![[personal profile]](https://www.dreamwidth.org/img/silk/identity/user.png){kind=small}
asthfghlДа имаш здравословна доза арогантност. Да имаш леко дразнещ поглед. И да си навит да харчиш десетки левчета за банички месечно. Това са в общи линии основните изисквания, за да те приемат полицай. Да произхождаш от средите на заварчиците, водопроводчиците или още по-добре боклукчиите си е бонус. Дава допълнителни привилегии при подбора на кадри. И все пак, неуспелите да довършат висшето най-често стигат до офицерските постове. Неписано правило.
Всяка година хиляди граждани (а и селяни) се подготвят в тънкостите на правораздавателния бизнес. Има дисциплини като: скитане, времепилеене, оплакване от бумащина, основи на финансите и бакшишите, както и общата дисциплина - безполезност. Не е лесно да си безполезен. Иска се талант. Не всеки успява. На някои им щуква да се пробват да свършат нещо - те не свършват добре.
Също така от всеки пишман-полицай се изисква да наизусти "Клетвата на полицая". След постигане на този чутовен акт, гражданинът (или селянинът) се трансформира от невзрачна какавида в яко, върло, страховито, ядящо банички ЧЕНГЕ. Не ти трябва да се занасяш с Ченге.
Дават им и значка. И първата нашивка. Оттам до небето - само нагоре! Пътят е славен.
Забравих да спомена. Дават им и палка, пищов, сълзотворен газ и понякога даже електрошок! Авторитетът преди всичко!
Въпреки че чат-пат им се налага да се борят и с престъпници, които не са мургави и разполагат с нещо повече от каруца с впрегатен добитък отпред, все пак повечето време си прекарват в Баничарницата на ъгъла и ядат банички с боза.
---
Станка припкаше, не, направо летеше по улицата на излизане от участъка. Всичко се бе развило толкова добре, че даже не й се вярваше. Ей, какво чудо е това чарът! И късата пола помагаше, де...
Не стига, че омразната дърта овца трябваше да плати глоба, след като двама свидетели от Мъгъзина бяха дали показания в полза на невинното младо момиче с минижупа... ами й присъдиха и чантата! Заветната чанта от черно-бяла крокодилска кожа! Направо от Тайван! И - олеле - с отстъпка! Искаше й се да припадне. В обятията на готиния полицай, хи хи хи.
Така щяха да й завиждат приятелките. И за чантата, и за полицая.
Впрочем той се казваше Нейко. И й бе дал телефона си дори! Някакви залагания кога щеше да му звънне?
Мислите й бяха прекъснати от едно дружеско "Ехей!" от отсрещния тротоар. Станка се обърна и видя позната физиономия. Мъж на средна възраст, зализан, тъмен балтон, крачи напето. Това може да е само Манчо от квартала. "Ама че досадник", помисли си Станка и се усмихна двайсет и четири каратово:
- Как си бе, Манчоооу!
- Ай кака, каква си гиздава ма! - Манчо й смигна многозначително.
Открай време я беше вдигнал на мушка, но все не му връзваше. Но Манчо не бе чужд на принципа "Търпение му е майката". Все някога трябваше да подейства. Даже да си с пръстен на безименния пръст, че и с новородени близнаци, не пречи да драсваш по някоя и друга чертичка в бележника със завоевания. И шкембенцето и то не е особена пречка. Всичко е в чара, не разбирате ли?
- Какво ново уа, Манчоу? - всъщност Станка това живо я интересуваше. Манчо винаги знаеше нещо. И с готовност си го споделяше с всеки, под сурдинка. Даже и когато не са го питали.
Манчо се прокашля съзаклятнически и пак смигна, но по онзи друг начин, който със сигурност е понаучил от десетките шпионски филми, които бяха минали през телевизора му.
- Да знайш кака к'во станало! - на Манчо му трябваше само да му подадеш реплика, за да влезе в режим "новинар". - Твойта Буба я хванали с алкохол!
- А-въй! Тъй ли ва? - Станка искрено зацъка с език.
- Е, не точно нея де. Нейничкият, новият. Един пишлингар с черен Голф такъв, натокан. Хванали го с промил и пол'вина. Голям гаф, ти ка'ам...
Ах, значи Голф е било все пак. Възможностите не бяха кой знае колко много.
- Не дууумай! - Станка използва кодовата парола за "искам още!" - И ко?
- Амчи... Ся са в полицията и пишат показания. Ама оня имал връзка при куките, ша го измъкнат хайвана.
Интересно. Връзка, значи? Наша Станка беше видимо заинтригувана. Май ще трябва да врътне няколко телефона. Все пак тази работа не бива да се оставя току-тъй. Най-добрата й приятелка - замесена в алкохолна афера. Връзки в полицията, пък тя да не знае нищо. Ще я видим тази работа. Може пък да изскочи нещо.
Погугукаха си още малко с бат' Манчо, пък се разделиха по живо, по здраво. Станка го изчака да завие зад ъгъла и удари токчетата на кръгом. До участъка бяха има-няма три преки.
Всяка година хиляди граждани (а и селяни) се подготвят в тънкостите на правораздавателния бизнес. Има дисциплини като: скитане, времепилеене, оплакване от бумащина, основи на финансите и бакшишите, както и общата дисциплина - безполезност. Не е лесно да си безполезен. Иска се талант. Не всеки успява. На някои им щуква да се пробват да свършат нещо - те не свършват добре.
Също така от всеки пишман-полицай се изисква да наизусти "Клетвата на полицая". След постигане на този чутовен акт, гражданинът (или селянинът) се трансформира от невзрачна какавида в яко, върло, страховито, ядящо банички ЧЕНГЕ. Не ти трябва да се занасяш с Ченге.
Дават им и значка. И първата нашивка. Оттам до небето - само нагоре! Пътят е славен.
Забравих да спомена. Дават им и палка, пищов, сълзотворен газ и понякога даже електрошок! Авторитетът преди всичко!
Въпреки че чат-пат им се налага да се борят и с престъпници, които не са мургави и разполагат с нещо повече от каруца с впрегатен добитък отпред, все пак повечето време си прекарват в Баничарницата на ъгъла и ядат банички с боза.
---
Станка припкаше, не, направо летеше по улицата на излизане от участъка. Всичко се бе развило толкова добре, че даже не й се вярваше. Ей, какво чудо е това чарът! И късата пола помагаше, де...
Не стига, че омразната дърта овца трябваше да плати глоба, след като двама свидетели от Мъгъзина бяха дали показания в полза на невинното младо момиче с минижупа... ами й присъдиха и чантата! Заветната чанта от черно-бяла крокодилска кожа! Направо от Тайван! И - олеле - с отстъпка! Искаше й се да припадне. В обятията на готиния полицай, хи хи хи.
Така щяха да й завиждат приятелките. И за чантата, и за полицая.
Впрочем той се казваше Нейко. И й бе дал телефона си дори! Някакви залагания кога щеше да му звънне?
Мислите й бяха прекъснати от едно дружеско "Ехей!" от отсрещния тротоар. Станка се обърна и видя позната физиономия. Мъж на средна възраст, зализан, тъмен балтон, крачи напето. Това може да е само Манчо от квартала. "Ама че досадник", помисли си Станка и се усмихна двайсет и четири каратово:
- Как си бе, Манчоооу!
- Ай кака, каква си гиздава ма! - Манчо й смигна многозначително.
Открай време я беше вдигнал на мушка, но все не му връзваше. Но Манчо не бе чужд на принципа "Търпение му е майката". Все някога трябваше да подейства. Даже да си с пръстен на безименния пръст, че и с новородени близнаци, не пречи да драсваш по някоя и друга чертичка в бележника със завоевания. И шкембенцето и то не е особена пречка. Всичко е в чара, не разбирате ли?
- Какво ново уа, Манчоу? - всъщност Станка това живо я интересуваше. Манчо винаги знаеше нещо. И с готовност си го споделяше с всеки, под сурдинка. Даже и когато не са го питали.
Манчо се прокашля съзаклятнически и пак смигна, но по онзи друг начин, който със сигурност е понаучил от десетките шпионски филми, които бяха минали през телевизора му.
- Да знайш кака к'во станало! - на Манчо му трябваше само да му подадеш реплика, за да влезе в режим "новинар". - Твойта Буба я хванали с алкохол!
- А-въй! Тъй ли ва? - Станка искрено зацъка с език.
- Е, не точно нея де. Нейничкият, новият. Един пишлингар с черен Голф такъв, натокан. Хванали го с промил и пол'вина. Голям гаф, ти ка'ам...
Ах, значи Голф е било все пак. Възможностите не бяха кой знае колко много.
- Не дууумай! - Станка използва кодовата парола за "искам още!" - И ко?
- Амчи... Ся са в полицията и пишат показания. Ама оня имал връзка при куките, ша го измъкнат хайвана.
Интересно. Връзка, значи? Наша Станка беше видимо заинтригувана. Май ще трябва да врътне няколко телефона. Все пак тази работа не бива да се оставя току-тъй. Най-добрата й приятелка - замесена в алкохолна афера. Връзки в полицията, пък тя да не знае нищо. Ще я видим тази работа. Може пък да изскочи нещо.
Погугукаха си още малко с бат' Манчо, пък се разделиха по живо, по здраво. Станка го изчака да завие зад ъгъла и удари токчетата на кръгом. До участъка бяха има-няма три преки.
