Интерлюдия. Болката отляво.

[asthfghl]

Ревността била страх от превъзходството на друг.

Но да питам: кой ревнува – този, който обича, или този, който ИСКА да бъде обичан?

Празнотите на неплътната любов ли запълва ревността? А може би е отражение на ниското ни самочувствие в очите на другия?

Пробудена веднъж, Ревността е като самозареждаща се батерия, чиято енергия може да бъде пресечена само отвътре.

Но... как се гаси туй, що не гасне?