![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlБавария (още известна като Байерн, кръстена на едноименния футболен отбор), е най-изчанчената част от Германия. Това е земята на чистите арийци, чистата бира и чистите закони.
Първите следи от германски племена датират още от Ледената Епоха, когато Големите Бирени Ледници започнали да се разтапят. Експанзията на Римската империя била възспряна именно от лудите баварци начело с главатарката Хайди фон Клуменбергер, в легендарната битка край Гефултещройселшнекенхайм (последният да затвори вратата). Мнозина от римските войници загинали вследствие на гълтане на езика след опит да произнесат името. Оттогава Бавария е минавала от ръце в ръце, като апогея си е достигнала при Император фон Дакелхунд, един късокрак дългуч от рода Хунд. Бавария е играла главна роля в няколко Световни и Междугалактически Войни и е печелила световната титла три пъти. Днешна Бавария е характерна с извънземния си жизнен стандарт и големите тумбаци на обитателите си. И за това си има логично културно обяснение.
Работата е там, че местната култура открай време е била на ловци и пиячи, макар че някои антрополози ги описват и като клатушкащи се чревоугодници. Баварците се славят с чувството си за национална гордост и с това, че не се свенят да ти натресат своята култура, независимо дали го искаш или не. Това е свидетелство за безграничната им щедрост и загриженост за благоденствието на другите, за която свидетелстват действията им по време на последните две Междугалактически Войни. Всеки, който е отказвал да му бъде въздадено Благоденствие, е бил бързо и ефикасно екстерминиран с помощта на първите в света газови печки.
Биологически погледнато, баварците спадат към вида Хомо Баварикус, който заема най-горния клон на хранителната пирамида. Единственият им що-годе равностоен съперник са Хомо Тевтоникус, демек прусаците. Баварците се отличават от тях по бездънните си стомаси, които могат да поберат произволни количества наденички и бира. Също така баварците могат да завинтят електрическа крушка, използвайки пет души вместо един. Иначе основното меню на баварците се състои от оръдейни гюллета, закалена стомана, ферментирали зеленчуци, бира Ягермайстер и останките от враговете им. В баварското общество просто няма място за слабаци!
Безспорно е, че баварците варят най-добрата бира в света. Даже първият им закон се е отнасял за чистотата на бирата и е постановявал смъртно наказание за всеки, който дръзне да критикува баварската бира. Може би затова не са останали живи свидетели, които да кажат, че тя може и да не е най-добрата в света...
Баварските ресторанти се отличават със своята автентичност и с повтаряемите си песни в съпровод на акордеон. В повечето песни се пее за бира, дървета, направени от дърво, овце, които "не носят очила" и за пяната на бирата, която, очевидно, е пенлива. Явно за баварците въображението е просто загуба на време, затова и не си губят времето с фантазии. Няма пет-шест, всичко си го наричат с истинското му име. Особено ако името е дълго три реда и половина.
Но най-забележителното събитие в цяла Бавария е, разбира се, Октоберфест. Той се провежда в един стар концлагер край Мюнхен и се организира от Съюза Против Алкохолизма. Нарича се Октоберфест, защото се провежда през септември.
Хората, които се заточават на Октоберфеста, първо биват пребърквани за всякакви ценности и ако се намерят такива, те се изпращат в тайни швейцарски трезори. Освободени от този ненужен товар, "гостите" на феста (които за по-удобно ще назовем с истинското им име: затворници), биват обличани в едни смешни носии от кожа и вълна. Веднъж след като влязат в лагера, те са обречени на принудителен труд и изтезания до окончателното им издъхване.
И хич не си мислете да бягате! Лагерът е заобиколен отвсякъде с полиция. Имат и немски овчарки.
Вътре в самия лагер има множество странни постройки. Има казарми (наречени "кръчми"), където затворниците биват държани натъпкани като наденички върху скара и заставени да седят върху едни дървени пейки, да се клатушкат в унисон с акордеона и да пеят монотонни песни за дървени дървета и пенлива бира до пълно изнемогване.
Екстерминирането на затворниците обикновено става именно в казармите. Веднага щом седнат на дървените пейки им се връчват едни еднолитрови халби с отровна жълта течност под претекст, че е ваксина срещу свински грип (все пак там се консумират огромни количества наденички). Онези, които се усъмнят и откажат да пият, биват застрелвани от упор. Веднъж като попаднат под влиянието на отровата, затворниците биват подложени на психо-тормоз с монотонна музика, от която им идва да започнат да се клатушкат неконтролируемо върху затворническите си пейки, което накрая води до смърт от схващане на мускулите. След като се установи, че всички в помещението са мъртви, труповете биват извозени с булдозер до газовите печки, където останките им се използват за направата на кожени портмонета и гореспоменатите кожени костюми.
Що се отнася до костюмите, затворническата униформа включва прилепнали кожени панталони и бяла ленена риза. За да им бъде още по-гадно, гост.... ъъъ, такова де, затворниците, биват принуждавани да надянат и три-четвърти вълнени чорапи (посред лято!) и смешни черни лачени обувки, които се закопчават отстрани. Затворничките пък надяват престилки и ризи с много дълбоко деколте, от което на присъстващите затворници от мъжки пол им избива пот по челото (те твърдят, че е от отровата). Високото качество на кожените одежди се дължи на добрата охраненост на предходните затворници, които са били използвани за направата им. Баварците са практични хора, нито грам материал не бива да отива на вятъра! И така цикълът се затваря.
Най-запомнящото се от Октоберфеста (макар че няма оцелели да разкажат) е несъмнено манджата и пиячката. Манджата се състои от наденички и понички, а пиячката - от вездесъщата отровна жълта течност, която обаче има чудесен вкус - разбира се, за заблуда на жертвите (иначе кой би я опитал?)
Относно живота на Октоберфеста... Ами просто няма такъв. Всеки, който попадне там, неминуемо бива изтезаван и накрая загива в страшни мъки. Всичко приключва към 11 часа вечерта. До следващия ден. Все пак и надзирателите трябва да спят понякога.
---
Очевидно който е организирал тази екскурзия е бил доста навътре в материала. Да уцелиш точно бирения фестивал в Мюнхен, при положение, че групата ти се води само преминаваща през района, си е истинско изкуство.
Такива мисли минаваха през главата на екскурзовода Кънчо, който за този ден бе оставил настрана тефтера със записките си и сега изцяло се наслаждаваше на атмосферата на Октоберфест. Тълпите прииждащи гости на фестивала се рояха пред портала, а Кънчо вътрешно се поздравяваше, че бе настоял пред шофьорите автобусът да не спира на нито една бензиностанция след австрийската граница. Така бяха преварили повечето туристи и сега цялата българска група вече бе вътре.
Обаче нямаше начин да предредиш вездесъщите опашки пред павилионите за бира и наденички. Няма как, ще трябва да се чака...
За щастие по-голямата част от всичката тази тарапана се бе насочила първо към манджата, а хитрият екскурзовод бе посъветвал нашите екскурзианти да се пробват първо на бирата. Там опашката бе по-малка и вървеше по-бързо. Освен това нали бяха дошли именно заради бирата?
Бубито вече пристъпваше от крак на крак. Нямаше навика да виси дълго време на едно място.
- Станче, Станче, глей ги тия немци бе! Как всеки си чака реда без да се блъска и да мърмори. Как го правят?
- Мда... - додаде отстрани и Нейко. - Трябва да имаш волски нерви за тая работа.
Станка се прокашля авторитетно.
- Ами... те са си малко нещо като роботи тия. Свикнали са да са послушни. И да изпълняват заповеди. Като им кажеш "стой тука и чакай", и те чакат.
- Чувала съм за това. - каза Бубито. - Немската машина, така им викат. Работят по цял ден, от сутрин до вечер, седем дена в седмицата и...
- Е, чак пък. - прекъсна я Нейко. - Поне единия ден не трябва ли да почиват, а?
- Пфу! - изсумтя Станка пренебрежително. - И да имат почивен ден, надали знаят как да го използват. Сигурно и вкъщи работят. Такива са си немците. Само знаят да работят. Не знаят що е то кеф...
- Такива са, знам ги аз. - потвърди Бубито, която дотогава през живота си не бе срещала немец.
В следващия момент някъде иззад павилиона с бирата се чу глъчка. Жизнерадостни възгласи пронизваха монотонната мелодия на някаква песен, а равномерното плющене на обувки по паважа се усилваше. Внезапно иззад съседния навес изникна цял отряд мъже в униформи. Те маршируваха и пееха, а зад тях по петите ги следваше духов оркестър. Отвреме-навреме мъжете с униформите пляскаха с ръце и подвикваха.
Веднага правеше впечатление смешното им облекло. Кожени панталони с презрамки, преметнати върху белите им ризи. Носеха и смешни шапки от рошава козина, навярно козя. Някои имаха огромни рунтави мустаци. А дългите им чорапи? Най-смешната част, безспорно! Достигаха досами коленете им. Бяха доста дебелички. И вълнени. Черните лачени обувки на момците пошляпваха по калдъръма.
- Яааааа! Хахаха! - прихна Бубито. - Ама тези не си поплюват!
- Мда, и виж как се наливат с бира онези около тях! - засмя се и Нейко.
- Хъм. Чревоугодници! Такива са си всичките. - присви очи Станка. - Само това знаят. Да ядат и да пият.
Бубито се почеса по русата главица.
- Ама... Ти нали каза, че не знаят какво е кеф?
Станка я изгледа косо.
- Ех, нищо не разбираш, ма Бубке! Тези немци не са такива на каквито ти мязат.
- Не са ли? - не разбра Бубито.
- Гледаш ги такива едни миловидни, само ти се усмихват, ама знайш ли колко хора са избили едно време?
- Е... - понечи Бубито, но се спря. Нямаше какво да каже.
Истина си беше. Бяха избили доста хора. Просто ей така, от няма нищо. Защото не били толкова руси и хубави като тях. Така беше чувала.
Бубито също присви очи. Права беше Станка - хората не са такива, каквито изглеждат. Винаги трябва да имаш едно наум.
Мислите й - едно толкова рядко явление, бяха прекъснати от досега доста мълчаливия Кочо, който сръга с лакът двете дами.
- Айде, дойде ни редът. Казвайте какво ще пиете!
Продавачката зад тезгяха си беше типичната баварка. Руса, пищна, с дълбоко и предълбоко деколте. Гърдите й всеки момент щяха да изскочат навън в невъобразима експлозия от плът. Девойчето имаше румени засмени бузи и руси плитки. С вежлив, леко дрезгав глас, тя излая нещо на немски. Вероятно ги поздравяваше, защото в думите й се забеляза едно "гутен". Имаше и "бите"...
Нейко се обади да преведе:
- Пита ни какво шъ искаме.
- Ами, кажи й по една голяма бира за 'секи. - нареди Станка.
С доста мънкане, Нейко скалъпи някакви думи на немски. Онази не трепна нито за миг. Без да сваля усмивката от руменото си лице, веднага обърса ръце в престилката си и се завтече да донесе халбите.
- Тази как не й пада усмивката по цял ден? - искрено се удиви Бубито. - Не се ли уморява да се хили на всеки?
- Ами, какво да ти кажа... - авторитетно й заобяснява Станка. - Те немкините си падат малко тъпички. В главата им трудно се задържа някоя мисъл.
- Дали?
- Ами да. По-лесно е така. Като ти наредят да работиш, работиш като робот. Като ти наредят да пиеш, пиеш като смок. Като ти кажат да стоиш тука и да им се усмихваш, ти го правиш. Ако си немец, де. Въобще... като не мислиш много, просто нямаш грижи.
- Е, да. Така си е... - Бубито определено знаеше от опит.
- Плюс това са и блондита повечето. Ти да не се обиждаш, ти си едно живо изключение. Хъ хъ.
- О, благодаря! - изпърха с мигли Бубито.
След минутка вече бяха пристъпили встрани от павилиона с дългата опашка и се наслаждаваха на ледената кехлибарена бира, която пускаше мехурчета из халбите им.
Към четиримата пристъпи млада двойка.
- Екскюз ми, фото плийз? - каза вежливо младежът с явен американски акцент.
- Но, тенк ю! - бе първото нещо, което успя да изстреля Станка.
- Не бе, - каза Нейко, който си падаше малко нещо полиглот. - Искат просто някой от нас да ги снима с апарата им.
Американецът все така се усмихваше умолително и подаваше напред малкия си фотоапарат.
- Аз не разбирам от фотография! - заяви Станка и извърна поглед.
Кочо обаче усети своя миг на слава. Бързо протегна ръка и грабна фотоапарата.
- Уф, дайте бе, да ви покажа как се прави!
Започна да бърника из фотоапарата, но американецът, все така усмихвайки се, го спря и му посочи големия бутон.
- Плийз!
Кочо се подвоуми, но само за момент.
- Глей ся. Ей т'ва се завърта така, после цъкаш това...
Американецът бе непоколебим в стремежа си да запази самообладание. Прегърна приятелката си и двамата се подготвиха за снимка.
А Кочо продължаваше с лекцията:
- После заставаш така... И натискаш тука... Зееелеееее!
Цък!
Американецът пристъпи напред и побърза да си прибере фотоапарата. Без даже да поглежда към монитора, все така усмихвайки се, излая весело:
- Вери гуд! Тенк ю!
- Моля, моля. Пак заповядай. - каза Кочо.
- Но проблем! - преведе Нейко.
Момчето и момичето им помахаха и побързаха да се изнесат.
- Брей, браво бе, Кочо! - възхити се Бубито. - Ти направо ме изумяваш!
- Е, какво пък. Нищо особено. - поскромничи Кочо. - Нали сме си техническа нация. Няма да се излагаме, я!
А отстрани Станка припряно пристъпяше от крак на крак.
- Айде бе, какво сме виснали тука! Да минаваме нататъка към надениците, че огладнях!
И се запътиха към следващия павилион, а там опашката все така се увеличаваше.
Първите следи от германски племена датират още от Ледената Епоха, когато Големите Бирени Ледници започнали да се разтапят. Експанзията на Римската империя била възспряна именно от лудите баварци начело с главатарката Хайди фон Клуменбергер, в легендарната битка край Гефултещройселшнекенхайм (последният да затвори вратата). Мнозина от римските войници загинали вследствие на гълтане на езика след опит да произнесат името. Оттогава Бавария е минавала от ръце в ръце, като апогея си е достигнала при Император фон Дакелхунд, един късокрак дългуч от рода Хунд. Бавария е играла главна роля в няколко Световни и Междугалактически Войни и е печелила световната титла три пъти. Днешна Бавария е характерна с извънземния си жизнен стандарт и големите тумбаци на обитателите си. И за това си има логично културно обяснение.
Работата е там, че местната култура открай време е била на ловци и пиячи, макар че някои антрополози ги описват и като клатушкащи се чревоугодници. Баварците се славят с чувството си за национална гордост и с това, че не се свенят да ти натресат своята култура, независимо дали го искаш или не. Това е свидетелство за безграничната им щедрост и загриженост за благоденствието на другите, за която свидетелстват действията им по време на последните две Междугалактически Войни. Всеки, който е отказвал да му бъде въздадено Благоденствие, е бил бързо и ефикасно екстерминиран с помощта на първите в света газови печки.
Биологически погледнато, баварците спадат към вида Хомо Баварикус, който заема най-горния клон на хранителната пирамида. Единственият им що-годе равностоен съперник са Хомо Тевтоникус, демек прусаците. Баварците се отличават от тях по бездънните си стомаси, които могат да поберат произволни количества наденички и бира. Също така баварците могат да завинтят електрическа крушка, използвайки пет души вместо един. Иначе основното меню на баварците се състои от оръдейни гюллета, закалена стомана, ферментирали зеленчуци, бира Ягермайстер и останките от враговете им. В баварското общество просто няма място за слабаци!
Безспорно е, че баварците варят най-добрата бира в света. Даже първият им закон се е отнасял за чистотата на бирата и е постановявал смъртно наказание за всеки, който дръзне да критикува баварската бира. Може би затова не са останали живи свидетели, които да кажат, че тя може и да не е най-добрата в света...
Баварските ресторанти се отличават със своята автентичност и с повтаряемите си песни в съпровод на акордеон. В повечето песни се пее за бира, дървета, направени от дърво, овце, които "не носят очила" и за пяната на бирата, която, очевидно, е пенлива. Явно за баварците въображението е просто загуба на време, затова и не си губят времето с фантазии. Няма пет-шест, всичко си го наричат с истинското му име. Особено ако името е дълго три реда и половина.
Но най-забележителното събитие в цяла Бавария е, разбира се, Октоберфест. Той се провежда в един стар концлагер край Мюнхен и се организира от Съюза Против Алкохолизма. Нарича се Октоберфест, защото се провежда през септември.
Хората, които се заточават на Октоберфеста, първо биват пребърквани за всякакви ценности и ако се намерят такива, те се изпращат в тайни швейцарски трезори. Освободени от този ненужен товар, "гостите" на феста (които за по-удобно ще назовем с истинското им име: затворници), биват обличани в едни смешни носии от кожа и вълна. Веднъж след като влязат в лагера, те са обречени на принудителен труд и изтезания до окончателното им издъхване.
И хич не си мислете да бягате! Лагерът е заобиколен отвсякъде с полиция. Имат и немски овчарки.
Вътре в самия лагер има множество странни постройки. Има казарми (наречени "кръчми"), където затворниците биват държани натъпкани като наденички върху скара и заставени да седят върху едни дървени пейки, да се клатушкат в унисон с акордеона и да пеят монотонни песни за дървени дървета и пенлива бира до пълно изнемогване.
Екстерминирането на затворниците обикновено става именно в казармите. Веднага щом седнат на дървените пейки им се връчват едни еднолитрови халби с отровна жълта течност под претекст, че е ваксина срещу свински грип (все пак там се консумират огромни количества наденички). Онези, които се усъмнят и откажат да пият, биват застрелвани от упор. Веднъж като попаднат под влиянието на отровата, затворниците биват подложени на психо-тормоз с монотонна музика, от която им идва да започнат да се клатушкат неконтролируемо върху затворническите си пейки, което накрая води до смърт от схващане на мускулите. След като се установи, че всички в помещението са мъртви, труповете биват извозени с булдозер до газовите печки, където останките им се използват за направата на кожени портмонета и гореспоменатите кожени костюми.
Що се отнася до костюмите, затворническата униформа включва прилепнали кожени панталони и бяла ленена риза. За да им бъде още по-гадно, гост.... ъъъ, такова де, затворниците, биват принуждавани да надянат и три-четвърти вълнени чорапи (посред лято!) и смешни черни лачени обувки, които се закопчават отстрани. Затворничките пък надяват престилки и ризи с много дълбоко деколте, от което на присъстващите затворници от мъжки пол им избива пот по челото (те твърдят, че е от отровата). Високото качество на кожените одежди се дължи на добрата охраненост на предходните затворници, които са били използвани за направата им. Баварците са практични хора, нито грам материал не бива да отива на вятъра! И така цикълът се затваря.
Най-запомнящото се от Октоберфеста (макар че няма оцелели да разкажат) е несъмнено манджата и пиячката. Манджата се състои от наденички и понички, а пиячката - от вездесъщата отровна жълта течност, която обаче има чудесен вкус - разбира се, за заблуда на жертвите (иначе кой би я опитал?)
Относно живота на Октоберфеста... Ами просто няма такъв. Всеки, който попадне там, неминуемо бива изтезаван и накрая загива в страшни мъки. Всичко приключва към 11 часа вечерта. До следващия ден. Все пак и надзирателите трябва да спят понякога.
---
Очевидно който е организирал тази екскурзия е бил доста навътре в материала. Да уцелиш точно бирения фестивал в Мюнхен, при положение, че групата ти се води само преминаваща през района, си е истинско изкуство.
Такива мисли минаваха през главата на екскурзовода Кънчо, който за този ден бе оставил настрана тефтера със записките си и сега изцяло се наслаждаваше на атмосферата на Октоберфест. Тълпите прииждащи гости на фестивала се рояха пред портала, а Кънчо вътрешно се поздравяваше, че бе настоял пред шофьорите автобусът да не спира на нито една бензиностанция след австрийската граница. Така бяха преварили повечето туристи и сега цялата българска група вече бе вътре.
Обаче нямаше начин да предредиш вездесъщите опашки пред павилионите за бира и наденички. Няма как, ще трябва да се чака...
За щастие по-голямата част от всичката тази тарапана се бе насочила първо към манджата, а хитрият екскурзовод бе посъветвал нашите екскурзианти да се пробват първо на бирата. Там опашката бе по-малка и вървеше по-бързо. Освен това нали бяха дошли именно заради бирата?
Бубито вече пристъпваше от крак на крак. Нямаше навика да виси дълго време на едно място.
- Станче, Станче, глей ги тия немци бе! Как всеки си чака реда без да се блъска и да мърмори. Как го правят?
- Мда... - додаде отстрани и Нейко. - Трябва да имаш волски нерви за тая работа.
Станка се прокашля авторитетно.
- Ами... те са си малко нещо като роботи тия. Свикнали са да са послушни. И да изпълняват заповеди. Като им кажеш "стой тука и чакай", и те чакат.
- Чувала съм за това. - каза Бубито. - Немската машина, така им викат. Работят по цял ден, от сутрин до вечер, седем дена в седмицата и...
- Е, чак пък. - прекъсна я Нейко. - Поне единия ден не трябва ли да почиват, а?
- Пфу! - изсумтя Станка пренебрежително. - И да имат почивен ден, надали знаят как да го използват. Сигурно и вкъщи работят. Такива са си немците. Само знаят да работят. Не знаят що е то кеф...
- Такива са, знам ги аз. - потвърди Бубито, която дотогава през живота си не бе срещала немец.
В следващия момент някъде иззад павилиона с бирата се чу глъчка. Жизнерадостни възгласи пронизваха монотонната мелодия на някаква песен, а равномерното плющене на обувки по паважа се усилваше. Внезапно иззад съседния навес изникна цял отряд мъже в униформи. Те маршируваха и пееха, а зад тях по петите ги следваше духов оркестър. Отвреме-навреме мъжете с униформите пляскаха с ръце и подвикваха.
Веднага правеше впечатление смешното им облекло. Кожени панталони с презрамки, преметнати върху белите им ризи. Носеха и смешни шапки от рошава козина, навярно козя. Някои имаха огромни рунтави мустаци. А дългите им чорапи? Най-смешната част, безспорно! Достигаха досами коленете им. Бяха доста дебелички. И вълнени. Черните лачени обувки на момците пошляпваха по калдъръма.
- Яааааа! Хахаха! - прихна Бубито. - Ама тези не си поплюват!
- Мда, и виж как се наливат с бира онези около тях! - засмя се и Нейко.
- Хъм. Чревоугодници! Такива са си всичките. - присви очи Станка. - Само това знаят. Да ядат и да пият.
Бубито се почеса по русата главица.
- Ама... Ти нали каза, че не знаят какво е кеф?
Станка я изгледа косо.
- Ех, нищо не разбираш, ма Бубке! Тези немци не са такива на каквито ти мязат.
- Не са ли? - не разбра Бубито.
- Гледаш ги такива едни миловидни, само ти се усмихват, ама знайш ли колко хора са избили едно време?
- Е... - понечи Бубито, но се спря. Нямаше какво да каже.
Истина си беше. Бяха избили доста хора. Просто ей така, от няма нищо. Защото не били толкова руси и хубави като тях. Така беше чувала.
Бубито също присви очи. Права беше Станка - хората не са такива, каквито изглеждат. Винаги трябва да имаш едно наум.
Мислите й - едно толкова рядко явление, бяха прекъснати от досега доста мълчаливия Кочо, който сръга с лакът двете дами.
- Айде, дойде ни редът. Казвайте какво ще пиете!
Продавачката зад тезгяха си беше типичната баварка. Руса, пищна, с дълбоко и предълбоко деколте. Гърдите й всеки момент щяха да изскочат навън в невъобразима експлозия от плът. Девойчето имаше румени засмени бузи и руси плитки. С вежлив, леко дрезгав глас, тя излая нещо на немски. Вероятно ги поздравяваше, защото в думите й се забеляза едно "гутен". Имаше и "бите"...
Нейко се обади да преведе:
- Пита ни какво шъ искаме.
- Ами, кажи й по една голяма бира за 'секи. - нареди Станка.
С доста мънкане, Нейко скалъпи някакви думи на немски. Онази не трепна нито за миг. Без да сваля усмивката от руменото си лице, веднага обърса ръце в престилката си и се завтече да донесе халбите.
- Тази как не й пада усмивката по цял ден? - искрено се удиви Бубито. - Не се ли уморява да се хили на всеки?
- Ами, какво да ти кажа... - авторитетно й заобяснява Станка. - Те немкините си падат малко тъпички. В главата им трудно се задържа някоя мисъл.
- Дали?
- Ами да. По-лесно е така. Като ти наредят да работиш, работиш като робот. Като ти наредят да пиеш, пиеш като смок. Като ти кажат да стоиш тука и да им се усмихваш, ти го правиш. Ако си немец, де. Въобще... като не мислиш много, просто нямаш грижи.
- Е, да. Така си е... - Бубито определено знаеше от опит.
- Плюс това са и блондита повечето. Ти да не се обиждаш, ти си едно живо изключение. Хъ хъ.
- О, благодаря! - изпърха с мигли Бубито.
След минутка вече бяха пристъпили встрани от павилиона с дългата опашка и се наслаждаваха на ледената кехлибарена бира, която пускаше мехурчета из халбите им.
Към четиримата пристъпи млада двойка.
- Екскюз ми, фото плийз? - каза вежливо младежът с явен американски акцент.
- Но, тенк ю! - бе първото нещо, което успя да изстреля Станка.
- Не бе, - каза Нейко, който си падаше малко нещо полиглот. - Искат просто някой от нас да ги снима с апарата им.
Американецът все така се усмихваше умолително и подаваше напред малкия си фотоапарат.
- Аз не разбирам от фотография! - заяви Станка и извърна поглед.
Кочо обаче усети своя миг на слава. Бързо протегна ръка и грабна фотоапарата.
- Уф, дайте бе, да ви покажа как се прави!
Започна да бърника из фотоапарата, но американецът, все така усмихвайки се, го спря и му посочи големия бутон.
- Плийз!
Кочо се подвоуми, но само за момент.
- Глей ся. Ей т'ва се завърта така, после цъкаш това...
Американецът бе непоколебим в стремежа си да запази самообладание. Прегърна приятелката си и двамата се подготвиха за снимка.
А Кочо продължаваше с лекцията:
- После заставаш така... И натискаш тука... Зееелеееее!
Цък!
Американецът пристъпи напред и побърза да си прибере фотоапарата. Без даже да поглежда към монитора, все така усмихвайки се, излая весело:
- Вери гуд! Тенк ю!
- Моля, моля. Пак заповядай. - каза Кочо.
- Но проблем! - преведе Нейко.
Момчето и момичето им помахаха и побързаха да се изнесат.
- Брей, браво бе, Кочо! - възхити се Бубито. - Ти направо ме изумяваш!
- Е, какво пък. Нищо особено. - поскромничи Кочо. - Нали сме си техническа нация. Няма да се излагаме, я!
А отстрани Станка припряно пристъпяше от крак на крак.
- Айде бе, какво сме виснали тука! Да минаваме нататъка към надениците, че огладнях!
И се запътиха към следващия павилион, а там опашката все така се увеличаваше.
