![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlКоледа, или още КокаКоледа, е празник, изобретен от гениите от отдел Пъблик Рилейшънс на Кока-Кола. Той отбелязва раждането на Дядо Коледа, известен още като Никито. А също и изнамирането на "Подаръците". Или нещо подобно. Коледа се отбелязва с улици, накачулени със светещи гирлянди, хора, носещи глупави червени шапчици с бели пискюли, с неимоверно увеличение на семейните разходи и съответно нарастване приходите на големите молове. Има и изкуствен сняг, който се сипе от машини, въпреки факта, че на Коледа не е валяло от 65 години. Дразнещите малки дечица са също част от пейзажа, а техните сладникави детински глупотевини са превзели целия телевизионен ефир и са задушили турските сериали. Всички реклами са с Дядо Коледа, а в краен случай и Снежанка.
Всички култури имат свой празник за отбелязване на зимата, но християните настояли да си имат собствен празник и свой си ритуал, с който да честват величието на паркирането сред претъпкани паркинги, плюскането на свински джоланчета до пръсване и кряскането на малоумни песнички от сорта на "Ай Коладе, ле!" Коледа е и единственият ден в годината, когато родителите нямат нищо против някакъв странен дебел субект на средна възраст да качва техните деца на коленете си, да се промъква нощем в детските им стаи и да си изпразва торбата в техните чорапчета. Ъъъгх!...
Най-голямата ирония на този празник е традицията хората да си разменят подаръци по случай рождения ден на някакъв непознат. Никой даже не пита Дядото какви са НЕГОВИТЕ желани подаръци. Повечето хора не се и замислят дали такъв списък с желания съществува, макар че е логично и Дядо ти Коледа да си има такъв.
И все пак, списъкът с коледни подаръци си е стара традиция, която родителите използват, за да отбиват безспирните атаки на децата и валящите желания за нови материални придобивки ("Искам самолет! Истински самолет!"), като ги заменят с някои по-уместни и финансово приемливи джунджурии, които децата в крайна сметка ще получат. В общи линии от детето се иска да напише кратко и миличко писъмце до Дядото, а родителите обещават, че то по някакви неведоми пътища ще стигне до него. Схемата работи в полза и на двете страни - хем родителите получават достатъчно време да разлистят няколко каталога на молове и да видят къде въпросното самолетче върви най-тънко, хем децата остават с измамното впечатление, че им е била предоставена възможност да пуснат по съответните канали своето послание до добрия старец. Win-win!
Да не забравяме и основното условие, за да се случи всичко това. Детенцето трябва да е било послушно през годината. Идеалният начин за изнудване към послушание. По какви точно критерии определяме дали е било "послушно" или не, си остава загадка.
Макар че на тази традиция се гледа с умиление от повечето възрастни, да не забравяме, че великият Ленин веднъж казал, че тя "възпитава преклонение пред лакомията у подрастващите капиталисти и формира едни бъдещи войнолюбци" ("Абе искам го тоя самолеееет беее!") Има слух, че Владимир Илич е казал и някои други, далеч по-нелицеприятни неща по този повод, но Пол МакКартни бързо-бързо ги изтрил от втория куплет на песента "Пени Лейн".
Коледа е и единственият момент през годината, в който всички изведнъж се сещат да са добри и милосърдни и да не правят мръсно на ближния си. Някои даже се отървават от старите си скъсани чорапи и юргани, като ги захвърлят в някакъв дом за бездомни деца, а после гордо се хвалят какви са благотворителни. Всички им ръкопляскат. Някои даже ги дават по телевизията - след новините. За щастие всичко това не трае твърде дълго и скоро след това нещата се нормализират и хората се връщат към обичайното си състояние на апатично дебнене в чакане на келепиреца и някоя и друга сгодна пържола.
---
Коледната елха светкаше в най-различни окраски. Имаше червено, жълто, синьо, зелено... даже и розово. Бубито много обичаше розово. Никога не пропускаше сгоден случай да се облече в меко, пухкаво, искрящо и лъщящо розовко. Хващаше окото.
Станка стоеше нацупена в единия ъгъл на дивана и посръбваше шумно от кафето. Още се чудеше как се бе навила на глупостите на Бубито. "Трябва да уважим Лалчето! Ми как! Тя ни е приятелка! Пък и Пейчо е добряк. И е съдия!" Приятелките трябва да се уважават, особено когато са семейни. Завалийките, животецът им е приключил преди години! За оплакване са. Заслужават да им развеселиш сивото и безрадостно ежедневие, изпълнено с тенджери, котлони и... ииии, ами, памперси. Е, добре де, малките Гошко и Тошко не бяха вече пеленаци, но пък, съдейки по капризите им, в известен смисъл бяха и по-зле.
Единият тъкмо влачеше едно камионче току досами крака на Станчето. И викаше "Бу-бууу!" Станка потръпна.
Бубито, разбира се, си чуруликаше ведро както винаги. Това си й беше автоматичният режим. И само когато се сваляше с някой готиняр, сменяше плочата с едно мазно, протяжно котешко мъркане. Мяууу.
Лалка сновеше като совалка. Имаше още много за вършене, макар и Пейчо да помагаше. Наистина беше добряк тоя Пейчо. Може да е съдия, ама как мие чиниите само! Да го изядеш с поглед това дупе...
- Бубе ма? Искаш ли коняче? - Лалка беше пример за услужлива домакиня.
- Ааа, може, може!
Станка не можеше да издържи на всичкото това умиление. Каква идилия само! Отвътре я глождеше един въпрос.
- Гоше? Какво ти подари Дядо Коледа?
Тя усети с гърба си погледа на Лалка.
- Ъ. Ъъ. Дядо Коледа. Ми подари. Ъ. Самолетче!
- Самолетче. - Станка обмисляше следващия си ход. - И голямо ли е то?
Погледът тежеше на врата й.
- Ъ. Ъъъ. Да. И вика Ррррруаааарррррр! - Гошко беше много добър откъм докарването на всякакви военни звуци.
Лалка реши спешно да се намеси:
- Дядо Коледа му донесе мнооого подаръци на Гошко! И на Тошето също. Нали, Гоше? Много подаръци. Големи. Щото те много слушаха. Нали, Гоше?
- Ъ. Ъъ. Да.
Станка се усмихна на себе си. Пропукване в противниковата отбрана, може би?
Тази Лалка беше като истинска гургулица. Не даваше и с пръст да побутнеш синчетата й, да не говорим да ги поставиш на кръстосан разпит. Но чинеше й се, тя нещо криеше комай. Още от предния път, когато стана въпрос за семейството, децата и други подобни, тя все реагираше някак рязко на всякакви изказвания, които биха хвърлили сянка на съмнение относно безоблачното семейно ежедневие. Все пак нали винаги парадираше колко велико е да си женен - от десет кладенеца вода носеше и само философстваше, философстваше... Още тогава Станка си бе наумила да я разнищи тази история. Не може току-така да й представят доказателства, че видиш ли, било по-добре да си задомен. Не й се връзваше някак със светогледа. В известен смисъл затова и се бе навила на кандърмите на Бубето да дойдат на гости на Лалка именно на следващия ден след Коледа.
Тук имаше нещо гнило и тя щеше да стигне до дъното на тоя кладенец. Ако ще да се наложи да зададе още сто въпроса.
И тогава тя видя престилката, вързана на врата на Пейчо съдията. Той още миеше чиниите.
- Пейчо бе, ко'й туй бря? Я съ обърни, кака?
Ей сега те сгащих.
Всички култури имат свой празник за отбелязване на зимата, но християните настояли да си имат собствен празник и свой си ритуал, с който да честват величието на паркирането сред претъпкани паркинги, плюскането на свински джоланчета до пръсване и кряскането на малоумни песнички от сорта на "Ай Коладе, ле!" Коледа е и единственият ден в годината, когато родителите нямат нищо против някакъв странен дебел субект на средна възраст да качва техните деца на коленете си, да се промъква нощем в детските им стаи и да си изпразва торбата в техните чорапчета. Ъъъгх!...
Най-голямата ирония на този празник е традицията хората да си разменят подаръци по случай рождения ден на някакъв непознат. Никой даже не пита Дядото какви са НЕГОВИТЕ желани подаръци. Повечето хора не се и замислят дали такъв списък с желания съществува, макар че е логично и Дядо ти Коледа да си има такъв.
И все пак, списъкът с коледни подаръци си е стара традиция, която родителите използват, за да отбиват безспирните атаки на децата и валящите желания за нови материални придобивки ("Искам самолет! Истински самолет!"), като ги заменят с някои по-уместни и финансово приемливи джунджурии, които децата в крайна сметка ще получат. В общи линии от детето се иска да напише кратко и миличко писъмце до Дядото, а родителите обещават, че то по някакви неведоми пътища ще стигне до него. Схемата работи в полза и на двете страни - хем родителите получават достатъчно време да разлистят няколко каталога на молове и да видят къде въпросното самолетче върви най-тънко, хем децата остават с измамното впечатление, че им е била предоставена възможност да пуснат по съответните канали своето послание до добрия старец. Win-win!
Да не забравяме и основното условие, за да се случи всичко това. Детенцето трябва да е било послушно през годината. Идеалният начин за изнудване към послушание. По какви точно критерии определяме дали е било "послушно" или не, си остава загадка.
Макар че на тази традиция се гледа с умиление от повечето възрастни, да не забравяме, че великият Ленин веднъж казал, че тя "възпитава преклонение пред лакомията у подрастващите капиталисти и формира едни бъдещи войнолюбци" ("Абе искам го тоя самолеееет беее!") Има слух, че Владимир Илич е казал и някои други, далеч по-нелицеприятни неща по този повод, но Пол МакКартни бързо-бързо ги изтрил от втория куплет на песента "Пени Лейн".
Коледа е и единственият момент през годината, в който всички изведнъж се сещат да са добри и милосърдни и да не правят мръсно на ближния си. Някои даже се отървават от старите си скъсани чорапи и юргани, като ги захвърлят в някакъв дом за бездомни деца, а после гордо се хвалят какви са благотворителни. Всички им ръкопляскат. Някои даже ги дават по телевизията - след новините. За щастие всичко това не трае твърде дълго и скоро след това нещата се нормализират и хората се връщат към обичайното си състояние на апатично дебнене в чакане на келепиреца и някоя и друга сгодна пържола.
---
Коледната елха светкаше в най-различни окраски. Имаше червено, жълто, синьо, зелено... даже и розово. Бубито много обичаше розово. Никога не пропускаше сгоден случай да се облече в меко, пухкаво, искрящо и лъщящо розовко. Хващаше окото.
Станка стоеше нацупена в единия ъгъл на дивана и посръбваше шумно от кафето. Още се чудеше как се бе навила на глупостите на Бубито. "Трябва да уважим Лалчето! Ми как! Тя ни е приятелка! Пък и Пейчо е добряк. И е съдия!" Приятелките трябва да се уважават, особено когато са семейни. Завалийките, животецът им е приключил преди години! За оплакване са. Заслужават да им развеселиш сивото и безрадостно ежедневие, изпълнено с тенджери, котлони и... ииии, ами, памперси. Е, добре де, малките Гошко и Тошко не бяха вече пеленаци, но пък, съдейки по капризите им, в известен смисъл бяха и по-зле.
Единият тъкмо влачеше едно камионче току досами крака на Станчето. И викаше "Бу-бууу!" Станка потръпна.
Бубито, разбира се, си чуруликаше ведро както винаги. Това си й беше автоматичният режим. И само когато се сваляше с някой готиняр, сменяше плочата с едно мазно, протяжно котешко мъркане. Мяууу.
Лалка сновеше като совалка. Имаше още много за вършене, макар и Пейчо да помагаше. Наистина беше добряк тоя Пейчо. Може да е съдия, ама как мие чиниите само! Да го изядеш с поглед това дупе...
- Бубе ма? Искаш ли коняче? - Лалка беше пример за услужлива домакиня.
- Ааа, може, може!
Станка не можеше да издържи на всичкото това умиление. Каква идилия само! Отвътре я глождеше един въпрос.
- Гоше? Какво ти подари Дядо Коледа?
Тя усети с гърба си погледа на Лалка.
- Ъ. Ъъ. Дядо Коледа. Ми подари. Ъ. Самолетче!
- Самолетче. - Станка обмисляше следващия си ход. - И голямо ли е то?
Погледът тежеше на врата й.
- Ъ. Ъъъ. Да. И вика Ррррруаааарррррр! - Гошко беше много добър откъм докарването на всякакви военни звуци.
Лалка реши спешно да се намеси:
- Дядо Коледа му донесе мнооого подаръци на Гошко! И на Тошето също. Нали, Гоше? Много подаръци. Големи. Щото те много слушаха. Нали, Гоше?
- Ъ. Ъъ. Да.
Станка се усмихна на себе си. Пропукване в противниковата отбрана, може би?
Тази Лалка беше като истинска гургулица. Не даваше и с пръст да побутнеш синчетата й, да не говорим да ги поставиш на кръстосан разпит. Но чинеше й се, тя нещо криеше комай. Още от предния път, когато стана въпрос за семейството, децата и други подобни, тя все реагираше някак рязко на всякакви изказвания, които биха хвърлили сянка на съмнение относно безоблачното семейно ежедневие. Все пак нали винаги парадираше колко велико е да си женен - от десет кладенеца вода носеше и само философстваше, философстваше... Още тогава Станка си бе наумила да я разнищи тази история. Не може току-така да й представят доказателства, че видиш ли, било по-добре да си задомен. Не й се връзваше някак със светогледа. В известен смисъл затова и се бе навила на кандърмите на Бубето да дойдат на гости на Лалка именно на следващия ден след Коледа.
Тук имаше нещо гнило и тя щеше да стигне до дъното на тоя кладенец. Ако ще да се наложи да зададе още сто въпроса.
И тогава тя видя престилката, вързана на врата на Пейчо съдията. Той още миеше чиниите.
- Пейчо бе, ко'й туй бря? Я съ обърни, кака?
Ей сега те сгащих.
