Интерлюдия. Стъпки в снега.

[asthfghl]

И най-обикновеното нещо придобива очарование, щом започнем да го крием.

Накуцвайки през векове история като мислещи Човеци, влачим като окован за крака ни камък - въпроса за Смисъла. НЕ знаем... търсим и питаме. Не винаги намирме отговори и тогава се раждат Предположението, Мистерията, Вярата.

Усещането за тайнственост не е екзотика, не е приумица на конспиративно настроения ни мозък, а е дълбоко залегнало в гените ни. Защото крачим през празно снежно поле и гадаем – защо е бяло и винаги ли е било такова, има ли край, кой го е направил и най-вече: Защо!

Истината за смисъла на живота е най-голямата тайна. И тя вероятно ще си остане Тайна.

Дали  пък ролята ни като цивилизация е НЕ да открием Истината, а да я създадем?