![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlЧестността е... Ами... Честността... такова... Е, добре де! Няма да ви лъжа. За секунда си бях намислил да ви подразня с някоя измъчваща, гъделичкаща недомлъвчица. Но нека бъдем искрени за минутка. Просто не мога да ви лъжа. Бих могъл да изпълня цял лист с хубавки лъжи, коя от коя по-привлекателна и приятно звучаща. Но все пак гадни, долни лъжи, излезли от болното съзнание на един шизофреник. Но не мога да ви лъжа така, докато ви гледам право в дълбоките ви, доверчиви, неземно прекрасни очи, пълни с толкова наивна вяра и чистосърдечна радост.
Може би за пореден път сте дошли, решени да попиете безкрайната ми мъдрост, о, неразумний, и да научите нещо ново за вселената и нейните обитатели. Но това, което не сте знаели е, че тук се развива една грамадна конспирация! Неведоми сили са се съюзили срещу вас и вашия разсъдък и даже в момента плетат интриги зад гърба ви и гледат да ви преметнат. А вие им се връзвате! Хаха! Браво на вас.
Със сигурност знам всичко това, понеже съм един изкусен тъкач на конспирации и интриги, дезинформация и лъжи. Знам си го. Отдавна съм усвоил до съвършенство това тъмно изкуство, а вие сте само едни чираци. Но не се бойте, има време да се научите. Само стойте, та гледайте.
Надявам се да успея да ви предам безбрежните си знания в тази област, без да ми се налага да полагам извънредни усилия (защото съм безкрайно мързелив, освен всичко друго). Да можех да ви го налея всичкото с фуния направо в главата, докато спите, цена нямах да имам!
Но направо към въпроса. Този таен план да разложа мозъците ви съществува от зората на човечеството. Още откак хората са измислили граматиката и контекста, както и кавичките, те са се опитвали да се преметнат един друг. Шутове, палячовци, шмекери и смешници, всички те са прекарвали времето си в занимания с тъмната страна на това нещо, наречено с удобното название "сатира". Нали придворният шут е бил единственият, който е можел да каже Истината право в очите на краля и да не бъде обезглавен след това? (Ако кралят е на кеф). За целта обаче е трябвало да я поднесе забавно. Най-големият грях на шута е, ако не те накара да се засмееш. Е, тогава вече е свършено с него...
Лъжите. Те са навсякъде около нас, чакат те само да мигнеш за момент с очи, та да се загнездят в мозъка ти измежду полуотворените ти клепачи. И остават там завинаги. Наскоро да сте мигали с очи? Сигурно сте мигнали, без дори да се усетите. Е, смятайте се за преметнати вече. Ето, това е моментът, когато лъжата намира най-слабото ти място и влиза вътре.
Ето някои от най-разпространените лъжи, за да се уверите, че безспорно все някога сте им ставали жертва. Били те изречени от приятели, от майка ти или баща ти, от най-добрия ти приятел, от гаджето ти, от познати и непознати. Списъкът включва, но никак не се изчерпва със:
- "Най-прекият път до сърцето на мъжа е през стомаха". Това си е чиста глупост, както е видно при един бегъл поглед към учебника по анатомия. Донякъде може да се приеме за истина, само ако погледнем отдолу по посока на панкреаса. Но на кого ли пък му пука за панкреаса? Така си и мислех - на никого.
- "Истинските мъже не плачат". Плачат, и то как! Всеки, който твърди обратното, е подъл лъжец. Например е съвсем нормално и даже очаквано мъжът да се разреве, когато любимият му футболен отбор губи, когато спрат любимото му телевизионно предаване (особено ако в него е имало животни, които скачат на трамплини или големи механични неща, които се разбиват на парчета). В такъв случай си е естествено да се разревеш.
- "Кучетата отиват в Рая". Не е вярно. Само някои отиват, и то само най-сладките палета.
- "Петър плет плете, по пет плета преплита". Първо на първо да ви обясня, че няма такъв индивид като Петър. Това е псевдоним на един шут с особено тежка форма на шизофрения (и в напреднала фаза на пелтечене). Самата дейност плетене на плет е отдавна отмряла. Днес се градят каменни дувари, по три метра най-малко, а често се използва и щампован бетон. Питайте който щете големец с къща на три ката с по три липи и два джипа отпред. Колко остаряла представа само!
- "Войната не е отговора". Освен когато е. Например на въпроса: "Петнайсет водоравно. Битка, бран; с пет букви, започва с в- и завършва на -ойна". Има само един отговор. Освен това е написан отдолу под кръстословицата, като подсказка. Също и: "Виетнамският конфликт какво е бил - а) нещо като война или б) цирк със слонове и хипопотами?"
- "Не можеш да съдиш за книгата по корицата". Нима? А трябва ли книгата да представя цялото съдържание на всичките си страници върху корицата? Или пък трябва да съдържа съкратено обобщение на съдържанието, според вижданията на някакъв велик критик, който, разбира се, никога не е чел книгата, а съди за нея именно по кориците й? Особено ако е писана от Дан Браун. И без това без да сме я прочели, вече знаем какво пише вътре.
- "Упражненията те правят по-добър". Да бе. По време на упражнения можеш да счупиш я кокал, я някоя става. Особено ако се упражняваш в чупене на кокали и стави. Това може и да изглежда като професионално изпълнение, но си е абсолютно аматьорски гаф. Трябва първо да си изучавал с години изкуството на чупенето на кокали, преди въобще да си се пробвал да се упражняваш върху кокали. Вземи, първо пробвай с дървени дъски.
- "Хората в стъклени домове не бива да хвърлят камъни". Напротив, хората в стъклени домове се поощряват да хвърлят камъни, защото: А) Пристрастени са към счупени стъкла; Б) Всъщност са заключени в споменатия стъклен дом и не могат да излязат, освен ако не счупят нещо с камъните, които така лековато са били изоставени да се въргалят по пода от гаднярите, които са ги затворили там; В) На стъклата има нарисуван портрет на Христос. Е, хубаво де, това последното не беше смешно...
- "Присмял се хърбел на щърбел". Никога не съм виждал хърбави хора да се присмиват на никого, още по-малко пък на щърбави такива.
И накрая, важно е да се отбележи, че около 90% от всичко, което хората изричат, е лъжа. Важни са очите.
Как да запазим честността си? Имам няколко съвета за това благородно начинание:
1. Не се опитвайте да бъдете общителни и забавни. Все някога ще се наложи да излъжете или да прикриете факта, че всъщност сте един скучен, безинтересен човек. По-добре напълно избягвайте тази тема.
2. Не мигайте. Това веднага ви издава.
3. Говорете само по теми, с които сте пряко запознати. Например темата за важността на Честността е много удобна за обсъждане по всяко време и място.
4. Ако видите някой да ви приближава с усмивка на лице, листовка в ръка и костюм на гърба, бягайте на безопасно разстояние! Тези лъжат. Много.
5. Ако нищо не подейства, просто се свийте на кравай и почнете да ревете. Това прави невъзможно нито да лъжете, нито да ви лъжат.
Примерни показания на една Напълно Честна Личност:
"Аз съм напълно честна! Може и да ти изглежда, че работя като проститутка на ъгъла на улицата, но ми се ще да беше имал куража да ме питаш за цената ми все някога. Все пак жалко, че не изкарваш достатъчно пари, че да си ме позволиш. Във всеки случай, трябва да ми верваш - напълно честна съм с теб! Въобще, заеби ги добрите обноски, заеби я измамата! И без т'ва всички сме се запътили към Ада, 'щото Всевишния ни мрази всичките до един и иска да се гърчим до безкрай в ужасни пламъци и да получаваме изгаряния първа степен винаги и завинаги. Копеле!"
Така че запишете си което ви казах сега. Добре е да преспите с това наум. Да си го напомняте, докато си миете зъбите. Да го приемете за Истина. Тази информация може да ви е полезна един ден, когато се натъкнете на гениален мошеник, уличен играч на "тука има, тука нема", изкусен застрахователен агент или харизматичен проекто-деспот.
И помнете - ако някога срещнете добре известен лъжец, не се плашете! Той е само продукт на развинтеното ви въображение. Няма да ви нарани. Много.
---
Закоравял лъжец.
Забележете елегантния му костюм и безизразното изражение.
Внимавайте с него. Много внимавайте!
Седяха на малката масичка в ъгъла на кафенето, близо до плазмения екран. Кочо и Нейко държаха да гледат ски спусканията от Кицбюел, макар че никой от двамата не се бе качвал на ски в живота си. Е, Кочо бе се пързалял на шейна Чук-и-Гек, когато бе хлапак, но това май не се броеше.
В кафенето бе доста топло и Станка и Бубито бяха поразголили рамене, за голямо удоволствие на едни дюлгери от съседната маса. Нейко им се пулеше враждебно насреща, но те изглежда не вдяваха намека и продължаваха да хвърлят по някой поглед към мацките и да си дуднат нещо тайно. Ако не се опитваше да минава за толкова културен, Нейко отдавна да е станал от масата и да е отишъл да им забие по един токат. Кочо несъмнено би го сторил, без да се замисли. Но той в момента седеше с гръб към тях и нищо не го интересуваше, освен биричката и ски спусканията.
- Виж го бе, виж го тоя италианеца! - прихна за пореден път Кочо и накара Нейко да отдели за момент поглед от нахалните дюлгери. - Заби се право в оградата, хайвана му с хайван!
- Да бе, сигурно е много 'лъзгаво там... - потвърди Нейко.
Около масата се разнесе наситен аромат на ягоди. Беше от парфюма на сервитьорката, която донесе капучино за Бубито. Четворката обичаха да ходят в това кафене, защото сервитьорка там бе Майчето, добра приятелка на мацките. Винаги когато трите бяха на едно място, можеше да се чуе някоя клюка. И много, много кикот.
Но днес изглежда на Майчето никак не й беше до смях. Очите й бяха зачервени, като че да е плакала. Гледаше втренчено в нищото пред себе си и остави капучиното на масата доста вяло.
- Какво ти е бе, кака? - не се стърпя Станка.
- Ааа, нищо, нищо.
- Не, не. Седни малко и кажи. Нещо е станало! - настоя и Бубито.
Майчето се поколеба, но приседна до тях на масата.
- Заряза ме! Той ме заряза! - и прихна в плач.
- Кой? Петьо ли бре? - изуми се Бубито, но Станка я сръга да мълчи и да остави Майчето да разказва.
Действително беше Петьо. Изоставил я след цели две години заедно, заради една никаквица от долната махала, която работела на ъгъла. Преспал с онази мръсница два-три пъти, докато Майчето разбере от други източници. Сервитьорката бе наистина съкрушена.
- Как може да са толкова гадни мъжете? Как можеее! - продължаваше да циври Майчето. - Е, изключвам присъстващите, разбира се...
- Ами... Какво да ти кажа... - Нейко направи недъгав опит да я успокои.
- Вие бихте ли постъпили така? - не му обърна внимание Майчето. - А? Кажете си го направо!
- О, аз ли? - усмихна се уверено Нейко и се изпъчи. - Никога не съм изневерявал и никога няма да го направя!
Увереността в гласа му вдъхна малко оптимизъм у Майчето, но тя все така продължаваше да модсмърча.
Кочо все още се разсейваше, вперил поглед в плазмения екран със скиорите. Бубито го сръга.
- Какво? А, да! Не бе, как. Нема начин! - каза той и продължи да гледа встрани.
Станка се намеси:
- Е, какво пък толкова, изневярата е като спорт, един вид! Внася разнообразие...
Това, което изтърси, втрещи неколцина от околните маси, които бяха подочули репликата. Дюлгерите усилено си шушукаха.
Нейко се опита да каже нещо, но заекна и не съумя да направи включване. А Кочо все така се разсейваше.
Бубито обходи с поглед останалите и, като не видя подкрепа, взе решение.
- Ама моля ви се, не може така! Как изневярата ще е хубаво нещо? Не е хубаво, как ще е хубаво... - гласчето й стихна неуверено.
- Ти вярваш ли си? - изрепчи й се Станка. - Баш ти ли ще кажеш така, не видиш ли каква си въртиопашка?
Станка често гълчеше така своята дружка и тя й бе свикнала, но този път на розовото блонди му кипна отвътре и решимостта й най-сетне да се противопостави някак си на тази диктаторка още повече се засили.
- Ама това са само флиртове, аз нищо нередно не правя! - оправда се Бубито и веднага контраатакува: - Аз не бих изневерила, докато съм с някого! А ти!?
Кочо вече не гледаше скиорите, а с неудобство се взираше в бирата си. Ей, как не обичаше такива женски приказки... Колко по-прости са нещата, когато някой галфон се разбие с осемдесет километра в час в някоя предпазна ограда. Просто спорт!
На Бубито не й трябваха подкрепления, вече се бе самонавила достатъчно:
- Ти би ли разделила двама влюбени, за да имаш единия? А? Би ли им причинила това? Някой да страда? Ами ако са женени!?
Временно зашеметена от тази неочаквана атака от страна на своята дружка, Станка преглътна сухо. Но бе решена да не отстъпва. Трябваше да постави на мястото й разбунтувалата се блондинка.
- Какво пък, може и с женен! Животът е кратък и аз искам да съм щастлива. Другото е просто лицемерие!
- Охо! Да си щастлива на чужд гръб значи? Като някой страда? - продължаваше да упорства Бубито.
- Ами аз като страдам, някой мисли ли за мене? - отвърна Станка непреклонно. - Виж само какво стана на конкурса! Всичките ме изоставихте. Как се умилквахте само на онази скочубра! - гласът й започна да се извисява заплашително.
- Ама... Ама... - Бубито търсеше по-силни думи. - После като го направиш, няма ли да ти тежи постоянно мисълта за изневярата? През цялото време, като камък на врата? Няма да ти е пълноценна връзката! - вече започваше да се отчайва. Станка никога не отстъпваше.
- И какво, да се лъжем ли значи? - не закъсня Станка. - Не е ли по-добре всичко да е ясно от самото начало? Иначе ще живеете в лъжи!
Това явно бе последният изстрел в тази престрелка, защото обръщението "вие" оказа нужния ефект и Бубито млъкна и се умисли.
Станка също прехвърляше казаното през ума си. Хъм, мислеше си тя, ще я видим тая работа! Бубито нещо се впуска да ми противоречи напоследък. Прави ми едни номерца. И е все една такава, изнервена. Особено, когато зачекна темата за личните взаимоотношения.
Има нещо гнило между тая Буба и нейничкият. Виж го само как се прави на разсеян, а-ма ха! Само спорта гледа. Ще я разчепкаме тази работа.
А Станка бе особено добра в разчепкването.
Изчака известно време да се уталожат страстите и се обърна към Кочо, който още премяташе халбата от една ръка в друга:
- Кочо бе, шофьорската ми книжка скоро изтича...
- И? - измънка Кочо.
- Ами нъл' имаш връзки в КАТ? Да вземем да ми изкараме нова книжка по-бързичко, а? - тя го погледна умолително и примига два-три пъти за повече ефект.
Кочо не се замисли за секунда.
- Нямаш проблеми, муцка. Ела още утре сутринта в работата ми.
- Ей, така те искам! Кавалер си ти! - зарадва се Станка и погледна изпод вежди нейния смотльо. И това ми бил полицай...
После смигна на Кочо, а той се направи на разсеян.
Отстрани, Бубито сбърчи гладкото си русо челце.
Може би за пореден път сте дошли, решени да попиете безкрайната ми мъдрост, о, неразумний, и да научите нещо ново за вселената и нейните обитатели. Но това, което не сте знаели е, че тук се развива една грамадна конспирация! Неведоми сили са се съюзили срещу вас и вашия разсъдък и даже в момента плетат интриги зад гърба ви и гледат да ви преметнат. А вие им се връзвате! Хаха! Браво на вас.
Със сигурност знам всичко това, понеже съм един изкусен тъкач на конспирации и интриги, дезинформация и лъжи. Знам си го. Отдавна съм усвоил до съвършенство това тъмно изкуство, а вие сте само едни чираци. Но не се бойте, има време да се научите. Само стойте, та гледайте.
Надявам се да успея да ви предам безбрежните си знания в тази област, без да ми се налага да полагам извънредни усилия (защото съм безкрайно мързелив, освен всичко друго). Да можех да ви го налея всичкото с фуния направо в главата, докато спите, цена нямах да имам!
Но направо към въпроса. Този таен план да разложа мозъците ви съществува от зората на човечеството. Още откак хората са измислили граматиката и контекста, както и кавичките, те са се опитвали да се преметнат един друг. Шутове, палячовци, шмекери и смешници, всички те са прекарвали времето си в занимания с тъмната страна на това нещо, наречено с удобното название "сатира". Нали придворният шут е бил единственият, който е можел да каже Истината право в очите на краля и да не бъде обезглавен след това? (Ако кралят е на кеф). За целта обаче е трябвало да я поднесе забавно. Най-големият грях на шута е, ако не те накара да се засмееш. Е, тогава вече е свършено с него...
Лъжите. Те са навсякъде около нас, чакат те само да мигнеш за момент с очи, та да се загнездят в мозъка ти измежду полуотворените ти клепачи. И остават там завинаги. Наскоро да сте мигали с очи? Сигурно сте мигнали, без дори да се усетите. Е, смятайте се за преметнати вече. Ето, това е моментът, когато лъжата намира най-слабото ти място и влиза вътре.
Ето някои от най-разпространените лъжи, за да се уверите, че безспорно все някога сте им ставали жертва. Били те изречени от приятели, от майка ти или баща ти, от най-добрия ти приятел, от гаджето ти, от познати и непознати. Списъкът включва, но никак не се изчерпва със:
- "Най-прекият път до сърцето на мъжа е през стомаха". Това си е чиста глупост, както е видно при един бегъл поглед към учебника по анатомия. Донякъде може да се приеме за истина, само ако погледнем отдолу по посока на панкреаса. Но на кого ли пък му пука за панкреаса? Така си и мислех - на никого.
- "Истинските мъже не плачат". Плачат, и то как! Всеки, който твърди обратното, е подъл лъжец. Например е съвсем нормално и даже очаквано мъжът да се разреве, когато любимият му футболен отбор губи, когато спрат любимото му телевизионно предаване (особено ако в него е имало животни, които скачат на трамплини или големи механични неща, които се разбиват на парчета). В такъв случай си е естествено да се разревеш.
- "Кучетата отиват в Рая". Не е вярно. Само някои отиват, и то само най-сладките палета.
- "Петър плет плете, по пет плета преплита". Първо на първо да ви обясня, че няма такъв индивид като Петър. Това е псевдоним на един шут с особено тежка форма на шизофрения (и в напреднала фаза на пелтечене). Самата дейност плетене на плет е отдавна отмряла. Днес се градят каменни дувари, по три метра най-малко, а често се използва и щампован бетон. Питайте който щете големец с къща на три ката с по три липи и два джипа отпред. Колко остаряла представа само!
- "Войната не е отговора". Освен когато е. Например на въпроса: "Петнайсет водоравно. Битка, бран; с пет букви, започва с в- и завършва на -ойна". Има само един отговор. Освен това е написан отдолу под кръстословицата, като подсказка. Също и: "Виетнамският конфликт какво е бил - а) нещо като война или б) цирк със слонове и хипопотами?"
- "Не можеш да съдиш за книгата по корицата". Нима? А трябва ли книгата да представя цялото съдържание на всичките си страници върху корицата? Или пък трябва да съдържа съкратено обобщение на съдържанието, според вижданията на някакъв велик критик, който, разбира се, никога не е чел книгата, а съди за нея именно по кориците й? Особено ако е писана от Дан Браун. И без това без да сме я прочели, вече знаем какво пише вътре.
- "Упражненията те правят по-добър". Да бе. По време на упражнения можеш да счупиш я кокал, я някоя става. Особено ако се упражняваш в чупене на кокали и стави. Това може и да изглежда като професионално изпълнение, но си е абсолютно аматьорски гаф. Трябва първо да си изучавал с години изкуството на чупенето на кокали, преди въобще да си се пробвал да се упражняваш върху кокали. Вземи, първо пробвай с дървени дъски.
- "Хората в стъклени домове не бива да хвърлят камъни". Напротив, хората в стъклени домове се поощряват да хвърлят камъни, защото: А) Пристрастени са към счупени стъкла; Б) Всъщност са заключени в споменатия стъклен дом и не могат да излязат, освен ако не счупят нещо с камъните, които така лековато са били изоставени да се въргалят по пода от гаднярите, които са ги затворили там; В) На стъклата има нарисуван портрет на Христос. Е, хубаво де, това последното не беше смешно...
- "Присмял се хърбел на щърбел". Никога не съм виждал хърбави хора да се присмиват на никого, още по-малко пък на щърбави такива.
И накрая, важно е да се отбележи, че около 90% от всичко, което хората изричат, е лъжа. Важни са очите.
Как да запазим честността си? Имам няколко съвета за това благородно начинание:
1. Не се опитвайте да бъдете общителни и забавни. Все някога ще се наложи да излъжете или да прикриете факта, че всъщност сте един скучен, безинтересен човек. По-добре напълно избягвайте тази тема.
2. Не мигайте. Това веднага ви издава.
3. Говорете само по теми, с които сте пряко запознати. Например темата за важността на Честността е много удобна за обсъждане по всяко време и място.
4. Ако видите някой да ви приближава с усмивка на лице, листовка в ръка и костюм на гърба, бягайте на безопасно разстояние! Тези лъжат. Много.
5. Ако нищо не подейства, просто се свийте на кравай и почнете да ревете. Това прави невъзможно нито да лъжете, нито да ви лъжат.
Примерни показания на една Напълно Честна Личност:
"Аз съм напълно честна! Може и да ти изглежда, че работя като проститутка на ъгъла на улицата, но ми се ще да беше имал куража да ме питаш за цената ми все някога. Все пак жалко, че не изкарваш достатъчно пари, че да си ме позволиш. Във всеки случай, трябва да ми верваш - напълно честна съм с теб! Въобще, заеби ги добрите обноски, заеби я измамата! И без т'ва всички сме се запътили към Ада, 'щото Всевишния ни мрази всичките до един и иска да се гърчим до безкрай в ужасни пламъци и да получаваме изгаряния първа степен винаги и завинаги. Копеле!"
Така че запишете си което ви казах сега. Добре е да преспите с това наум. Да си го напомняте, докато си миете зъбите. Да го приемете за Истина. Тази информация може да ви е полезна един ден, когато се натъкнете на гениален мошеник, уличен играч на "тука има, тука нема", изкусен застрахователен агент или харизматичен проекто-деспот.
И помнете - ако някога срещнете добре известен лъжец, не се плашете! Той е само продукт на развинтеното ви въображение. Няма да ви нарани. Много.
---
Закоравял лъжец.
Забележете елегантния му костюм и безизразното изражение.
Внимавайте с него. Много внимавайте!
Седяха на малката масичка в ъгъла на кафенето, близо до плазмения екран. Кочо и Нейко държаха да гледат ски спусканията от Кицбюел, макар че никой от двамата не се бе качвал на ски в живота си. Е, Кочо бе се пързалял на шейна Чук-и-Гек, когато бе хлапак, но това май не се броеше.
В кафенето бе доста топло и Станка и Бубито бяха поразголили рамене, за голямо удоволствие на едни дюлгери от съседната маса. Нейко им се пулеше враждебно насреща, но те изглежда не вдяваха намека и продължаваха да хвърлят по някой поглед към мацките и да си дуднат нещо тайно. Ако не се опитваше да минава за толкова културен, Нейко отдавна да е станал от масата и да е отишъл да им забие по един токат. Кочо несъмнено би го сторил, без да се замисли. Но той в момента седеше с гръб към тях и нищо не го интересуваше, освен биричката и ски спусканията.
- Виж го бе, виж го тоя италианеца! - прихна за пореден път Кочо и накара Нейко да отдели за момент поглед от нахалните дюлгери. - Заби се право в оградата, хайвана му с хайван!
- Да бе, сигурно е много 'лъзгаво там... - потвърди Нейко.
Около масата се разнесе наситен аромат на ягоди. Беше от парфюма на сервитьорката, която донесе капучино за Бубито. Четворката обичаха да ходят в това кафене, защото сервитьорка там бе Майчето, добра приятелка на мацките. Винаги когато трите бяха на едно място, можеше да се чуе някоя клюка. И много, много кикот.
Но днес изглежда на Майчето никак не й беше до смях. Очите й бяха зачервени, като че да е плакала. Гледаше втренчено в нищото пред себе си и остави капучиното на масата доста вяло.
- Какво ти е бе, кака? - не се стърпя Станка.
- Ааа, нищо, нищо.
- Не, не. Седни малко и кажи. Нещо е станало! - настоя и Бубито.
Майчето се поколеба, но приседна до тях на масата.
- Заряза ме! Той ме заряза! - и прихна в плач.
- Кой? Петьо ли бре? - изуми се Бубито, но Станка я сръга да мълчи и да остави Майчето да разказва.
Действително беше Петьо. Изоставил я след цели две години заедно, заради една никаквица от долната махала, която работела на ъгъла. Преспал с онази мръсница два-три пъти, докато Майчето разбере от други източници. Сервитьорката бе наистина съкрушена.
- Как може да са толкова гадни мъжете? Как можеее! - продължаваше да циври Майчето. - Е, изключвам присъстващите, разбира се...
- Ами... Какво да ти кажа... - Нейко направи недъгав опит да я успокои.
- Вие бихте ли постъпили така? - не му обърна внимание Майчето. - А? Кажете си го направо!
- О, аз ли? - усмихна се уверено Нейко и се изпъчи. - Никога не съм изневерявал и никога няма да го направя!
Увереността в гласа му вдъхна малко оптимизъм у Майчето, но тя все така продължаваше да модсмърча.
Кочо все още се разсейваше, вперил поглед в плазмения екран със скиорите. Бубито го сръга.
- Какво? А, да! Не бе, как. Нема начин! - каза той и продължи да гледа встрани.
Станка се намеси:
- Е, какво пък толкова, изневярата е като спорт, един вид! Внася разнообразие...
Това, което изтърси, втрещи неколцина от околните маси, които бяха подочули репликата. Дюлгерите усилено си шушукаха.
Нейко се опита да каже нещо, но заекна и не съумя да направи включване. А Кочо все така се разсейваше.
Бубито обходи с поглед останалите и, като не видя подкрепа, взе решение.
- Ама моля ви се, не може така! Как изневярата ще е хубаво нещо? Не е хубаво, как ще е хубаво... - гласчето й стихна неуверено.
- Ти вярваш ли си? - изрепчи й се Станка. - Баш ти ли ще кажеш така, не видиш ли каква си въртиопашка?
Станка често гълчеше така своята дружка и тя й бе свикнала, но този път на розовото блонди му кипна отвътре и решимостта й най-сетне да се противопостави някак си на тази диктаторка още повече се засили.
- Ама това са само флиртове, аз нищо нередно не правя! - оправда се Бубито и веднага контраатакува: - Аз не бих изневерила, докато съм с някого! А ти!?
Кочо вече не гледаше скиорите, а с неудобство се взираше в бирата си. Ей, как не обичаше такива женски приказки... Колко по-прости са нещата, когато някой галфон се разбие с осемдесет километра в час в някоя предпазна ограда. Просто спорт!
На Бубито не й трябваха подкрепления, вече се бе самонавила достатъчно:
- Ти би ли разделила двама влюбени, за да имаш единия? А? Би ли им причинила това? Някой да страда? Ами ако са женени!?
Временно зашеметена от тази неочаквана атака от страна на своята дружка, Станка преглътна сухо. Но бе решена да не отстъпва. Трябваше да постави на мястото й разбунтувалата се блондинка.
- Какво пък, може и с женен! Животът е кратък и аз искам да съм щастлива. Другото е просто лицемерие!
- Охо! Да си щастлива на чужд гръб значи? Като някой страда? - продължаваше да упорства Бубито.
- Ами аз като страдам, някой мисли ли за мене? - отвърна Станка непреклонно. - Виж само какво стана на конкурса! Всичките ме изоставихте. Как се умилквахте само на онази скочубра! - гласът й започна да се извисява заплашително.
- Ама... Ама... - Бубито търсеше по-силни думи. - После като го направиш, няма ли да ти тежи постоянно мисълта за изневярата? През цялото време, като камък на врата? Няма да ти е пълноценна връзката! - вече започваше да се отчайва. Станка никога не отстъпваше.
- И какво, да се лъжем ли значи? - не закъсня Станка. - Не е ли по-добре всичко да е ясно от самото начало? Иначе ще живеете в лъжи!
Това явно бе последният изстрел в тази престрелка, защото обръщението "вие" оказа нужния ефект и Бубито млъкна и се умисли.
Станка също прехвърляше казаното през ума си. Хъм, мислеше си тя, ще я видим тая работа! Бубито нещо се впуска да ми противоречи напоследък. Прави ми едни номерца. И е все една такава, изнервена. Особено, когато зачекна темата за личните взаимоотношения.
Има нещо гнило между тая Буба и нейничкият. Виж го само как се прави на разсеян, а-ма ха! Само спорта гледа. Ще я разчепкаме тази работа.
А Станка бе особено добра в разчепкването.
Изчака известно време да се уталожат страстите и се обърна към Кочо, който още премяташе халбата от една ръка в друга:
- Кочо бе, шофьорската ми книжка скоро изтича...
- И? - измънка Кочо.
- Ами нъл' имаш връзки в КАТ? Да вземем да ми изкараме нова книжка по-бързичко, а? - тя го погледна умолително и примига два-три пъти за повече ефект.
Кочо не се замисли за секунда.
- Нямаш проблеми, муцка. Ела още утре сутринта в работата ми.
- Ей, така те искам! Кавалер си ти! - зарадва се Станка и погледна изпод вежди нейния смотльо. И това ми бил полицай...
После смигна на Кочо, а той се направи на разсеян.
Отстрани, Бубито сбърчи гладкото си русо челце.
