Серия четиридесета. Така го правят истинските Мъже.

[asthfghl]

- Чичо, колко е часът?
- Към десет и пол'вина отива.
- Искаш да кажеш, че още час и половина и ще си ходим? Ухаа!

Изсумтяване.

- Ти просто не разбираш май.
- Кое, чичо?
- Стоим тука вече над три часа, а сме фанали само стари галоши! Да не е имало масово давене на дървари, що ли?
- ...Досега щяхме да сме изкарали и някой труп.
- Добре, де. Ама що само изкарваме скапани галоши!? Ако фанем още неколко, ше можеме да отвориме цел магазин за обувки!
- Чичо, но ние сме хванали само три ботуша дотук.

Ново изсумтяване.

- Да, ами... И три са много! Уф, ше 'зема да си отвора още една бира.
- Чичо, вече изпи шест.
- Амчи къ! Колкото повече, толкова повече! 'Ко не беха биричките, немаше да оцелея, ка'ам ти! Обичам бира и туй-то! (Хълцук).
- Виждам, виждам...

Бълбук-бълбук.

- Ей, виж, чичо. Една риба май се хвана на куката...
- Да бе. Сигур' е друг ботуш. Забрави т'ва! Рибите просто се бъзикат с нас днес. Щото т'ва е с което рибите се занимават, ясно? 'Сичко, което рибите правят, е да се бъзикат с хората! Просто не е истина! Един Мъж требе да може да 'фане една риба и да я убие и да я изяде както си му е реда! Не е редно така, ка'ам ти! И освен т'ва...
- Чичо!!!
- А? К'во има?
- Има риба на въдицата! Знам, че има!

Напрегната пауза.

- Я виж ти! Имаме риба! Имаме РИБА!? Добре, добре, момче. Без паника. Дръж въдицата здраво, докато запаля мотора.
- Чичо? Няма ли по-лесен начин да я хванем?
- Амчи... технологически погледнато, има... Ама ти нъл с'я се учиш на тактиките за начинаещи. И аз не се научих на лесния начин, докат' не станах на двайсе и една! Но все пак... най'ш кво? Ти 'фани тоя рибок, пък аз после ше те науча на лесния начин.
- О, чичо!
- А сега приклекни, момчето ми!
- Готово.
- Почваме!

Брррръъъъъмммммм! (Дрънннн!)

(Далечен рибешки писък:)
- АаааааАаа!
- Внимавай, чичо!
- Какво по дяв.... - БАМ! - Мамкамумамкаму мамкаму и прасе! Тъпата риба ме зашлеви по суратя като предния галош!
- Знам, чичо... Ти си им като магнит!
- Не ми се еб.... ъъъ, бъзикай с мене, момче! Сега, след като фанахме първата си риба, е време да се развихрим!

- Чичо?...
- На! 'Земи тоя чук!
- Ама за какво?
- Аз ше държа рибока, а ти ше му размажеш мозъка!
- Олеле! Ама ЗАЩО, чичо?!?
- За да го изядем после! Хахахахааа!!!
- Ама... Ама...
- К'во има? Не искаш да утрепеш рибока ли? К'во си мислиш, че правят Мъжете, като хванат риба, държат си ги като домашни любимци ли!?
- Амии...
- Ами какво - нищо! С'я го цапни по кратуната! Размажи го, момче!

Суетене.

- Чичо, не мога да го направя! Не мога да убия невинната нещастна малка рибка! Нищо лошо не ми е направила, също както червейчето! (Освен това, тази риба е по-малка от законно допустимия размер за ловене). По-добре да я пуснем, а?
- Грррр... Абе момче, тая риба сигурно цел ден е говорила гадни неща за твойта мила майчица, а ти ше я оставиш да се гаври така с тебе? (Законния размер не значи нищо, момче. Запомни го.)
- Ами, тя рибата сигурно не познава майка ми, сигурен съм, че това е някакво недоразумение. Смятам да й простя.
- Абе ти!... Тоя рибок псуваше баща ти, чух го! К'во ше кажеш с'я, а?!
- Татко ми може и сам лично да го пребие по-късно. Все пак не смятам да му размазвам мозъка за такива неща.
- Ама рибата също изказваше неуважителни и напра'о наскърбителни реплики за милия ти стар ЧИЧО! Нима туй не заслужава един чук?
- А, това не ме засяга.

Ръмжене.

- Абе ти... Ъъъ, такоз... Ами тя рибата тъкмо разпра'яше на другите риби, че Папата приличал на злия Император от Междузвездните! А за туй к'во ше кажеш, а!?
- Тя... каквооо!? Как смее! Ще й покажа аз на тази атеистична риба! Дръж я така, чичо!

Бум-Тряс!!!

- Ей т'ва е то, момчето ми! Сега си истински Мъж! Толкова е просто. (Подсмрък). Просто... толкова съм горд с тебе, момче. Ти се справи с първата си риба!
- Аз... наистина ли, чичо?
- Напълно я обезвреди, момче! Да ти кажа, с'я след като се доказа като истински Мъж и хвана и размаза мозъка на тая риба, ше ти покажа лесния и напълно законен начин как се лови риба!
- Ура!

---


- Добре, момче, с'я си затвори очичките. Не искам да гледаш, докат' не го наглася идеално.
- Окей, чичо.

След малко...

- Добре, така. Хммм. Внимателно сега. Добре, момче! Можеш да си отвориш очите.
- Какво е това? Динамит?!?!
- Хе. Хе. Хе. Мдаа. Така му викат. Динамита е идеалния начин да се хване риба. Мноооого риба! Просто ги разпатайква от'секъде. На мига ги трепе, безболезнено. И ти спестява млатенето с чука поотделно. Казвам ти, момче. Динамита е 'псолютно най-якия начин да хванеш риба!
- Ама чичо, не е ли незаконно?

Пауза.

- Е, той закона е въпрос на въз....приятие, момчето ми. Аз не мисля, че е незаконно, значи не е! Гениално, нали? Геният е в простотата. Некой ден ше го разбереш, като пораснеш.
- Все пак не съм толкова сигурен, чичо...
- Е, стига сега. Не е ли забавно? Айде, подай ми оня кибрит ей там... Благодарско! Сега, ше запаля тая шашка и ти ше я фърлиш у водътъ. После ше подкарам лодката надалече оттука! Подготви се за шоу, момче! Туй ше е най-великата гледка, която си виждал!

Драс. Фффууушшшш...

- Фърли я у водътъ, момче! Побързай! Бързо!

Пльок.

- Добре. Айде да се изпаряваме!

Бррръъъмммммм.

След минутка.

- Хъм. Странна работа.
- Нищо не се случва, чичо.
- Хмм. Може би трябва да....

БУУУУУУУУММММММ!!!!!!!

- Ухаааа!!! Ей на туй му викам рибарлък, момче!
- Чичо... Това беше... страхотно!
- Айде, да се връщаме там да съберем рибата.

Бръммм...

- Ето, дръж с'я тая мрежа. Ше подкарам лодката в кръг, а ти ше обереш рибата.
- Добре, чичо.

След няколко минути.

- Е, момчето ми, мисля, че фанахме достатъчно риба за... ами, за цела година май. Поздравления, момче! Вече зна'йш как се лови риба. Това вече те прави наполовина истински Мъж, а ти още си само на дванайсе'! Некои хора даже въобще никогаж не стават истински Мъже. (Татко ти например...) Дано да си доволен какво напра'их за тебе днеска.
- Приключихме ли?
- Май че да. Айде, да се връщаме на кея.

---


- И така, момчето ми. С'я има само един последен ритуал при рибарлъка. Т'ва е ритуал, по-стар и уважаван от самия океан: следва хваленето пред останалите идиоти рибари колко ти е дълъг... ъъъм, улова. Рибаря с най-големия... такоз, рибок, ше е най-уважавания рибар у целото езеро. Той ше се счита за главния рибар, щото рибата му е най-големата и ше стои най-отгоре.
- Звучи супер!
- Да, и наистина е! И понеже имаме цела лодка, фрашкана с риби, със сигурност ше спечелим!

Бръм-бръм...

- Ей, чичо? Това там не е ли моят татко?
- Я! Прав си. Ей, брато! К'во ста'а? Ела насам, тука сме!
- Наско? Момчето ми! Най-после те открих!
- Тате, виж! Чичо ме научи да ловя риба! Имаме цяла лодка, фрашкана с риба!
- Значи ето къде била изчезнала моята лодка? А пък аз казах на полицаите, че сигурно съседът ми я е откраднал. И откъде ги научи тези думички... фрашкана. А ти бе, брате мой!!!
- Аз ли?
- Да, ти, точно ти! Стой надалече от сина ми, чуваш ли ме?! Не искам повече да се приближаваш до него!
- Е, стига де, тате. Рибарлъка ми харесва! Може ли пак да отида с чичо на риба някой път?
- Не! Само през трупа му! Качвай се на джипа! Да знаеш само колко те търсихме, цялото село е на крак! Майка ти се поболя от притеснения!

Виновен поглед.

- Съжалявам, не знаех...
- Просто замълчи и се качвай в джипа, Насе.
- Добре. Чао, чичо!
- Чао, момче! До скоро. И запомни - сега си вече половин Мъж!
- Той е какво...? На какви работи учиш сина ми?
- О, нищо важно, просто как да бъде Истински Мъж, това е! Не като теб. Ха-ха.

Захлопване на автомобилна врата.

- А ти, Манчо, как въобще се измъкна от изтрезвителното? Предполагаше се да лежиш там двайсет и четири часа!
- Хехе. Дълга история. Гепих един от кухненските ножове и издебнах пазача посред нощ и го взех за заложник. Заплаших го, че ако не ми даде ключовете за портала, ше му отрежа топките и ше може да си намери работа само у църковния хор на малките момченца. Явно е било убедителен довод. Хъ-хъ. После се спуснах по водосточната тръба и...
- И след всичко това си прекарал над четири часа с моето момче!?
- Ами... май да.
- Както и да е! Вече съм се обадил на полицията. Всеки момент ще са тук.
- А, добре. Само това ми трябваше да зная. Доскоро, брат! Чао, момче!
- Чао, чичо!

Отдалечаващи се бягащи стъпки.