![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlСводникът (или още Практикуващ Играч на Мениджърска Позиция - P.I.M.P.) е бизнесмен на свободна практика, който ръководи контингент от едно или няколко момичета на повикване (това са неговите "кучки"). Като сущий треньор на футболен отбор, сводникът се грижи за поддържането на морала и професионалната етика в колектива и гледа момите да си плащат лептата в края на деня. Този уникален мениджър също е в постоянно пряко взаимодействие с клиентите с цел бизнесът да върви добре (защото обратната връзка и сверяването на часовниците е от жизнено значение), а и за да е сигурен, че клиентите не увреждат крехката му стока. Амортизацията е бич в този бизнес, казвам ви! Сводникът също се занимава със случаите, когато конкуренти се опитват да посегнат на авторските му права (като тогава в употреба влизат бухалките и железните боксове) и поддържа партньорски взаимоотношения с по-важните елементи сред полицейските среди, за да осигури комфорт на своите служители. В този ред на мисли, сводникът е важна брънка от хранителната верига на обществото и крайъгълен камък за благополучието на всяка местна общност.
Сводниците придобиват уменията си във водещите университети на живота - един магистър по Управление на Бордеите е сред най-популярните личности сред студентите, особено тези от спортните институти. Тънкостите на сводничеството се изучават също в така наречения Колеж по Яко Чукане.
Още от зората на историята, сводникът е бил важно действащо лице в класическата литература и се е появявал в редица произведения за големи и малки. Например Бабата в приказката за Червената Шапчица урежда едно рисковано пътуване за малката си внучка, което я отвежда през кривите пътеки на живота и я среща с един тъмен субект, изпълнен със задни мисли и странни желания, като например да "изпапка" наедно малката, барабар с дъртата й бабка. Мръсник!
Други по-класически произведения, в които участват сводници от един или друг вид, са: "Библията", "Коранът", "Сводникът от Флоренция" и "Без Задръжки" (последното произведение на Фифти Цент, вече излязло по аудиотеките). Един ярък пример за сводник, който даже е облечен по подобаващ начин, е Заекът от "Алиса в Страната на Чудесата". Да не говорим за Шапкаря... Тигъра от "Мечо Пух" също проявява подобни стилистични наклонности, а даже използва и съответния жаргон. Абе въобще сводниците са навсякъде около нас, от най-ранна възраст.
Сводничеството е широко разпространено и много доходоносно, макар че в някои страни има напъни да бъде лицензирано и да се обложи с данък, а на места даже са наложени хигиенни стандарти. Редица правителства са се опитвали да се "борят" със сводничеството, но след време им е идвал акъла в главата и нещата са се връщали в нормалното си русло, но не и без огромни инвестиции за възстановяване и "стимулиране" на бранша. Така че господа министри, внимавайте в картинката!
Науката, занимаваща се с изучаването на това велико изкуство, е курвологията. Тя е многопластова дисциплина и изисква специална нагласа. Като начало трябва да имаш склонността да гледаш на "кучките" като на стока. Иначе не става. Курвологията включва предмети като изработка на инкрустирани бастуни, плетене на широкополи розови шапки с мъниста, както и бойни изкуства като пляскане на курволяка по задника. Иска се талант и вдъхновение, за да постигнеш съвършенство.
Но най-важният Урок №1, който бъдещият сводник научава, е: "Не барай кучките!" Въпреки изкушението да опиташ собствената си стока, ей така, за да провериш дали няма някакви дефекти, всеки уважаващ себе си мениджър гледа да спазва това златно правило. Престъпването на този закон би изложило на риск трезвата преценка и би разрушило аурата на почтен и принципен бизнесмен, която всеки сводник пази много ревностно. Това мигом би сринало авторитета му и оттук до пълното разпадане на цялата организация има само една крачка.
Най-добрият начин да вземеш диплома по курвология е като се запишеш в Уличния Университет. Тази стара и многоуважавана институция предлага ценни лекции по Основи на Курвологията, като например Да Си Намеря Кучка, Броене на Пачки, Събиране на Кинти, Шамаросване и Уличен Жаргон. След завършване на курса следва церемония по дипломиране, на която те коронясват с широкопола розова или виолетова шапка, връчват ти кичозен церемониален бастун с инкрустации и ти нахлузват ръкавици с искрящи мъниста по тях. Последната стъпка е да научиш кодовите жестове с ръце и пръсти (разбира се, окичени със златни пръстени), които са част от Играта. Вече си готов да започнеш успешна кариера и да навлезеш в знаменития свят на сводниците. Давай, можеш да напляскаш колкото си кучки искаш, ако не слушат! Но все пак внимавай за момченцата с бухалките. Те не спят.
---
Макар че бе доста хладно пладне, Станка не се посвени да нахлузи минижупа и да се пусне по чорапогащник из мразовитите улици на Чучурково. Трай бабо за хубост, както викат старите хора. Не че Станка обичеше да надава ухо за брътвежите на някакви си дъртофелници. Какво разбират те от модерен живот?
За щастие "офисът" на Кочо не бе чак толкова далече. Освен това баничарницата на ъгъла работеше както винаги, така че на Станка й се пооправи малко настроението, след като забърса един особено мазен бюрек със сирене. Като примляскваше блажено и облизваше пръсти, тя взе последната отсечка до къщата на Кочо почти на бегом и най-сетне стигна до портата.
Беше открехнато. Е, какво пък.
Станка се огледа наоколо и като се увери, че никой не я е проследил, се шмугна между дървените крила. На двора имаше барбекю. До него се мъдреше купчина пепелища. Кочо обичаше да се забавлява вечер с аверите си от ловната дружинка. По-голямата останала част от двора бе заета от черния му Голф тройка. Тунингован, блестящ, с лети джанти. Каква машина само! За чудо и приказ.
Още от самото начало Станка си падаше по Кочо. Той беше пич от класа. Говореше уверено, диалектът му беше чуждоземски, на никого не цепеше басма, имаше и добър бизнес. Макар че тя не бе напълно сигурна какъв точно. Абе въобще... пич! Как можа онази Буба да го намери първа? А тя трябваше да се задоволи с онзи смотльо, Нейко. Полицай ми бил това! Виж го само. Като го попита дали ще може я уреди по-бързо да си изкара нова шофьорска книжка, той какво й бе казал? "Но това е противозаконно... Трябва да минеш по каналния ред". Как пък не!
Затова и се обърна към Кочо. Демонстративно, пред всички. Кочо щеше да й помогне. Затова му отиваше на гости в офиса сега. Защото нейният смотльо за нищо не ставаше. А и това бе добра възможност да го опознае по-отблизо. Ако може много, МНОГО по-отблизо.
Бубито да си гледа работата! "Това флиртът не е нищо, то не е като изневярата!" Да бе. Ще я видим тая работа.
Станка бе леко подранила за срещата. Затова и стъпваше по-предпазливо. Когато наближи офиса на Кочо, вътре се чу познат глас. Нашият бизнесмен разговаряше с някого, може би бизнес партньор. Станка понечи да почука, но после размисли. Притихна и долепи ухо до вратата. Стар навик...
- Добре, брат! Немаш ник'ви проблеми. - говореше Кочо с гърления си глас. - Имаш стоката до утре.
- Знаех си, че мога да разчитам на тебе! - отвърна другият.
- Нема да ги броим, имам ти доверие. - каза Кочо.
- Ако искаш преброй ги... - предложи другият.
- Нема проблеми, брат. Давай да свършваме, че имам среща.
Станка не издържа на любопитството и почука. Не мина и секунда и нахълта вътре, като се стараеше да потропва с токчета колкото може по-кокетно.
- Ау, извинете! - възкликна тя някак пресилено. - Не знаех, че сте заети.
Кочо и някакъв друг мъж стояха покрай една маса и събираха някакви хартиени пакети в две чанти. Двамата вдигнаха стреснато глави, но моментът на изненада не трая дълго.
- А, нема ниш'шо. - обади се Кочо. - Влезай, влезай. Ние тука приключихме.
Неговият бизнес партньор тъкмо припряно пъхаше последния пакет в чантата. После закопча най-горното копче на палтото си и, като измънка нещо като извинение под носа си, се изсули и напусна офиса.
- Дано не съм ви прекъснала... - заизвинява се Станка, докато очите й безспирно шареха из офиса. По стените имаше доста календари на Плейбой с разни момичета в най-различни неприлични пози. Това място определено й харесваше.
- А, не бе. Карай с'я. - отвърна Кочо. - Книжката ти е готова, муцка. Давай да ходим към КАТ-а.
- Ей, супер! - изчурулика Станка доволно.
---
Този Голф на всичкото отгоре возеше много меко! Колко нетипично за един Голф. Явно бе тунингована и отвътре пущината. Станка се разтапяше от прекрасното ръмжене на машината, а и от набузения до максимум климатик.
Кочо бе пуснал Кака Васка на уредбата. Цялата кола се тресеше от басовете, а пискливият глас на турбо-фолк звездата се извисяваше в непостижими трели. Станка се поотпусна и започна да припява.
- Ей, много хубава кола имаш бре, Кочо! - измърка тя.
- Нъл? Три месеца работих по нея.
- Ти ли си я направи, бре Кочо?
- Е, некои части аз. Други - едни от сервиза. Стари авери са ми. - похвали се Кочо и запали цигара.
- Ей, Кочо! Какъв вкус имаш само! - не спираше със суперлативите Станка и леко се примъкна по-близо към него.
Очичките й почнаха да го стрелкат лукаво.
- А какъв ти е всъщност бизнеса? - изстреля въпроса си Станка.
Кочо се замисли, но само за миг.
- А? А-ами, ниш'шо особено. Доставяме некои ра'ути тука-тама. - дръпна от цигарата и добави: - И уреждаме некои момичета да... ъхъм, работят като... като модели и актриси. Так'из ми ти ра'ути!
- Аууу, колко прекрасно! - все така мъркаше Станка. - Да вземеш да ме запознаеш с някои от тях, а?
Кочо я изгледа за момент, но намери правилния отговор:
- Ми да тъ запознаеме, ш'шо да ни тъ запознаеме. Мо'е и ти да съ цаниш? Хъхъ.
- Ами да! Може, защо не! - изчурулика Станка и го осени с такава широка усмивка, че златните коронки по кътниците й направиха малки светлинни зайчета по дясната му буза.
Кочо се намести неудобно на седалката си и продължи да кара.
Уф, тези мъже, помисли си Станка. Колко са лесни! Отначало се дърпат, правят се на недостъпни. Но после като им влезеш под кожата по малко, по малко, и поддават. Толкова са лесни за обработване! Досущ като златни коронки за зъби. Задачата ми май ще се окаже и по-лесна, отколкото съм очаквала. Ще й покажа на тази Буба!
Най-сетне стигнаха пред КАТ. В типичен свой стил, Кочо завъртя гуми и сред пушек и свистене се паркира точно пред входа.
- Аууу, каква маневра! Браво! - Станка продължаваше да гъделичка егото му.
- Мога и други ра'ути. - усмихна се Кочо. - С аверите 'одиме да правиме гонки на шосето.
- Да дойда някой път и аз, а? - помоли се Станка.
- Ми ш'шо пък не! Има мно'у пичове, мацки и бира. - съгласи се Кочо.
- Голям си бе, Кочо! - ухили му се Станка и се пресегна, та го щипна по бузата.
И тогава видя другата кола. Тъкмо излизаше от паркинга. Страничният прозорец бе наполовина смъкнат и тя видя шофьора, или по-точно шофьорката.
Беше Евлогия.
Тя видя Евлогия и Евлогия видя нея. Двете се спогледаха. Това, което Евлогия видя, бе Кочо и Станка в Голфа, Станка наведена интимно към него, а той й се усмихва. Евлогия присви очи лукаво.
Това, което Станка видя, бе неприятности на хоризонта.
Ами сега?
Сводниците придобиват уменията си във водещите университети на живота - един магистър по Управление на Бордеите е сред най-популярните личности сред студентите, особено тези от спортните институти. Тънкостите на сводничеството се изучават също в така наречения Колеж по Яко Чукане.
Още от зората на историята, сводникът е бил важно действащо лице в класическата литература и се е появявал в редица произведения за големи и малки. Например Бабата в приказката за Червената Шапчица урежда едно рисковано пътуване за малката си внучка, което я отвежда през кривите пътеки на живота и я среща с един тъмен субект, изпълнен със задни мисли и странни желания, като например да "изпапка" наедно малката, барабар с дъртата й бабка. Мръсник!
Други по-класически произведения, в които участват сводници от един или друг вид, са: "Библията", "Коранът", "Сводникът от Флоренция" и "Без Задръжки" (последното произведение на Фифти Цент, вече излязло по аудиотеките). Един ярък пример за сводник, който даже е облечен по подобаващ начин, е Заекът от "Алиса в Страната на Чудесата". Да не говорим за Шапкаря... Тигъра от "Мечо Пух" също проявява подобни стилистични наклонности, а даже използва и съответния жаргон. Абе въобще сводниците са навсякъде около нас, от най-ранна възраст.
Сводничеството е широко разпространено и много доходоносно, макар че в някои страни има напъни да бъде лицензирано и да се обложи с данък, а на места даже са наложени хигиенни стандарти. Редица правителства са се опитвали да се "борят" със сводничеството, но след време им е идвал акъла в главата и нещата са се връщали в нормалното си русло, но не и без огромни инвестиции за възстановяване и "стимулиране" на бранша. Така че господа министри, внимавайте в картинката!
Науката, занимаваща се с изучаването на това велико изкуство, е курвологията. Тя е многопластова дисциплина и изисква специална нагласа. Като начало трябва да имаш склонността да гледаш на "кучките" като на стока. Иначе не става. Курвологията включва предмети като изработка на инкрустирани бастуни, плетене на широкополи розови шапки с мъниста, както и бойни изкуства като пляскане на курволяка по задника. Иска се талант и вдъхновение, за да постигнеш съвършенство.
Но най-важният Урок №1, който бъдещият сводник научава, е: "Не барай кучките!" Въпреки изкушението да опиташ собствената си стока, ей така, за да провериш дали няма някакви дефекти, всеки уважаващ себе си мениджър гледа да спазва това златно правило. Престъпването на този закон би изложило на риск трезвата преценка и би разрушило аурата на почтен и принципен бизнесмен, която всеки сводник пази много ревностно. Това мигом би сринало авторитета му и оттук до пълното разпадане на цялата организация има само една крачка.
Най-добрият начин да вземеш диплома по курвология е като се запишеш в Уличния Университет. Тази стара и многоуважавана институция предлага ценни лекции по Основи на Курвологията, като например Да Си Намеря Кучка, Броене на Пачки, Събиране на Кинти, Шамаросване и Уличен Жаргон. След завършване на курса следва церемония по дипломиране, на която те коронясват с широкопола розова или виолетова шапка, връчват ти кичозен церемониален бастун с инкрустации и ти нахлузват ръкавици с искрящи мъниста по тях. Последната стъпка е да научиш кодовите жестове с ръце и пръсти (разбира се, окичени със златни пръстени), които са част от Играта. Вече си готов да започнеш успешна кариера и да навлезеш в знаменития свят на сводниците. Давай, можеш да напляскаш колкото си кучки искаш, ако не слушат! Но все пак внимавай за момченцата с бухалките. Те не спят.
---
Макар че бе доста хладно пладне, Станка не се посвени да нахлузи минижупа и да се пусне по чорапогащник из мразовитите улици на Чучурково. Трай бабо за хубост, както викат старите хора. Не че Станка обичеше да надава ухо за брътвежите на някакви си дъртофелници. Какво разбират те от модерен живот?
За щастие "офисът" на Кочо не бе чак толкова далече. Освен това баничарницата на ъгъла работеше както винаги, така че на Станка й се пооправи малко настроението, след като забърса един особено мазен бюрек със сирене. Като примляскваше блажено и облизваше пръсти, тя взе последната отсечка до къщата на Кочо почти на бегом и най-сетне стигна до портата.
Беше открехнато. Е, какво пък.
Станка се огледа наоколо и като се увери, че никой не я е проследил, се шмугна между дървените крила. На двора имаше барбекю. До него се мъдреше купчина пепелища. Кочо обичаше да се забавлява вечер с аверите си от ловната дружинка. По-голямата останала част от двора бе заета от черния му Голф тройка. Тунингован, блестящ, с лети джанти. Каква машина само! За чудо и приказ.
Още от самото начало Станка си падаше по Кочо. Той беше пич от класа. Говореше уверено, диалектът му беше чуждоземски, на никого не цепеше басма, имаше и добър бизнес. Макар че тя не бе напълно сигурна какъв точно. Абе въобще... пич! Как можа онази Буба да го намери първа? А тя трябваше да се задоволи с онзи смотльо, Нейко. Полицай ми бил това! Виж го само. Като го попита дали ще може я уреди по-бързо да си изкара нова шофьорска книжка, той какво й бе казал? "Но това е противозаконно... Трябва да минеш по каналния ред". Как пък не!
Затова и се обърна към Кочо. Демонстративно, пред всички. Кочо щеше да й помогне. Затова му отиваше на гости в офиса сега. Защото нейният смотльо за нищо не ставаше. А и това бе добра възможност да го опознае по-отблизо. Ако може много, МНОГО по-отблизо.
Бубито да си гледа работата! "Това флиртът не е нищо, то не е като изневярата!" Да бе. Ще я видим тая работа.
Станка бе леко подранила за срещата. Затова и стъпваше по-предпазливо. Когато наближи офиса на Кочо, вътре се чу познат глас. Нашият бизнесмен разговаряше с някого, може би бизнес партньор. Станка понечи да почука, но после размисли. Притихна и долепи ухо до вратата. Стар навик...
- Добре, брат! Немаш ник'ви проблеми. - говореше Кочо с гърления си глас. - Имаш стоката до утре.
- Знаех си, че мога да разчитам на тебе! - отвърна другият.
- Нема да ги броим, имам ти доверие. - каза Кочо.
- Ако искаш преброй ги... - предложи другият.
- Нема проблеми, брат. Давай да свършваме, че имам среща.
Станка не издържа на любопитството и почука. Не мина и секунда и нахълта вътре, като се стараеше да потропва с токчета колкото може по-кокетно.
- Ау, извинете! - възкликна тя някак пресилено. - Не знаех, че сте заети.
Кочо и някакъв друг мъж стояха покрай една маса и събираха някакви хартиени пакети в две чанти. Двамата вдигнаха стреснато глави, но моментът на изненада не трая дълго.
- А, нема ниш'шо. - обади се Кочо. - Влезай, влезай. Ние тука приключихме.
Неговият бизнес партньор тъкмо припряно пъхаше последния пакет в чантата. После закопча най-горното копче на палтото си и, като измънка нещо като извинение под носа си, се изсули и напусна офиса.
- Дано не съм ви прекъснала... - заизвинява се Станка, докато очите й безспирно шареха из офиса. По стените имаше доста календари на Плейбой с разни момичета в най-различни неприлични пози. Това място определено й харесваше.
- А, не бе. Карай с'я. - отвърна Кочо. - Книжката ти е готова, муцка. Давай да ходим към КАТ-а.
- Ей, супер! - изчурулика Станка доволно.
---
Този Голф на всичкото отгоре возеше много меко! Колко нетипично за един Голф. Явно бе тунингована и отвътре пущината. Станка се разтапяше от прекрасното ръмжене на машината, а и от набузения до максимум климатик.
Кочо бе пуснал Кака Васка на уредбата. Цялата кола се тресеше от басовете, а пискливият глас на турбо-фолк звездата се извисяваше в непостижими трели. Станка се поотпусна и започна да припява.
- Ей, много хубава кола имаш бре, Кочо! - измърка тя.
- Нъл? Три месеца работих по нея.
- Ти ли си я направи, бре Кочо?
- Е, некои части аз. Други - едни от сервиза. Стари авери са ми. - похвали се Кочо и запали цигара.
- Ей, Кочо! Какъв вкус имаш само! - не спираше със суперлативите Станка и леко се примъкна по-близо към него.
Очичките й почнаха да го стрелкат лукаво.
- А какъв ти е всъщност бизнеса? - изстреля въпроса си Станка.
Кочо се замисли, но само за миг.
- А? А-ами, ниш'шо особено. Доставяме некои ра'ути тука-тама. - дръпна от цигарата и добави: - И уреждаме некои момичета да... ъхъм, работят като... като модели и актриси. Так'из ми ти ра'ути!
- Аууу, колко прекрасно! - все така мъркаше Станка. - Да вземеш да ме запознаеш с някои от тях, а?
Кочо я изгледа за момент, но намери правилния отговор:
- Ми да тъ запознаеме, ш'шо да ни тъ запознаеме. Мо'е и ти да съ цаниш? Хъхъ.
- Ами да! Може, защо не! - изчурулика Станка и го осени с такава широка усмивка, че златните коронки по кътниците й направиха малки светлинни зайчета по дясната му буза.
Кочо се намести неудобно на седалката си и продължи да кара.
Уф, тези мъже, помисли си Станка. Колко са лесни! Отначало се дърпат, правят се на недостъпни. Но после като им влезеш под кожата по малко, по малко, и поддават. Толкова са лесни за обработване! Досущ като златни коронки за зъби. Задачата ми май ще се окаже и по-лесна, отколкото съм очаквала. Ще й покажа на тази Буба!
Най-сетне стигнаха пред КАТ. В типичен свой стил, Кочо завъртя гуми и сред пушек и свистене се паркира точно пред входа.
- Аууу, каква маневра! Браво! - Станка продължаваше да гъделичка егото му.
- Мога и други ра'ути. - усмихна се Кочо. - С аверите 'одиме да правиме гонки на шосето.
- Да дойда някой път и аз, а? - помоли се Станка.
- Ми ш'шо пък не! Има мно'у пичове, мацки и бира. - съгласи се Кочо.
- Голям си бе, Кочо! - ухили му се Станка и се пресегна, та го щипна по бузата.
И тогава видя другата кола. Тъкмо излизаше от паркинга. Страничният прозорец бе наполовина смъкнат и тя видя шофьора, или по-точно шофьорката.
Беше Евлогия.
Тя видя Евлогия и Евлогия видя нея. Двете се спогледаха. Това, което Евлогия видя, бе Кочо и Станка в Голфа, Станка наведена интимно към него, а той й се усмихва. Евлогия присви очи лукаво.
Това, което Станка видя, бе неприятности на хоризонта.
Ами сега?
