![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghl"Най-хубавото на летенето е, когато пътниците започнат да крещят" -- един терорист по въпроса за гражданското въздухоплаване.
Самолетът е бил разработен непосредствено след дебюта на филма "Има ли пилот в самолета?" през 1954 г. и е магическо реещо се приспособление, което е предназначено да катастрофира и да изгаря в пламъци. Използва се нашироко от заможните американци с куфарчета и японските бизнесмени с миниатюрни фотоапаратчета и е един вид алтернативно транспортно средство, когато наоколо няма телепорт. Съвременният самолет имаужасн....ъъъ искам да кажа прекрасно ниво на сигурност, поради което средно на година са регистрирани само по 100 милиона жертви (без да броим безследно изчезналите в Бермудския триъгълник).
За да бъде лекичък самолетът, за направата му се използва много тънко алуминиево фолио. Тук възниква въпросът как така по него не се получават дупки, след като именно това обикновено се случва с обвивката на колите? Е, ами защото на прекалено малко хора им пука за колите им и затова прекалено са се разглезили. А същевременно авио-компаниите си пазят инвестициите, защото са скъпи.
Единственият познат естествен враг на Самолета е Хеликоптера. Между тях от векове се води скрита война - още от епохата, когато Извънземните дошли на Земята, яхнали метеори. Понякога нощем, ако някой идиот се скитосва из пустеещо летище, той ще чуе далечния тътен от сраженията, които се водят на 200 светлинни години оттук и които са причина за земетресенията, цунамитата и годишните събрания на двойници на Елвис.
Първият изработен самолет в историята представлявал една патица, натъпкана с долнопробно ракетно гориво. Всеки път когато пръцнела, пилотът се придвижвал на известно разстояние напред. Принципът е на реактивния двигател. После този дизайн бил забравен - чак до 1857 г., когато швейцарецът Капитан Жан-Люк Пикард записал първия успешен полет, като изминал над 3000 метра, като изкарал само с една консерва стар фасул. После той се опитал да изобрети стартера с горяща свещ, след което обаче изчезнал безследно и никой повече не го е виждал оттогава. Твърди се, че се е запилял в паралелна Вселена, но няма веществени доказателства, освен обгорелите подметки на обувките му.
Първият "истински" самолет е бил изобретен много, мнооого отдавна от някакъв грък, облечен в хавлия. Също като патока, и той нямал никакви двигатели, ами бил направен изцяло от дърво. Но за разлика от патока, тазилодка.... ъъъ, такова де, самолет, имал дървена рамка от греди, слепени с тиксо.
Този модел бил по-късно преправен от летящите "финикийци". Тези пичове били толкова умни, че се усетили да закрепят един чаршаф от двоен креват за един стълб, който нарекли "мачта" и така самолетът вече не бил задвижван от човешка сила (която много бързо се изхабява), ами от ветровете. Лошото било, че ако вятърът спрел по време на полет, си дотук. Полетът надолу е изцяло подвластен на гравитацията и завършекът никога не е приятен (за зрителите, де).
Поради тези неудобства, аристократите минали към самолети, задвижвани от коне или друг впрегатен добитък. Дядо Коледа например и до днес използва еленски впрягове.
Всичките тези нововъведения накрая довели до построяването на все по-големи самолети, а после още по-големи. И по-по-по-големи. Накрая, през 19 в. с изнамирането на парната машина, се появил и парният самолет ("Паролет"). С помощта на парата, тези машини полетели на въглища вместо от дъжд на вятър и било възможно да се задържат в небето, докато всичките въглища изгорят, след което естествено и те се разбивали долу. Това показало, че е възможно и метални неща да летят.
В модерния си вид, който ни е добре познат от кошмарите ни и от филмите за разбиващи се самолети, този вид транспорт бил въведен благодарение на съвместния бизнес на Майкрософт и Сатаната. През 1987 г. те открили още по-ефикасен начин да крадат човешки души. Но накрая двамата се изпокарали поради несъответствия в бизнес концепцията (Сатаната обвинил Бил Гейтс, че е прекалено меркантилен, така че можете да си представите докъде я били докарали). И от този момент нататъка авио-индустрията излязла от контрол, а Майкрософт трябвало да си намери други начини да предизвиква световен хаос.
Всъщност самолетът използва човешка тяга, за да се държи във въздуха - чрез енергията, произвеждана от химическата реакция на силно токсични газове в резултат от консумацията на специален сорт "ядки", които се предлагат на борда. Изпусканите от пасажерите летливи газове са допълнително подсилвани и от сервираните газирани напитки като катализатор на реакцията. Освен това пътниците често гледат филми на Мел Гибсън, за да не обръщат внимание на постоянните, оглушителни пърдежи.
Никой още не е разгадал напълно цялата сложност на въздухоплаването; макар че има много теории, малко от тях са потвърдени с факти. Наскоро получени данни предизвикаха разпалени дебати между учени, инженери и авио-ентусиасти по света, относно твърдението, че самолетите могат да се самовъзпроизвеждат по време на полет, подобно на хората и животните. В резултат от който акт могат да се пръкнат всякакви странни хибриди, като например триплани, хидроплани и "летящи крепости".
Неща, които се препоръчва да отбягвате в самолета:
- Предмети: Падащи чанти; хвърчащи кутийки с червила и пудри; торнадо; вулкани; метеори; светкавици; Слънцето; хеликоптери; небостъргачи; хемороиди; Бермудския триъгълник; Звездата на Смъртта от Междузвездни Войни; други летящи самолети (то се подразбира де).
- Същества: Кинг-Конг; змии; смърфовете; Гумените Мечета; сем. Джетсън; НАСА; Йети; Дилма Русеф; призрака на Лучано Павароти (той може да чупи стъкла с гласа си).
- Хора: Цигани, които се опитват да ти пробутат златни часовници; главният пилот преди излитане; помощник-пилота, в който си разпознал стар съученик; намахани стюардеси, цапнати в устата.
- Не сядай до: много дебели хора (призракът на Лучано Павароти); някой със свински грип (или какъвто и да е грип); ревящо хлапе; някой/я от бившите ти; застрахователни агенти; студенти по философия или психология - пети курс.
- Не сядай пред: страдащи от синдрома на "неспокойните крака"; фенове на Оскар Уайлд.
- Други: всичко, на което пише "икономичен".
Шестте най-опасни неща на борда на самолета:
1. Някой, който си въобразява, че е експерт по авиацията, но всъщност хабер си няма.
2. Пилоти с нещо, приличащо на кутии с инструменти, особено оранжеви.
3. Змии.
4. Самолет без платна/чаршафи.
5. Самолет без крила.
6. Осама Бин Ладен (или това, което е останало от него след срещата му с рибите).
Интересен елемент от самолета е така наречената "черна кутия". Изработена е от закалени човешки черепи и е нечуплива. Всъщност е оранжева, но това се пази в тайна, за да не се предизвиква паника. Служи за съхраняване на ценна информация, като например колко пъти е пускан сифона в тоалетната, колко деца е изнасилил Майкъл Джексън и дали има откраднати списания "Vogue" от джобчетата зад облегалките. И дали са били използвани страници от тях за нещо друго, освен за тоалетна хартия. Някои си мислят, че черната кутия се използва за нещо полезно, но се заблуждават. Не, наистина не е така. Но пък не пречи да си вярвате, ако искате.
Черната кутия ВИНАГИ оцелява след самолетна катастрофа, за да може малките дракончета, които живеят вътре, после да излязат и да изядат сандвичите и вафлите, останали по дисагите на загиналите пътници. Това е един наистина доходоносен бизнес. Някои са имали неблагоразумието да попитат, след като черната кутия е неразрушима, защо тогава целият самолет не е направен от подобен материал? Първо, откъде толкова много човешки черепи? Жертвите на самолетните катастрофи не стигат. Освен това, нали и производителите на самолети трябва да ядат нещо? Ако всички оцеляваха след самолетен полет, нямаше да има нужда да се строят нови самолети, което щеше да им докара фалит. Мислете малко с главата и вие!
---
През илюминатора се процеждаха кървавите следи от залязващото слънце. По обшивката на Еърбъса пробягваха бляскави отражения. Тонко гледаше замечтан надолу, покрай лявото крило на самолета и към безкрайната шир на родината. Виждаха се къщи, пътища, поля.
Тонко въздъхна. Колко е хубаво отечеството!
Но сега е време за удоволствия! Отиваме във Вегас!
На отсрещната страна на пътеката между седалките седяха проф. Свинаров и доц. Мандраджиев. Тонко беше горд, че го бяха поканили за компания на това пътуване. Не за друго, ами защото бъкел не разбираха от английски. Професорът знаеше само "хелоу!" и "тенк ю пипъл!" Беше го чул от едно телевизионно шоу.
Нещата се бяха подредили идеално за нашия студент. Хем щеше да си прекара цяла седмица в Меката на хазарта, хем щеше да си заработи шестицата на държавния изпит. Но на никого не казвайте, това е тайна!
Предстоеше 12-часов полет над цяла Европа, през океана и прекачване в Ню Йорк, а после - незнайно още колко до щата Невада. Проклетият Вегас го бяха построили на задника на географията, но сигурно си струваше пътуването!
На съседната седалка една дребничка възрастна женица тъкмо си оправяше грима. С прилежността на стара и опитна кабаретна актриса, тя пощипваше косъмчета от веждите си. Тонко я погледа с крайчеца на окото, пък накрая не се стърпя:
- Ама какви мерки за сигурност имаше само, а?
- А? - не разбра бабката.
- На летището.
- Аха...
- Викам, то не бяха едни претърсвания, едни скенери, едни чудеса... - продължаваше разпалено Тонко.
- Ами да. Налага се. - отвърна бабата и продължи да си скубе веждите.
Прекараха още няколко минути в обсъждане на извънредно строгите мерки за сигурност. По-скоро Тонко обсъждаше, а бабката бе слушател. По някое време тя се опита да се вмъкне в монолога:
- А аз имам син в Чикаго... От десет години е там и...
- Аааа, Чикаго, да? - прекъсна я Тонко и продължи, без да чака повторна покана: - Най-българският град в Щатите, да. Много българи има там, даже и Стоичков прекара известно време като треньор на техния футболен отбор. Ама слабички са това американците на футбол! Не я разбират тая игра.
- Той е треньор по джудо... - опита се да се вмъкне старицата, но Тонко отново не й позволи.
- Ааа, хубаво, хубаво. Много е добре да чуеш, че имаме преуспяващи съотечественици толкова далеч от дома! Браво, браво...
След още някоя минута в монолози, бабката се размърда неудобно на мястото си. Изчаквайки един рядък момент на пауза, тя измрънка някакво извинение, че ще отиде да си напудри носа, изсули се изпод предпазния си колан и се запиля в посока на тоалетната.
...
Тонко поседя още известно време, загледан през илюминатора. Вече се бяха издигнали достатъчно високо, за да не му се гади толкова от турбуленциите. Сега самолетът се плъзгаше гладко върху пухкав килим от розово-бели облаци. Отдолу вече не се виждаха градове и поля.
На Тонко бързо му доскуча. Огледа се за нова жертва и съзря оттатък пътеката да седи един млад костюмар, сигурно беше на не повече от трийсетина. Беше изтупан, със скъпа риза и вратовръзка със златна игла. Хайде на бас, че е банкер...
Тонко определено не го свърташе, трябваше да сподели с някого безбройните си впечатления от полета. Затова се протегна през пътеката към младока.
- Здравейте, аз съм Тонко! - изчурулика дружелюбно.
- Владислав. - отговори онзи.
- Изглеждате интелигентен, какво работите?
- Ъ, благодаря... - смути се костюмарът, - В една банка работя в Ню Йорк.
"Ха, познах!", рече си наум Тонко. А на глас каза:
- О, чудесно! И как вървят нещата там? Какво е положението с кризата?
- Е, оправяме се някак си...
- Ааа, не, чувам, че долара спада. Петрола се качва... Нещата не отиват на добре май! - възрази Тонко.
- Е, добре сме, уверявам Ви. - невъзмутимо настоя Владислав. - Кризата общо взето започна да отминава в Америка.
- Ех, Владо, Владо. - въздъхна Тонко и намигна свойски, - Естествено, че така ще кажете вие, банкерите.
- Наистина Ви казвам, фискалните показатели на американската икономика сочат, че...
- Уф, - прекъсна го Тонко, - Ама много повърхностно гледате на нещата!
- Моля? - не разбра Владо.
- Не четеш ли Financial Times? Задава се нова рецесия.
- Е, не съвсем...
Тонко въздъхна.
- Ама и ти си един дървен философ, Владо... Къде си завършил финанси?
- В London School of Economics. - невъзмутимо отрони Владо, на когото обаче една вена вече бе започнала да избива на челото, но в гласа му не се четеше никаква нотка на раздразнение.
- Брей, и как ли ги дават тези дипломи там, а? Сигурно при вас е като в наш'то УНСС, а? Хихихи. - Тонко го сръга съзаклятнически през пътеката. Бяха започнали да привличат няколко погледи на другите пасажери. - Слушай сега, аз може да уча психология, ама поназнайвам нещо по финанси...
След десетминутна лекция по финанси, изнесена от нашия студент, Владислав посегна към якичката си и разхлаби вратовръзката си. Беше започнал да се препотява, затова изявлението му не дойде като изненада:
- Ами аз... Ще взема да отида до бара, да си поръчам един леден чай, че ожаднях, а?
Стана и се завтече, препъвайки се, в посока на барчето. А Тонко отново остана сам.
...
След неколкоминутно взиране през илюминатора, където нищо интересно не се случваше, защото вечерният мрак вече бе обгърнал Еърбъс-а, и понеже нямаше никаква следа нито от бойната бабка, нито от Владо банкерчето, Тонко най-сетне се премести отсреща на седалката зад проф. Свинаров и доц. Мандраджиев, които междувременно усилено плющяха карти.
"Аха, загряват за казиното!", изкефи се вътрешно Тонко.
Отсам десния борд кротко си седеше един индиец на средна възраст, с прошарена дълга брада, рунтави мустаци и виолетова чалма със сребърна тока на нея. Наш Тонко се примъкна до него и почти веднага поде дружелюбно на английски:
- Хай. Сигурно Ви е много трудно с всичките тези мерки за сигурност?
- Моля? Какво имате предвид... - не разбра индиецът.
- Ами... с този Ви вид, сигурно редовно Ви взимат за мюсюлманин, нали разбирате, хаха. - Тонко сръга господина.
- О... Ясно. - изрече бавно индиецът с безизразен глас.
- Е, ама аз си знам, че вие там сте будисти повечето. Всъщност.
- О?
- Те нищо не разбират тези.
- Така ли? - каза индиецът все така безизразно.
- Ами да. А ние у нас имаме много мюсюлмани, при това истински! Нещата отиват на зле... Започва да става опасно...
- О... наистина? - индиецът го изгледа.
След продължителни разяснения на ситуацията с опасностите, които обкръжават отечеството от всички страни, индиецът започна да проявява признаци на неспокойство.
- Добре ли Ви е? - поинтересува се Тонко.
- А, нищо ми няма. - брадаткото с надежда се извърна по посока на тоалетната, - Само че ми се ходи до... нали разбирате...
- О, да, разбира се, разбира се. - разбиращо каза Тонко.
След още минутка индиецът пак се извърна и с облекчение видя светещата в зелено лампичка над заветната врата.
Стана от мястото си, процеди едно извинение и припряно си запроправя път нататъка.
А Тонко пак се вторачи през илюминатора.
Самолетът е бил разработен непосредствено след дебюта на филма "Има ли пилот в самолета?" през 1954 г. и е магическо реещо се приспособление, което е предназначено да катастрофира и да изгаря в пламъци. Използва се нашироко от заможните американци с куфарчета и японските бизнесмени с миниатюрни фотоапаратчета и е един вид алтернативно транспортно средство, когато наоколо няма телепорт. Съвременният самолет има
За да бъде лекичък самолетът, за направата му се използва много тънко алуминиево фолио. Тук възниква въпросът как така по него не се получават дупки, след като именно това обикновено се случва с обвивката на колите? Е, ами защото на прекалено малко хора им пука за колите им и затова прекалено са се разглезили. А същевременно авио-компаниите си пазят инвестициите, защото са скъпи.
Единственият познат естествен враг на Самолета е Хеликоптера. Между тях от векове се води скрита война - още от епохата, когато Извънземните дошли на Земята, яхнали метеори. Понякога нощем, ако някой идиот се скитосва из пустеещо летище, той ще чуе далечния тътен от сраженията, които се водят на 200 светлинни години оттук и които са причина за земетресенията, цунамитата и годишните събрания на двойници на Елвис.
Първият изработен самолет в историята представлявал една патица, натъпкана с долнопробно ракетно гориво. Всеки път когато пръцнела, пилотът се придвижвал на известно разстояние напред. Принципът е на реактивния двигател. После този дизайн бил забравен - чак до 1857 г., когато швейцарецът Капитан Жан-Люк Пикард записал първия успешен полет, като изминал над 3000 метра, като изкарал само с една консерва стар фасул. После той се опитал да изобрети стартера с горяща свещ, след което обаче изчезнал безследно и никой повече не го е виждал оттогава. Твърди се, че се е запилял в паралелна Вселена, но няма веществени доказателства, освен обгорелите подметки на обувките му.
Първият "истински" самолет е бил изобретен много, мнооого отдавна от някакъв грък, облечен в хавлия. Също като патока, и той нямал никакви двигатели, ами бил направен изцяло от дърво. Но за разлика от патока, тази
Този модел бил по-късно преправен от летящите "финикийци". Тези пичове били толкова умни, че се усетили да закрепят един чаршаф от двоен креват за един стълб, който нарекли "мачта" и така самолетът вече не бил задвижван от човешка сила (която много бързо се изхабява), ами от ветровете. Лошото било, че ако вятърът спрел по време на полет, си дотук. Полетът надолу е изцяло подвластен на гравитацията и завършекът никога не е приятен (за зрителите, де).
Поради тези неудобства, аристократите минали към самолети, задвижвани от коне или друг впрегатен добитък. Дядо Коледа например и до днес използва еленски впрягове.
Всичките тези нововъведения накрая довели до построяването на все по-големи самолети, а после още по-големи. И по-по-по-големи. Накрая, през 19 в. с изнамирането на парната машина, се появил и парният самолет ("Паролет"). С помощта на парата, тези машини полетели на въглища вместо от дъжд на вятър и било възможно да се задържат в небето, докато всичките въглища изгорят, след което естествено и те се разбивали долу. Това показало, че е възможно и метални неща да летят.
В модерния си вид, който ни е добре познат от кошмарите ни и от филмите за разбиващи се самолети, този вид транспорт бил въведен благодарение на съвместния бизнес на Майкрософт и Сатаната. През 1987 г. те открили още по-ефикасен начин да крадат човешки души. Но накрая двамата се изпокарали поради несъответствия в бизнес концепцията (Сатаната обвинил Бил Гейтс, че е прекалено меркантилен, така че можете да си представите докъде я били докарали). И от този момент нататъка авио-индустрията излязла от контрол, а Майкрософт трябвало да си намери други начини да предизвиква световен хаос.
Всъщност самолетът използва човешка тяга, за да се държи във въздуха - чрез енергията, произвеждана от химическата реакция на силно токсични газове в резултат от консумацията на специален сорт "ядки", които се предлагат на борда. Изпусканите от пасажерите летливи газове са допълнително подсилвани и от сервираните газирани напитки като катализатор на реакцията. Освен това пътниците често гледат филми на Мел Гибсън, за да не обръщат внимание на постоянните, оглушителни пърдежи.
Никой още не е разгадал напълно цялата сложност на въздухоплаването; макар че има много теории, малко от тях са потвърдени с факти. Наскоро получени данни предизвикаха разпалени дебати между учени, инженери и авио-ентусиасти по света, относно твърдението, че самолетите могат да се самовъзпроизвеждат по време на полет, подобно на хората и животните. В резултат от който акт могат да се пръкнат всякакви странни хибриди, като например триплани, хидроплани и "летящи крепости".
Неща, които се препоръчва да отбягвате в самолета:
- Предмети: Падащи чанти; хвърчащи кутийки с червила и пудри; торнадо; вулкани; метеори; светкавици; Слънцето; хеликоптери; небостъргачи; хемороиди; Бермудския триъгълник; Звездата на Смъртта от Междузвездни Войни; други летящи самолети (то се подразбира де).
- Същества: Кинг-Конг; змии; смърфовете; Гумените Мечета; сем. Джетсън; НАСА; Йети; Дилма Русеф; призрака на Лучано Павароти (той може да чупи стъкла с гласа си).
- Хора: Цигани, които се опитват да ти пробутат златни часовници; главният пилот преди излитане; помощник-пилота, в който си разпознал стар съученик; намахани стюардеси, цапнати в устата.
- Не сядай до: много дебели хора (призракът на Лучано Павароти); някой със свински грип (или какъвто и да е грип); ревящо хлапе; някой/я от бившите ти; застрахователни агенти; студенти по философия или психология - пети курс.
- Не сядай пред: страдащи от синдрома на "неспокойните крака"; фенове на Оскар Уайлд.
- Други: всичко, на което пише "икономичен".
Шестте най-опасни неща на борда на самолета:
1. Някой, който си въобразява, че е експерт по авиацията, но всъщност хабер си няма.
2. Пилоти с нещо, приличащо на кутии с инструменти, особено оранжеви.
3. Змии.
4. Самолет без платна/чаршафи.
5. Самолет без крила.
6. Осама Бин Ладен (или това, което е останало от него след срещата му с рибите).
Интересен елемент от самолета е така наречената "черна кутия". Изработена е от закалени човешки черепи и е нечуплива. Всъщност е оранжева, но това се пази в тайна, за да не се предизвиква паника. Служи за съхраняване на ценна информация, като например колко пъти е пускан сифона в тоалетната, колко деца е изнасилил Майкъл Джексън и дали има откраднати списания "Vogue" от джобчетата зад облегалките. И дали са били използвани страници от тях за нещо друго, освен за тоалетна хартия. Някои си мислят, че черната кутия се използва за нещо полезно, но се заблуждават. Не, наистина не е така. Но пък не пречи да си вярвате, ако искате.
Черната кутия ВИНАГИ оцелява след самолетна катастрофа, за да може малките дракончета, които живеят вътре, после да излязат и да изядат сандвичите и вафлите, останали по дисагите на загиналите пътници. Това е един наистина доходоносен бизнес. Някои са имали неблагоразумието да попитат, след като черната кутия е неразрушима, защо тогава целият самолет не е направен от подобен материал? Първо, откъде толкова много човешки черепи? Жертвите на самолетните катастрофи не стигат. Освен това, нали и производителите на самолети трябва да ядат нещо? Ако всички оцеляваха след самолетен полет, нямаше да има нужда да се строят нови самолети, което щеше да им докара фалит. Мислете малко с главата и вие!
---
През илюминатора се процеждаха кървавите следи от залязващото слънце. По обшивката на Еърбъса пробягваха бляскави отражения. Тонко гледаше замечтан надолу, покрай лявото крило на самолета и към безкрайната шир на родината. Виждаха се къщи, пътища, поля.
Тонко въздъхна. Колко е хубаво отечеството!
Но сега е време за удоволствия! Отиваме във Вегас!
На отсрещната страна на пътеката между седалките седяха проф. Свинаров и доц. Мандраджиев. Тонко беше горд, че го бяха поканили за компания на това пътуване. Не за друго, ами защото бъкел не разбираха от английски. Професорът знаеше само "хелоу!" и "тенк ю пипъл!" Беше го чул от едно телевизионно шоу.
Нещата се бяха подредили идеално за нашия студент. Хем щеше да си прекара цяла седмица в Меката на хазарта, хем щеше да си заработи шестицата на държавния изпит. Но на никого не казвайте, това е тайна!
Предстоеше 12-часов полет над цяла Европа, през океана и прекачване в Ню Йорк, а после - незнайно още колко до щата Невада. Проклетият Вегас го бяха построили на задника на географията, но сигурно си струваше пътуването!
На съседната седалка една дребничка възрастна женица тъкмо си оправяше грима. С прилежността на стара и опитна кабаретна актриса, тя пощипваше косъмчета от веждите си. Тонко я погледа с крайчеца на окото, пък накрая не се стърпя:
- Ама какви мерки за сигурност имаше само, а?
- А? - не разбра бабката.
- На летището.
- Аха...
- Викам, то не бяха едни претърсвания, едни скенери, едни чудеса... - продължаваше разпалено Тонко.
- Ами да. Налага се. - отвърна бабата и продължи да си скубе веждите.
Прекараха още няколко минути в обсъждане на извънредно строгите мерки за сигурност. По-скоро Тонко обсъждаше, а бабката бе слушател. По някое време тя се опита да се вмъкне в монолога:
- А аз имам син в Чикаго... От десет години е там и...
- Аааа, Чикаго, да? - прекъсна я Тонко и продължи, без да чака повторна покана: - Най-българският град в Щатите, да. Много българи има там, даже и Стоичков прекара известно време като треньор на техния футболен отбор. Ама слабички са това американците на футбол! Не я разбират тая игра.
- Той е треньор по джудо... - опита се да се вмъкне старицата, но Тонко отново не й позволи.
- Ааа, хубаво, хубаво. Много е добре да чуеш, че имаме преуспяващи съотечественици толкова далеч от дома! Браво, браво...
След още някоя минута в монолози, бабката се размърда неудобно на мястото си. Изчаквайки един рядък момент на пауза, тя измрънка някакво извинение, че ще отиде да си напудри носа, изсули се изпод предпазния си колан и се запиля в посока на тоалетната.
...
Тонко поседя още известно време, загледан през илюминатора. Вече се бяха издигнали достатъчно високо, за да не му се гади толкова от турбуленциите. Сега самолетът се плъзгаше гладко върху пухкав килим от розово-бели облаци. Отдолу вече не се виждаха градове и поля.
На Тонко бързо му доскуча. Огледа се за нова жертва и съзря оттатък пътеката да седи един млад костюмар, сигурно беше на не повече от трийсетина. Беше изтупан, със скъпа риза и вратовръзка със златна игла. Хайде на бас, че е банкер...
Тонко определено не го свърташе, трябваше да сподели с някого безбройните си впечатления от полета. Затова се протегна през пътеката към младока.
- Здравейте, аз съм Тонко! - изчурулика дружелюбно.
- Владислав. - отговори онзи.
- Изглеждате интелигентен, какво работите?
- Ъ, благодаря... - смути се костюмарът, - В една банка работя в Ню Йорк.
"Ха, познах!", рече си наум Тонко. А на глас каза:
- О, чудесно! И как вървят нещата там? Какво е положението с кризата?
- Е, оправяме се някак си...
- Ааа, не, чувам, че долара спада. Петрола се качва... Нещата не отиват на добре май! - възрази Тонко.
- Е, добре сме, уверявам Ви. - невъзмутимо настоя Владислав. - Кризата общо взето започна да отминава в Америка.
- Ех, Владо, Владо. - въздъхна Тонко и намигна свойски, - Естествено, че така ще кажете вие, банкерите.
- Наистина Ви казвам, фискалните показатели на американската икономика сочат, че...
- Уф, - прекъсна го Тонко, - Ама много повърхностно гледате на нещата!
- Моля? - не разбра Владо.
- Не четеш ли Financial Times? Задава се нова рецесия.
- Е, не съвсем...
Тонко въздъхна.
- Ама и ти си един дървен философ, Владо... Къде си завършил финанси?
- В London School of Economics. - невъзмутимо отрони Владо, на когото обаче една вена вече бе започнала да избива на челото, но в гласа му не се четеше никаква нотка на раздразнение.
- Брей, и как ли ги дават тези дипломи там, а? Сигурно при вас е като в наш'то УНСС, а? Хихихи. - Тонко го сръга съзаклятнически през пътеката. Бяха започнали да привличат няколко погледи на другите пасажери. - Слушай сега, аз може да уча психология, ама поназнайвам нещо по финанси...
След десетминутна лекция по финанси, изнесена от нашия студент, Владислав посегна към якичката си и разхлаби вратовръзката си. Беше започнал да се препотява, затова изявлението му не дойде като изненада:
- Ами аз... Ще взема да отида до бара, да си поръчам един леден чай, че ожаднях, а?
Стана и се завтече, препъвайки се, в посока на барчето. А Тонко отново остана сам.
...
След неколкоминутно взиране през илюминатора, където нищо интересно не се случваше, защото вечерният мрак вече бе обгърнал Еърбъс-а, и понеже нямаше никаква следа нито от бойната бабка, нито от Владо банкерчето, Тонко най-сетне се премести отсреща на седалката зад проф. Свинаров и доц. Мандраджиев, които междувременно усилено плющяха карти.
"Аха, загряват за казиното!", изкефи се вътрешно Тонко.
Отсам десния борд кротко си седеше един индиец на средна възраст, с прошарена дълга брада, рунтави мустаци и виолетова чалма със сребърна тока на нея. Наш Тонко се примъкна до него и почти веднага поде дружелюбно на английски:
- Хай. Сигурно Ви е много трудно с всичките тези мерки за сигурност?
- Моля? Какво имате предвид... - не разбра индиецът.
- Ами... с този Ви вид, сигурно редовно Ви взимат за мюсюлманин, нали разбирате, хаха. - Тонко сръга господина.
- О... Ясно. - изрече бавно индиецът с безизразен глас.
- Е, ама аз си знам, че вие там сте будисти повечето. Всъщност.
- О?
- Те нищо не разбират тези.
- Така ли? - каза индиецът все така безизразно.
- Ами да. А ние у нас имаме много мюсюлмани, при това истински! Нещата отиват на зле... Започва да става опасно...
- О... наистина? - индиецът го изгледа.
След продължителни разяснения на ситуацията с опасностите, които обкръжават отечеството от всички страни, индиецът започна да проявява признаци на неспокойство.
- Добре ли Ви е? - поинтересува се Тонко.
- А, нищо ми няма. - брадаткото с надежда се извърна по посока на тоалетната, - Само че ми се ходи до... нали разбирате...
- О, да, разбира се, разбира се. - разбиращо каза Тонко.
След още минутка индиецът пак се извърна и с облекчение видя светещата в зелено лампичка над заветната врата.
Стана от мястото си, процеди едно извинение и припряно си запроправя път нататъка.
А Тонко пак се вторачи през илюминатора.
