някой друг хубавец, който да запълни празнината между краката й, след като я заведе на някое шантаво и покварено събитие, като купон край басейна на някой приятел например.
Веднъж като ти се е наситила, или след като получи моментно прозрение, или след особено лош ден в работата, или след като прочете някой хороскоп в списанията във фризьорския салон, или пък след разговор с много близкия си приятел гей, с когото всичко си споделя, или просто ей така защото й е скимнало - тя неминуемо ще си намери друг. Така тя ще премине през трансформацията от гадже към бивше гадже, преди да си мигнал с око. Г.Н. продължават по тази схема, докато не надхвърлят трийсетте - тогава, изпълнени с ненавист към бързия ход на Времето и със самосъжаление за "пропуснатите моменти", те ще минат към последната фаза: "съпруга на който и да е, стига само да се намери някой". И така - обратно към старата колекция от вибратори и дискове със скапан бял джаз.
Дали ще се съберете отново? Е, какви са тези риторични въпроси?
Вариант 2. Невротична Емоционална Терористка (Н.Е.Т.). Този тип е по-разпространен от първия и може да вирее във всякакви условия, въпреки неистовите ти усилия да го изкорениш. Чрез маниакално обсебване, Н.Е.Т. е способна сама да се доведе до състоянието на "бивше гадже", след като първо ти е унищожила и последния нерв и те е докарала до психосанаториума с неспирното си бръщолевене, безбройните си промени на настроенията, емоционални сривове, ирационални изблици и най-общо казано непоносима шантавост.
Но да не се заблуждаваме. Повечето мъже са минали през подобни връзки и въпреки всичко са оставали в тях до предела на силите си, въпреки ясно забележимите първи симптоми като заключване в стаята й и реване в продължение на 3 дена, или предупреждения от приятели от сорта на "Пич, тая сериозно й хлопа дъската - зарежи я вече!" Единствената причина още да не си скъсал с нея е вероятно че те скъсва от луд секс, какъвто никога не си виждал досега. Накрая ти съдира задника и в прекия, и в преносния смисъл и те хвърля на боклука като използвана дамска превръзка. С крилца.
А лошото тепърва започва. Следващата фаза е омазаната ти с фъшкии дръжка на входната врата, одраната ти с ключ кола, обесеното ти на някое дърво куче, заплашителните анонимни есемеси и мейли, изпълнени с множество правописни грешки и още повече възклицателни знаци ("Дано некоиа да ти истъргне сарцето и даго даде на песувите!!!11"). Или пък мистериозно подхвърлените на балкона ти книги на Паулу Коелю. Направо ужъст!
Възможните начини да избегнеш инфекция с вируса на "бившето гадже":
- Плетене на една или две куки (което е малко спорен похват, тъй като има документирани случаи на инфекция в особено тежки размери при плетене).
- Да се скриеш в мазето и да не излизаш оттам.
- Играене на компютърни игри (страничен ефект: не-сдобиване с гадже, въобще, никога).
- Дюнери, дюнери, и още повече дюнери...
- Не се срещай с момичета.
- Ожени се за първата си приятелка от училище, за да прескочиш всичките досадни стадии и да извършиш пълната метаморфоза от "гадже" директно към "съпруг".
Възможните начини да се отървеш от вируса, след като си го пипнал:
- Сподели й, че вероятно си й брат и не можеш повече да криеш тази ужасна тайна.
- Най-лесното: кажи й, че си обратен. Може и да почне да споделя неща с теб.
- Цапардосай я с тиган по главата, нарежи я на парчета и я скрий във фризера или я зарови в задния двор.
- Запали й къщата; като чуеш виковете й за помощ й "спаси" живота и когато те пита "Как мога да ти се отплатя?", й кажи: "3-часово чукане, а после ми изтриваш телефонния номер и се местиш в Полски Тръмбеш, става ли?"
Има и друг, още по-лесен начин да се отървеш. Отиваш на хотел някъде на тайно място и като ти звънне й обясняваш, че си се преместил в друг град на другия край на страната и че връзките от разстояние са "без преспектива"... И стискаш палци да мине номера. Междувременно може да си поръчаш момиче на повикване - така и така си на хотел!
---
Късното вечерно слънце озаряваше в червено небето зад покривите на околните небостъргачи. Река Хъдзън искреше в пурпурна мараня. А Тонко безспирно щракаше със своя фотоапарат. Това бе такова блаженство за него! Не напразно бе домъкнал този Никон чак дотук. Тежеше цели осем кила с раницата, но си струваше тътренето до Вегас и обратно.
Последните два дни бяха минали като на един дъх. Лас Вегас се бе оказал учудващо малък град, особено като го сравняваме с тази лудница тук. Професор Свинаров и доцент Мандраджиев бяха прекарали по-голямата част от времето си в казиното на хотела. Даже на Тонко не му се наложи да им превежда кой знае колко. Както бе казал доц. Мандраджиев, "Езика на хазартя е по-красноречив от 'секи друг!" Рулетката и блек-джекът бяха ги грабнали още от самото начало. Бяха потрошили по няколко хиляди от зелените хартийки, но какво са за двама реномирани академични светила някакви си хилядарки? Сега ще могат да се хвалят наред, като се върнат в България...
А Тонко ще може да се фръцка със стотиците снимки, които направи с професионалния си Никон. Вегас надмина всичките му очаквания. Оказа се пълен с неща за снимане! Изтънчени господа костюмари и засукани мацки в лъскави лимузини, някои с по десет врати, паркирани пред кичозните хотели. А и тук в Ню Йорк си имаше много мат'риал! Ето сега например, Тонко стърчеше сред насъбралата се групичка зяпачи на наблюдателната площадка на последния етаж на великия Емпайър Стейт Билдинг. Легендарния небостъргач! Атмосферата беше невероятна. Местните организатори даже бяха се постарали да има лек джазов фон - Франк Синатра разбира се.
За негов късмет професорът и доцентът се бяха усамотили по-настрана и го бяха оставили за малко на мира. Беше започнало да му втръсва от постоянно повтарящите им се истории. Бяха като две латерни. А за Тонко, който самият обикновено рядко преставаше да ломоти за какво ли не, това си беше наистина нещо. Дори и дотук се чуваше задъханото пелтечене на доцента, който обясняваше на Свинаров как го било страх от височини. А професорът на свой ред го убеждаваше, че нали бил запасняк пехотинец, "Ние сме твърди като стомана бе! Няма да се излагаш, аама-ха!"
Тонко се опита да изключи слуха си, но това само влоши нещата още повече. Обърна се отново на север към Сентръл Парк и трескаво защрака с апарата.
Но и това не трая дълго. В следващия момент чу зад гърба си женски глас да ахва. Стори му се, че някой го назовава по име. Гласът бе болезнено познат.
Тонко се вцепени. Много, много бавно се обърна...
Мдааа. Едри цици, изпънат бедър, дълга кестенява коса, която се спускаше на букли по раменете... Това миньонче нямаше как да бъде объркано.
Покрай нея се навъртаха двама черни здравеняци и още някакво момче, доста мургавко. Явно беше с тяхната компания.
- Сребринче! - възкликна някак пресилено Тонко, като не откъсваше очи от черните. Все пак се постара да покаже възможно най-широката усмивка от арсенала си. "Дано да ми се е получило", помисли си.
Наистина беше Сребрина от съседния поток в университета... и по едно стечение на обстоятелствата - бившето му гадже. Споменът за начина, по който бяха скъсали, веднага го тресна като мокър парцал по челото. Изведнъж гласът на Синатра, който отекваше из наблюдателната площадка, му се стори като виене на стадо койоти.
- Охо, Тонко! - отвърна Сребрина без някаква видима емоция, освен разбира се изумление. - Как си, Тонко?
- Ами... Снимам си... - Тонко не успя да скалъпи никакъв друг отговор. - Ти какво правиш тука в Ню Йорк?
- Ами на бригада съм за лятото. Реших да изкарам малко пари за учението.
- Яко! И отскоро ли си? Какво работиш?
- От няколко седмици. Взеха ме в един мол. - заразказва Сребрина. - А ти, Тонко? Какво те води в Америка? Да не си решил да емигрираш?
- Ба! - отвърна Тонко. - Няма такива изгледи. Аз съм си патриот!
- О, разбирам...
- Просто бях във Вегас с двама водещи професори. Бях на... На важен научен симпозиум. - излъга Тонко, без да му мигне окото. - Утре летим обратно към къщи.
- Супер!
Настъпи неловка пауза.
- А ти? - понечи Тонко. - С твои приятели ли си?
- О, да. - кимна брюнетката към тримата странни индивида, които се правеха, че наблюдават блоковете наоколо. - С няколко колеги излязохме да ми покажат града, че от много работа все не ми остава време да разгледам нищо.
Нова пауза. Тонко започна да престъпя тромаво от един крак на друг.
- Виж, за онези есемеси... - престраши се тя. - След като ние... нали...
- Ъ?
- Ами аз тогава бях... аз нямах предвид да... - запъна се тя.
- О! - направи се на току-що загрял Тонко. - О, няма проблеми! - побърза да я увери. - Това е минало.
- Да. Минало... - въздъхна тя и някак се замисли.
Пауза.
- Е, радвам се, че се срещнахме! - каза Тонко, като вече се почесваше зад врата, без да го сърби.
- Да. Ами... аз да тръгвам, че да не ме чакат. - съгласи се Сребрина.
- Добре, Сребринче. Чао! До скив в университета!
- Чао, лек полет!
- Мерси!
След като проследи с поглед момичето и тримата й приятели, докато се изгубят зад ъгъла, Тонко изтърча обратно при професорите. Още преди да си е поел дъх, поде:
- Ако знаете само кого срещнах току-що!
- Какво? Кой? - не разбра Мандраджиев.
- Сребринчето... Онази малката брюнетка с голямата уста... От втора група, не я ли знаете?
- Аааа, тази ли. - сети се Мандраджиев. Доцентът имаше набито око за устати миньончета, а и не само.
- Хъм, хъм... - хъмкаше си Свинаров. - Светът е малък, а, млади момко? Хъм...
Тонко кимна припряно.
- Да, ама да знаете с кого беше! С двама грамадни негри и един дето май беше арабин.
- Въх! Ц, ц, ц. - зацъка Свинаров.
- Интересно... - додаде Мандраджиев.
- Явно е хванала няколко гаджета едновременно! - сподели хипотезата си Тонко.
- Мдааа. Възможно е. - каза Свинаров и сякаш нещо се размечта.
- Винаги ми е изглеждала леко мръсница тази. - каза Мандраджиев.
- Направо пачавра! - съгласи се Тонко с дяволски нотки в гласа.
- Сексуален вампир, един вид? Хъм. - каза проф. Свинаров.
- Да, сукубус! - триумфално се съгласи Тонко.
Академичното тяло се спогледа.
- Да, терминът е уместен, струва ми се. Хъм. - съгласи се Свинаров.
- Ама ако знаете само как любовно ги гледаше тримата! - не спираше да украсява Тонко. - Сигурно си ги върти и тримата... Да, така ще да е! На единия му лапа, докато другия я оправя отзад, а третия...
- Брей че въображение имаш, младежо! - прекъсна го конфузно доц. Мандраджиев и като че се изчерви.
- О, знам си я аз наш'та стока, господин доцент! - Тонко явно бе набрал инерция.
Професорът и доцентът изхъмкаха в хор.
- ...Разправят, черните били много надарени... - пак се обади Тонко след известно време. Сякаш чоплеше току-що съсирила се рана - с голям кеф и без да знае защо.
- Ти пък откъде ги знаеш такива работи? - учуди се доц. Мандраджиев, но веднага като че ли нещо му просветна.
- Да, чудно. - каза професорът. - При нас в България няма много черни.
- О, глед... ъъъ, такова, слушал съм разни неща! - оправда се Тонко.
Тримата се бяха ухилили някак мръснишки.
- Интересно, мда... - по някое време каза Свинаров. - Светът е малък наистина.
- Нямам търпение да споделя новината с всичките си приятели във Фейсбук! - сподели плановете си Тонко.
- Какво е Фес-Бук? Някакво турско дърво ли? - не разбра доц. Мандраджиев.
- Не бе, някаква книга ще да е! - поправи го компетентно проф. Свинаров.
- О... Много скоро ще разберете... - съзаклятнически им смигна наш Тонко. - Съвсем скоро.
И отново се обърна към залеза и продължи да се взира в посока на река Хъдзън. Но този път в погледа му се забелязваха някакви дяволити искрици. Не бяха от червеното слънце.
