Серия двадесет и втора. Бог е велик! Алилуя!

[asthfghl]

Мнозина, особено атеисти и агностици, смятат, че господ Бог вече не разговаря с простосмъртните, както е правел някога, в далечните дни на Стария и Новия завет, когато такива велики мъже като Адам, Ной, Авраам, Мойсей, Давид, Петър, Павел и Мария (е, тя е жена, но все пак) са му били близки авери. Все пак днес мнозина вярват, че Той още контактува с тях както едно време - чрез видения, знаци, ситуации и Чудеса. Той спокойно може да накара ръцете на статуята Христова да закървят, или ликът на Дева Мария изведнъж да се появи в привидно произволните форми на някое отчупено парче кремък. Или лицето на Спасителя да изникне върху курабийка със стафидки, която току-що си извадил от фурната. По света има изумително голям брой статуи, чиито ръце, крака и дори очи проявяват изумителната склонност да кървят. Господ Бог явно проявява странно увлечение към кръвотеченията...

Обикновените миряни, свещеници и теолози постоянно спорят какво искат да ни кажат тези знаци. Все пак по-светски насочените послания Божии са по-лесни за разгадаване. Например когато един поп дълги часове се двоумял дали да си купи онзи лъскавия автомобил от витрината, на небето удобно се появил облак с формата на кола (виж картинката). Отговорът бил недвусмислен. Бог наистина искал попът да си купи лимузината.

Така отец Петко привикнал да очаква чудеса от Господ. И богът не го разочаровал. Той го инструктирал къде точно да ходи и какво точно да прави и това продължавало всеки Божи ден - чрез различни видения, внезапна поява на петна със странни форми, многозначителни шарки по кората на дърветата, петна от машинно масло в локвите, каменни образувания, странно оформени облаци, хълмове-грамади с човешки очертания, мистериозни кръгове в нивята, странно подредени теракотени плочки или паркетни дъски, балони във формата на животинчета, хаотично разлепени афиши по спирките и всякакви други естествени и изкуствени неща.

Отец Петко, който е бил офицер от запаса, преди да се "прероди" и да стане свещеник, сега твърди, че търсенето на знаци-напътствия от Господа много е улеснило живота му. Защото сега за него се грижи не кой да е, ами самият Господ Бог! То е все едно да си пак в казармата и началството да ти казва на всяка крачка къде да ходиш и какво да правиш. Толкова е удобно и необременяващо!

От явяването на първото му видение, отец Петко е имал много мистични просветления. "Чудесата са навсякъде около нас", обича да казва той. "За тези, които имат очи да ги видят!"

Отецът дава няколко допълнителни примера как свръхестествени явления  направляват живота му. "Веднъж не можех да реша дали да облека коженото яке или вълнения пуловер, затова помолих Бог за напътствие. Както си свивах зад ъгъла на път към галантерията, ми се мерна един билборд с онзи парясник Азис, полу-гол. Казвам ви, наистина ми привлече вниманието! А отдолу - надпис. Нещо да отхвърлим животинските кожи. Рекох си, ей Богу! Благодаря Ти за знака! Господ бог очевидно искаше да ми каже да зарежа коженото яке, затова избрах вълната".

Друг път отецът умувал къде да отиде на ваканционно пътешествие, за да разпространява Вярата. "Дали да не си остана вкъщи? Или да ида до Хавай? В чужбина ли да пътувам? Просто не можех да реша. Затова се обърнах към Господа: Боже, Ти си на ход!" В крайна сметка отецът се отдал на ежедневните си занимания с броеницата и Библията, като усърдно подготвял поредната си проповед, с която планирал да сплаши грешниците в своята енория. Така че съвсем забравил за своята дилема. "Веднъж като оставя някаква задача в ръцете на Господ, всичко вече зависи от Него". След няколко дни, по неговите думи "Бог отвърна на въпроса: каза ми да отида до Таити и да заживея сред гологърдите туземки. Бог е велик, чадо мое! Казвам ти, велик е! Алилуя!" Той разбрал, че изборът Божий за ваканцията му се паднал именно на Таити, понеже веднъж, както си разгръщал един от онези шарените туристически каталози, една страница се откъснала и паднала в скута му, както често става със светите Писания.

"На православните попове им е позволено да се женят", казва отец Петко, "което е единствената причина да избера Православието. Канонът не е чак от такова значение за мен. Както и да е, в един момент реших, че е време да се задомя и да почна да се размножавам в Библейския смисъл, т.е. да си намеря жена". Така че с божието благоволение, той се регистрирал в един сайт за запознанства и завързал кореспонденция с две девойки на име Марчето и Белчето. Никоя от двете не била качила своя снимка в профила си, което му се сторило съмнително, но така или иначе никой друг не откликнал на обявата му, затова се задоволил с това.

Когато сметнал, че е дошъл моментът да избира, той много се подвоумил коя да вземе. Името на Марчето му звучало като да е на много хубава мома, докато Белчето му звучало все едно е някаква грозна дърта крава. Ами ако грешал? Ами ако Сатаната е втълпил на родителите им да ги кръстят с такива имена, само за да препъне правилния избор на благочестивия отец, когато дойде моментът да се зажени? "Отчаяно се нуждаех от Божията помощ. Можете да си представите моето огорчение, когато Той ме подтикна да избера Белчето! В края на краищата Господ е просто един Дух и Него не Го интересува особено външният вид. За Него от значение е само сърцето!" (А тази Бела явно е имала голяаамо сърце, ако приемем, че всички вътрешни органи са пропорционални по размер на телесните мерки). И все пак, въпреки всичкия този трепет и вълнение, той избрал именно Белчето. "И както виждате, сега вече и двете ми изпратиха снимка и можете да се уверите, че Бог е велик! Алилуя!"

Свещениците не са добре заплатени и пенсионното им осигуряване е ужасно според отец Петко. Той признава, че е напълно некомпетентен по финансовите въпроси. Като резултат, признава той, "по финансите съм още по-зависим от магическото ръководство на Господа бога", отколкото при останалите си основни дейности, като избирането на правилното руло тоалетна хартия, решението какво да си изтегли от автомата за кафе и дали да нахрани кучето. Цялата му финансова стратегия се състои в това да избира кои стокови облигации да купи, като примижи с очи и бучне с пръст някъде из таблицата във вестника, като разбира се междувременно отправя гореща молитва към Бога. А дали това действа? "Ами виж тука," отговаря отчето. "Виж само какви акции накупих вчера! Как мислиш, дали Бог е велик или не? Алилуя!"

По дефиниция, Църквата определя като "свръхестествено" всяко явление, което не може да се опише от гледна точка на природните закони. И тъй като Църквата класифицира хомосексуалните отношения като неморални поради факта, че са противоестествени, изглежда, че и те попадат в графата на Чудесата - т.е. явления, които са необясними и/или неразбираеми, предвид нашето познание за естествената и нормална подредба на нещата. Така че, в известен смисъл аналният секс се пада нещо като Чудо. Е, това бе само едно предположение...

---


Лалка най-сетне свали телефонната слушалка от ухото си и разтръска уморена ръка. Беше й умаляла след половинчасовия разговор. Често й се случваше да й падне батерията на телефона след такъв разговор. Говореше с този и онзи за щяло и нещяло. Говореше за всичко и говореше дълго, наистина дълго.

Не е лесно да простираш пране на балкона с едната ръка, докато говориш по телефона с другата. Но с течение на времето тя бе докарала това умение до съвършенство.

Странно, но въпреки първоначалната неприязън към своята лукава и притворена колежка, Лалка откри, че постепенно е започнала да се сближава с Евлогия. Особено днес имаха много да си кажат. Лалка не обичаше да клюкарства, неее, тя въобще не беше такава! Но и пък е хубаво да си в течение със събитията в селото, за да не изоставаш. А Евлогия имаше доста за разказване...

Лалка тъкмо довършваше последните чинии и чаши след поредния обяд, надянала престилката с теменужките. Беше петък, но дори в делничен ден все някой има какво да яде вкъщи. Тъкмо едното синче се нахрани и другото каже "Мамааа! Гладен съъъм!" А на всичкото отгоре и Пейчо често се прибираше от работа посред обяд, за да яде. Живееха много близо до Съда и той обичаше да се възползва от това. Вкъщи храната бе по-хубава от столовата. Пък и така спестяваше някой и друг лев...

На вратата се позвъни. Лалка се позачуди. Но трябваше да отвори все пак.

Обърса мазни ръце в престилката, свали я и я окачи на куката до мивката, после се завтече до вратата и отвори.

Беше наш Тонко. Ухилен до уши с вездесъщата си невинна, открита усмивка, с която неизменно и веднага печелеше всички сърца. Всички обичаха Тонко, той бе душата на компанията - по детски весел и искрящ от вълнение и ентусиазъм за всичко. Нямаше начин да мразиш Тонко.

Освен това и винаги знаеше какво се случва наоколо и можеше да се разчита на него да те осведоми. Но тя, Лалка, разбира се не беше такава!

Е, вярно, Тонко понякога проявяваше склонност да се вманиачава по някои неща. Всъщност по повечето неща. Веднъж задълбае ли в нещо, няма отърване. Но не беше лош.

Ето сега например, той стоеше на вратата запъхтян и ухилен, стиснал здраво една стара омачкана кожена чанта под мишница. От нея стърчаха някакви хартийки. След като извряка едно "Здрасти", той й подаде една от хартийките.

Беше брошура с голям нарисуван дървен кръст на нея. Надписът гласеше: "Аз съм и Пътят, и Истината, и Живота!" И отдолу с по-малки букви: "Вѣрвайте му!", с калиграфски изписана старата ятова гласна вместо "Я".

- Здрасти, Тонко. Какво те води насам? - поинтересува се Лалка.
- Лалче, идвам да те агитирам да дойдеш на неделната служба! - извряка приветливо момъкът.
- Какво, в църквата ли? - учуди се Лалка. - Ти нали знаеш, че не съм вярваща?
- Е, няма нищо! - не се смути Тонко, който винаги имаше готов отговор. - Никога не е късно да се обърнеш към Истината.
- Ама... каква истина? - Лалка заекна в опита си да не звучи твърде рязко. - Аз НЕ вярвам!

Тонко нямаше да се предаде току-така, без бой.

- Да, ама в лоното Божие има място и за вас, атеистите. Не се притеснявай, Бог обича всички ни!
- Първо на първо, аз не съм атеист. Аз съм агностик. - заобяснява Лалка.
- Каква е разликата?
- Каква е разликата... каква е разликата!? Разликата е, че ние агностиците не сме сигурни дали има Бог или няма. А атеистите направо го отричат.
- Значи сте ни така, ни онака, а? - ухили се Тонко. - Много удобно, ха ха!

Лалка се усети, че почва да губи търпение. С Тонко трудно можеше да се излезе на глава.

- Добре, кажи ми какво толкова специално ще става в неделя. - предаде се тя.
- Ами ще има голямо църковно шествие и цялото село ще посреща частица от светия Кръст божи!
- Наииистина ли. - в гласа на Лалка се усещаха ехидни нотки, но Тонко се направи, че не е забелязал.
- Ами да! Но преди това ще има проповед от самия Владика на околията! Ще го представи наш поп Петко! Трябва да дойдеш, ще бъде много поучително!
- Уф... - въздъхна Лалка. - Частица от Кръста, значи.
- Да!
- Коя поред, сто и петнайсетата? Или хиляда и първата частица? Тоя кръст какво, да не е бил десет тона? От стъбло на баобаб ли е бил направен?
- Ех, Лалче, Лалче. Нищо не знаеш! - засмя се Тонко. - Божията благодат идва да ни уважи, нас и нашата енория, не разбираш ли? Това е Чудо! Трябва да сме по-толерантни и по-добри. И да не се поддаваме на Изкушението. Да бъдем добри, разбираш ли? И праведни! Не кради, не лъжи, не убивай! И така нататъка.

Лалка го погледна косо. Но не можеше да се сърди на Тонко. Той просто си бе такъв.

Той забеляза пробойна в отбраната й и продължи:
- Всички ще бъдат там! И Манчо, и Евлогия, и Станка с Нейко и Бубито с Кочо... - той й смигна едва доловимо.

Това изглежда подейства.

- Наистина ли? - каза Лалка видимо заинтригувана. - И кой още?
- И кмета с жена си, разбира се.
- А Здравка, секретарката?
- И тя.
- Брей...

Лалка си помиси, защо пък не? Ще изтрая безсмислените брътвежи на онзи заблуден поп, ще му поръкопляскаме или там каквото се прави (май се викаше "Алилуя?") и сигурно после ще хапнем баница със сирене. Традициите са хубаво нещо... Традициите трябва да се спазват. Пък и ще видя елита на село Чучурково. Може и да излезе нещо от това.

В този момент Тонко реши да изиграе най-силния си коз.
- Ще бъде интересно да видим дали всичко е наред между нашите добри приятели, Бубито и Кочо...

Станка се опули. Той знаеше нещо? Но тя запази самообладание.
- Така ли? Защо?
- Ами... Чух някои неща...
- Така ли? Какви? - невинно попита Лалка, макар че току-що и тя бе подочула някои неща след половинчасовия телефонен разговор с Евлогия.
- Ами... Кочо бил забелязан заедно със Станка. Отивали заедно някъде. - довери шептейки наш Тонко. - Гугукали си...
- Наистина?
- Да! Именно. С гаджето на най-добрата й приятелка! Представяш ли си.

Лалка си представяше. И вътрешно се усмихваше.

Тя зацъка съчувствено с език. Струваше й се, че добре играе ролята си.

- Е, и? - направи се на ударена тя. Дали пък не преиграваше вече?
- Ами какво. Една неделна проповед от Владиката няма да им се отрази зле на съвестта.
- Така ли! - възкликна Лалка. - А клюкаренето какво е според теб? Не е ли грях?
- Ааа, не. Няма го написано в Десетте Божи Заповеди. - заяви информирано Тонко и се захили.
- Хе хе хе. Много смешно! - каза Лалка.
- Освен това аз само споделям впечатления. - продължи той. - Не клюкаря.
- А, добре. Щом казваш... - смигна на свой ред Лалка.

Настъпилата пауза подсказа на госта, че е време да си ходи.
- Е, добре. Аз да поемам нататък по задачите. - изкряка с ентусиазъм Тонко. - Не забравяй! В 10 часа в неделя, пред църквата! Чао!
- Ох, добре... - съгласи се тя и му помаха за довиждане.

После затвори вратата и се облегна отвътре.

Какво пък. Малко нравоучение няма да навреди. Може и да ми дойде акъла в главата и да се спра вече. Тази Евлогия определено не ми влияе много положително...

Пък и хем ще видя за какво става въпрос с този Кръст. Може и да се докосна до него. Лошо няма да се пробваме, ей така... за всеки случай.