asthfghl: (Me = idiot.)
[personal profile] asthfghl
Колко по-шарен е бил светът по времето на древногръцките богове! Те са били досущ като хората, с тази разлика само, че са притежавали гръмотевици. В известен смисъл от тях сме се научили да бъдем гадни, подмолни, низки и въобще - човеци. Нищо божествено не ни е чуждо, защото някога боговете са били хора. И колко хубаво е, че вече ги няма наоколо произволно да изпепеляват цели градове покрай безкрайните си крамоли! (Не че и ние междувременно не сме овладели гръмотевиците, но да не се отклоняваме от темата)...

Та думата ми е за обитателите на древния Олимп. Гръцките богове, богченца и други полу-божествени индивиди били цяла пасмина, но за "главни" се водят дванайсетина от най-големите гадняри сред тях. Дванайсет е божествено число, все пак.

Те живеели на връх Митика (хващаш магистрала Е-75 от Солун към Атина и след Катерини отбиваш вдясно по един доста крив път - никой не е казвал, че пътят към божественото е лек). Освен всемогъщите дванайсет, цялото божествено войнство включвало още куп полу-законни полу-божествени отрочета, музи, нимфи, цял отбор демони, както и няколко супергерои, у които единственото нещо, по-голямо от силата им, било егото им. Повечето от тези странни образи били надарени с някакъв вид магически и свръхестествени сили, но за жалост почти всички имали един голям недъг: били психически нестабилни, а някои - направо умствено изостанали. Абе въобще, много неприятна сбирщина! Мнозина от тях били кръстени на планети и астероиди, понеже гърците нещо си падали по звездобройството, а пък въображението им май вече било на изчерпване, след като били вложили всичките си умствени усилия в изнамиране на Демокрацията.

Гръцките богове вършели нечовешки неща, които хората после се научили да вършат сами (което и довело до края на боговете, но да не слагаме каруцата пред коня). Като например да поразяват враговете си със светкавици (или отрова в чашата), да се отдават на безспирен безразборен секс и да затриват цели градове за кеф и шоу. Едно от любимите им занимания било да преспиват с дъщерите на човеците (обикновено невинни девици), които после им раждали деца, от които някои от боговете се бояли и им завиждали и в резултат се опитвали я да ги изядат, я да ги убият, докато останалите богове пък се опитвали да ги защитят (поради семейна и сантиментална обвързаност или чисто и просто политически интереси). Което довело древния (а и модерния) свят до голяма обърквация. С други думи, изпълнили света на нас смъртните с дебилни копеленца, които безнаказано вършели произволия.

Бордът на директорите на Олимп се наричал "Партенон". Може би защото когато не носели сандали на босо, обували партенки. Не е ясно. В Партенона на Олимп боговете прекарвали цялото си време в безкрайни гуляи, докато светът в нозете им се тресял в безспирни конвулсии и над него висяла постоянната заплаха от катаклизъм (навярно заради силната музика там горе). Хората се опитвали да умилостивят боговете с безсмислени символични подаръци, например жертвопринасяне на още повече девици. В крайна сметка шефът на боговете Зевс почти не се отървал от махмурлука, а в един момент главата толкова го заболяла, че се сцепила на две и оттам изскочил кой? Атина-Палада. И всичко тръгнало по нанадолнището...

Основните богове в Партенона са:

* Зевс: големият Татко на всички останали богове. Най-перверзният хедонист, ебач-трепач, дори на преклонна възраст! Зевс вещо ръководел нещата, а основната му функция била да избира следващата игра по надпиване, която трябвало да играят на купона. Веднъж Хадес протестирал срещу този безобразен монопол, защото все му се падало той да стои надупен до стената и да го целят със снежни топки. Това не се харесало на Татенцето и Хадес бил натирен в Подземния свят. Има съмнения, че го направил от завист, защото Хадес май се явявал основният му конкурент в свалянето на мацки - с неподправения си мрачен и меланхоличен стил той бил като меда за мухите. След този хитър политически ход, Зевс вече останал без никаква конкуренция сред смъртните девици. И нещата се засилили още повече по нанадолнището.

Първо на първо, самото възкачване на престола на Олимп не минало без поражения за самия Зевс. След дълга борба с предишния шеф Хронос, Зевс почти изгубил зрението и слуха си (а и акъла си) и се превърнал в намусено старче (което обаче не пречело на митичното му либидо да рипа при вида на свежа плът). Затова не било много разумно да се мяркаш покрай него, когато е в кофти настроение - имал лошия навик да мята мълнии безразборно, които все попадали на най-неподходящите места.

В свободното си време (т.е. 99% от времето му), Зевс бил зает да задява жени, без да подбира дали са смъртни, нимфи, титанки или богини. Извънбрачната му челяд е безбройна и хората отдавна са й изгубили края. А ако ме питате защо пък при това положение му е трябвало въобще да се жени, ами - от политически съображения! Някак си не върви главният шеф да не е женен, нали? Къде се е чувало за президент - ерген? А?

* Хера - доста противната официална жена на Зевс. Не е ясно дали някога въобще са консумирали брака си, но и да не са, ще е напълно разбираемо, защото била много дебела, но което е още по-лошото - и много заядлива. Дори насън измисляла разни интрижки, а после сутринта се заемала да ги осъществи. В същото време тя била на първа линия по време на безкрайните божествени оргии, организирала запоите и въобще гледала за всеки да има пиячка и всички да са весели. С времето обаче ставала все по-грозна и непоносима, което се опитвала да прикрива с тонове козметика (с променлив успех). Известна била с това, че най-много от всичко мразела жените и не пропускала възможност да ги порази с някоя мълния (или интрижка). Не е ясно как така и не се развели със Зевс. Може би са намерили цаката на успешния и дълготраен брак - просто оставяш другия да си прави каквото си иска и да не ти пука!

* Аполон. Тоя 'убавец бил богът на светлината. Което автоматически го прави отговорен за електричеството и енергоподаването (горко му!) В по-нови времена се пробвал да се прероди в Никола Тесла, но световната еврейска конспирация блокирала опитите му да установи монопол над бизнеса с енергията и така и си заминал в забвение.

В зенита на славата си, Аполон бил неизмерно красив, ама толкова красив, че трябвало да бъде вързан за един електрически стълб на недостъпно място, за да не бъде разкъсан от подлуделите мацки. Сред боговете Аполон бил известен като богът на музиката, здравето, светлината, поезията и гейовете, което го прави най-забавния бог във всяка епоха и общество. Главната му задача била да повишава гейо-фона във всяка една ситуация. Има слухове, че последното му прераждане било като певеца Фреди Меркюри, което може да обясни и извънредно високия му резултат по скалата на най-яките купонджии. Както и безсмъртието му.

* Артемида. Сестрата-близначка на Аполон. Малко по-грозна, но за това пък доста по-луда. Още от ранно детство тя била пренебрегвана от родителите си (все пак при такъв син...), заради което в тийнейджърските си години подпалила Пламъка на Феминизма - една мисия, която взела много насериозно. Протестът й се изразявал в това редовно да си бръсне краката и да се маже с крем Nivea, да си подстригва косата късо, да се татуира на дупето, както и да стане най-великия ловец (ловджийството се считало за "мачо" спорт, но за такава мома си било много секси). Главно ходела на лов за мъже, но понякога минавала и на отсрещната пътека. Не можете да отречете, че свирепа амазонка с лък в ръка звучи много... стимулиращо!

* Хадес. Един дъртак, който така и не излязъл от "емо" годините си. Владее мъртвите. Защото никой жив човек не би издържал на мрачния му темперамент. Да си нямаш такъв шеф!

* Посейдон. Друг дъртак, който не излиза от водата. Има огромна вилица, която подмята без никаква обяснима причина. Все пак е създал цяло потомство от неземно красиви (и доста опасни) създания като морските русалки и октоподите.

* Афродита. Супер-яка мадама и непоправима пачавра! Истинска мъжомелачка. Не се подвеждайте по невинния й вид. Отявлена нимфоманка, разбила не едно сърце (и държава). Хера си има основателна причина да я мрази до мозъка на костите си.

* Атина. Най-върлата и бойна кучка във Вселената! Богиня с изваяна желязна броня и остър шлем на главата. Какво повече да си говорим?

* Арес. Неуравновесен психопат и пироман, който убива разни неща за удоволствие. Присъства в множество съвременни видео-игри, а от екрана на компютъра ти се леят потоци кръв.

* Хипнос. Постоянно дрогиран бог, който си въобразил, че може да прави секс с дръжка на метла на сцената на театъра. В никакъв случай не го гледайте в очите! После може да не се събудите.

* Чарли Чаплин. Може би най-великият бог, живял някога. Доста подценяван - както в древността, така и в зората на Холивуд.

Съвременните гърци днес са зарязали преклонението пред старите си богове и са ги заменили с един доста скучноват, но също толкова недодялан и противен Бог-Един (на който обаче не му липсва шизофреничният синдром на разтроение на личността). Но не винаги е било така. Преди олимпийските богове е имало други шефове, които се разпореждали със съдбините на смъртните. Това били Титаните, известни още като "Онези якичките момченца с големите бухалки". До един били едри здравеняци, чието основно занимание било да ограбват жените и да изнасилват земята. Или май беше обратното? Както и да е...

Според официалната версия, накрая им писнало да бъдат зли и инсценирали преврат срещу себе си, който нахендрил Зевс и смешната му пасмина да станат новите управляващи, а самите Титани се оттеглили в заслужена пенсия, която сега прекарват като рап-музиканти с доста успешна кариера - понякога наричат себе си Биг Мама, Тъ-Пак, Тайм Маста и др. Малко са извън мода вече, защото хората не си падат по любимата им твърда дрога.

* Гея. Известна още като Майката-Земя, или просто Биг Мама. Божественото й задължение е "да-си-седи-там" и да чака.

* Уран. Най-гнусният, долен, гаден чешит в Мултивселената. Рапърският му пседвоним е Тъ-Пак и напълно му отива. Основната му задача е да опложда чакащата ей-там Гея под формата на благодатен дъжд, иначе няма да поникнат птичките и пчеличките. Основният му талант е да предизвиква истеричен смях само при споменаване на името му.

* Хронос. Известен също като Тайм Маста (господарят на Времето). Изобретил Часовника (или хронометъра). Поради хроничен проблем с хранително-отделителната система, се налагало редовно да поглъща цялата си челяд, за да поддържа здравето си. Сред погълнатите от него деца са: Заекът от Страната на Чудесата, Мерилин Монро, Кинг-Конг и Годзила (вкупом), както и Атина-Палада. Добре, че синът му Зевс избягал, намерил един голям сатър и му порнал корема, та изкарал оттам останалите. Това е моментът, от който нещата окончателно тръгнали надолу.

Наскоро поп-групата Coldplay си признаха, че са откраднали песента "Часовници" от Хронос. За наказание водачът на групата Крис Мартин ще трябва да излежи присъда да бъде прикован към една скала за цяла вечност, където един орел всеки ден ще идва да изчопля черния му дроб. Очаква се присъдата да влезе в сила през декември 2012 г. Единственият доволен от цялата работа е Прометей, който най-сетне ще си има дружинка, докато също стои прикован за скалата. И ще могат да си говорят за мъжки работи, докато орелът ги чопли. Уф, това май прозвуча неуместно...

Титаните изгубили доверието на гърците, когато се провалили в задачата си да защитят света от нашествениците - олимпийци. По-късно, по време на Ренесанса, популярността им временно се възвърнала, тъй като често били изобразявани в романтично-драматични поеми и оперети. За жалост, междувременно един нов Бог вече бил завзел властта и те така и не успели да се съвземат напълно.

---

http://t0.gstatic.com/images?q=tbn:ANd9GcSJ_u_knH35KszzzZiRxORtDz1cmoBaRNIAAtcxMEpwEk0m12ONzw
Опелът се изкачваше с пухтене все по-нагоре по склона на последния баир между Драма и Кавала. Отстрани се бяха ширнали полегати ниви и долчинки, напечени от слънцето и обрасли с маслинови храстчета. Все още наоколо не се виждаше нито едно дърво.

- Ама че камънаци! - изпуфтя Лалка и отпи от минералната вода, която вече беше станала на чай.
- Да, как ли живеят тия тука? - зачуди се Пейчо и превключи на по-ниска предавка, а двигателят изръмжа недоволно.

Все пак гледката си струваше. Маслиновите градини бяха изрядно подредени, редиците храсти бяха се ширнали докъдето поглед стигаше. Тук-там по пътя изпреварваха или се разминаваха с някой малък трактор. Вътре неизменно седеше грък на средна възраст, с бяла риза, втъкната в дългите панталони. Сякаш невероятната жега не правеше никакво впечатление на фермерите. Все така си пърпореха кой накъдето е тръгнал, някои натоварили трактора догоре с огромни, черни маслини.

Наистина си беше много жежко, но пък цялата атмосфера навяваше чувство за някаква селска идилия, която нямаше как да не предизвика умиление у сантиментално настроените пътници. Времето сякаш бе замряло в една друга епоха...

Подминаха няколко села - малки, но спретнати, с китни градинки и бели едноетажни къщи, всичките прясно варосани. И неизменните една-две бензинови колонки се кипреха пред някои от по-големите къщи. Пред тях бяха паркирани новички западни автомобили. По улиците не се виждаше жива душа.

Лалка не се стърпя:
- Ех, колко е прекрасно само!
- А? - замислено отвърна Пейчо.
- Всичко е толкова подредено и чисто! Не е като у нас...
- А, да... - разсеяно потвърди Пейчо.
- Къщите им нови, колите им нови, улиците им нови...

Пейчо я погледна с крайчеца на окото.

- Е, да. Разбира се. - отрони с някаква горчивина - Като ги субсидират европейците, естествено, че всичко ще им е новичко! А те лъжат ли, лъжат. Скъсват се да ментят. И присвояват средства от субсидии, пък после ги харчат, за да си уредят живота! И баба знае така!
- Ама... - понечи Лалка. - Маслините?...
- Е, да. Гледат и маслини. Ама са облагодетелствани. Късметлии са, че живеят на плодородна земя с хубав климат. Само чакат да им падне лимона в чинията. Или маслинката. А те си стоят по цял ден на спокойствие и пият фрапе!

Пейчо явно бе подпалил по темата, затова Лалка си замълча. Добре, че наближиха една по-особена табела, на която беше изобразена древна крепост и пишеше "Филипи".

- Да спрем тука, а? - предложи Лалка. - Там има някакви древни забележителности.
- Ами добре, тъкмо да сменя водата. - съгласи се Пейчо. - Не остана много до Кавала...

Опелът спря на паркинга пред цяло поле, изпълнено с древни руини. На входа младият екскурзовод ги прикани да си купят билети.

...
- Каквооо? 10 евро вход!? - опули се Лалка. - Тези в ред ли са?
- Ами, Гърция е тука. Не ти е България.. - опита се да намери някакво обяснение Пейчо.
- От какъв зор 10 евро?
- Карай, Лале. Давай да влизаме, така и така сме дошли до тука. Нали искаше да разгледаме, разубеди ли се вече?

Лалка се замисли, пък накрая кимна начумерено.
- Хъм. Поне тоалетните им са безплатни, както гледам.
- Да, определено не е България тука, ха-ха! - ухили се Пейчо и я последва по петите на екскурзовода.

Беседата не закъсня. На перфектен английски, макар и с доста съскащ гръцки акцент, младежът заобяснява коя сграда за какво е служела. Разказа и как Филипи се е оказал арената на последната битка между силите на Марк Антоний и Октавиан от една страна срещу Брут и останалите убийци на Юлий Цезар от друга. Бе интересно.

- ...А тук на този камък някога в незапомнени времена е седнал Зевс, - продължаваше екскурзоводът - Докато скришно е дебнел девицата Леда и е кроял планове как да я обладае. После се превърнал в див лебед и...

- Да бе! - прошушна Пейчо към Лалка, а ако скептицизмът можеше да се пакетира в кутии, сигурно щеше да напълни половинкилограмова разфасовка. - Тия гърци постоянно си измислят разни истории!
- Нали? - без интерес вметна Лалка и продължи да слуша екскурзовода.
- А баламите туристи постоянно се тълпят пред така наречените им "музеи" и плащат луди пари, за да видят аджеба къде се е изкендзал Зевс...
- Е, не ставай циничен! - смъмри го Лалка, но Пейчо не й обърна внимание и продължи:
- На това им се крепи останалата част от икономиката, хитрите му византийци! Подарени субсидии от европейците плюс туризъм, основан на измислени историйки. Това е!

Лалка го погледна странно.
- Да, ама... Нали и ние си купихме билет от 10 евро и влязохме? Или си промени мнението?

Пейчо се замисли за момент. Но само толкова.
- Те са късметлии, че живеят на такова древно място. И са облагодетелствани с дълга история.
- Нима?
- Да! Където копнеш, извират амфори и стари камъни!
- Много хубаво. Е, и?
- Ами, туристите се тълпят и им плащат, за да гледат. И да лежат като тях на слънце по плажовете.

Лалка се засмя иронично.
- Ха-ха! Няма да видиш грък да се пържи на плажа посред обяд! От коя планета падаш? Има приказка, че посред обяд навън стоят само бездомните кучета и англичаните...
- Добре, де. Не лежат, ами седят. По заведенията.
- Именно! При това на сянка. - потвърди Лалка.
- Както и да е! Схвана ми мисълта!

Лалка въздъхна тежко.
- Уффф, какво си се заоплаквал, гърците - това, гърците - онова. И ние си имаме природа и старини у нас. Ама не си ги ценим! Знаеш ли колко стари крепости стоят буренясали по чукарите? Ама не ги знаеш, защото никой не говори за тях. И защото няма път дотам и няма как да отидеш...
- Именно! Тези тука са съвсем до пътя! - отвърна Пейчо, но после веднага съжали, че е изказал такъв слаб довод.
- Знаеш ли колко пари можем да направим като тях! - продължи Лалка, като видя, че позицията на Пейчо е отслабена. - Ама ни мързи в червата и не си мръдваме пръста. Само се оправдаваме, че другите ни пречат.
- Ами...
- Какво "ами"! Хитри били византийците. Ами хитри са! Подаряват им европейски пари, но не е луд който яде баницата, а който му я дава. На нас защо не щат да ни дават? Щото сами си плюем в сурата.

Повървяха още известно време в мълчание, следвайки екскурзовода, който бе се поуморил от беседата, затова безмълвно бе оставил посетителите сами да се оправят по пътеката кой както намери за добре и да разглеждат указателните табели по маршрута.

- Ох, давай да вървим нататъка. Следобед минава... - предложи Лалка.

Обърнаха гръб на камъка, откъдето Зевс е бройкал клетата Леда, и скочиха в напечената от следобедното слънце кола. След минутка вече бяха на път, а зад последния завой се ширна Егейската низина. В далечината отпред вече се мержелееше белият град, кацнал на брега на тъмносиньото море. А отвъд, на хоризонта, почти на ръба на възприятията, подобно на митична земя, надвисваше тъмен силует - заветният остров Тасос. До утре щяха да бъдат там!
Page generated 17 Jul 2025 22:30
Powered by Dreamwidth Studios