Серия четиридесет и трета. Научили са се на цивилизация!

[asthfghl]

Франция, или още Републик Франсез, както е известна официално, е името на най-голямата отходна яма в Европа. Тя задминава дори Германия по брой национални стереотипи, както и по количество социални сблъсъци и размирици. На длъж и шир й се носи славата на място, където намират убежище всякакви възможни отхвърлени артистични псевдо-таланти и неосъществени диктатори. От географска и социална гледна точка, Франция е разположена на цицата на европейската география, макар че не й липсват и някои мъжки полови белези като например един израстък, наречен Бретан.

Французите са известни с невероятните си кулинарни умения, като например да "пекат хляб" и да пържат жабешки бутчета и други израстъци от гадни земноводни и влечуги. По някакви неведоми пътища те успяват да накарат и най-противното нещо да изглежда вкусно. Това се нарича "естетика".

Французите са известни и с манията си по пиенето на кафе рано сутрин. Кафето върви заедно с неизменния кроасан. От друга страна, французите си падат малко нощни птици и могат да стоят будни до заран, като не спират да пият вино и да правят любов. Въобще, те държат първенството по брой пияни любовници.

Друго типично нещо за Франция е неизмеримото влияние на работническите синдикати, които така са задушили индустрията, че страната от десетилетия е в постоянна рецесия, независимо дали е управлявана от фашистки или комунистически правителства (а те се сменят като носни кърпички). Кризата обаче явно не им пречи да продължават да си льокат вино и да правят любов.

Историята на Франция започва по времето на кръвожадните гали - народ, изцяло отдаден на сводничеството и хазарта. По онова време Европа била на прага на банкрута заради повсеместното разпространение на идолопоклонничеството и прелюбодейството, поради което Франция била наричана Ад под Небето. Но с настъпването на християнството, тези пороци били потиснати и минали под прикритието на такива езически практики като домашно упражняваната содомия и суетността. Показателно е, че именно французите са изобретили гумените секс играчки и миризливите помади.

Внезапният край на монархическата традиция настъпил с Френската Революция, с която били "прекратени" всички човешки права на управляващите короновани глави - а именно правото им на притежание на глави. Скоро след това обаче страната станала жертва на популизма на един гном на име Наполеон, който бил висок един и петдесет, но имал его колкото цял батальон паркетни лъвове с обувки за по шест хиляди марки. Хубавото му било, че си бил наумил да въведе някои закони като например "френската легална система", която виждаме и до ден днешен по цял свят. Основната идея в тази система е: "виновен си до доказване на противното, или докато не си платиш гаранцията".

На Франция не й липсвали тирани, сменящи се с още тирани, което е доста любопитно, предвид факта, че именно французите са измислили мотото "Свобода, равенство и братство - или смърт!" Очевидно били избрали първите три, защото през Втората Световна Война още при пукването на първата пушка, французите избрали да полегнат на Хитлер, вместо да се разделят с главите си. Все пак да не забравяме, че те също са изобретили и лицемерието. Дето се вика: "френско лицемерие!"

Френската външна политика е неопределена и корумпирана. Все пак едно нещо ясно се набива на очи: френската политика се управлява от тайните Илюминати, които използват европейските бюрократи, за да завладеят света чрез скучни закони, правила, параграфи и алинеи. В определен момент просто ти писва от цялата тая работа, махваш с ръка и си казваш, "е, какво пък".

Френските дипломати никога не пропускат сгоден случай да назидават своите чуждестранни колеги, понеже французите имат такова огромно морално превъзходство над останалите, нали така? То произхожда от безпогрешната употреба на пословичното френско двуличие, включително по отношение на вече бившите им африкански колонии - сега източник на просяци, проститутки, футболисти и потенциални терористи.

Най-хубавото на Франция е безспорно нейната архитектура и кухня, което си е доста странно, предвид това колко мързеливи си падат французите. Като минеш по Шанз Елизе, ще ти се стори, че никой никъде нищо не работи, а по цял ден си седи по кафенетата и нищи политиката и клюките от деня. И няма да си много далеч от истината.

---


Ниското октомврийско слънце вече се изтъркулваше лениво от постелята си и озаряваше покривите на изящните сгради покрай Марсово поле. Градът започваше да се разбужда: отвред се чуваше буботенето на автомобили, съпроводено от някой и друг клаксон. Велосипедисти профучаваха покрай кафенето и продължаваха надолу по алеята. Майки бутаха детски колички, а господа с все още летни костюми бързаха целеустремено нанякъде, по своите си работи. Уличните акордеонисти бяха започнали да разпъват сгъваемите столове. Амбулантните търговци мъкнеха кутиите със сувенири, окачени с връв на врата. Доста от тях изглеждаха възмургавички. Даже един просяк, видимо от ромското малцинство, вече се бе разположил току край ъгъла, приседнал до една кофа за боклук, протегнал умолително ръката си към преминаващите хора, които гледаха да го заобиколят по-отдалеч.

- Ех, идилия! - въздъхна възхитено Бубито.
- Мдааа... - съгласи се Нейко.
- Ама колко е добре, че пристигнахме по светло, а? - обади се Станка. - Сега можем да си седим тука на това кафене, докато останалите обикалят на тъпата им обиколка по музеите. А?
- Право казваш! - замислено отвърна Нейко.

Отстрани Кочо смучеше мълчаливо от една цигарка и примижваше към огряната от утринното слънце Айфелова кула. Станка бе преметнала крак връз крак и тактуваше заедно с мелодията на стария френски шансон, който се носеше откъм акордеонистите.

- Френското кафе е прекрасно! - продължаваше да се превъзнася Бубито.
- Мдааа. Хубаво е тук. - съгласи се Нейко.
- Е, да. - не се стърпя и Станка. - Франция си е Франция, особено Париж!

Няколко кимания с глава в отговор на това гениално съждение.

- И хората са толкова шарени и разнообразни! - каза Бубито.
- Да, доста негра има. - изтърси Станка.

- Имам предвид, всякакви има. Забулени, незабулени, черни, бели, зелени... Е, зелени няма още! - засмя се Бубито.
- Има някои толкова черни, че са даже сини! - изсумтя Станка и примижа към слънцето.

Бубито се засмя:
- Хаха! Ами тези техните черни не ти ли изглеждат някак облагородени?
- Да, - обади се Нейко. - Те са докарани от колониите преди много години. Имали са време да се научат малко на цивилизация.
- Дали? - скептицизмът на Станка можеше да разтвори цял бидон сода бикарбонат.

Подръпвайки от цигарката, Кочо се обади:
- Вари го, печи го, негърът си остава негър. От мене туй да запомниш.
- Именно! - подкрепи го Станка. - Тези миришат отдалече. Не усещате ли?

Позамислиха се. Бубито дори се престраши тайно да подуши въздуха.

- Поне не са като нашите цигани - крадливи. - заяви накрая, но не звучеше много убедително.
- Мислиш ли? - каза Станка. - Ами проблемите дето създадоха в гетата преди няколко месеца? Ти новини не гледаш ли?
- Какво е станало?
- Как какво. Подпалиха крайните квартали! Ей това стана!
- Наистина?
- Ами да!

Бубито притеснено се огледа наоколо, да не би някой черен да носи запалителен коктейл "Молотов".

- Има го и тоя момент, обаче. - наруши мълчанието Нейко, докато посръбваше от чудесното френско кафе. - Нашите циганьори и те не си кротуват много. Като се съберат на група стават опасни...
- Да, ама по си траят от тези. - отвърна Кочо, който бе привършил с цигарката и палеше нова. - Те наш'те са много плашливи. Като ступаш двама-трима, останалите се разбягват като пилци. Мене слушай! А пък тези...
- Може би щото са прекалено много. - предположи Бубито.
- Не само. Тия тука предимно гледат само да лежат и да чекат помощи от държавата. Чат-пат и крадат. Ама не колкот' наш'те де.

- Ами те нашите се пробваха и тука... - каза Станка. - Ама ги изгониха. Французите ни ги върнаха, не ги искат.
- Значи са лицемери! - отсъди възмутено Бубито. - Как може така? Нали много държат на правата? Да си ги вземат при тях!
- Така де, именно. - каза Станка с авторитет.

- Обаче го има и тоя момент, - пак започна да философства Нейко. - Френските цигани са друга работа. Уредили са ги тука със специални парцели за табуните им. И си плащат такса. И по не крадат.
- Те и негрите тука повечето така са. - добави Кочо. - Виж им само националния отбор, пълен е с тех! И са много добри. Туй Тиери Анри, туй тоя Лама... и оня другия...
- Все едно гледам национала на Африка! Хихихихи. - изкикоти се Бубито.
- Бубе ма... тя Африка не е държава. Уф, ма... - засмя се и Станка.
- Все тая!

В този момент някой от улицата рязко се надвеси над стола до Бубито и една ръка бързо се плъзна покрай презрамката на чантата й с пайети. Всичко стана за секунди. В единия момент чантата бе там, а след това вече я нямаше. Докато се обърнат да видят какво става, крадецът вече набираше скорост надолу по алеята.

- Помощ! Помоооощ! Крадат меееее! - разпищя се Бубито.

Кочо веднага хвърли цигарата и търти да бяга след крадеца. Нейко неуверено се изправи от стола и понечи да го последва, но се замисли.

Натрапникът беше чернокож. Беше доста жилав и явно много бърз. Вече бе стигнал до завоя към улицата, а Кочо още не бе стъпил на алеята.

- Всичките ми неща са в чантатаааа! - продължаваше да циври Бубито. - И червилата, и сенките, всичкооо!
- Мълчи, ма! - скастри я Станка. - Стига ни излага тука!

И тогава внезапно нещо се случи край ъгъла. Чернокожият крадец се спъна в нещо, сурна се по колене и лакти и заби нос в кофата за боклук, досами онзи просяк, циганина. Това бе неочакван обрат, който позволи на Кочо бързо да го настигне. Когато доближи натрапника, забеляза, че просякът бе протегнал крак напреки тротоара, сякаш някак нехайно. Но това бе достатъчно, за да прати крадеца по очи на земята.

Онзи бързо се окопити и се огледа. Явно преценил, че шансовете му започват да се изпаряват, отупа ожулените си колене, изостави чантата с пайетите и плю на петите си. Най-сетне Кочо, запъхтян и запотен, успя да стигне до местопроизшествието и триумфално вдигна чантата. Няколко пайета пробляснаха на утринното слънце, за да ознаменуват тази победа.

- Мерси, жипси! - обърна се Кочо към циганина. - Кач пара, бите?
- Не бе, това е на немски. Хаха. - обади се отзад Станка. - Още си на вълна Германия, а?

Онзи се опули. Почеса се където не го сърбеше.
- Бате, може на български. - проговори мургавият просяк на чист български. - Наши хора сме тука.
- Аааа! Така кажи! - ухили се Кочо. - Ей, тоя е от наш'те! - обърна се към останалите от тайфата.
- Светът е малък, нали? - каза Нейко, на когото сърцето още му туптеше силно, макар че даже не бе понечил да побегне след крадеца.

Останалите настигнаха Кочо и погледнаха надолу към просяка с признателност и благоговение.

Кочо започна да рови из джобовете на дънките си.
- Бубке ма, имаш ли едно евро? Дай да му дадем на човека нещо.
- Май имам... Чакай да видя.

Бубито подхвърли едно евро на циганина, който хвана монетата във въздуха. Изгледа я преценяващо и вигна глава към четиримата, присвил очи, може би заради ниското утринно слънце.

- Мерси! - изрече Бубито.

Онзи кимна.

- Айде мъжки, о'ревоар! - каза Кочо на циганина и тайфата обърна гръб на боклукчийската кофа.

Бубито поотупа пайетената си чанта. Отзад просякът проследи с поглед отдалечаващите се българи и бавно поклати глава.
- Хъм. Българи...

И отново протегна ръка към минувачите.

- Ей, в България никой нямаше да ни се притече на помощ! - след малко заяви Бубито към света като цяло.
- Има нещо вярно в това. - някак умърлушено се съгласи Нейко.
- Тая Франция май все пак ги е научила на цивилизация, а? - каза Станка.
- Да бе, наистина!

Минавайки покрай опразнената маса в кафенето, Кочо хвърли няколко монети за сервитьора.

- Айде да ходиме да разглеждаме забележителности.

И се отправиха към Айфеловата кула, която се извисяваше над площада.