![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlПоданиците на княжество Монако никога не са стъпвали в такива затънтени държави като България, просто защото считат, че е под достойнството им да си цапат обувките с всичкия този прах. Така че ако съвсем случайно попаднете в Монако, внимавайте за две неща: хлъзгавия паваж по улиците, направен от златни кюлчета, и рискът от задушаване с диамантени огърлици. Те са навсякъде! Даже паяжините по ъглите щяха да са от диаманти, ако в Монако въобще имаше паяжини.
Със сигурност няма да можете да си позволите да живеете в Монако, понеже за жалост там има недостиг на имения, по-малки от 1000 кв.м. и с цена под 3 милиона кюлчета (това е националната валута на Монако). От друга страна, вие сте напълно свободни да подкрепите монархията, като похарчите всичките си спестявания, за да платите безбожно високата входна такса в казиното!
Пиф Диди, един от най-известните поданици на Монако, често е изнасял представления в казиното. Обаче преди няколко години, когато ударила световната криза, той бил принуден да се откаже от частния си самолет и да се принизи до пътувания в първа класа. Принц Албер го обявил за "незначителен палячо" и му отнел монакското поданство (позовавайки се на чл. 9, ал. 2 от Конституцията, която съвсем ясно заявява, че бивши милиардери, които се оплакват, че са станали милионери и които са прекалено бедни, за да си позволят скъпи играчки, са петно върху бляскавата репутация на княжеството и им липсва достатъчно класа). По-късно Пиф Диди надраскал в блога си: "Сичките тея клечки там, да ми ядат ****! И без тва се чувствах потиснат сред сичките тея бели ******, ясно? Тея не съ никви клечки, даже не сервират Кристъл в ****ното им казино!"
Сред най-разпространените транспортни средства в Монако са както обикновените коли S-класа, така и фераритата и бугатитата. Всички коли, по-евтини от 100,000 евро, се спират на границата и не се допускат да влязат в княжествтото. А ако не сте в състояние да докажете лично състояние от поне 10 милиона евро и обслужващ персонал от поне 120 души, които да ви следват навсякъде по петите (дори и в тоалетната със златните бидета при голф игрището) и които да ви носят стиковете, забравете за всякакви надежди да получите поданство. Е, няма да стане! Местата са ограничени.
Другият любим транспорт на монакци е хеликоптерът. Което е доста странно, предвид че княжеството е само 2 км дълго. Но напълно ги разбирам. Да се мъчиш да пътуваш по задръстените, виещи се пътища из околните баири, карайки бентли на стойност 300 хиляди евро, само за да разгледаш пристанището с яхтите, казината и тесните тунели от Формула-1 с останките от болидите на Force India, които винаги катастрофират по острите завои, си е истинско изпитание. За по-лесно можеш просто да наемеш някой от многобройните пенсионирани пилоти от F1, които се мъчат да свържат двата края, като предоставят екскурзоводските си услуги всеки ден. Все пак нали трябва да компенсират с нещо орязаните си пенсии, след като шефът на FIA Бърни Екълстоун реши да намали бюджета на федерацията. Само внимавай да не потрошиш скъпите болиди, че ще трябва да ги плащаш!
За жалост напоследък и Монако си има своите социални проблеми. Наложило се да се занимаят с бедното социално положение на четирима поданици, които по незнайни причини изпаднали под прага на бедността, който е 10 милиона долара, и които повече не можели да се хранят по лъскавите монакски ресторанти. Оттогава е създаден фонд за социални помощи за бивши мулти-милионери, който прави всичко възможно да подобри живота на тези окаяници и да ги изправи отново на крака, обути в златните обувки, които те са заслужили поради факта, че чичо им е граф или барон.
В Монако има доста смъртни случаи на хора, паднали от високите скали наоколо, понеже са си държали носа вирнат нависоко и не са си гледали в краката.
Най-голямата социална прослойка в Монако са Прекрасните Хора - главно актьори и актриси от филмите. Начело на цялата тази йерархия несъмнено е Негово Превелико Височество Принц Албер от Рода Грисвалд, една далечна издънка от рода на последната френска кралска династия, преди тя да бъде буквално обезглавена на гилотината. Този род е имал благоразумието да се изнесе от Франция, докато е време. Силно оплешивяващ, но все така Прекрасен, принцът е недостижим идеал на мнозина смотани стари ергени, които често го гледат по телевизионните жълти хроники и ергенските списания и въздишат тежко. "Ех, защо не съм се родил някъде по-наблизо до Монако?" е най-честата реакция. Принцът е известен с бляскавите си и шумни купони и с това, че е много добър по Тънката част. Даже си има собствени трикове в областта, които сам си е изобретил.
Тъй като цялата работа около Монако е като един голям театър (и казиното е неговата сцена), всички поданици и гости на княжеството са като един вид актьори. Сред тях има и много истински професионални актьори, било то в главни или второстепенни роли. Някои даже се завръщат многократно, като всеки път си сменят ролята. В Монако можеш да бъдеш който и каквото си пожелаеш. Никой няма да те пита какъв си наистина, стига да имаш кинтите да си го позволиш. Ако имаш загар, получен в Сен-Тропе, ако си издокаран с луксозен тенис екип, ако имаш торба стикове за голф в багажника на ламборджинито, винаги си добре дошъл. Все пак и ако си готин помага. Около 90% от местното население са Прекрасни Хора. Останалите 10% са обслужващ персонал. Недостигът се попълва от "чуждоземци", които естествено не се ползват с никакви права, освен правото да работят като мулета.
Сред най-известните Прекрасни Хора напоследък е Парис Хилтън. Тя толкова се е вживяла в ролята си, че накарала татко си да й построи цял хотел и да го кръсти на нейно име - Парис Хилтън Хотел. Кръстили го така, за да се избегне объркване с вече съществуващия хотел в Париж - Хилтън Париж Хотел.
---
Улиците бяха тесни, но за това пък осветени в множество шарени цветове. Отвсякъде всичко крещеше само едно: "аз съм най-богатият град в света! ела и се пробвай дали си от моята класа!" Ето, сега пред светофара се бяха подредили Кайен, Вейрон и Файтон. Не, това не бяха имена на богове, макар че ако се замислиш малко повече, започваха да ти звучат точно така.
И някъде сред целия този разкош, по един тротоар се влачеха четирима българи. Нарамили чантите със сухата храна и резервните потници, преметнали по един фотоапарат през рамо.
- Ей, колко гот! - въздъхна замечтано Бубито. - Много яко, че ни оставиха няколко свободни часа да се шматкаме наоколо!
- Да, - съгласи се Нейко. - Хич нямаше да е хубаво, ако не бяхме спрели в Монако поне за малко. Италия няма да избяга.
- Хъм, само три часа... - изсумтя Станка с видимо раздразнение. - Само толкова ли им се откъсна от сърцето? Какво можеш да направиш за три часа? Нито да минеш през всички магазини, нито нищо!
Кочо я погледна изпод вежди.
- Не че ще си купиш нещо от некой от тея магазини, нъл?
Станка се замисли за момент.
- Е, какво пък. - рече, - Поне можем да ги обходим всичките. Нали казаха, че града е само 2 километра дълъг.
Повървяха още малко до следващия светофар, където няколко огромни Хамъра тъкмо форсираха двигателите, за да потеглят нататъка.
- Ривиерата наистина е прекрасна! - обади се Бубито по някое време.
- Ахъм, тук винаги е слънчево май. - каза Кочо и извади един недопушен фас изпод бейзболната си шапка.
- Да, благословено място! - съгласи се и Нейко. - Да бяхме се родили някъде по-близо до Монако... или поне Сен-Тропе...
- Е, ти се размечта ся, хаха! - ухили се Кочо. - И ний си имаме плажове, даже повече оттука.
- Е, да... - понечи Нейко.
- Я, вижте, вижте! - възкликна Бубито. - Макларън!
- Ухааа! - опули се Нейко.
- Нов модел е. - отсъди Кочо.
- Якооо!
- Да, тука някои карат и коли от Формула-1, даже и по улиците. - потвърди Станка.
Кочо пак я изгледа изпод вежди.
- Станче, тука Формула-1 се състои по улиците. Те нямат писта. Просто се джуркат по улиците.
- А, ясно. - омърлуши се Станка, която явно не беше от най-запознатите с особеностите на Формула-1.
Повървяха още малко. По всичко личеше, че наближаваха центъра на миниатюрното княжество.
- Да влезем в някой магазин, а? - обади се по някое време Бубито.
Три чифта ококорени очи я изгледаха с недоумение. Нейко пръв се престраши:
- Ти луда ли си!? Цените са убийствени.
- Прав е. - подкрепи го Станка. - Само като им погледнеш етикетите и живота ти се скъсява с година!
- Еее, добре де, добре... - побърза да отстъпи Бубито. - А поне в ресторант за бързо хранене не може ли да се отбием?
Това предложение вече звучеше малко по-разумно.
- Добра идея. Гладна съм. - каза Станка.
Речено-сторено. Първата закусвалня, която им се изпречи, бе Старбъкс. Но скоро осъзнаха, че дори и там цените си бяха доста височки. Все пак, какво да се прави... бяха влезли вече. А и трябваше нещо да се яде. Сандвичите в раницата почти се бяха изчерпали.
Бубито вече доволно посръбваше от кафето. И тогава едва не се задави! С опулени очи и трептящо от вълнение чене, тя успя да смотолеви към останалите:
- В-в-вижте... на другата... маса! Кой е това?
- Кой? Къде. - обърна се рязко Станка, сякаш очакваше да види Смъртта.
След което бързо се обърна обратно и се изчерви.
- Това е... Това не е ли Джони Деп!? - попита Бубито.
- Шшшшшт тихо! - скастри я Станка и нервно се заозърта дали някой не ги е чул.
- Ех, това е той! Пирата!
- Знам бе! Видях го. И кво?
- Ама... ама, никой друг ли не го забелязва!? - учуди се Бубито.
И действително, всички в закусвалнята продължаваха да си закусват, сякаш нищо не е било.
- Дали да не отида да се снимам с него? - престраши се да предложи Бубито.
- Шът! Я не се излагай. - сряза я Станка. - Да виждаш някой друг да го занимава човека, докато яде? Никой не се снима с него, нали?
- Ами...
- Млък! Само ще ни изложиш. Ще ни помислят за някакви селяни и ще ни се смеят.
Бубито се замисли над това. Или поне се помъчи.
- Ама Станче... Ние СМЕ си селяни. От село Чучурково идваме, забрави ли?
- Е, не говори така... - възрази Нейко.
- Няма да ни излагаш! - отсече Станка.
- Е, добре де. - примири се Бубито и се вторачи умърлушено в кафето си.
След някоя минута г-н Деп започна да се приготвя да си ходи. А Бубито не откъсваше поглед от него.
- Чудя се защо ли яде в ресторант за бързо хранене? - каза тя. - Искам да кажа... нали е богат и известен, няма ли скъпарски ресторанти за него?
- Може да е свършил жълтиците в казиното предната вечер, хъхъ! - ухили се Кочо и понечи да извади поредния фас, но бяха му свършили.
- Амчиии, нали е пират. - каза ехидно Нейко. - А те пиратите са бедни хора, като цяло. Освен ако не намерят съкровище, де. - и смигна на Кочо, който се изхили още по-гръмогласно.
- Е, тука в Монако сигурно има много съкровища. Особено в казиното! - продължаваше да се подсмихва Нейко.
- Хей, дали да не минем към казиното после? - предложи Станка.
- Ама луда ли си ма! - на свой ред се опули Кочо. - Там входа е десет месечни заплати, че и отгоре!
- Уф бре, нямам предвид да влизаме да играем. - оправда се Станка. - Просто ще гледаме отвънка кой влиза.
- Супер идея! - одобри Бубито. - Може да видим още някой известен!
- Именно.
- Вижте го само... - кимна Бубито към изхода, където г-н Деп вече излизаше на улицата. - Не е ли прекрасен?
- Е, добре де, добре. - съгласи се Кочо. - Нъл имаме цели три часа.
- Два и половина вече. - поправи го Нейко.
- Мда.
- Пък и рейса нема да тръгне без нас. - додаде Бубито.
- Ако се омотаме, ще ни чакат. Къде ще ходят. - каза и Станка. - Италия нема да избега, нали?
- Ми, айде да отиваме тогава. - заключи Кочо.
- Урааа! - викна Бубито и се изкикоти, докато си провираха път към изхода на закусвалнята.
- И междувременно си отваряйте очите на четири за още известни и прекрасни хора! - каза Станка на излизане.
- Апаратите ни са включени, пръстът е на спусъка! - ехидно отвърна Нейко и захлопна вратата зад гърба си.
Със сигурност няма да можете да си позволите да живеете в Монако, понеже за жалост там има недостиг на имения, по-малки от 1000 кв.м. и с цена под 3 милиона кюлчета (това е националната валута на Монако). От друга страна, вие сте напълно свободни да подкрепите монархията, като похарчите всичките си спестявания, за да платите безбожно високата входна такса в казиното!
Пиф Диди, един от най-известните поданици на Монако, често е изнасял представления в казиното. Обаче преди няколко години, когато ударила световната криза, той бил принуден да се откаже от частния си самолет и да се принизи до пътувания в първа класа. Принц Албер го обявил за "незначителен палячо" и му отнел монакското поданство (позовавайки се на чл. 9, ал. 2 от Конституцията, която съвсем ясно заявява, че бивши милиардери, които се оплакват, че са станали милионери и които са прекалено бедни, за да си позволят скъпи играчки, са петно върху бляскавата репутация на княжеството и им липсва достатъчно класа). По-късно Пиф Диди надраскал в блога си: "Сичките тея клечки там, да ми ядат ****! И без тва се чувствах потиснат сред сичките тея бели ******, ясно? Тея не съ никви клечки, даже не сервират Кристъл в ****ното им казино!"
Сред най-разпространените транспортни средства в Монако са както обикновените коли S-класа, така и фераритата и бугатитата. Всички коли, по-евтини от 100,000 евро, се спират на границата и не се допускат да влязат в княжествтото. А ако не сте в състояние да докажете лично състояние от поне 10 милиона евро и обслужващ персонал от поне 120 души, които да ви следват навсякъде по петите (дори и в тоалетната със златните бидета при голф игрището) и които да ви носят стиковете, забравете за всякакви надежди да получите поданство. Е, няма да стане! Местата са ограничени.
Другият любим транспорт на монакци е хеликоптерът. Което е доста странно, предвид че княжеството е само 2 км дълго. Но напълно ги разбирам. Да се мъчиш да пътуваш по задръстените, виещи се пътища из околните баири, карайки бентли на стойност 300 хиляди евро, само за да разгледаш пристанището с яхтите, казината и тесните тунели от Формула-1 с останките от болидите на Force India, които винаги катастрофират по острите завои, си е истинско изпитание. За по-лесно можеш просто да наемеш някой от многобройните пенсионирани пилоти от F1, които се мъчат да свържат двата края, като предоставят екскурзоводските си услуги всеки ден. Все пак нали трябва да компенсират с нещо орязаните си пенсии, след като шефът на FIA Бърни Екълстоун реши да намали бюджета на федерацията. Само внимавай да не потрошиш скъпите болиди, че ще трябва да ги плащаш!
За жалост напоследък и Монако си има своите социални проблеми. Наложило се да се занимаят с бедното социално положение на четирима поданици, които по незнайни причини изпаднали под прага на бедността, който е 10 милиона долара, и които повече не можели да се хранят по лъскавите монакски ресторанти. Оттогава е създаден фонд за социални помощи за бивши мулти-милионери, който прави всичко възможно да подобри живота на тези окаяници и да ги изправи отново на крака, обути в златните обувки, които те са заслужили поради факта, че чичо им е граф или барон.
В Монако има доста смъртни случаи на хора, паднали от високите скали наоколо, понеже са си държали носа вирнат нависоко и не са си гледали в краката.
Най-голямата социална прослойка в Монако са Прекрасните Хора - главно актьори и актриси от филмите. Начело на цялата тази йерархия несъмнено е Негово Превелико Височество Принц Албер от Рода Грисвалд, една далечна издънка от рода на последната френска кралска династия, преди тя да бъде буквално обезглавена на гилотината. Този род е имал благоразумието да се изнесе от Франция, докато е време. Силно оплешивяващ, но все така Прекрасен, принцът е недостижим идеал на мнозина смотани стари ергени, които често го гледат по телевизионните жълти хроники и ергенските списания и въздишат тежко. "Ех, защо не съм се родил някъде по-наблизо до Монако?" е най-честата реакция. Принцът е известен с бляскавите си и шумни купони и с това, че е много добър по Тънката част. Даже си има собствени трикове в областта, които сам си е изобретил.
Тъй като цялата работа около Монако е като един голям театър (и казиното е неговата сцена), всички поданици и гости на княжеството са като един вид актьори. Сред тях има и много истински професионални актьори, било то в главни или второстепенни роли. Някои даже се завръщат многократно, като всеки път си сменят ролята. В Монако можеш да бъдеш който и каквото си пожелаеш. Никой няма да те пита какъв си наистина, стига да имаш кинтите да си го позволиш. Ако имаш загар, получен в Сен-Тропе, ако си издокаран с луксозен тенис екип, ако имаш торба стикове за голф в багажника на ламборджинито, винаги си добре дошъл. Все пак и ако си готин помага. Около 90% от местното население са Прекрасни Хора. Останалите 10% са обслужващ персонал. Недостигът се попълва от "чуждоземци", които естествено не се ползват с никакви права, освен правото да работят като мулета.
Сред най-известните Прекрасни Хора напоследък е Парис Хилтън. Тя толкова се е вживяла в ролята си, че накарала татко си да й построи цял хотел и да го кръсти на нейно име - Парис Хилтън Хотел. Кръстили го така, за да се избегне объркване с вече съществуващия хотел в Париж - Хилтън Париж Хотел.
---
Улиците бяха тесни, но за това пък осветени в множество шарени цветове. Отвсякъде всичко крещеше само едно: "аз съм най-богатият град в света! ела и се пробвай дали си от моята класа!" Ето, сега пред светофара се бяха подредили Кайен, Вейрон и Файтон. Не, това не бяха имена на богове, макар че ако се замислиш малко повече, започваха да ти звучат точно така.
И някъде сред целия този разкош, по един тротоар се влачеха четирима българи. Нарамили чантите със сухата храна и резервните потници, преметнали по един фотоапарат през рамо.
- Ей, колко гот! - въздъхна замечтано Бубито. - Много яко, че ни оставиха няколко свободни часа да се шматкаме наоколо!
- Да, - съгласи се Нейко. - Хич нямаше да е хубаво, ако не бяхме спрели в Монако поне за малко. Италия няма да избяга.
- Хъм, само три часа... - изсумтя Станка с видимо раздразнение. - Само толкова ли им се откъсна от сърцето? Какво можеш да направиш за три часа? Нито да минеш през всички магазини, нито нищо!
Кочо я погледна изпод вежди.
- Не че ще си купиш нещо от некой от тея магазини, нъл?
Станка се замисли за момент.
- Е, какво пък. - рече, - Поне можем да ги обходим всичките. Нали казаха, че града е само 2 километра дълъг.
Повървяха още малко до следващия светофар, където няколко огромни Хамъра тъкмо форсираха двигателите, за да потеглят нататъка.
- Ривиерата наистина е прекрасна! - обади се Бубито по някое време.
- Ахъм, тук винаги е слънчево май. - каза Кочо и извади един недопушен фас изпод бейзболната си шапка.
- Да, благословено място! - съгласи се и Нейко. - Да бяхме се родили някъде по-близо до Монако... или поне Сен-Тропе...
- Е, ти се размечта ся, хаха! - ухили се Кочо. - И ний си имаме плажове, даже повече оттука.
- Е, да... - понечи Нейко.
- Я, вижте, вижте! - възкликна Бубито. - Макларън!
- Ухааа! - опули се Нейко.
- Нов модел е. - отсъди Кочо.
- Якооо!
- Да, тука някои карат и коли от Формула-1, даже и по улиците. - потвърди Станка.
Кочо пак я изгледа изпод вежди.
- Станче, тука Формула-1 се състои по улиците. Те нямат писта. Просто се джуркат по улиците.
- А, ясно. - омърлуши се Станка, която явно не беше от най-запознатите с особеностите на Формула-1.
Повървяха още малко. По всичко личеше, че наближаваха центъра на миниатюрното княжество.
- Да влезем в някой магазин, а? - обади се по някое време Бубито.
Три чифта ококорени очи я изгледаха с недоумение. Нейко пръв се престраши:
- Ти луда ли си!? Цените са убийствени.
- Прав е. - подкрепи го Станка. - Само като им погледнеш етикетите и живота ти се скъсява с година!
- Еее, добре де, добре... - побърза да отстъпи Бубито. - А поне в ресторант за бързо хранене не може ли да се отбием?
Това предложение вече звучеше малко по-разумно.
- Добра идея. Гладна съм. - каза Станка.
Речено-сторено. Първата закусвалня, която им се изпречи, бе Старбъкс. Но скоро осъзнаха, че дори и там цените си бяха доста височки. Все пак, какво да се прави... бяха влезли вече. А и трябваше нещо да се яде. Сандвичите в раницата почти се бяха изчерпали.
Бубито вече доволно посръбваше от кафето. И тогава едва не се задави! С опулени очи и трептящо от вълнение чене, тя успя да смотолеви към останалите:
- В-в-вижте... на другата... маса! Кой е това?
- Кой? Къде. - обърна се рязко Станка, сякаш очакваше да види Смъртта.
След което бързо се обърна обратно и се изчерви.
- Това е... Това не е ли Джони Деп!? - попита Бубито.
- Шшшшшт тихо! - скастри я Станка и нервно се заозърта дали някой не ги е чул.
- Ех, това е той! Пирата!
- Знам бе! Видях го. И кво?
- Ама... ама, никой друг ли не го забелязва!? - учуди се Бубито.
И действително, всички в закусвалнята продължаваха да си закусват, сякаш нищо не е било.
- Дали да не отида да се снимам с него? - престраши се да предложи Бубито.
- Шът! Я не се излагай. - сряза я Станка. - Да виждаш някой друг да го занимава човека, докато яде? Никой не се снима с него, нали?
- Ами...
- Млък! Само ще ни изложиш. Ще ни помислят за някакви селяни и ще ни се смеят.
Бубито се замисли над това. Или поне се помъчи.
- Ама Станче... Ние СМЕ си селяни. От село Чучурково идваме, забрави ли?
- Е, не говори така... - възрази Нейко.
- Няма да ни излагаш! - отсече Станка.
- Е, добре де. - примири се Бубито и се вторачи умърлушено в кафето си.
След някоя минута г-н Деп започна да се приготвя да си ходи. А Бубито не откъсваше поглед от него.
- Чудя се защо ли яде в ресторант за бързо хранене? - каза тя. - Искам да кажа... нали е богат и известен, няма ли скъпарски ресторанти за него?
- Може да е свършил жълтиците в казиното предната вечер, хъхъ! - ухили се Кочо и понечи да извади поредния фас, но бяха му свършили.
- Амчиии, нали е пират. - каза ехидно Нейко. - А те пиратите са бедни хора, като цяло. Освен ако не намерят съкровище, де. - и смигна на Кочо, който се изхили още по-гръмогласно.
- Е, тука в Монако сигурно има много съкровища. Особено в казиното! - продължаваше да се подсмихва Нейко.
- Хей, дали да не минем към казиното после? - предложи Станка.
- Ама луда ли си ма! - на свой ред се опули Кочо. - Там входа е десет месечни заплати, че и отгоре!
- Уф бре, нямам предвид да влизаме да играем. - оправда се Станка. - Просто ще гледаме отвънка кой влиза.
- Супер идея! - одобри Бубито. - Може да видим още някой известен!
- Именно.
- Вижте го само... - кимна Бубито към изхода, където г-н Деп вече излизаше на улицата. - Не е ли прекрасен?
- Е, добре де, добре. - съгласи се Кочо. - Нъл имаме цели три часа.
- Два и половина вече. - поправи го Нейко.
- Мда.
- Пък и рейса нема да тръгне без нас. - додаде Бубито.
- Ако се омотаме, ще ни чакат. Къде ще ходят. - каза и Станка. - Италия нема да избега, нали?
- Ми, айде да отиваме тогава. - заключи Кочо.
- Урааа! - викна Бубито и се изкикоти, докато си провираха път към изхода на закусвалнята.
- И междувременно си отваряйте очите на четири за още известни и прекрасни хора! - каза Станка на излизане.
- Апаратите ни са включени, пръстът е на спусъка! - ехидно отвърна Нейко и захлопна вратата зад гърба си.
