Серия девета. Всичко е театър.

[asthfghl]

Представете си, че сте затворени в картонен кашон. А сега пробийте отвътре две дупки за очите. Я виж! Имаме си актьор! Пробийте сега още няколко дупки. Светлини, прожектори! Да си изработим и няколко изчанчени дреболийки, за да ни са заети ръцете. Ето го и декора. Запретнете ръкави и разкажете някаква история. Пиесата е готова! И ето го в завършен вид, пред нас блесва в цялото си великолепие той. Великият. Театърът.

---


Хладничко си беше в този късен следобеден час, а Станка хич не обичаше да й е студено на минижупа. Леденият полъх на декемврийския вятър никак не й помагаше.

Бубито разбира се припкаше току до нея, като се стараеше да не изостава. И все така чуруликаше нещо. Как не й спря устата на това момиче! Сега плещеше нещо за нейния възлюбен Кочо - какъв кавалер бил, как й отварял врати, как почти не се оригал на масата. Даже и часовник й бил купил на разпродажбата в Мъгъзина! На алтън го докарвала пущината.

А сега щял да я води и на театър. Културен човек! И кара изряден Голф! Тунингован.

- Нали ще дойдеш на театъра, а, Станче? Да вземеш и Нейко.

- Ъм, да бе... Къде без него. - измърмори Станка в унес с някак отсъстващ глас.

Мислеше си за сценката у Лалкини. Като ще си говорим за театър, ей това си беше истинско представление! Да гледаш как мъжлето й се гърчи под тежестта на неудобните въпроси, а тя, от куртоазия, няма какво да направи. Ама как го извъртя само. Когато го пита защо той мие чиниите и каква е тази престилка през кръста му, той взе да мънка и като че ли се изчерви. Не, определено се изчерви! Станка имаше набито око за менящите се оттенъци у хората. А Лалка като досущ една гургулица, която си пази гнездото, веднага се намеси и започна да развива едни ми ти теории... Какъв бил услужлив, добър и галантен. Как я отменял в тежката домашна работа. Какви дечица за чудо и приказ бил отгледал, как все намирал време да отидат на почивка всички заедно, въпреки тежката си програма в съда. Направо да ти се повдигне от сладникави приказки...

Разбира се на Станка не й убягнаха и нотките на неувереност у Пейчо. Може да е мастит съдия и блюстител на закона, но вкъщи е един паж - ни повече, ни по-малко. В главата й започна да се оформя план. Трябваше да има начин да се изкара от равновесие тази досадно стабилна идилия. Не й убягна и начинът, по който Пейчо отвръщаше на дяволитите искрички, които му хвърляше Бубито. Май можем да почнем оттук, мислеше си тя. Бубито може да е тъпа патка, ама в това отношение втора като нея няма. Защо пък да не се възползваме от дарбата й?

Ето сега, една кола профуча по шосето и, както хвърляше кал и снежни пръски, намали леко, докато се изравни с тях. Не видя кой е шофьорът, но със сигурност е бил някой мъж и ценител на дългите бедра в къси минижупи, защото клаксонът иззвънтя: "Би-биии!" А Бубито инстинктивно се обърна и смигна. Ето, на това му се вика талант!

Същевременно Бубка не спираше да мели.

- Айде деее. Ела на театър с нас де! Ще има готини актьори в разни странни дрехи и... Ииии. Ще има и мацки, които им разбиват сърцето. Еххх...

Станка винаги се изумяваше колко много подсмисъл можеше да има в едно простичко "Еххх". Все едно бяха милион искрички, изскачащи от дяволските й очички, но събрани в една-единствена сричка: "Еххх".

- Защо не искаш, бе Станче? Даже и Лалка ще дойде с нейничкият!

Станка закова на място. На Бубито й трябваха няколко мига, за да осъзнае, че продължава да крачи сама по паважа. Тя стопли след три метра.

- А?

- Наистина ли? - Станка се озари. - И Лалка, значи?

- Ами да. И Манчо и той, с цялото семейство. Представяш ли си?

Това беше вече нещо друго. Ето ти добър случай, който не е за изпускане. Театърът може и да не бе по вкуса й, никак даже... Къде-къде по-забавно си беше да идеш на фолк клуб и да куфееш и да мяташ гюбеци до зори под звуците на Магнолия и Дон Хасан. Но сега имаше работа за вършене. Ще изтърпи някаква си театрална пиеса, ако ще и три часа да трае. Нека другите се правят на толкова културни, тя културката си има и добрите страни все пак, нали? Има склонност да се просмуква през порите ти, дори без да я консумираш директно, ами само ако се отъркаш в нея отдалеч.

Доколко нещата между Лалка и Пейчо бяха изрядни? От острия й като бръснач детективски ум не убягваха никакви подробности. То тяхното е също като театър, убедена бе тя. Дали си вярваха наистина? На своята си версия за живота и един на друг? "Не всичко, което гледаш, е така". Това го бе научила от баба си. Баба й е била голяма въртиопашка, позната из цялата околия. Знаеше две и двеста, а вероятно и две хиляди. Можеше да й се вярва на приказките.

С тази дълбока мъдрост наум, Станка взе съдбоносно решение.

- Хуу ма, шъ дойда кат' толко искаш.

- Урраааа! - Бубито беше на седмото небе. - Ще ходим на театър!!!

Е, какво пък. Ако не друго, поне ето ти още един повод да си купи нова рокля. С повечко пайети, ако може.