Интерлюдия. Добре забравеното старо.

[asthfghl]

По-добре ужасен край, отколкото ужас без край!

Надеждата: Преценени всичко много трезво. Голяма сила се иска да можеш да вземеш решение, да кажеш "край". Всъщност, никога не е точно край, винаги следва ново начало.
Това, че всяка песен свършва, означава ли, че трябва да спреш да се наслаждаваш на музиката?

Страхът: Винаги следва начало, но ново ли е? Бунт заради самия бунт ли е или наистина искаш коренна промяна? Възможна ли е изобщо – ти си повтарящия се компонент винаги и във всяка ситуация. Защо да е различно?

Душата: Решения взимам във всеки един момент, кога по-лесни, кога по-трудни. Нямаше аз да съм точно това, което съм, ако не стъпвах по следите на Надеждата, следвана като сянка от Страха.